Решение № 1 от 03.01.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№1 гр. София, 03.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20251000500468 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 571 от 03.12.2024 год., постановено по гр.д.№ 1128/2023 год. по описа на Благоевградския окръжен съд, е признато за установено на основание чл.124 от ГПК по отношение на ЕТ „П. Г. – Зоопродукт“, „Ел.Светлина“ ЕООД и ЕТ „Е. М. – Хиит 91“ и ответника – Община Благоевград, че Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-1832/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот - 31.03.2022 г., адрес на имота: гр. Благоевград, ул. „Даме Груев“, с площ: 1652 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид озеленени площи, при съседи: ***, ***, ***, не е публична общинска собственост на

Община Благоевград, като с решението са разпределени разноските между страните.

Решението е обжалвано от ответника Столична Община с доводи за недопустимост и неправилност. Оспорват се изводите на съда с които е приел за допустими исковите претенции, като твърдят, че за ищците липсва правен интерес от предявяване на отрицателните установителни искове, дотолкова, доколкото същите не притежават права върху имотите, а имат само хипотетична възможност за придобият такива. Отделно от това твърди, че претенциите са неоснователни, тъй като изначало имотите, съгласно приложените градоустройствени планове са били публична общинска собственост, служещи за 1 задоволяване обществени нужди. Моли за отмяна на решението като недопустимо, евентуално неправилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемите ЕТ „П. Г. – Зоопродукт“, „Ел.Светлина“ ЕООД и ЕТ „Е. М. – Хиит 91“ оспорват жалбата, като твърдят, че съдът се е произнесъл по допустим иск и съобразно събраните доказателства е достигнал до правилен и законосъобразен извод за основателност на исковите претенции, поради което молят за потвърждаването му.

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално допустима.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Пред първоинстанционният съд с исковата молба при условията на субективно съединяване са предявени отрицателни установителни искове от ЕТ „П. Г. – Зоопродукт“, „Ел.Светлина“ ЕООД и ЕТ „Е. М. – Хиит 91“ против ответника – Община Благоевград, като се твърди, че ищците са собственици на сгради-обекти за търговия, които сгради попадат в Поземлен имот с идентификатор № ***. Твърди се, че сградите са законно изградени в имота, частна общинска собственост, който имот, съгласно съставения на 30.09.2021г., Акт № 10398 за ЧАСТНА ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ, вписан в СлВп - Благоевград, с вх. № 6102/07.10.2021г., акт № 198, том XIX, дело № 3469/2021 г., се индивидуализира като:

Поземлен имот с идентификатор № ***, представляващ поземлен имот 222, кад.

Район 612, с ЕКАТТЕ 04279 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на Благоевград, одобрени със Заповед № РД[1]18-32/10.05.2006 г. на ИД на АК адрес:

Благоевград, п.к. 2700, ***, с площ от 1652 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За търговски обект, комплекс, с номер по предходен план 8868. Поддържат, че за ищците е налице интерес да придобият чрез покупко - продажба, собствеността върху ПИ с идентификатор № ***, в който имот, законно са построени и притежаваните от тях сгради - обекти за търговия, за което отправили писмено заявление до Кмета на Община Благоевград, с искане за закупуване на имот, частна общинска собственост, представляващ - Поземлен имот с идентификатор № ***, по КККР на гр. Благоевград. Същото е заведено в общинска администрация с вх. № 6900-883/22.08.2023 г.

Твърди се, че вместо да бъде разгледана молбата им, от страна на ответника е съставен Акт за публична общинска собственост № 10509/25.10.2021 г., вписан в Служба по вписвнията Благоевград при Агенция по вписванията - София, с вх. peг. № 6565/28.10.2021 г., акт. 42 97, том XXI, дело № 3719 / 2021 г, с който, като публична общинска собственост е актуван Поземлен имот с идентификатор ***, представляващ поземлен имот 222, в кад. район 612, с ЕКАТТЕ 04279 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на ИД на АК, с адрес на поземления имот гр. Благоевград, п.к. 2700, ул. „Даме Груев“, площ 1652 кв.м. с трайно предназначение на територията : урбанизирана; начин на трайно ползване: за друг вид 2 озеленени площи. Твърдят, че за тях е налице правно основание за предявяване на исковете, тъй като отричайки публичния характер на собствеността, за ищците се открива възможността за закупуване на поземления имот и завършване на производството по нарочно подаденото за това заявление от 22.08.2023 г. В тази връзка молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на страните, че Поземлен имот с идентификатор *** не е публична общинска собственост на Община Благоевград.

Ответникът оспорва исковите претенции, като твърди недопустимост и неоснователност и моли за отхвърляне.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението за недопустимо, поради липса на правен интерес на ищците.

В Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 год., постановено по т.д. № 8 по описа за 2012 г. на ОСГТК на ВКС е изяснено, че правният интерес при отрицателен установителен иск за собственост се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Интерес от отрицателен установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същ обект. С отрицателния установителен иск могат да се защитават и фактически състояния. Такъв е случаят, при който владението е смутено, но не е отнето, преди да са изтекли шест месеца от установяването му от лице, което неоснователно претендира, че е собственик. Интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права. При отрицателен установителен иск за собственост, ищецът следва да изложи твърдения в исковата молба, с които да обоснове правния си интерес. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които произтичат.

В настоящия случай от изложеното в исковата молба се установява, че ищците претендират възможно право на закупуване на имота, отричайки публичния характер на собствеността, излагайки, че съгласно чл.59 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество притежават това право на закупуване. Съгласно посочената норма, продажбата на имот - частна общинска собственост се извършва от кмета на общината без публичен търг или публично оповестен конкурс на собственика на законно построена сграда или придобил право на строеж върху общинска земя.

Както бе посочено, за допустимостта на отрицателен установителен иск е от значение дали 3 ищецът може да придобие права върху предмета на спора, а в конкретния случай се твърди, че такива могат да бъдат придобити по друг ред, а именно чрез евентуалното му изкупуване.

Т.е. не е налице същински спор, тъй като не се оспорва собствеността на ответника върху процесния поземлен имот с идентификатор ***.

Нормата на чл.59 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество дава една правна възможност на собственика на имота - Община Благоевград, в случай, че има намерение да продава същия и са налице, предвидените в Наредбата предпоставки, да стори това при облекчен режим, като изключение от общия принцип за продажба на имоти, общинска собственост, а именно без търг или конкурс.

Възможността, предвидена в подзаконовата норма, не може да бъде вменена в задължение на кмета на общината да продаде имота - общинска собственост, дори и да са налице, предвидените в подзаконовия нормативен акт предпоставки.

От изложеното следва, че отричането на статута на общинската собственост не дава права на ищците върху спорния имот. Отделно от това е недопустимо по исков ред да се атакува стабилен акт за общинска собственост.

Въз основа на изложеното въззивния съд приема, че за ищците липсва правен интерес от предявяване на отрицателните установителни искове. На основание чл.270, ал.3 от ГПК постановеното първоинстанционно решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено.

С оглед изхода на делото пред настоящата въззивна инстанция ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя за всяка инстанция в размер на по 150 лева, съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и въз основа на чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 571 от 03.12.2024 год., постановено по гр.д.№ 1128/2023 год. по описа на Благоевградския окръжен съд и прекратява производството по делото.

ОСЪЖДА ЕТ „П. Г. – Зоопродукт“, „Ел.Светлина“ ЕООД и ЕТ „Е. М. – Хиит 91“ да заплати на Община Благоевград юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в общ размер на сумата от 300 лева.

Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5