Определение № 8548 от 19.02.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8548 гр. София, 19.02.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20231110169358 по описа за 2023 година

Производството е реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 15882/17.01.2025 г. от ищеца, с която се иска изменение на Решение № 217/07.01.2025 г., постановено по ГД № 69358 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд (СРС), III ГО, 148 гр. с., в частта за разноските, като съдът намали присъденото на ответника адвокатско възнаграждение до размер от 200,00 лв.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на искането за допълване от ответника, с който се изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, подробно изложени в отговора.

Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

На първо място следва да се има предвид, че макар да е посочено, че се иска допълване, по същество искането е за изменение на решението в частта за разноските, доколкото съдът се е произнесъл по искането за присъждане на разноски.

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

В посоченото решение съдът е изложил подробно съображенията си за начина, по който следва да се разпределят разноските в разглеждания случай, 1 като съдът напълно споделя мотивите, изложени в решението, респ. не намира основание да ревизира същите и с оглед принципа за процесуална икономия препраща към тях без да е необходимо да ги повтаря.

Независимо от това съдът намира за необходимо да добави и следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможност за страната, в случай, че заплатеното от насрещната страна възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, да поиска от съответния орган да определи по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Съдът е сезиран с предявени от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу Ю. С. М. кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. с вр. 79, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: главница в размер на 2446,74 лв. по договор за заем CrediGo № 5332-00008957, ведно със законна лихва от 15.07.2019 г. до датата на окончателното плащане на задължението; договорна лихва в размер на 499,14 лв. за периода от 12.12.2017 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 12.01.2019 г. (дата на последна вноска по погасителен план); застрахователна премия в размер на 2100,00 лв., за периода от 12.12.2017 г.

(падеж на първа погасителна вноска) до 12.01.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска), лихва за забава в размер на 314,99 лв. за периода от 12.12.2017 г. (датата, на която е станала изискуема първата неплатена вноска) до 15.07.2019 г.

Т. е. предявени за разглеждане са общо 4 установителни иска.

На основание чл. 2, ал. 5 НМРАВ възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. При това положение по първия иск на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 544,67 лв., по втория – на основания чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ – 400,00 лв., по третия – на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ – 510,00 лв., и по четвъртия – на основания чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ – 400,00 лв. При това положение съгласно НМРАВ минималният размер на 2 адвокатското възнаграждение за всички предявени искове възлиза на 1854,67 лв., респ. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът принципно би имал право на 1388,20 лв., а на същия са присъдени само 224,55 лв.

Действително съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С– 438/22 съдът не е обвързан императивно с фиксираните в НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения. В разглеждания случай обаче присъденото възнаграждение е в пъти по-ниско от минимално определеното съгласно НМРАВ, респ. същото е съответно на обема на предоставената от процесуалния представител на ответника защита.

На следващо място, преценката за правната и фактическа сложност на делото следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото от доверителя на насрещната страна правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото.

В разглеждания случай съдът съобрази следното: делото е с предмет положителни установителни искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. с вр. 79, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД; броя на страните; обема на приобщената по делото доказателствена съвкупност – по делото са приети неголям брой писмени доказателства; изслушано е заключение на назначената по делото ССЕ; проведено е едно открито съдебно заседание; обемът на предоставената от процесуалния представител на ответника защита се заключава в подаване на отговор на исковата молба, активно участие в проведеното о. с. з. Предвид изложеното съдът намира, че действително делото не се отличава със значителна фактическа и правна сложност. Същевременно обаче платеното адвокатско възнаграждение е в пъти по-малко от минималния размер на същото, определен съгласно НМРАВ. Ето защо правилно възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК е оставено без уважение. Разноските, дължими от ищеца са правилно определени на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно с отхвърлената част от исковете.

С оглед на горното искането по чл. 248 ГПК за изменение на посоченото определение в частта за разноски се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран и на основание чл. 248 ГПК, Съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на Решение № 217/07.01.2025 г., постановено по ГД № 69358 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд (СРС), III ГО, 148 гр. с., в частта за разноските, инкорпорирано в молба с вх. № 15882/17.01.2025 г. от ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщението.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4