Решение № 3336 от 24.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3336 гр. Пловдив, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20235330117599 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „ЗАД Армеец” АД, ЕИК 121076907 срещу Община Пловдив, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: сума в размер от 2708, 83 лв., от която изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско и злополуки“, обективирана в полица № *** от 22.18.2018г. във връзка с щета № *** в размер на 2698, 83 лв. и ликвидационни разходи по щетата в размер на 10лв. за застрахователно събитие, настъпило на ***г. в ***, при което застрахованият автомобил „***“, рег. № *** при движение попада в необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно (дупка), както и сумата от 878, 26 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода от 27.11.2020г. до 27.11.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /30.11.2023г./ до окончателното й изплащане.

Ищцовото дружество поддържа, че МПС марка и модел „„***“, рег. № *** е застраховано при него по силата на застраховка „Каско и злополуки“, обективирана в полица № *** от 22.18.2018г. с период на валидност от 25.10.2018г. до 24.10.2019г. На дата ***г., в ***, посоченото МПС било управлявано от водача М. И. Д., когато попаднало в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. Същата била с остри ръбове и ширина около 50 см., дължина от 40 см. и дълбочина от около 10 см.

Вследствие на контакта, по горепосоченото МПС настъпили материални увредиспукана предна дясна гума и увредена джанта. На място бил съставен от служители при ОД на МВР- Пловдив, с-р „Пътна полиция“ и протокол за ПТП № ***/ ***г.

Водачът на автомобила уведомил ищцовото дружество за така настъпилото ПТП и увредите по застрахованото имущество. Във връзка с настъпилите увреди била образувана преписка по щета № ***. Ищцовото дружество изчислило увредите на 1 сума в размер от 2698, 83 лв. и още 10 лв. за извършени ликвидационни разходи (общо 2708, 83 лв.). Посочената сума била изплатена за отремонтиране на автомобила. В сумата се включват и разходите за репатриране на автомобила до сервиз след настъпване на ПТП. Ищецът сочи, че след като е удовлетворил увреденото лице, то встъпва в неговите права и разполага с регресен иск за заплатеното срещу ответника, който стопанисва пътната отсечка, на която е настъпило ПТП. Върху главницата се претендира и мораторна лихва в размер от 878, 26 лв. за периода от 27.11.2020г. до 27.11.2023г. Моли се предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от Община Пловдив, със становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва се факта на настъпване на ПТП на посочената отсечка от пътното платно и по описания в исковата молба механизъм. Оспорва се вида и размера на претърпените имуществени увреди. Излага се становище в насока съпричиняване на вредоносния резултат от водача на МПС на процесната дата, като се твърди, че се е придвижвал с несъобразена с пътната обстановка и условия скорост. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност.

Моли се, така предявените искове да бъдат отхвърлени в своята цялост. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на кумулативност, проявлението на следните материалноправни предпоставки: сключен договор за имуществено застраховане; в срока на застрахователното покритие по договора и вследствие на виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило застрахователно събитие, което се включва в покритите от застрахователя рискове; в изпълнение на договорното задължение, застрахователят да е изплатил на застрахованото лице застрахователно обезщетение. В тежест на ищеца е да установи и конкретния механизъм на настъпване на ПТП, вследствие на което са причинени увреди по застрахованото имущество (в случая МПС, с рег. № ***), както и размера на дължимото обезщетение.

Между страните не е налице спор и с доклада по делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че *** се намира в административните граници на *** (поради което и пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск е Община Пловдив).

От приетите по делото доказателства се установява наличието на застрахователно правоотношение между „ЗАД Армеец“ АД и „УМБАЛ- Каспела“ ЕООД - собственик на МПС рег. № ***, обективирано в Комбинирана застрахователна полица за застраховки „Каско“ и „Злополука“ № *** с валидност от 25.10.2018г. до 24.10.2019г. / л. 13- 14/. В полицата е отразено, че покритите рискове са съобразно клауза „П“ на застрахователното дружество („Пълно каско“, съобразно т. 12 от приложимите към договора за застраховка Общи условия). От представените по делото общи условия / л. 8- 12/ се установява, че съобразно клауза „Пълно Каско“, на обезщетяване подлежат щети, настъпили по време на движение на МПС, както и при ПТП. Предвид изложеното, съдът приема, че към датата на настъпване на процесното застрахователно събитие (***г.) е било налице осигурено покритие по силата на посоченото застрахователно правоотношение.

От събраните по делото доказателства се установява и че на процесната дата (*** г.) е настъпило ПТП – управляваният от св. М. И. Д. лек автомобил рег. № *** 2 попада в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно на *** (предна дясна гума на автомобила преминава през дупката). Вследствие на това са настъпили материални щети по лекия автомобил- предна дясна гума и джанта на автомобила са увредени до степен, налагаща цялостната им подмяна. От заключението по изготвената САТЕ / л. 74- 85/, което съдът кредитира изцяло като обективно изготвено, съответно на останалия приобщен по делото доказателствен материал, и неоспорено от страните, се установява по несъмнен начин, че уврежданията по автомобила са вследствие на установената неравност на пътя (необозначена и необезопасена дупка с отри ръбове в пътната настилка, образувана вследствие на липсващи елементи от паважна настилка), като същата е в състояние да причини описаните в исковата молба щети.

Експертът е посочил, че именно вследствие на пропадане в пътна неравност, предна дясна гума и джанта на автомобила са се увредили. Отразено е и че общата стойност на частите и труда, необходим за възстановяване на автомобила възлизат на сума в размер от 3 000, 55 лева. Предвид гореизложеното и доколкото по делото не се установиха други обстоятелства, при които да е възможно настъпването на процесното ПТП, то съдът приема, че механизмът на настъпване на ПТП е описаният по- горе (попадане на автомобила в необозначена и необезопасена неравност на пътя).

Механизмът на настъпилото ПТП се установява и от разпитания по делото свидетел- М. Д. / л. 68 гръб- л. 69 /. Бидейки водач на процесното МПС към момента настъпване на ПТП, свидетелят се явява освен пряк, така и първичен информационен източник досежно процесните събития. Свидетелят изтъква, че на процесната дата е управлявал автомобил „***“ по ***. Посочва, че е управлявал МПС в границите на разрешената за отсечката скорост, когато автомобилът пропада в значителна неравност (дупка) на пътното платно, образувана от извадени павета. Свидетелят изтъква, че ударът е бил силен, тъй като неравността е била дълбока и се е чул силен трясък.

Непосредствено след пропадането в дупката, автомобилът е подал множество аварийни сигнализации и не е можел да продължи движение на собствен ход. Сочи, че вследствие на удара се е спукала предна дясна гума на автомобила и е била увредена предна дясна джанта. Свидетелят е сигнализирал органите на МВР и е повикал пътна помощ. Уведомен е бил и застрахователят и впоследствие увреденото МПС е представено за оглед и калкулация на щетите. Сочи, че всички увреди са били отстранени.

Съдът кредитира изцяло изложеното от свидетеля Д., като счита поднесената от него информация за обективна, обоснована и съответстваща на останалия, приобщен по делото доказателствен материал.

Механизмът на настъпилото ПТП се изяснявя от приложения протокол за ПТП № *** от ***г. (л.18), съставен от служител при ОД на МВР- Пловдив, посетил мястото на настъпване на процесното ПТП. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, който установява с обвързваща доказателствена сила извършените от и пред полицейския служител действия, както и направените от него констатации, които почИ.т на непосредствените му възприятия (Решение № 15/ 25.07.2014г. по т.д. № 1506/ 2013г., по описа на ВКС, т.к., I- во отд.). В тази връзка, полицейският служител пряко е констатирал процесната неравност (дупка) на пътното платно, както и състоянието на автомобила, непосредствено след пропадането му в нея.

Отремонтирането на увредите по процесното МПС, съответно заплащането на застрахователното обезщетение се установява от приетите по делото два броя платежни нареждания: № П17938107 от 19.09.2019г. за сумата от 471, 58 лв., платена в полза на собственика на процесното МПС- УМБАЛ „Каспела“ и № П18644253 от 29.11.2019г. за сумата от 2227, 25 лв. в полза на „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД, осъществило ремонта на автомобила.

3

След извършването на плащането, на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.

Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице– пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл т. V- та от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл.

50 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило и вредата не следва от обективното качество на вещта.

Отвъд всякакво съмнение се изясни, че пътят, на който е настъпило произшествието е местен (общински) съобразно чл. 3, ал. 3 Закон за пътищата (ЗП), поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи съответната неравност с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП. Община Пловдив като лице, което стопанисва пътната отсечка на бул. „Копривщица“ в гр. Пловдив осъществява дейностите по чл.

13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложил изпълнението. В случая, именно бездействието на последните във връзка с поддържане на пътя (вкл. във връзка с възлагане извършването на ремонтни дейности и сигнализиране на пътя до завършването им) е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.

От заключението на експерта се установява и че е налице пряка- причинно следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите увреди по лекия автомобил.

От ответника не бе установена друга вероятна причина за настъпване на повредите, поради което и съдът счита за неоснователно възражението на Община Пловдив за липса на причинно- следствена връзка между причинените увреди по процесното МПС и настъпилото ПТП на дата ***г.

Неоснователно е и възражението на ответника за съпричиняване. По делото не бе установено водачът на процесното МПС да е имал противоправно поведение, което да е допринесло за настъпване на застрахователното събитие (в тази връзкамотивната част от т. 7 на ТР от 23.12.2015г. по тълк. дело № 1/2014г. по описа на ОСТК на ВКС). Ответникът не установи скоростта на придвижване на МПС непосредствено преди инцидента не е била превишена или несъобразена. Впрочем, не може да се изисква от водача на МПС, да предвижда наличието на неравност на пътното платно (дупка) и да се очаква от него да предприеме определена спасителна маневра. Напротив- очакването на всеки водач на МПС е, че дадена пътна отсечка, отворена за обществено ползване отговаря на изискванията за безопасност.