Решение № 16816 от 28.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16816 гр. С., 28.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИВ. И.А АН**ЕЛОВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И.А АН**ЕЛОВА **ражданско дело № 20251110148398 по описа за 2025 година

Предявен е частичен осъдителен иск с правно основание чл. 432 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД за сумата от 3430,12 лева / 1753,79 евро/, от общо заявена претенция в размер на 4 000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил „К.“, модел „***“ с рег. № ******* от ПТП, реализирано на 07.08.2025 год., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 08.10.2025г. до окончателното плащане.

Ищецът-„М.******“ ЕООД, чрез пълномощник, излага в исковата молба, че 07.08.2025 год., в гр. С., на ул. „Р.“ при прохода към бл. ***, вх.**, находящ се срещу №** на ул. „Р.“ в ж.к. „Х.Д“ е настъпило ПТП между лек автомобил „К.“, модел „***“ с рег. №******* и товарен автомобил „М.“, модел „А.“ с рег. №*******. Твърди, че вина за настъпването на произшествието има водачът на товарен автомобил „М.“, който при движение по ул. „Р.“ в посока от ул. „Н. **.“ към ул. „М.“, при извършване на маневра десен завой в посока на вх. ** на бл. *** удря паркирания лек автомобил „К.“. Сочи, че за настъпилото ПТП е съставен двустранен констативен протокол за ПТП, в който е посочено, че виновен за настъпването на произшествието е водачът на товарен автомобил „М.“, за който е имало сключена застраховка „*********” в „З.Л.И“ АД, валидна към датата на ПТП. Сочи, че вследствие на удара лек автомобил „К.“ е претърпял множество увреждания, които били установени при огледа от ответника, който му е платил застрахователно обезщетение в размер на 1556,67 лева, вместо действително претърпените вреди в размер на 5556,67 лева. Моли съда да постанови съдебно решение, по силата на което да осъди „З.Л.И“ АД, да му заплати сумата от 1

3430,12 лева /допуснато е увеличение на иска в открито съдебно заседание състояло се на 21.04.2026 год./ от общо заявена претенция в размер на 4000 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в съда-08.10.2025 год. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът-„З.Л.И“ АД е депозирал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с доводи, че водачът на лек автомобил „К.“ с рег. № ******* е бил паркирал в близост до кръстовище при несъобразяване на законоустановеното разстояние от 5 метра. Оспорва размера на претендираното обезщетение като несъответстващо на действително претърпените вреди.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от **ПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 432 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен, да иска следващото му се обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „*********“. Основателността на исковата претенция е обусловена от установяване в условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: договорно правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска „*********“, сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието, както и размера на претендираните неимуществени вреди. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 **ПК в тежест на ответника обори законоустановената презумпция за вина, както и да ангажира доказателства във връзка с твърденията за съпричиняване на вредоносния резултат.

Предвид изявленията на страните в хода на производството и на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 и т. 4 **ПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата относно наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „*********“ за товарен автомобил „М.“, модел „А.“ с рег. № *******, относно реализирането на ПТП на 07.08.2025 год. с участието на водача на лек автомобил „К.“, модел „***“ с рег. № ******* и водача на товарен автомобил „М.“, модел „А.“ с рег. № *******, както и относно заплащане на застрахователно обезщетение от ответното дружество в размер на 1 556,67 лв. Спорни между страните 2 са обстоятелствата относно механизма на настъпване на ПТП, както и размера на претърпените имуществени вреди.

От приетия като доказателство по делото Двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие от 07.08.2025г. се установява, че на 07.08.2025 год., в гр. С., на ул. „Р.“ е настъпило ПТП с участници лек автомобил „К. ***“ с рег. № ******* и товарен автомобил „М. А.“ с рег. № *******. В частта относно обстоятелствата за инцидента отсъстват отбелязани данни и за двете превозни средства. В графа 6 „водач“ по отношение на лекия автомобил е посочено, че същият е бил в паркирано състояние.

Съобразно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП при настъпване на ПТП, с което са причинени само имуществени вреди, ако между участниците има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол, като в подобна хипотеза органите на „П.П“-МВР нямат задължение да посещават местопроизшествието. Съставеният двустранен констативен протокол няма характер на официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 **ПК, поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Същият представлява частен свидетелстващ документ, който се ползва единствено с формална доказателствена сила по отношение на авторството на подписалите го лица – арг. от чл. 180 **ПК. Доказателствената му сила следва да бъде преценена при съобразяване с останалите приети по делото доказателства.

За установяване на обстоятелствата относно настъпването на произшествието са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В.С.К. от които се установява, че през лятото на 2025г. е паркирал управлявания от него лек автомобил „К. ***“ с рег.

№ ***** от другата страна на ул. „Р.“ и една отбивка, водеща до жилищен блок, чийто номер не си спомня. Установява се, че на мястото, на което е паркирал е имало остров за кофите за смет, но автомобилът е бил паркиран на достатъчно разстояние от тях, като имало разстояние за още една кола. От свидетелските показания се установява, че произшествието е настъпило през светлата част на денонощието с участието на сметопочистващ камион, като съприкосновението е възникнало в предната лява страна на лекия автомобил. Твърди, че малко след този адрес е забранено паркирането, поради което паркирането на отбивката е предпочитано за спиране. Ценени съобразно правилото на чл. 172 **ПК, свидетелските показания следва да бъдат кредитирани като логични, последователни и непосредствено възприети и кореспондиращи с останалите приети по делото доказателства.

От приетата автотехническа експертиза се установява, че на 07.08.2025г. около 14:30 часа товарен автомобил „М. А.“ с рег. № ******* при движение по ул. „Р.“ и срещу № **, при навлизане в пътна отсечка пред блоково пространство на бл. № ***, водачът не осигурява безопасна странична дистанция, вследствие на което реализира 3

ПТП с паркиран лек автомобил „К. ***“ с рег. № *******. Установява се, че в резултат на пътнотранспортното произшествие по лекия автомобил са настъпили увреждания по лявата част на предна броня, по предния ляв калник, предния капак и левия фар. В експертизата е посочено, че платното за движение на ул. „Р.“ в района на ПТП-то е съставено от две ленти за движение – по едно във всяка посока, като произшествието е настъпило в обособена пътна отбивка от ул. „Р.“ към бл. № ***, а на 25 метра от мястото на пътната отбивка-отдясно на платното за движение е поставен пътен знак Б28 „Забранено е пакирането“ и допълнителна табела Т 18.1 - „Принудително отстраняване на ППС“. Посочено е също, че непосредствено преди пътната отбивка от ул. „Р.“ към бл. № *** отдясно на платното за движение е поставен пътен знак Б-3 „Път с предимство“ и пътен знак „Ж-12“ – „Пресичният път е без изход“, а в района на пътната отбивка крайната ограничителна линия на ул. „Р.“ е единична прекъсната линия. Според заключението задната част на лек автомобил „К. ***“ с рег. № ******* е била на около 4 метра след единичната прекъсната линия на пътната отсечка в посока от ул. „Р.“ към блок № ***, като дясната част на превозното средство била непосредствено в десния край на платното за движение на първата отсечка в посока от ул. „Р.“ към блок № ***. Контейнерите за отпадъци се намирали ололо 9,70 метра след крайната ограничителна линия – единична прекъсната линия на ул. „Р.“. Установява се, че ударът между двете превозни средства е реализиран на около 8,85 метра след единичната прекъсната линия на пътната отсечка в посока от ул. „Р.“ към бл. № *** до предна дясна част на лекия автомобил и на около 4,45 метра след единичната прекъсната линия на пътната отсечка в посока от ул. „Р.“ към блок № *** до предна лява част на лекия автомобил. По широчина на пътното плато произшествието е настъпило на около 1,80 метра вляво от десния край на пътната отсечка в посока от ул.

„Р.“ към блок № ***. Вещото лице е дало заключение, че поради паркираното положение на лекия автомобил водачът му не е имал възможност да предотврати произшествието, докато водачът на товарния автомобил е разполагал с такава, ако при извършване на маневрата за навлизане в пътна отсечка пред блоково пространство на блок № *** е осигурил безопасна странична дистанция от паркираното пътно превозно средство.

Въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, съдът приема, че процесното пътно-транспортното произшествие е настъпило в резултат от виновното и противоправно поведение на водача на товарен автомобил „М. А.“ с рег. № *******, който при навлизане в пътната отсечка пред блоковото пространство на блок № *** не е осигурил безопасна странична дистанция. Установеното в случая поведение на водача на товарния автомобил „М.“ е в противоречие с вмененото му задължение в чл.

20, ал. 1 от ЗДвП да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява и в чл. 43б, ал. 1 ЗДвП, според което правило маневрата заобикаляне да се осъществява от лявата страна по посока на движението. Съобразно § 6, т. 80 от ДР на 4

ЗДвП маневрата заобикаляне е преминаване на участник в пътното движение покрай препятствие, повреди на платното за движение или неподвижен участник в движението. Нарушена е и разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, която повелява водачът при предприемане на каквато и да е маневра да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минавай покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Разпоредбата намира приложение и по отношение на превозните средства, които са в паркирано състояние, независимо от обстоятелство дали паркирането е извършено в разрез с правилата на ЗДвП. По силата на цитираните правни норми водачът Б. Б. е бил длъжен да съобрази местоположението на намиращия се на пътната отбивка лек автомобил „К. ***“ и да осигури достатъчно странична дистанция. При положение, че пътно-транспортното произшествие е настъпило в светлата част на денонощието и при липса на доказателства за наличието на препятствия, ограничаващи видимостта към паркирания лек автомобил, може да се направи обоснован извод, че водачът на товарното пътно превозно средство е разполагал с обективна възможност да възприеме паркирания автомобил. В тази насока е и заключението на вещото лице изготвило автотехническата експертиза, според което процесното ПТП е било предотвратимо в случай, че последният е обезпечил безопасна странична дистанция.