Решение № 32 от 06.03.2025, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. гр.Мадан, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело № 20245430100413 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „******* ЕАД против С. З. С., с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.

240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД да бъде признато за установено в отношенията между страните, че С. З. С., ЕГН: ********** в качеството си на Кредитополучател по Договор за потребителски кредит № ******** от *******г. дължи изпълнение на парично задължение към „******“ ЕАД в качеството му на кредитодател по същия договор, за сума в общ размер 1117,88 лева главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 35/2024 на PC – Мадан.

В исковата молба се сочи, че нa ******г. между „******“ ЕАД и ответника С. З. С. е сключен Договор за потребителски кредит № ******* на основание който ищцовото дружество е предоставило на ответника като главница сума в общ размер 2044,44 лв. (две хиляди и четиридесет и четири лева) общ размер на кредита, като от тази сума: 1500 лева са предоставени на потребителя, а 544,44 лева са предоставени за заплащане на премиите по избрана от потребителя застраховка ЗАЩИТА НА КРЕДИТА И СМЕТКИТЕ.

Сочи се, че при потребителски кредит за общо ползване средствата по кредита се предоставят от кредитора на разположение на потребителя не по рано от 11.00 часа на първия работен ден след датата на сключване на договора и се усвояват на каса във всеки офис на *****АД, ЕИК ****** срещу представяне на лична карта на потребителя и посочване на индивидуализиращия номер на договора, като кредитът се счита за усвоен в деня, в който потребителят изтегли кредитните средства на съответната каса и 1 удостоверено с издаването на съответния документ за извършена платежна операция. Сключването на застраховка с третото лице застраховател, която е финансирана от ищеца, е доброволна възможност за потребителя, който по свое желание и съгласие е пожелал да се сключи процесната допълнителна услуга, без тя да е задължителна за получаването на сумата по кредита или за включването му при съответните условия и лихвен процент. В случаите, когато Потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от Кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка (конкретните застраховки) сума, се превежда от кредитора, за сметка на потребителя по банковата сметка на съответния Застраховател, респективно - по банковата сметка на съответния Застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора.

Твърди се, че общата дължима от потребителя сума е разсрочена на 26 погасителни месечни вноски, 25 от които в размер на 119,97 лева и последната в размер на 119,99 лева, първата погасителна вноска е дължима на 05.03.2023 г., а последната - на 05.04.2025, като така предоставената сума, кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент, е в размер на 41,15 % (чл. 9, ал.1 от договора). Лихвеният процент е фиксиран поради което не е приложимо изискването за предоставяне на методика за референтен лихвен процент.

Съгласно актуалната законова регламентация в ЗПК цената за отпуснат потребителски кредит намира най-точен и пълен израз не чрез дължимата договорна лихва, а чрез величината „годишен процент на разходите по кредита“ (ГПР), който включва всички разходи по кредита, поради което с промени от 23.07.2014 г. е въведен законоустановен размер на годишния процент на разходите, като съгласно чл. 19, ал. 4 и 5 ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Р Б Годишният процент на разходите по договора, съгласно чл. 10 от договора е 47.93%, а общата дължима сума по договора е в размер на 3119,24 лева, като в същия член е упоменато и че при просрочие от страна на потребителя, дължимата от него сума ще се увеличи с дължимите лихви и допълнителни разходи по чл. 15 от договора. Договорът не е сключен при Общи условия.

Сочи се, че длъжникът е преустановил плащанията по договора и е допуснал просрочие при изплащането на повече от три дължими вноски с падеж 05.06.2023г., 05.07.2023г. и 05.08.2023г., поради което ищецът е изпратил Уведомление за предсрочна изискуемост до ответника, получено на 24.11.2024 г. лично от ответника, считано от която дата договорът е обявен за предсрочно изискуем и е настъпила изискуемост на задълженията по него.

Твърди се, че към датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (29.01.2024), задължението на ответника към „*********” ЕАД по договора е било в размер на 2245,43 лева, от които:

- 1836,07 лева главница;

2

- 326,48 лева договорна лихва;

- 82,88 лева обезщетение за забава

Правният си интерес от предявяване на установителния иск ищецът обосновава с издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№**/***** г. на РС М., подаденото срещу нея възражение по реда на чл.414 ГПК от длъжника и дадените от съда указания за предявяване на установителен иск. Предвид факта, че ответникът е депозирал частично възражение, в което не оспорва дължимостта на част от присъдените със заповедта суми, ищецът претендира за установяване на дължимостта на оспорените от длъжника суми, като исковата претенция е съобразена и с това, че длъжникът е заплатил доброволно сума в общ размер на 467,55 лева към ищеца след завеждане на заповедното производство и преди завеждане на настоящето исково, с което тази сума е погасила изцяло обезщетението за забава и договорната лихва и е намалила претенцията за главница с 58,19 лева.

По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва факта, че на *******г. между С. З. С. и ищеца е подписан договор за потребителски кредит № ******** по силата на който кредиторът „********” ЕАД, ЕИК ******* се е задължил да предостави заем на ответника в размер на 1500,00 (хиляда и петстотин) лева, като сумата от 544,44 лева представлява предоставена за заплащане по застраховка „ЗАЩИТА НА КРЕДИТА И СМЕТКИТЕ“ застрахователна премия. Твърди се, че тази сума от 544,44 лева за застрахователна премия е прибавена като главница по кредита и върху нея се начислява уговорената с договора за кредит договорна лихва, без това да представляват предоставени в заем на заемателя средства.

Сочи се, че отношенията на страните попадат под правната регламентация на Закона за потребителския кредит, в това число и относно недействителността на договора. Между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключен договор за потребителски кредит, намиращ своята правна регламентация в ЗПК. В чл. 9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на договора за потребителски кредит, съгласно която той е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, срещу задължение на длъжника - потребител да заплати стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма - чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Ответникът твърди, че с оглед съдържанието на представения договор за потребителски кредит не се установява на кредитополучателя да е отпуснат кредит в размер на 2044,44 лв., както е записано в чл.7 от процесния договор, напротив, предоставената сума е в размер на 1500 лв., а разликата от 544,44 3 лв. представлява начислена застрахователна премия по застраховка Защита на кредита и сметките. Тази сума обаче не е част от главницата - заетата сума, а е разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и в тази връзка те не могат да се претендират въз основа на договора за кредит, доколкото са начислени съгласно клаузи от същия, но не като главница, а като такси и премии, съгласно основанието, за което се дължат.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорите за потребителски кредити задължително следва да съдържат лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като в настоящия случай това правило формално е спазено, тъй като в договор за потребителски кредит № ******* от ********г. е посочен ГРП в размер на 47,93 %, но предвид съдържанието на договора обаче, не е ясно този лихвен процент върху коя сума се начислява.

Твърди се, че на договора е отразено като размер на кредита първо 1500,00 лева, а след това - общ размер на кредита от 2044,44 лв., но не е конкретизирано от кредитодателя върху коя от двете суми се начислява възнаградителната лихва, като това заставя потребителя да тълкува волята на банката, за да прецени какъв е размерът на дължимото от него възнаграждение за кредитора под формата на договорна лихва. Счита се, че е нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, тъй като при това положение реално приложимия лихвен процент остава неясно, неточно и не по разбираем начин посочен в договора за кредит, което препятства потребителя ефективно и обосновано да прецени какви биха били икономически последици за него във връзка с конкретното кредитно правоотношение.

Твърди се, че е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора липсва и ясно разписана методика и начин на формиране на ГПР. Не е посочено каква сума е взета предвид за главница по кредита, дали сумата за застрахователна премия в размер на 544,44 лв. е приета за разход по кредита, какъвто реално представлява, поради което не може да се провери и дали вписания в договора процент на разходите на годишна база - 47,93 %, е действително приложимия такъв в отношенията между страните.

Сочи се, че на основание чл.19 ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Р Б. В договора за кредит е записано, че ГПР е 47,93%, като при отпусната заемна сума в размер на 1500,00 лева за срок от 26 месеца кредитополучателят дължи връщане на 3119,24 лева, като ответникът твърди, че при това положение, ГПР не е 47,93 %, както е записано в договора, а поне два пъти повече, тъй като при изчисляването му не е взета предвид сумата от 544,44 лева за застрахователна премия, която освен това е прибавена към главницата от 1 500,00 лева и върху нея също е начислявана лихва.

Действителният ГПР надхвърля прага, посочен в чл.19 ал.4 от ЗПК, което нарушение ответникът счита, че е самостоятелно основание за обявяване на договора за кредит за недействителен. Изчислен с онлайн калкулатор, при зададени параметри получена сума 1500,00 лева, срок за връщане 26 месеца, размер на месечна вноска 119,97 лева, обща сума за връщане 3119,24 лева, ГПР е в размер на 110,74%, а ГРП е в размер на 76,91%.