Акт от 23.08.2021, Районен съд - Берковица

Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА,

23.08.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………III състав,.гражданска колегия в публично заседание на 13 май…..…………………..……………………… през две хиляди двадесет и първа година…….....…..………………………в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Ел.ФИЛИПОВА при секретаря Н.Г.………………………………и в присъствието на прокурора……………………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 97 по описа за 2021 г………….……...……………..и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по иск с правно основание чл.439 ГПК.

Предявен е иск от А.И.Й. срещу ответниците И.М.П., В.К.И., М.Т.Й. и Е. Василева Й..

Ищецът твърди, че на името на ответниците е издаден изпълнителен лист от 18.08.2014г. по гр.д. 200/2014г. по описа на Районен съд Берковица за сумата от 630 лева. Въз основа на издадения изпълнителен лист, ответниците са образували изп. дело 8/2020г. на ДСИ при РС Берковица за заплащане на дължимата сума и разноските по изпълнителното производство. Ищецът твърди, че по същия изпълнителен лист е имало образувано изп. дело 78/2014г. по описа на ДСИ при РС Берковица, което е прекратено на 29.11.2016г., а последното изпълнително действие по делото е от 28.10.2014г. Ищецът смята, че вземането по процесния изпълнителен лист от 18.08.2014г. е погасено по давност.

Моли съда да признае, че ищецът не дължи на ответниците парично задължение в размер на 630 лева главница, просрочена лихва, такси и разноски по издадения изпълнителен лист от 18.08.2014г., тъй като правото на взискателите да искат принудително изпълнение е погасено по давност. Претендира и съдебните разноски в настоящото производство.

В срока по чл.131 ГПК ответниците И.М.П. и М.Т.Й. оспорват предявения иск като неоснователен. Твърдят, че процесното вземане не е погасено по давност. Позовават се на действието на ППВС 3/18.11.1980г., по силата на което докато трае изпълнителното производство погасителна давност за вземанията по това производство не тече. Считат, че отмяната на ППВС 3/18.11.1980г. с ТР 2/26.06.2015г. има действие занапред, считано от 26.06.2015г., и поради това към датата на образуване на изп. дело 8/2020г.

5-годишната давност не е изтекла. Моли съда за присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Е. Василева Й. чрез назначения й особен представител адв. П.Д. счита предявеният иск за допустим, но неоснователен. Тя също се позовава на действието на ППВС 3/18.11.1980г. и счита, че новата погасителна давност в случая е започнала да тече от 26.06.2015г., когато е отменено ППВС 3/18.11.1980г. с ТР 2/26.06.2015г. Предвид това към датата на образуване на изп. дело 8/2020г. 5-годишната давност за процесното вземане не е изтекла В срока по чл.131 ГПК ответницата В.К.И. не е депозирала отговор.

От събраните в хода на производството доказателства, се установи следното :

Ищецът е осъден да заплати на ответниците сумата от 630.00 лева съгласно влязло в сила решение на РС – Берковица по гр.д.200 по описа за 2014 година. Решението е влязло в сила на 06.08.2014 година. На 18.08.2014 година ответниците са се снабдили с изпълнителен лист.

Въз основа на издадения изпълнителен лист на

19.08.2014 година било образувано изп.д.78 по описа на ДСИ при РС – Берковица. По искане на взискателите на 28.10.2014 година бил насрочен опис на движими вещи, който не бил извършен поради неоткрити такива. На взискателите е даден едноседмичен срок да посочат начин за събиране на вземането.

С постановление от 16.11.2016 година на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК съдия – изпълнителят е прекратил изпълнителното производство.

На 16.01.2020 година въз основа на получения обратно изпълнителен лист е образувано изп.д.8 по описа на ДСИ при БРС за 2020 година.

ПДИ по това производство е получено от длъжника на 03.02.2020 година. В изпълнителното производство последният е възразил за настъпила погасителна давност и е предявил настоящият иск на 04.03.2020 година. С определение на съда от същата дата е допуснато обезпечение на иска чрез спиране на изпълнителното производство.

При така установените факти, от правна страна съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая ищецът се позовава на новонастъпил факт след влизане в сила на осъдителното решение - изтекла погасителна давност, поради което предявеният иск по чл.439 ГПК е допустим.

Съгласно даденото в ППВС 3/18.11.1980 година тълкуване, образуването на изпълнително производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече.

С ТР 2/26.06.2015 година бе дадено друго задължително указание - с всяко действие по принудително събиране в рамките на изпълнителното производство давността се прекъсва, като от момента на същото започва да тече нова давност. В т.10 на посоченото ТР изрично е разяснено, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ : насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Даден е и изричен отговор, че нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, започва да тече от датата, на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие.

В няколко решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК (макар вече да не са задължителни за прилагане от съдилищата), като например Р 51/21.02.2019 по гр.д.2917/2018 IV г.о., Р 170/17.09.2018 година по гр.д.2382/2017 IV гр.о. и др, доразвиват темата, като постановяват, че тълкуването, дадено с ППВС 3/1980 година следва да се прилага до постановяване на ТР 2/2015 година, т.е.до 26.06.2015 година, а след тази дата – тълкувателното решение. Именно тази теза застъпват ответниците, като твърдят, че от 26.06.2015 година до датата на образуване на последващото изпълнително производство (в молбата за образуване е поискано и извършване на конкретно изпълнително действие) погасителната давност за вземането им не е изтекла.

По разбиране на настоящия състав началото на действие на ТР 2/2015 година не създава нов начален момент на погасителна давност, каквото е становището на ответниците. Същността и целта на ТР е да даде общо тълкуване на правна норма, по повод на която е възникнала противоречива или неправилна практика. С ТР не се променя закона. Доразвиването на тезата, направено в посочените по – горе решения, че до датата на постановяване на ТР 2/2015 година в отношенията по повод погасителната давност следва да намери приложение ППВС 3/1980 година, не означава, че след тази дата започва да тече нов срок на погасителна давност.

Този срок винаги тече от датата на последното поискано или предприето валидно изпълнително действие. В противен случай би се стигнало до заобикаляне на разпоредбите на чл.116в ЗЗД.

В подкрепа на този извод на съда е и факта, че основен принцип на института на погасителната давност е, че нейните последици настъпват като санкция за бездействащия кредитор. Няма нито житейски, нито правно логично оправдание в това кредиторът да не предприема реални действия по събиране на вземането си в толкова продължителен период от време, в който да държи във висящност положението на длъжник на ищеца.

Поради това следва да се приеме, че петгодишният давностен срок по чл.117, във връзка с чл.110 ЗЗД по отношение на задължението на ищеца към ответника по силата на изпълнителен лист от 18.08.2014 година, издаден по гр.дело № 200 по описа на РС – Берковица за

2014 година е започнал да тече от датата на последно поисканото изпълнително действие по изп.д.78/2014 по описа на ДСИ при РС – Берковица – 10.09.2014 година. Следващото валидно действие, което може да прекъсне давността е поискания запор на трудово възнаграждение, направен на 16.01.2020 година вече по изп.д.8/2020 година. Видно е, че за посочения период е настъпил ефекта на института на погасителната давност, на който се е позовал ищеца в настоящото производство.

Поради изтеклата погасителна давност, ищецът не дължи на ответниците сумите по процесния изпълнителен лист, поради което предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен. С оглед този изход на делото и на основание чл.78 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца и направените в производството разноски С оглед тези мотиви съдът

Р Е

Ш И :

ПРИЗНАВА за установено по отношение на И.М.П. с ЕГН **********,***, В.К.И. с ЕГН **********,***, М.Т.Й. с ЕГН **********, Д.Т.Й. с ЕГН ********** и Е. Василева Й. с ЕГН **********,***, че ищецът А.И.Й. с ЕГН **********,***, пл. Свобода № 15 НЕ ДЪЛЖИ сумите по изпълнителен лист, издаден на 18.08.2014 г. по гр.д № 200/2014 г. по описа на РС-Берковица поради настъпила погасителна давност.

ОСЪЖДА И.М.П. с ЕГН **********,***, В.К.И. с ЕГН **********,***, М.Т.Й. с ЕГН **********, Д.Т.Й. с ЕГН ********** и Е. Василева Й. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на А.И.Й. с ЕГН **********,***, пл. Свобода № 15 сумата от 552.00 лева направени в производството разноски

Решението подлежи на обжалване пред

МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: