Решение № 38 от 30.12.2021, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Елин Пелин, 30.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ

ДЕЛА, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Петко Р. Георгиев при участието на секретаря Цветанка Анг. Николова като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Административно наказателно дело № 20211820200201 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на П. К., роден на ********** г. с паспорт К5944144, срещу наказателно постановление № 16/13.04.2021 г., издадено от Началник група „Миграция“ при ОДМВР София, с което на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл. 34 ЗЧРБ.

В жалбата се сочи незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като се иска изцяло отмяната му. Твърди се, че с чл. 24, ал. 13 ЗЧРБ срокът е до десет месеца след отмяна на извънредното положение, а заявлението за продължаване на пребиваването е подадено в срок на 23.02.2021 г.

В съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата.

РП Елин Пелин не изразява становище по жалбата.

Съдът, след като служебно провери атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Срещу жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 16 на 24.02.2021 г., от В. Ст. Б. – младши ПИ в г, за това, че на 23.02.2021 г. около 10.00 часа в гр. София, ул. „Гео Милев“ № 71 в сградата на ОДМВР – София при извършена полицейска проверка е установено, че лицето е останало в страната след изтичане на разрешения срок за пребиваване до 13.02.2021 г., с което е нарушил чл. 34 от 1

Закона за чужденците в Република България. Актът бил подписан от актосъставителя В. Ст.

Б., от свидетеля при установяване на нарушението Ст. Л. М. и от жалбоподателя П. К..

Въз основа на АУАН е съставено наказателно постановление № 16/13.04.2021 г., издадено от Началник група „Миграция“ при ОДМВР София, с което на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 34 ЗЧРБ за това, че на 23.02.2021 г. около 10. 00 часа в гр. София, ул. "Гео Милев" № 71 в сградата на ОДМВР – София при извършена полицейска проверка е установено, че лицето е останало в страната след изтичане на разрешения срок за пребиваване до 13.02.2021 г.

Представено е разрешение за пребиваване на името на К. Парас с гражданство Индия, издадено на 16.11.2020 г. и с валидност – 04.02.2021 г.

Представени са заповеди относно компетентността на актосъставителя и наказващия орган.

Горната фактическа обстановка се установява от посочените писмени доказателства, както и събраните гласни доказателства в съдебно заседание чрез разпита на свидетелите В. Ст. Б. и Ст. Л. М., които съдът кредитира като непротиворечиви, последователни и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване.

Съгласно чл. 43, ал. 1 ЗАНН, АУАН се предявява на нарушителя, за да се запознае със съдържанието му и да го подпише. Ясно е установено, че е ангажирана административно наказателна отговорност на лице, което не владее български език. Никъде в съставения АУАН не е отразено от актосъставителя, че съдържанието на акта е преведено и разяснено на жалбоподателя. На тази база съдът приема, че при предявяване на АУАН не е била спазена процедурата по запознаване на соченото за нарушител лице със съдържанието на акта. Доколкото чл. 84 ЗАНН препраща за неуредените въпроси към НПК, а според. чл. 142, ал. 1 НПК, когато обвиняемият не владее български език, му се назначава преводач. Освен по отношение съставянето /чл. 40, ал. 1 ЗАНН/ и предявяването на АУАН, задължението за осигуряване на преводач е относимо и за производството по Раздел IV от ЗАНН за налагане на административните наказания, понеже именно с НП се повдигат и предявяват административнонаказателните обвинения. Пренебрегването на това изискване представлява съществено процесуално нарушение, тъй като пряко засяга правото на защита.

Правото на нарушителя да ползва преводач е неотменимо, като само при негово изрично и надлежно дадено съгласие може да бъде лишен от него. С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест, административнонаказващият орган е този, който следва да докаже, че е налице изричен отказ за назначаване на преводач в хода на административнонаказателното производство.

В АУАН и наказателно постановление не е отбелязано кога и къде е било извършено 2 констатираното нарушение. Съгласно разпоредбите на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, датата на нарушението е задължителен реквизит на АУАН и наказателното постановление, и неговата липса съставлява абсолютно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление. Описанието на нарушението в АУАН съдържа единствено твърдения за времето, когато е констатирано и установено нарушението – на 23.02.2021 г. в гр. София, ул.

Гео Милев № 71 и че лицето е останало след изтичане на разрешения срок до 13.02.2021 г.

Надлежното описание на нарушението предполага административнонаказващият орган да посочи от фактическа страна, че на лицето е бил разрешен съответен срок на пребиваване на територията на Република България, считано от определена дата, като в рамките на разрешения му срок не е напуснало територията на Република България след изтичане на срока за пребиваване, като в този смисъл нарушението се счита извършено в първия ден след изтичане на разрешения срок за пребиваване и ненапускането на територията на Република България. В наказателното постановление освен данни за нарушението, не се съдържа и описание на доказателствата, които установяват описаното нарушение - също в нарушение на изискванията за съдържание на наказателно постановление по чл. 57, ал. 1, т.

5 ЗАНН. Поради това не е възможно да се провери волята на наказващия орган, съответно да се вземат предвид доказателствата, представени по административно-наказателната преписка, която съдържа единствено документ за самоличност, но с данни за разрешението за пребиваване със срок на валидност до 04.02.2021 г. Допуснатите съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление, не са позволили на жалбоподателя да разбере в пълнота обвинението и да упражни правото си на защита в пълен обем.

Мотивиран от изложеното съдът и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 16/13.04.2021 г., издадено от Началник група „Миграция“ при ОДМВР София.

Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.

Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________

3