Решение № 100 от 11.01.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. София, 11.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря Станимира П. Делийска като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20211110212813 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК , вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.

Образувано е по повод депозирана жалба от Т. ИВ. АНТ. с ЕГН ********** чрез адв. ЦВ. Б. срещу заповед за задържане на лице № 229зз1184/17.08.2021 г., издадена от СТ. Н. СТ., полицейски инспектор при 05 РУ – СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е постановено задържането за срок до 24 часа на жалбоподателя А..

С жалбата се иска отмяна на атакуваната заповед като се сочи, че не жалбоподателят е нанесъл побой на своя съсед П.Й., а последният е нанесъл побой на жалбоподателя, поради което А. е действал в условията на неизбежна отбрана. Жалбоподателят твърди, че му е била отказана възможността да се свърже с адвокат.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя адв. Б. поддържа депозираната жалба и моли за отмяна на заповедта.

Ответникът по жалбата – полицейски инспектор при 05 РУ- СДВР С.С.

– редовно призован не се явява и не се представлява.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото доказателства, като обсъди доводите и възраженията на жалбоподателя, прие за установено следното от фактическа страна:

На 17.08.2021 г. в 11:00 часа жалбоподателят Т. ИВ. АНТ. бил задържан в помещения за временно задържане на 05 РУ – СДВР. А. бил освободен на 1

18.08.2021 г. в 11:00 часа. За задържането на А. била издадена заповед за задържане № 229зз-1184/17.08.2021 г. В заповедта било посочено, че същата се издава на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР , а като фактическо основание – че „на 17.08.2021 г. около 10:30 часа нанася побой над свой съсед в ж.к. „Сухата река” бл. 69 – гр. София“.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима – същата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от процесуалнолегитимирано лице.

Разгледана по същество същата е основателна, но по съображения различни от изложените в нея.

Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал.1 АПК в настоящото производството в тежест на административния орган, издал оспорвания акт е да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в него, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Съдът, в разпореждането си за насрочване на делото служебно е конституирал ответника по жалбата - СТ. Н. СТ., полицейски инспектор при 05 РУ – СДВР, на когото е указал тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 АПК и е изискал и представянето на доказателства за компетентността на издателя на оспорената заповед, а така също и докладната записка, съставена по повод инцидента, във връзка с който жалбоподателят А. е бил задържан. Препис от разпореждането е било връчено лично на ответника на 15.09.2021 г. Впоследствие посочените писмени доказателства отново са били изискани чрез работодателя на ответника – 05 РУ – СДВР, но същите не са представени по делото.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК , съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания посочени в чл. 146 от АПК. В изпълнение на това свое правомощие съдът приема, че не се установи обжалваната заповед да е издадена от компетентен орган, тъй като по делото не са представени каквито и да било доказателства, установяващи заеманата длъжност от лицето, посочено като издател на заповедта. Това представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР заповедта следва да е издадена в писмена форма, а алинея 2 на същата разпоредба посочва и съдържанието на самата заповед, а именно – името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта; фактическите и правните основания за задържането; данни, индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл. 73; както и правата на задържаното лице. В конкретния случай е спазена изискуемата от закона форма, така както предвижда нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, която е връчена на адресата й. В заповедта са посочени името, длъжността и местоработата на служителя, който я е издал /макар да не са представени доказателства за заеманата от това лице длъжност/, както и данните, индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, фактическите и правните основания за задържането, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че му е била отказана възможността да си осигури адвокатска защита – по делото е представена декларация, попълнена и подписана от жалбоподателя, в която той лично е отразил, че не желае адвокатска защита нито по негов избор и за негова 2 сметка, нито от служебен адвокат по реда на Закона за правната помощ.

Същевременно настоящият съдебен състав намира, че макар в заповедта ясно да е посочено, че А. се задържа на основание чл. 72, ал.1 т.1 ЗМВР, а именно във връзка с нанесен побой от него над негов съсед, то посочените в нея фактически основания не се установиха по настоящото дело. По делото не се представиха каквито и да било доказателства, имащи отношение към случая, във връзка с който жалбоподателят е бил задържан – не се представи съставена докладна записка, сведения, обяснения, подавани сигнали на тел.

112, свидетелски показания и т.н., от които да може да се направи извод, че при задържането на Т.А. полицейските служители са разполагали с данни за евентуално извършено престъпление и принудителната административна мярка /задържане за срок до 24 часа/, постановена спрямо А. е имала за цел да предотврати възможността той да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. За прилагането на процесната принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК, но безспорно е нужно полицейските органи да разполагат с достатъчно данни, от които да може да се направи основателно предположение, че конкретно лице е извършило престъпление. Такива данни по настоящото производство не бяха установени, като не са представени никакви доказателства за връзката на задържаното лице с описаното в заповедта деяние. Посоченото представлява още едно основание за отмяна на оспорения административен акт.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК , Софийският районен съд, 130-ти състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ задържане на лице № 229зз-1184/17.08.2021 г., издадена от СТ. Н. СТ., полицейски инспектор при 05 РУ – СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е постановено задържането за срок до 24 часа на жалбоподателя Т. ИВ. АНТ. с ЕГН **********.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се връчат на страните на основание чл.138 от АПК.

След влизане в сила оригиналът на заповедта за задържане да се върне на 04 РУ- СДВР.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3