Решение № 366 от 02.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 366 гр. Пловдив, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20235001000518 по описа за 2023 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 59 от 15.02.2023 година, постановено по т. дело № 1214/2021 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора, е осъдено ,Д. - О.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. В., № **, да заплати на Ф. Д. А., ЕГН ********** от с. Р., ул. С. № * сумата от 105 000 лева, по предявен частичен иск от общо 200 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие смъртта на баща й Д. А. А., настъпила в резултат на ПТП от 22.07.2020 г., ведно със законната лихва от 09.11.2020 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът за неимуществени вреди за сумата над 105 000 лева до претендираните 150 000 лева по частичен иск за общата сума от 200 000 лв., както и за законна лихва за периода от 29.07.2020 г. до 08.11.2020 г. като неоснователен.

Осъдено е ,,Д. - О.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. В., № **, да заплати на Ф. Д. А., ЕГН **********, от 1 с. Г. С., ул. „Б.“ № 8, сумата от 98 000 лева, по частичен иск от общо 200 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди болки и страдания вследствие смъртта на баща и Д. А. А., настъпила при ПТП на 22.07.2020 г., ведно със законната лихва от 09.11.2020 г . до окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 98 000 лева до претендираните 140 000 лева, по частичен иск за общата сума от 200 000 лв., както и за законна лихва за периода от 29.07.2020 г. до 08.11.2020 година като неоснователен.

Осъдено е ,,Д. - О.“ ЕАД, ЕИК *****, да заплати на адв. П. К. от САК със съдебен адрес: гр. К., ул. С. ****** адвокатско възнаграждение в размер на 4 356 лева с ДДС за оказана безплатна помощ на ищцата Ф. Д. А., съразмерно с уважената част от иска.

Осъдено е ,,Д. - О.“ ЕАД, ЕИК *****, да заплати на адв. П. К. от САК със съдебен адрес: гр. К., ул. С. № ******* адвокатско възнаграждение в размер на размер 4 164 лева с ДДС за оказана безплатна помощ на ищцата Ф.

Д. А., съразмерно с уважената част от иска.

Осъдено е ,,Д. - О.“ ЕАД, ЕИК *****, да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 8 120 лв. държавна такса и сумата от 350 лева за възнаграждения за вещи лица, платена от бюджета на съда, съразмерно с уважената част от исковете.

Осъдени са Ф. Д. А., ЕГН ********** и Ф. Д. А., ЕГН **********, да заплатят на ,,Д. - О.“ ЕАД, ЕИК *****, сумата от 450 лева, представляваща разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ищците Ф. Д. А. и Ф. Д. А. чрез процесуалния им представител адвокат П. К. в частите, с които са отхвърлени исковете за обезщетения за неимуществени вреди на Ф. Д. А. в размера над 98 000 лева до 140 000 лева и за Ф. Д. А. в размера над 105 000 лева до 150 000 лева. Искането е за отмяна на решението в посочените части и за постановяване на ново по същество, с което да се присъдят на ищците допълнителни обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техния баща в посочените размери, ведно със законната лихва от 09.11.2020 година до окончателното им изплащане.

Основното оплакване във въззивната жалба е, че съдът неправилно е приел съпричиняване от страна на бащата на ищците и е определил обема му 2 на 30%. Твърди се, че въз основа на данните по делото и установения механизъм на настъпване на ПТП не може да се приеме наличие на преднамерена промяна на траекторията на движение на бащата на ищците в качеството му на велосипедист наляво спрямо първоначалното положение на пътната лента в момента, в който е попаднал в опасната зона на приближаващия автомобил. Посочено е, че промяната на посоката на движение на велосипедиста би могла да се дължи на преминаването на велосипеда през дилатационните фуги на моста, за каквито имало данни по делото. Поради това и позовавайки се на заключението на вещото лице, че ПТП би могло да се избегне, ако автомобилът се е движил със скорост 51 километра в час/ при максимално допустима за участъка 50 километра в час/ или по-ниска и водачът му е задействал своевременно спирачната система, жалбоподателите поддържат липса на съпричиняване. Оспорен е изводът на първоинстанционния съд за допуснато от велосипедиста нарушение на разпоредбата на чл. 80, ал. 2 от ЗДвП, задължаваща го да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение, както и за приноса му за настъпване на ПТП поради промяна на разположението на велосипеда върху пътното платно. Не било установено велосипедистът да е застанал внезапно пред автомобила. Освен това възражението, че той е променил внезапно траекторията си на движение наляво, не било въведено своевременно в процеса и било преклудирано.

Неправилен според жалбоподателите бил и изводът на първоинстанционния съд, че причините, поради които бащата на ищците е променил посоката си на движение, са без значение. По делото не било установено при условията на пълно и главно доказване извършването на нарушения на предписани правила от страна на пострадалия, които да са в причинна връзка и да са довели до настъпването на вредоносния резултат. При условията на евентуалност се излагат доводи за прекомерно завишаване на процента съпричиняване от страна на пострадалия на 30%, като се твърди, че дори да има такова, то е незначително и не следва да се взема предвид при определяне размера на обезщетението. Разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД уреждала възможност, но не и задължение за намаляване размера на обезщението при съпричиняване. Позовавайки се на ТР № 1 от 01.08.2022 година по т.д. 1/2021 година на ОСГТК на ВКС, жалбоподателите поддържат, че дори при прилагане на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, общият размер на дължимото им обезщетение по предявените искове 3 следвало да бъде определен на 150 000 лева за Ф. А. и 140 000 лева за Ф. А., колкото са претендирани с исковата молба. По тези съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и постановяване на ново решение по същество, с което да се присъди допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 45 000 лева за Ф. Д. А. и 42 000 лева за Ф. Д. А. от смъртта на техния баща Д. А. А., ведно със законната лихва от 09.11.2020 година до окончателното им изплащане.

Има и искане за присъждане на адвокатско възнаграждение с включен ДДС на процесуалния представител на жалбоподателите, осъществил безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от „Д. - О.“ ЕАД, представлявано от юрисконсулт Ю. К., с изразено становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че първоинстанционният съд правилно е определил размера на съпричиняването от страна на пострадалия – 30% и е намалил обезщетенията на двете жалбоподателки с този размер. Той съответствал на събраните по делото доказателства, свързани с нарушаване на задължението на ДА по чл. 80, ал. 2 от ЗДвП като велосипедист да се движи възможно най-близко до дясната граница на платното за движение и с факта, че до ПТП се е стигнало именно поради промяна на посоката му на движение наляво, с което е попаднал в опасната зона за спиране на водача на лекия автомобил. По тези съображения се иска потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Пред въззивната инстанция не са направени нови доказателствени искания.

Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лица, имащи правен интерес да обжалват, като е спазен предвиденият в чл. 259 от ГПК срок.

Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.

По отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивната инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба, 4 освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца. / т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС/.

С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по въведените с въззивната жалба оплаквания.

Основният спорен въпрос, очертан с въззивната жалба, е свързан с наличието или липсата на съпричиняване от страна на починалия при ПТП велосипедист Д. А. А..

Доводите във въззивната жалба за преклудиране на възражението на ответника „Д. - О.“ ЕАД за съпричиняване, изразяващо се във внезапна промяна на траекторията на движение на велосипедиста ДА наляво, тъй като такова не било направено в срок, са неоснователни.

Обстоятелствата, изложени в исковата молба на Ф. Д. А. и Ф. Д. А. против „Д. О.“ ЕАД, свързани с механизма на ПТП, при което е загинал техният баща Д. А. А. в качеството му на велосипедист, са следните: Твърди се, че ПТП е станало на 22.07.2020 година около 19,15 часа в град С., на моста на река М. по път І-8. Лек автомобил марка Ф. М., с рег. № * *** **, управляван от М. Х. М., движещ се в посока магазин „Ж.“ с несъобразена скорост и при неспазване на дистанцията, застигнал и ударил движещия се пред него в същата посока велосипедист ДА. Вследствие на тежките травми, получени при това ПТП, велосипедистът починал.

Ответникът в преклузивния срок – с отговора на исковата молба по чл.

367 от ГПК, е оспорил очертания от ищците механизъм на настъпване на ПТП, включително твърденията им за допуснати от водача на лекия автомобил нарушения на правилата за движение по пътищата, като е посочил, че до ПТП се е стигнало единствено в резултат на действията на велосипедиста ДА, който е нарушил правилата за движение по пътищата. При условията на евентуалност е направено възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се в това, че той не се е движил възможно най-вдясно до дясната граница на платното за движение, управлявал е велосипеда без предпазна каска и без светлоотразителна жилетка, както и без необходимата светлинна сигнализация и без звънец в нарушение на чл. 79 и чл. 80 от ЗДвП. Посочено е, че поведението на велосипедиста и субективните 5 му действия при управлението на велосипеда са довели до настъпване на ПТП. При така въведеното своевременно в процеса възражение за съпричиняване, след събиране на доказателствата по делото ответникът го е уточнил, заявявайки, че противоправното поведение на пострадалия се изразява във внезапното му отклонение наляво. Това не е ново възражение, а своевременно въведеното такова за противоправно поведение на велосипедиста, свързано с начина, по който е управлявал велосипеда, конкретизирано след приемане на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза. В този смисъл възражението за съпричиняване поради отклоняване на велосипедиста наляво не е преклудирано.

На настоящия етап от производството, съобразявайки предмета му, очертан с въззивната жалба и с отговора на „Д. - О.“ АД, въззивният съд не дължи произнасяне по възраженията за съпричиняване, изразяващи се в липса на светлоотразителна жилетка, каска, както и на необходимите по закон светлини на велосипеда и устройство за звукова сигнализация. Те са приети за неоснователни от първоинстанционния съд и изводите му не са оспорени от страните.

От събраните по делото доказателства, по-конкретно от протокола за оглед на ПТП, от комплексната експертиза в автотехническата й част, както и от показания на разпитания в качеството на свидетел М. М. – шофьор на лекия автомобил, причинил процесното ПТП, се установява, че ударът между автомобила и велосипеда на ДА е настъпил в светлата част на денонощието в град С., на път І-8, на моста над река М.. Ударът е настъпил между предната дясна част на автомобила и задната част на велосипеда /задната капла/, на платното за движение в посока от запад на изток, на разстояние от около 1,35 метра северно от южната му граница / т.е. на 1,35 метра от дясната граница на платното за движение/. В момента на ПТП велосипедът е бил насочен под ъгъл от около 17-18 градуса спрямо надлъжната ос на автомобила. От данните за положението на велосипеда спрямо автомобила в момента на удара и от показанията на свидетеля М. се установява, че след като първоначално се е движил плътно вдясно до мантинелата, возейки на багажника на велосипеда си чувал с дини, велосипедистът се е отзовал пред автомобила, променяйки траекторията си на движение наляво. Заключението е категорично, че без промяна на траекторията на движение на велосипеда наляво, до ПТП не би се стигнало.

Разпечатката съдържа 35 от 101 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dd3b9293-a32a-4f54-8008-be81b56d1a7d