Определение № 2554 от 22.07.2026, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2554 гр. П., 22.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В.Г.М. като разгледа докладваното от В.Г.М. Гражданско дело № 20261720105733 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 118 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., С. община, район Л., бул. „***, представлявано от изпълнителния директор, с която е предявен по реда на чл. 422 ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1 ГПК иск против А. Т. Т., ЕГН **********.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпила молба от ответника, с която отправя възражение за местна неподсъдност на делото, тъй като е с постоянен адрес в гр. В..

Видно от изложените в исковата молба твърдения, а и от приложените писмени доказателства към нея, вкл. и от служебно изготвената справка НБД за ищеца е, че се касае за предявен иск по реда на чл. 422 ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1 ГПК за установяване дължимостта на вземания, основаващи се на сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и А. Т. Т. договор за паричен заем № *** г. , вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от гаранта „Файненшъл България“ ЕООД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД /като цесионер/. Ответник по иска, респ. длъжник в заповедното производство е лице, чийто настоящ адрес е в гр. В., считано от 13.05.2003 г., т.е. преди депозиране на заявлението и на исковата молба.

С последната редакция на чл. 113 ГПК, вр. чл. 119 ал. 3 ГПК, в сила от 1

07.08.2018 г., законодателят е регламентирал правилата, уреждащи местната подсъдност, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск по потребителски спорове.

Съгласно чл. 113 ГПК /изм. ДВ бр. 65/07.08.2018г./, исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на такъв - по постоянния.

Нормата на чл. 119 ал. 3 ГПК /изм. ДВ бр. 65/07.08.2018 г./, регламентира, че възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал.

2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. Разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ГПК не поставя упражняването правомощието на съда да реши дали да гледа делото с оглед месната подсъдност в зависимост от наличието или липсата на възражение от страна на ответника – разпоредбата определя само крайния момент, до който съдът трябва да обяви на страните отвода за неподсъдност на спора.

Имайки предвид характера на настоящия спор - установяване на вземания, основаващи се на сключен договор за потребителски кредит, настоящият състав намира, че в случая ответникът има качеството на потребител. Легалното определение на понятието „потребител“ се съдържа в § 13, т.1 ДР на ЗЗП, съгласно който такъв е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

Нормата на чл.113 ГПК, преди изменението й регламентираше изборна местна подсъдност - общата по чл. 105 ГПК или по постоянен или настоящ адрес на ищеца, като този избор принадлежеше на ищеца-потребител.

Прочитът на последното изменение на чл.113 и чл. 119, ал. 3 ГПК сочи на задължителна подсъдност по чл.113 ГПК и че приложното поле на хипотезите, в които съдът следи служебно за местната подсъдност е разширено и в него са включени и т.нар. потребителски искове по чл. 113 ГПК. Посочената специална норма изключва приложението на чл.105 ГПК.

Ето защо, съдът намира, че доколкото настоящият адрес на ответника, както към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за 2 изпълнение, така и към датата на депозиране на исковата молба е в гр. В., то местно компетентен да разгледа спора е именно Районен съд – В.. Този извод не се променя от обстоятелството, че след изменението на чл. 411, ал.1 ГПК, в сила от 01.07.2025 г. заявлението за издаване на заповед за изпълнение е разглеждано от районен съдия, определен съобразно чл. 9, ал. 3 от Закона за съдебната власт, в случая от съдия при Районен съд - П..

По изложените съображения и на основание чл. 118, ал. 1 и ал. 2 ГПК, делото следва да бъде прекратено пред Районен съд - П. и изпратено за разглеждане по подсъдност на Районен съд - В..

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 5733/2026 г. по описа на Районен съд – П..

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на местно компетентния Районен съд – В..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд П.. в едноседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

3