Определение № 23214 от 24.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23214 гр. София, 24.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20251110141586 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Молителят ** ЕООД, ответник в производството по делото, е поискал с молба, вх. № 174776/02.06.2026 г. изменение на решение № 9721 от 22.05.2026 г. по гр.д. № 41586/2025 г., СРС, 161-ви с-в, в частта, с която на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на пълномощника на ищцата адв.

Д. Д. Г. е присъдено възнаграждение за безплатното представителство на ищцата в размер на 121,11 евро по делото. Счита, че определеното възнаграждение не съответства на реално положения от пълномощника труд. Исковата молба била съставена с помощта на изкуствен интелект, за минути. Освен това съдът така или иначе имал задължението да следи служебно за нищожността на договорите и дори не обсъдил доводите на адвоката, поради което трудът му не следвало да се оценява в размера, в който съдът присъдил възнаграждението.

Съдилищата неоснователно „наказвали“ небанковите финансови институции, като отнемали дори печалбата от възнаградителната лихва, поради което реципрочно следвало да възпират порочните адвокатски практики за генериране на адвокатски хонорар. При определянето на възнаграждението съдът следвало да съобрази признанието на иска, което облекчило допълнително работата на адвоката. Възнаграждението било три пъти по-голямо от исковата сума. Спорът е могъл да се реши извънсъдебно, а предявяването на иск било единствено и само с цел злоупотреба с право. Нямало никакви доказателства за близки отношения на ищцата и пълномощника, а тежестта за това не следвало да се възлага върху ответника, а върху ищцата. Пълномощникът имал ФБ група, в която привличал клиенти, но те не му били близки. Примерите, които съдът дал в решението за бланкетно понятие, били цинични, дори уронвали престижа на съдийската и адвокатската професия. Даденият пример за понятието „красива жена“ бил арогантен и поставял под съмнение нравствените качества на председателя на състава. Налице било сексизъм. Съдът можело да измисли друг пример, за да подкрепи борбата срещу домашното насилие против жени. Съдиите следвало да дават примери с изрази, типични за разговори между хора без основно образование. Не следвало „цветисти примери“ да изземват мястото на логическото мислене. Ето защо моли съда да 1 измени решението и да определи възнаграждение за безплатно представителство в по-малък размер, съответен на реално положения адвокатски труд.

Ответникът по молбата адв. Д. Д. Г., пълномощник на ищцата, оспорва молбата.

Исковите молби, които съставял, били сходни, доколкото даваните от ответника потребителски кредити били с идентични клаузи. Съдът бил длъжен да следи за неравноправни клаузи, но не и за цялостна нищожност на договора за заем и нямало как да знае какво е върнато по кредита. Ответникът е този, който е дал повод за спора с включването на допълнително оскъпяване в договора, а признанието на иска било начин да се избегне отговорността за разноски. Моли за оставяне без уважение на молбата.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира от правна и фактическа страна следното:

Нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК овластява съда, постановил решение, да го измени или допълни в частта за разноските. Същото правило следва да се приложи и по отношение на възнаграждението за безплатно представителство по чл. 38 ЗАдв.

Молбата е подадена в преклузивния срок по същата норма. Доколкото се оспорвата разноски на насрещната страна представянето на списък по чл. 80 ГПК не е нужно и молбата е допустима.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

С решението съдът е уважил в хипотезата на чл. 237 ГПК предявения от ищцата иск с правно основание чл. 55 ЗЗД вр. чл. 23 ЗПК иск и е присъдил възнаграждение за безплатно представителство на пълномощника на ищцата, ангажиран в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗАДв. – на близък. При съобразяване на решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С438/2022 г. съдът е определил възнаграждението по своя методика, под минимума по Наредба № 1/2024 г.

Недоказано е твърдението на молителя, ответник в производството, че исковата молба е съставена с помощта на изкуствен интелект. Този факт, ако да би бил доказан, но не е, вероятно можеше да се отрази и на размера на възнаграждението на пълномощника на ищцата.

Недоказано е твърдението на молителя, ответник в производството, че пълномощникът и ищцата никога не са се виждали преди делото и тя го е ангажирала през ФБ група. Този факт, ако да би бил доказан, но не е, щеше да се отрази и на размера на възнаграждението на пълномощника на ищцата.

Неоснователно е възражението на молителя, че по дела, по които съдът има задължение служебно да следи за спазване на императивни правни норми, възнаграждението на адвоката и трудът му следва да е по-малко – такава теза обезценява адвокатската професия. Адвокатът е длъжен да защитава по всички дела и по всички въпроси клиента си в пълен обем и с всички допустими, законови и етични способи на процеса. Трудът му е еднакъв.

2

Необяснимо е защо ответникът провижда в поведението на пълномощника на ищцата злоупотреба с право. Злоупотреба с право по чл. 3 ГПК има, ако процесуалните права се използват недобросъвестно или в противоречие с добрите нрави. Да се предявяват искови молби за защита на потребител против нищожни договори, сключени с търговци, нито е недобросъвестно, нито е аморално.

Принципно верни са доводите на молителя, че при една по-добра уредба на процеса признанието на иска от ответника следва да доведе до по-икономично приключване на делото. В ГПК обаче няма диференцирана процедура и провеждането на открито заседание не се избягва. В ГПК няма и процедура за разглеждане на спорове с малък интерес, при които разноските наистина следва да са много по-малки. При това положение фактът, че исковата сума е три пъти по-малка от разноските за адвокат сам по себе си не може нито да учуди, нито да наведе на доводи за злоупотреба с права.

Вярно е, че по делото няма никакви доказателства за близки отношения на ищцата и пълномощника, но тежестта за това е на ответника, а не върху ищцата. Аргументът за това е фактът, че поначало съдът служебно не намалява разноски за адвокат поради прекомерност, а само по възражение. А който възразява, той доказва и възражението си с доказателства.

По-съществено обаче е именно посоченото в решението, че самата идея, че спорът дали адвокатът и клиентът са близки, е спор за факт, е юридически неправилна. Тук няма проверим факт, а има законодателно възлагане на дискреция – и то върху адвоката.

Дискрецията е понятие от публичното право. Понятието „близък“ е бланкетно или неопределено правно понятие (Вlankettbegriff, unbestimmter Rechtsbegriff). Както е добре известно от административноправната теория (Бончев, Б. Полицейско право. С., 1942. 2 изд.

С., 2025, т. 13): „Бланкетното или неопределеното правно понятие се характеризира с това, че то определя само една идейна рамка на някакво съдържание, без обаче да определя конкретно самото съдържание. Обществено необходимите изисквания в общежитието способстват да се вложи в тази идейна рамка най-подходящото съдържание с оглед на разбиранията, които господстват в даден момент от развитието на общежитието. Бланкетно е например понятието „добри нрави“: едно поведение ще бъде съобразно или противно на „добрите нрави“, с оглед на разбиранията, които господстват в даден момент от развитието на общежитието. Бланкетни са също например понятията „обществена полза“, „народно здраве“,

„народно спокойствие“,

„държавна сигурност“,

„добър домакин“,

„добросъвестност“ и т. н. Едно определение за всяко от тези понятия, което да разкрива тяхното конкретно съдържание, очевидно не може да се даде, защото това съдържание е промeнчиво и разтегливо. Все пак, всяко от тези понятия чертае една идейна рамка, вън от която не може да се излезе.“

Съдът е овластен да определя и изследва само спазване на границите на бланкета, но вътре в него този, който черпи права или правомощия от бланкетната норма, е в дискрецията си да се ползва от нормата свободно.

Неоснователен е доводът, че даденият житейски пример за бланкетно понятие „красива жена“ било проява на сексизъм. Общо употребимото значение на понятието за 3 сексисъм е проява на предразсъдък, дискриминация или стереотипно отношение към хора въз основа на техния пол, най-често насочено към жените, а в дадения пример нищо такова няма. Ако страната желае да влага различни от общоупотребините значения на думите, свободата на словото не й забранява по никакъв начин това.

Неоснователно е твърдението, че съдът трябва да пише решенията си с изрази, които да разбира един незавършил основно образование субект. Децата до 7 клас надали се предполага да четат съдебни решения, а те не се и пишат, за да се четат от такива лица.

Следва да се има предвид, че съгласно мотивите на Постановление № 1 от 13.VII.1953 г., на Пленума на ВС, съдебното решение трябва освен правилно и законосъобразно, да бъде и убедително – да създава у всеки, който го прочете, увереност в неговата правилност и справедливост, да убеждава, че отговаря на обстоятелствата по делото, на обективната истина и на задачите и на принципите на съдебната практика. Това означава, че мотивите на съдебното решение трябва да бъдат едновременно максимално логични и теоретически издържани, както и убедителни, справедливи и насочени към разрешаване на конкретния правен спор с оглед на житейската и стопанска логика. Следва да се приеме, че съдът може дори да теоретизира по спорните правни въпроси, като изрази подкрепа за един и отрицание на други становища в правната теория. Съдът следва да се съобразява със средното равнище н а пълнолетните граждани, на адвокатите, другите процесуални представители и евентуално на други участници в процеса. Той не е длъжен да използва изрази, които не са предназначени за такива лица, нито да предполага, че потребителите на съдържанието на актовете могат да влагат в изразите смисъл и значение, различни от общо употребимите.

Същественото е страните и другите участници в процеса да схванат смисъла на правните аргументи на решението – в случая идеята за това, че в процеса освен право и обективен факт, може да съществува и нещо трето – дискреция, изразена чрез бланкетно понятие. Понятието „близък“ е именно такова понятие. Дидактическата роля на съда да даде пример за бланкет е изпълнена. Искането на страната за други примери, които да съответстват на нейните представи за пропагандна роля на съда в борбата с домашно насилие или равноправието на жените, не съответстват на Постановление № 1 от 13.VII.1953 г., на Пленума на ВС, а и съдът няма пропагандна роля, а само дидактическа.

Молбата като неоснователна следва да се отхвърли.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх. № 174776/02.06.2026 г. на ** ЕООД, с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решение № 9721 от 22.05.2026 г. по гр.д. № 41586/2025 г., СРС, 161-ви с-в, в частта, с която на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на пълномощника на ищцата адв. Д. Д. Г. е присъдено възнаграждение за безплатното представителство на ищцата.

4

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Софийския градски съд.

Препис от определението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5