Решение № 237 от 18.06.2026, Районен съд - Петрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. П., 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20251230100368 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК и е във фазата по извършване на съдебната делба.

Първата делбена фаза е финализирана с Решение с рег. № 242/08.07.2025 г., постановено по настоящото гр.д. № 368/2025 г. по описа на Районен съд – гр. П., което е влязло в законна сила, е допуснато извършването на делба между Р. А. А., ЕГН:

**********, Т. А. И., ЕГН: ********** и М. А. Г., ЕГН: **********, на Поземлен имот с идентификатор *** и Поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построената в имота Сграда с идентификатор ***, трите по КККР на с. П., общ. П., одобрени със Заповед № РД-18-649/10.11.2017 г. на Изпълнителен директор на АГКК, при квоти от по 1/3 идеална част за всеки от съделителите.

Във втората фаза на делбата съделителят Р. А. претендира делбените имоти да бъдат изнесени на публична продан, а съделителките Т. И. и М. Г. - при извършването на делбата да им бъде определен един общ дял, равен на притежаваните от тях общо 2/3 ид.ч.

Участниците в процеса И. и Г. извеждат позиция за обособяване на два реални дяла от наследственото имущество, съответстващи на броя на колената, към които съделителите принадлежат, като в единия дял да спада Поземлен имот с идентификатор ***, а в другия – Поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построената в имота Сграда с идентификатор ***, като изразяват 1 готовност да заплатят необходимата сума за уравняване дела на другия съделител, в случай, че в техния дял бъдат поставени имоти, чиято стойност надвишава дела им.

В последното открито съдебно заседание по делото, проведено на 03.06.2026 г., процесуалният представител на съделителя Р. А. заявява, че с оглед исканията на страните в процеса – да им бъде възложен имота със сградата, построена в него, поддържа такова искане. Заявява още, че при евентуално прилагане на разпоредбата на чл. 353 ГПК, съделителят А. е склонен да заплати разликата в цената, като въпреки това искане поддържа, че следва да се приложи първият способ за извършване на делбата – теглене на жребий. Изразява становище, че евентуално справедлив способ за извършване на делбата е чрез изнасянето на недвижимото имущество на публична продан, в която всяка от страните би могла да участва. Претендира сторените по делото разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК и писмени документи, установяващи направени в хода на производството разноски.

Процесуалният представител на съделителките Т. И. и М. Г. поддържа предходно направеното искане да бъде определен един общ дял за двете съделителки, равен на притежаваните от тях общо 2/3 ид.ч. Изразява становище, че в конкретния случай са налице два дяла – единият в размер на 1/3 ид.ч. за съделителя А., а другият в размер на общо 2/3 ид.ч. за съделителките И. и Г., както и че са налице два имота – незастроен и застроен. Предвид тези обстоятелства поддържа, че най-удачният вариант за извършване на делба е съдът да разпредели имотите между съделителите, съобразно приетата оценка на вещото лице, без да тегли жребий, като се противопоставя на предложените от другата страна способи – публична продан и теглене на жребий. Претендира сторените по делото разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.

В депозирана писмена защита процесуалният представител на съделителките Т.

И. и М. Г. прави анализ на предвидените в ГПК способи за извършване на делба, като поддържа, че извършването на делбата чрез разпределение на имотите по реда на чл.

353 от ГПК е единственият законосъобразен, справедлив и най-удобен за страните способ за прекратяване на съсобствеността, предвид изричното желание на съделителките И. и Г. да се групират и да получат общ дял от делбеното имущество.

По делото е изслушано и прието заключението на вещото лице инж. М. М. Р. по назначената съдебно-техническа (оценителна) експертиза.

След извършен оглед на място и запознаване с ангажираните по делото доказателства, вещото лице е установило, че достъпът до процесните имоти се осъществява от имот с идентификатор ***, представляващ селски път, след което се преминава в посока северозапад - през имот с идентификатор ***, представляващ земеделска земя, през имот с идентификатор ***, представляващ вада, за да се достигне до процесния имот с идентификатор 2

***, а през северната граница на последния се осъществява и достъпът до другия делбен имот с идентификатор ***, като и до двата имота няма пряк достъп от селски път.

Вещото лице заключава, че и двата имота са с денивелация от юг към север и нямат характеристиките на „Нива“ – не се обработват и са ливади, като поземлен имот с идентификатор *** е обрасъл с диворасляци.

По отношение на сграда с идентификатор ***, за която сочи, че е селскостопанска сграда, вещото лице установява, че се намира в дъното на имот с идентификатор ***, същата е с „Г“ - образна форма и страните й граничат със северната и западната граница на имота, построена е през 70-те години на миналия век, с предназначение - обор за животни. Посочва техническите характеристики на процесната сграда – северната част от сградата е с дължина 37,50 м и ширина 7,00 м; западната част от сградата е с дължина 38,20 м и ширина 7,80 м; северната и западната стени на сградата са изпълнени от тухлена зидария с дебелина 25 см и височина около 70 см над терена, върху бетонова ивична основа; източната и южната дълги стени са изпълнени на половина от дължината с тухлена зидария с дебелина 25 см и височина 2,40 м, без бетонова основа; източната и южната къси стени са изпълнени със зидария; по плътните части на източната и южната дълги стени има отвори за прозорци, като по източната прозорците са демонтирани, а по южната има остатъци от дървени прозорци; покривът е двускатен с било по дългите страни с височина на билото 3,00 м; носещата конструкция на покрива се състои от дървени колони, разположени през 4,00 м по фасадите, без тухлен зид и по средната линия по дължините на сградата при билото, монтирани са върху бетонови блокчета; върху колоните са изпълнени дървени греди и столици; в зоните на тухлените зидове по източната и южната дълги стени покривът лежи върху стените; покривът е покрит с вълнообразна ламарина; по билото има монтирани парчета от ламарина за предпазване от дъждовете; на пода на сградата няма изпълнена настилка; тухлената зидария е компрометирана; дървените елементи на покрива са почти изгнили; ламарината също е компрометирана, като вещото лице заключава, че сградата е опасна за обитаване.

В заключението си експертът също посочва, че пазарната стойност на Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на с. П., общ. П., с площ от 8 508 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване - нива, категория на земята - осма при неполивни условия, е 3 505 евро.

Пазарната стойност на Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на с. П., общ. П., с площ от 8067 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване - нива, категория на земята - осма при неполивни условия, е 3 323 евро. Пазарната стойност на Селскостопанска сграда с идентификатор ***, построена в Поземлен имот с идентификатор 3

***, е 3 853,00 евро.

По способа на реалното извършване на делбата:

За да бъде прекратена собствеността в едно делбено производство законодателят е предвидил четири способа за реално извършване на делбата, а именно: теглене на жребий (чл. 352 от ГПК), предшестван от съставянето на разделителен протокол (чл.

350 във вр. с чл. 347 от ГПК), при условието допуснатите до делба вещи да съответстват на броя на съделителите и тегленето на жребий да не е невъзможно или много неудобно; разпределение на имотите по реда на чл. 353 от ГПК, когато се констатира, че прилагането на жребия е невъзможно или много неудобно; възлагане на неподеляемо жилище по реда на чл. 349 от ГПК, когато са налице необходимите предпоставки, визирани в цитираната разпоредба, и изнасяне на делбения имот на публична продан (чл. 348 от ГПК), като последният способ е изключение, което се прилага при неподеляем делбен имот и невъзможност същият да бъде поставен в дял на някой от съделителите.

Решаващият орган е длъжен при избора между посочените способи за прекратяване на собствеността основно да съобрази принципът - всеки съделител да получи частта си от делбеното имущество в натура, а неравенството в дяловете да се компенсира с пари. Ето защо следва да се направи преценка дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите.

Съгласно константната съдебна практика основен способ за ликвидиране на допуснатата до делба съсобственост във втората фаза на делбеното производство е съставянето на разделителен протокол по реда на чл. 347 и чл. 350 от ГПК и съответно теглене на жребий по реда на чл. 352 от ГПК. При хипотезата, при която броят на допуснатите до делба имоти съответства на броя на съделителите делбата се извършва чрез теглене на жребий, като се цели да се гарантира както равенството на страните в процеса, така и установеното в чл. 69, ал. 2 от ЗН право на всеки от съсобствениците да получи своя дял в натура.

В конкретния случай, с влязлото в сила решение, постановено в първата фаза по допускане на делбата, до такава са допуснати два поземлени имота и една сграда – ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***, ведно с построената в последния Сграда с идентификатор ***, трите по КККР на с. П., общ. П., при равни квоти за съделителите – по 1/3 ид.ч. за всеки от тях. Обективно са налице три обекта на делбеното имущество, които са със сравнително близки пазарни стойности и трима съделители при равни квоти на собственост.

Въпреки тези фактически данни и изхождайки от принципните постановки, залегнали в т. 5 от Постановление № 7 от 28.11.1973 г. на Пленума на ВС, съдът обаче 4 намира, че обособяването на три дяла (представляващи два поземлени имота и една сграда) от делбеното имущество и извършването на делбата чрез теглене на жребий, с оглед равните квоти на тримата съделители, се явява много неудобно по смисъла на чл. 353 от ГПК.

Този извод следва от свързаността на два от делбените имоти - ПИ с идентификатор *** и построената в него сграда с идентификатор ***, двата по КККР на с. П., общ. П., като обособяването на всеки един от имотите на делбеното имущество в отделен дял и възлагането му чрез жребий може да породи значителни имуществени спорове, а и облигационни такива, между съделителите, в чийто дял се паднат визираните имоти.

Коментираното неудобство може да се изрази в засягане правото на собственост, в частност владението и ползването в пълен обем, както на съделителя, в чийто дял се падне поземленият имот, така и на съделителя, в чийто дял се падне сградата, като първият не може да владее и ползва поземления имот в неговата цялост, а вторият не може да владее и ползва сградата без допълнителното учредяване на ограничени вещни права върху служещия имот. При евентуално неразбирателство на двамата съделители, освен имуществени, могат да възникнат и облигационни спорове между тях, което води до допълнително неудобство и обосновава нуждата от прилагането на друг способ за реалното извършване на делбата.

В хипотезата, при която извършването на делбата чрез теглене на жребий е невъзможно или много неудобно, съдът извършва делбата като разпределя допуснатите до нея имоти между съделителите по реда на чл. 353 ГПК. Посредством този способ за прекратяване на съсобствеността се цели получаването на реален дял от всеки съделител, максимално съответствие на цената на дела до стойността на квотата му, образуване на дяловете по начин, по който да не се раздробяват излишно отделните имоти и възможно най-ниско парично компенсиране на неравенството в дяловете.

Предвид изложените фактически данни и принципни постановки, съдът намира, че в конкретния случай делбата следва да се извърши посредством разпределянето от съда на допуснатите до делба имоти между съделителите по реда на чл. 353 от ГПК, като обособи два реални дяла – първи дял, представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР на с. П., общ. П. и втори дял, представляващ ПИ с идентификатор *** и построената в него сграда с идентификатор *** по КККР на с.