Решение № 165 от 02.05.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. гр.Несебър, 02.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20232150101160 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба вх. № 10315/03.11.2024 г. на „В.и К.” ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. ***, срещу М. Л., БУЛСТАТ ***, чужденка, гражданка на Чешка Република, с адрес в Република България: гр. ***, с която се иска от съда да осъди ответницата да му заплати сумата от 356,16 лева –неизплатена главница по фактури, издадени в периода 25.11.2020 г. – 25.10.2022 г., с отчетен период от 23.04.2019 г. до 05.10.2022 г.; сумата от 73,32 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 26.12.2020 г. до датата на подаване на исковата молба – 01.11.2023 г.; както и законната лихва върху главницата от 356,16 лева от датата на подаване на исковата молба – 02.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените съдебни разноски, ведно с юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът посочва, че между страните съществува валидни облигационни правоотношения с предмет доставка на ВиК услуги с абонатен № ***, за водоснабден обект с административен адрес: гр. *** СОС с ид. № ***. За ответницата качеството „потребител“ възникнало с придобиване правото на собственост по отношение на водоснабдения обект, на основание чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Ищецът предоставил по възникналите правоотношения услуги, съгласно публично оповестени общи условия, като на основание чл. 23, ал. 4, изр. трето от общите условия и чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4, за процесния период, отчитането на водомерите на абоната се осъществявало по електронен път, посредством мобилно устройство. Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от общите условия, процесните обекти със сезонен характер били отчитани от оператора два пъти годишно. Ответницата не изпълнила задълженията си за заплащане на потребените за обекта услуги, по издадена фактура № 0041091054/25.11.2020 г., падежирала на 26.12.2020 г. и за дължимия остатък от сумата от 65,14 лева, а именно сумата от 18,99 лева; по издадена фактура № 0042643835/25.10.2021 г., падежирала на 26.11.2021 г. и за 1 сума в размер на 298,85 лева; както и по издадена фактура № 0044394572/25.10.2022 г., падежирала на 26.11.2022 г. и за сума в размер на 38,32 лева. Предвид изложеното, за ищеца възникнал интерес от водене на настоящото съдебно производство. Претендира се и лихва за забава в размер на 73,32 лева, за периода от падежирането на вземанията за главници до 01.11.2023 г. Представят се писмени доказателства.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото е депозиран писмен отговор от страна на ответницата, чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител – адвокат Е. Т. от БАК, с който исковете се оспорват като недопустими, неоснователни и недоказани по основание и размер. Оспорва се наличието на валидно облигационно отношение между страните по делото и въз основа на нарочен договор, споразумение или друг документ, както и качеството „потребител“ за ответницата и във връзка с посочения водоснабден обект. Твърди се, че не се представят доказателства ответницата да е собственик на посочения водоснабден обект или негов ползвател, както и да има разкрита на своя име партида при ищовото дружество. Твърди се, че не се сочат доказателства във връзка с надлежното оповестяване на общите условия на доставчика, предвид което се аргументира тезата, че същите не обвързват ответницата. Оспорват се приложените към исковата молба фактури, като се обосновава издаването им в нарушение на чл. 31, ал. 1, съответно – чл. 21, ал. 1, т. 2 и чл. 21, ал. 2 от ОУ на ищеца, както и в нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗСч. и чл. 113, ал. 4 и чл. 114, ал. 1, т. 7 и т. 8 от ЗДДС. Заявява се възражение за настъпила в полза на ответницата погасителна давност, както и възражение за недължимост на претендираните лихви за забава поради отсъствието на доказателства по делото ответницата да е била уведомена за издадените фактури.

Твърди се, че по делото отсъстват доказателства в собствения на ответницата обект да има монтиран водомер на ищеца, както и същият да е преминавал първоначален и последващ метрологичен контрол. Излагат се подробни съображения във връзка с извършено разпределение на потребление от централен водомер и посочена в справката за същото подмяна на водомера, както и във връзка с твърдяното от ищеца електронно отчитане на водомера на ответницата.

В проведено по делото открито съдебно заседание, ищцовото дружество не изпраща представител. Депозира писмено становище, с което взима становище по хода, проекта за доклад и по съществото на спора, като се представят писмени доказателства. Моли, за уважаване на исковете и претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Особеният представител на ответницата, в открито съдено заседание поддържа представения отговор на исковата молба и моли за отхвърляне на претенциите. Излага допълнителни доводи с писмено становище.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание - чл.

79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

По делото е представен нотариален акт № 119, том III, рег. № 4772, н.дело № 502 от 27.08.2020 г. по описа на нотариус Линка Чуткина, с район на действие – РС Несебър, рег. № 600 при НК /л. 72-73 от делото/, видно от ответницата Л. е придобила собствеността по отношение на процесния апартамент – В3, представляващ самостоятелен обект с ид. № ***. Това обстоятелство се установява и от справка № 1305297/09.10.2023 г. от Агенция по вписванията /л. 11, л. 74 от делото/, като видно от справка с регистър БУЛСТАТ по партидата на ответницата, последната е разкрита на 27.08.2020 г. във връзка с придобиване на недвижима собственост, като регистрираният адрес на Л. съвпада с административния адрес на СОС с ид. № ***.

Видно от представени от ищеца фактури № 0044394572 от 25.10.2022 г., № 2

0042643835 от 25.10.2021 г. и № 0041091054 от 25.11.2020 г. /л. 28-30 от делото/, за посочения апартамент била открита партида с аб. № *** към „В.и К.” ЕАД. От справка извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер /л. 8 от делото/ е видно, че на монтирания в имота водомер са правени отчитания за периодите 23.04.2019 г. – 04.11.2020 г., 05.11.2020 г. – 29.03.2021 г., 30.03.2021 г. – 28.05.2021 г., 29.05.2021 г. – 07.10.2021 г., и 08.10.2021 г. – 05.10.2022 г. При всички отчитания водомерът е „видян“, като при първото отчитане за водомер 1616/173 първото старото показание е било 42 куб. метра, а новото – 46 куб. м., при последващите две отчитания няма измерено потребление, при четвъртото - старото показание е било 46 куб. метра, а новото – 66 куб. м. и при последното отчитане старото показание е било 66 куб. метра, а новото – 75 куб. м. При отчетите от 04.11.2020 г., 07.10.2021 г. и 05.10.2022 г. на ответницата е определено и количество от разпределение, съгласно отчитане, установено със справка-извлечение на л. 10 от делото. От фактурите се установява, че посочените количества били остойностени, като по фактура № 0044394572 от 25.10.2022 г. били начислени 38,32 лева за потребена вода, по фактура № 0042643835 от 25.10.2021 г. били начислени 298,85 лева за потребена вода, а по фактура № 0041091054 от 25.11.2020 г. – 65,14 лева за потребените в собствения на ответницата обект услуги, от които се претендира остатъка от 18,99 лева.

Съгласно приобщена по искане на ответната страна справка по делото с автоматизираната информационна система „Граничен контрол“ на МВР се установява, че ответницата Л. е пребивавала на територията на Република България в периодите 21.07-28.07.2020 г., 25.08-01.09.2020 г., 09.07-20.08.2021 г., 03.08-20.08.2022 г., като е влизала в страната и я е напускала винаги през ГПКК аерогара-Бургас.

Видно от Решение № БП-Ц-17/29.07.2022 г. цената за услугата доставяне на вода на потребителите към 01.08.2022 г. била без ДДС: 2,140 лева на куб.м., за отвеждане на отпадъчните води – 0,542 лева на куб.м., а за пречистване – 0,973 лева на куб.м. Към 2021 г. тези цени били в следните размери: 1,248 лв. за доставяне на вода, 0,467 лв. – за отвеждане и 0,586 лв. за пречистване, към 2020 г. съответно 1,415 лв. за доставяне на вода, 0,503 лв. – за отвеждане и 0,652 лв. за пречистване, а към 2019 г. съответно 1,399 лв. за доставяне на вода, 0,477 лв. – за отвеждане и 0,619 лв. за пречистване, съгласно Решение № БП-Ц-17 от 29.07.2022 г., Решение № Ц-46 от 30.12.2020 г., Решение № Ц37 от 23.12.2019 г. и Решение № Ц-20 от 28.12.2018 г. Видно от фактурите различните цени през различните периоди са съобразени.

С оглед на така събраните доказателства, съдът намира предявеният иск за доказан по своето основание.

В тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за процесния период до процесния адрес е извършено водоподаване във фактурираните количества, както и, че ответницата е собственик на имота. Ищецът следва да докаже и размера на претенцията си. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.

С оглед анализа на представените писмени доказателства и твърденията на страните, за съда се налага извода, че до собствения на ответницата имот и за процесния период е доставено и фактурирано количество вода. По делото и от обсъдените доказателства безспорно се установи, че между страните са съществували облигационни отношения по договор за доставка на услуги от ВиК, предвид което и съдът приема, че ответницата е потребител на вода за собствения си водоснабден обект, предвид разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. По делото отсъстват доказателства процесният собствен на ответницата имот да е разпореден след 27.08.2020 г., като същевременно, съгласно твърденията на ищеца по фактура № 0041091054 от 25.11.2020 г. има постъпило от 3 ответната страна частично плащане, което следва да се приеме от съда за неформално признание на обективираното в нея вземане. Съдът, преценявайки признанието през призмата на чл. 175 от ГПК, намира, че същото се подкрепя от всички доказателствени източници и следва да се съобрази, като се приемат за безспорни и правопораждащите вземането обстоятелства, че за собствения на ответницата СОС с ид. № *** е разкрита партида при ищеца с аб. № ***, съответно – че имотът е водоснабден, има сезонен характер на ползване, в него има монтиран водомер /СТИ/, както и че потреблението се отчита електронно.

Действително, с отговора на исковата молба е направено общо оспорване на съдържанието на представените от ищеца частни документи – справки и фактури, но след анализа им и съпоставянето им с останалите доказателства по делото, съдът намира, че същите отразяват вярно, посочените в тях обстоятелства. Наред с изложеното, следва да се отбележи, че общите условия, при които се доставят услуги от ищеца са публично оповестени и обвързват ответницата. Общите условия на ВиК оператора – ищец са одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. - точка 7, като на съда е служебно известно, че са в сила от 29.09.2014 г., след публикуването им във в."Новинар" на 21.08.2014 г. и в."Компас" на 29.08.2014 г.

В случая действително отчитането на процесния водомер за обекта на ответницата е станало на 04.11.2020 г., 29.03.2021 г., 28.05.2021 г., 07.10.2021 г. и на 05.10.2022 г. Както се установява в чл. 23, ал. 1, т. 3 от публично оповестените Общи условия, при обекти, имащи сезонен характер е допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно. Процесните суми са фактурирани по отчитания, извършени през есента на 2020 г., 2021 г. и 2022 г., като единствено при посочените отчитания е установено потребление в обекта, а водомерът е „видян“ при всяко посещение на длъжностното лице при доставчика на услугата. С оглед обстоятелството, че в процесния случай се касае за обект, който се ползва от чужди граждани, то е напълно логично отчитането да се извърши при условията на чл. 24, ал. 4 от Общите условия, като подобно отчитане е изцяло в интерес на потребителя, тъй като след като отчетникът е „видян“ показанията на водомера, на практика са отчетени действително потребните количества вода. В противен случай и по арг. от чл. 24, ал. 4 от ОУ би следвало да се начислят прогнози количества по реда на чл. 49 от Общите условия, които не биха съответствали на реалното потребление. Налага се извод, че с процесното отчитане по чл. 24, ал. 4 от ОУ са избегнати по-неблагоприятни последици за ответницата, като е отчетено действително потребеното количество вода. Правата на ответницата са били запазени, като в нейно присъствие, през периодите на пребиваването в имота е извършено реално отчитане на потреблението в собствения водоснабден обект, съобразно представената по делото справка. Още повече, видно от справката със системата на „Граничен контрол“ на МВР, ответницата е пребивавала на територията на страната именно в периодите, през които е отчетено потребление за собствения водоснабден обект.