Решение № 84 от 23.04.2021, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Смолян , 23.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Росица Н. Кокудева

Мария А. Славчева при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20215400500061 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

С Решение № 60607/18.12.2020г., постановено по грд.№ 1524/2019г. по описа на Смолянски районен съд е осъдено Застрахователно дружество „Б. И.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”Д. Б.” № **, представлявано от Ст. Пр. и Кр.Кр. изпълнителни директори да заплати на Д.П. Г., с ЕГН **********, с адрес гр.Д., ул.”Т.” № **, Област Смолян, сумата в размер на 25 000 лева , представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от причинена смърт на В. П. Г. в резултат на претърпяно пътно-транспортно произшествие на 22.12.2014г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.12.2014г. до окончателното й изплащане. Осъдено е Застрахователно дружество „Б. И.“ АД, с ЕИК .********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.”Д. Б.” №**, представлявано от Ст. Пр. и Кр. К.- изпълнителни директори, да заплати на П.Г. П., с ЕГН **********, с адрес с.Ш. л., община С., сумата в размер на 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от причинена смърт на В.

П. Г. в резултат на претърпяно пътно-транспортно произшествие на 22.12.2014г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.12.2014г. до окончателното й изплащане. Осъдено е Застрахователно дружество „Б.И.“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”Д. Б.” №**, представлявано от Ст. Пр. и Кр. Кр. - изпълнителни директори, да заплати държавна такса по сметка на Районен съд- Смолян в размер на 1600,00 лева, изчислена върху уважените искове по гр.дело №1524/2019г. по описа на РС- Смолян. Осъдено е Застрахователно дружество „Б.И.“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.”Д. Б.” № 1

**, представлявано от Ст. Пр. и Кр. Кр.- изпълнителни директори, да заплати на адвокат Здр. Р.

Ч., с адрес гр.Д., ул.”Ал. К.” №10, адвокатско възнаграждение в размер на 1 130,00 лева за осъществено процесуално представителство на ищците Д. Г. и П. П. по гр.дело №1524/2019г. по описа на РС- Смолян. Осъдено е Застрахователно дружество „Б. И.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”Д. Б.” № **, представлявано от Ст. Пр. и Кр. Кр.изпълнителни директори, да заплати на адвокат Ж. Р. Ч., с адрес гр.Д., ул.”Ал. К.” № **, адвокатско възнаграждение в размер на 1 130,00 лева за осъществено процесуално представителство на ищците Д. Г. и П. П. по гр.дело №1524/2019г. по описа на РС- Смолян.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 60072/18.01.2021г. от ЗД „Б. И.“ АД с ЕИК .*********, представлявано от Ст. Ст. Пр. и Кр. Д. Кр., чрез пълномощника им адв.М.

Г. в осъдителната му част с оплакване за неправилност.Излагат се доводи, че ищците нямат право на обезщетение, тъй като до постановяване на ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на 21.06.2018г., както и към датата на ПТП е действало ППВС № 2/1981г., поради което ТР № 1/2016г. на ОСНГТК не се прилага за ПТП, настъпили преди постановяването му и отмяна на действащото до преди това ППВС № 2/1981г., поради което ищците не са от кръга на лицата, които имат право на обезщетение. Според практиката на ВКС по изключение се присъжда обезщетение на лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия.Дори да се докаже страдание, то е в рамките на нормалното и не е“изключение“, каквото се визира в съдебната практика.Твърди се, че събраните гласни доказателства не дават основание да се приеме, че се касае за създадени някакви изключителни отношения, които да подлежат на обезщетяване. Според районния съд са създадени изключителни отношения едновременно с роднини от различна степен и кръг, което е житейски нелогично и неправдоподобно. Твърди се, че за нашето общество е типично, бабите и дядовците да помагат при отглеждането на внуците си, както и близки отношения между братя и сестри.Нормално е и описаното им страдание. За да подлежи на обезщетяване неимуществена вреда отношенията следва да са като такива между роднини от най-близък кръг, т.е. да е създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и от неговата смърт да търпят продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. В посоченото ТР е разяснето, че особена близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби и дядовци и внуци, които са част от най-близкия родствен и семеен кръг, като връзките между тях се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа духовна и емоционална близост. Когато привързаността е толкова силна, че смъртта на един от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди на преживелия родственик. В тези случаи за получаване на обезщетение няма да е достатъчна само формална връзка на родство, а ще е необходимо преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегналото в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969г., че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. От посоченото следва извода, че предпоставките за прилагане на това изключение са да е създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетение и действително да са претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. В жалбата се твърди, че по делото не е установена особено близка връзка между ищците и починалия по смисъла на посоченото ТР, тъй като не налице изключение, което да е създало трайна и дълбока емоционална връзка между тях. От 2 събраните доказателства е видно, че между ищците и починалия е имало съвсем нормални обичайни отношения на привързаност между роднини, и не е налице нищо „специално“ и „особено“. За всеки неговата загуба е тежка и непрежалима, но ВКС визира само онази загуба, която поради стекли се житейски обстоятелства е станала изключителна. Твърди се, че свидетелските показания следва да се кредитират по-критично, тъй като те предварително знаят за какво ще свидетелстват, а даването на свидетелски показания за лични отношения няма как на практика да бъдат проверени за достоверността им. Сочи се още, че районният съд не е приложил методиката, установена в §96 и чл.493 от КЗ, според които сумата за обезщетение не може да надхвърля 5000 лева. Лимитът на отговорността по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ е определен в чл.492 от КЗ и той напълно отговаря на цитираното решение на СЕС и на Директива 2009/103/ЕО. Разпоредбата на чл.493а от КЗ въвежда не „лимит на отговорност“, който да е различен от посочената Директива, а се въвежда методика, по която да се определя размерът на обезщетението. До въвеждането на методиката е посочена фиксирана сума за определен кръг от лица, които не са членове на семейството на пострадалия, а не на всички правоимащи. Лимитът на отговорността, установен в чл.492 от КЗ, е потвърден изрично и дори завишен с изменението на КЗ, с което е въведено изискването на методиката, така че не е налице противоречие с европейското законодателство. Моли да бъде отменено обжалваното решение, в частта , с която са уважени предявените искове и същите бъдат отхвърлени. Претендира за разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 60293/18.02.2021г. от Д.П. Г. и П.Г. П. чрез пълномощниците им адв. З. Ч. и адв.Ж. Ч., в който оспорват същата като неоснователна.Излагат се доводи, че неоснователно в жалбата се твърди, че ищците нямат право на обезщетение. С ТР № 1/21.06.2018г. по тълк.д.№ 1/2016г. на ОСНГТК е разширен кръга от лицата, които са легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на техен близък. Такива са лицата, посочени в ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се доказва особено близката връзка на ищците с починалия и действително претърпените от смъртта му вреди.От показанията на разпитаните по делото свидетели, които нямат родствени връзки с ищците, се установява силната им привързаност и създалата се трайна и дълбока емоционална връзка с починалия В. Г.. От представените многобройни писмени доказателства се доказва здравословното и психическото им състояние, което е в причинна връзка със смъртта на В. Г.. Материалноправната легитимация на ищците да получат обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди не е обусловена от формалната връзка на родство, а от действителните им отношения с починалия, характеризиращи се с особено силна привързаност и взаимна обич, поради което са претърпели пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата съответно на своя брат и внук, които следва да бъдат обезщетени. В отговора се сочи, че правилно районният съд, съобразявайки всички обстоятелства по делото и принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД е определил размера на обезщетението в размер на 25 000 лева за сестрата Д. Г. и в размер на 15 000 лева за бабата П. П.. Молят да бъде потвърдено решението в обжалваната осъдителна част и на основание чл.38,ал.2 във вр. с ал.1,т.2 от ЗА на адв.Ж. Ч. и адв.З. Ч. да бъде присъдено адвокатско възнаграждение.

3

В съдебно заседание жалбоподателят ЗД „Б. И.“ АД,редовно призован, не изпраща процесуален представител. От пълномощника ме адв.М. Г. е постъпило писмено становище, в което поддържа жалбата си.

Въззиваемите Д.П. Г. и П.Г. П., редовно призовани не се явяват. От пълномощниците им адв.Ж. Ч. и адв.З. Ч. е постъпило писмено становище, в което оспорват жалбата и молят да бъде потвърдено обжалваното решение.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, възраженията в отговора, писмените становища на страните и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, преценено по реда на чл.269 от ГПК, е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:

Смолянският районен съд е бил сезиран с предявен от ищците Д.П. Г. и П.Г. П. срещу Застрахователно дружество "Б. И." АД иск с правно основане чл.226, ал.1 от КЗ(отм.) във вр. с §22 от ПЗР на КЗ във вр. с чл.52 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на Д.П.

Г. в размер на 25 000 лева, изразяващи се в страдания от смъртта на брат й В. П. Г. в резултат на ПТП, настъпило на 22.12.2014 г., ведно със законната лихва от 22.12.2014г. до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение за неимуществени вреди на П.Г. П. в размер на 15 000 лева, изразяваща се в страдания от смъртта на внука й В. П. Г. в резултат на ПТП, настъпило на 22.12.2014г., ведно със законната лихва от 22.12.2014г. до окончателното изплащане на сумата. С обжалваното решение районният съд е приел, че предявеният иск е основателн и го е уважил изцяло.Въззивният съд счита изводите на районния съд за правилни.

От представените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че на 22.12.2014г. около 21.30 часа на път ІІІ-866 при километър 34, след с. Ш. л. по посока гр.Д.,община См., лек автомобил „Р. М.“ с рег.№ ** **** ** собственост на А. Ж. Ж. от град Пл., при управление от неизвестен извършител, поради движение с несъобразена скорост с пътните условия, напуска в ляво платното за движение и се преобръща по таван в коритото на река Ш., в резултат на което причинява смърт на пътуващите в автомобила-С. Е. Т., А. З. А. и В. П.Г..