Акт от 11.07.2019, Административен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е № 255 гр. Стара Загора, 11.07.2019г.

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

Старозагорският административен съд, VII състав, в публично съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СТИЛИЯН

МАНОЛОВ при секретар

Николина Николова и с участието на прокурора Румен Арабаджиков като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело №209 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на Г.С.С. ***, подадена чрез пълномощника му адв.Г.М.Д., АК-Варна, с която е предявен иск срещу Държавен фонд „Земеделие“, гр.София за осъждане на ДФ „Земеделие“ гр.София да заплати на ищеца С. сумата от 266 317.57лв, представляваща обезщетение за вреди – определена по чл.86 от ЗЗД законна лихва за период 01.07.2012г. – 04.08.2017г. за забава в плащането на сумата 513 658.31лв, финансово подпомагане за кампания 2011, заявено от ищеца като земеделски производител със заявление за подпомагане от 11.05.2011г, УРН 214264, мълчаливия отказ на административния орган, по което бил отменен.

Искът се основава на твърдения, че с решение №294 от 21.06.2016г., постановено по адм.д.

№ 339/2014г. на АС Стара Загора е бил отменен мълчаливия отказ за постановяване на индивидуален административен акт за изплащане на полагаема се финансова помощ за земеделски производител за кампания 2011г. по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“ от ПРСР за периода 2007-2013г., заявена със заявление за подпомагане от 11.05.2011г. с УРН 214264. Решението влязло в сила на 22.02.2017г. На ищеца била изплатена изцяло главницата по дължимите финансови помощи в общ размер 513 658.31лв, от които 57 585.90лв, съгласно платежно нареждане от 04.08.2017г. по СНДП-2011 и сумата 456 072.41 съгласно платежно нареждане от 04.08.2017г. по СЕПП-2011г. Върху така изплатените суми ищецът имал право, на основание чл.4 от ЗОДОВ да му бъде начислено и изплатено обезщетение за претърпените имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица на неоснователния отказ за изплащане на финансовите помощи в размер на законната лихва върху главницата на основание чл.86 от ЗЗД. За ответника възникнало задължение за изплащане на обезщетение, защото за ищеца е настъпила пряка и непосредствена вреда, изразяваща се в липса на получено в срок финансиране, която е в причинна връзка с отменения административен акт.

Плащането е следвало да бъде извършено най-късно до 30.06.2012г. на основание чл.29 §2 от Регламент (ЕО) №73/2009 на Съвета от 19.01.2009г. за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти (ЕО) №1290/2005, (ЕО)№247/2006, (ЕО)№378/2007 и за отмяна на Регламент (ЕО) №1782/2003 /накратко означаван по-долу като Регламент (ЕО)№73/2009/; чл.11 от Наредба №11 от 03.04.2008г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ и мярка 212

„Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“ от ПРСР 2007-2013г. и чл.10 ал.1 от Наредба №3 от 23.02.2011г. за условията и реда за прилагане на мярка 213 Плащания от Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО за земеделските земи от ПРСР 2007-2013г.

Дължимата законна лихва върху главницата следвало да бъде начислена за периода от деня, следващ тази дата /посочена е 01.07.2013г./ до датата на изплащането на главницата /04.08.2017г./ и възлизала на 266 317.57лв. Позовава се на чл.84, ал.3 от ЗЗД, при непозволено увреждане, каквото счита, че е налице поради неоснователния отказ, длъжникът се смятал в забава и без покана. Ищецът изпратил и изрични писмени покани вх.№ 02-6500/6157 от 09.10.2017г. и вх.№ 02-6500/6157#13 от 24.07.2018г., като и след тези покани липсвало плащане на дължимата законна лихва. На основание изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника – ДФ „Земеделие“ – София да заплати на Г.С.С. сума в размер на 266 317.57лв. Претендират се и направените в настоящото производство разноски.

Ответникът

– Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, в писмен отговор и чрез процесуалния си представител поддържа доводи за местна неподсъдност на спора, за недопустимост на исковата молба и за неоснователност на иска. Счита, че делото е подсъдно на АС – София град, по постоянния адрес на ищеца. Възражението за недопустимост се основава на становище, че е недопустимо да се претендира лихва, доколкото не се касае за изпълнение на облигационни задължения. Доводите за неоснователност на иска са, че ищецът не е предоставил включително до 04.08.2017г. изискани му с писмо изх.№ 01-6500/35042 от 03.10.2011г. писмени доказателства, с което създал пречки за произнасяне по заявлението му, не е доказал ползване на площите по подаденото от него заявление; съответно не е възникнало задължение за ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция да заплаша лихви по образуваното дело.

Лихви върху безвъзмездната помощ сочи, че не се дължат. С решение №294/21.01.2016г. по адм.д.№339/2014г. на АС-Стара Загора, ДФЗ не е осъден да заплати дължими суми, нито законна лихва. С платежни нареждания от 04.08.2017г. е наредено изплащане на ищеца на сумите 57 585.90лв и 456 072.41лв, с които ДФЗ е извършил произнасяне по подаденото заявление. Изразява становище, че за ДФЗ не съществува задължение да изплати незабавно сумата след отмяна на акта, вкл. с такова не произтича от решението по адм.д.№339/2014г на АС Стара Загора, а административния орган е имал право да прецени дали да признае или откаже плащането, включително след като се проверят и всички законоустановени изисквания по отношение на подпомагането. Със заповед №3-РД/2810 от 18.08.2014г. административното производство било спряно на основание чл.54, ал.1, т.3 от АПК, а след влизане в сила на Решението по адм.д.№339/2014г. на АС Стара Загора – 22.02.2017г., за ДФЗ е възникнало задължение за произнасяне след приключване на административните проверки. Със заповед № 03-РД/2810 от 21.07.2017г. производството по заявлението е било възобновено. Изтъква, че финансовата помощ се одобрява, намалява или се отказва изплащането й след административни проверки, включително по аргумент от чл.29 §3 от Регламент (ЕО) 73/2009 на Съвета от 19.01.2009г., каквото са били извършвани и в случая, съответно ДФЗ-РА не е изпаднал в забава. Поради изложеното, счита, че не са налице предпоставките по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на ДФЗ и предявения иск за присъждане на лихва е неоснователен.

В условия на алтернативност, прави възражение за погасяване по давност на основание чл.111, т. „в“ от ЗЗД на вземането за лихви за периоди преди 27.03.2016г., предвид дата на постъпване на исковата молба в съда 27.03.2019г. За времето от 27.03.2016 до датата влизане в сила на съдебното решение (Решение№294/21.01.2016г по адм.д.№339/2014 на АС-Стара Загора), лихва не била дължима, тъй като административният орган не е дължал произнасяне на основание спиране производството по заявлението на основание Заповед № 03-РД/2810 от 18.08.2014г., а след датата на влизане в сила на съдебното решение, въз основа на извършена преценка било извършено на 04.08.2017г. плащане на подпомагането (сочещо на индивидуален административен акт), с което процедурата била финализирана.

По тези съображения моли съда да остави без разглеждане исковата молба, съответно да отхвърли иска, предявен от Г.С.С., а при условията на алтернативност – иска обезщетението да бъде намалено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура

– Стара Загора чрез участващия по делото прокурор дава заключение за основателност на иска.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Г.С.С., като земеделски стопанин с УРН 214264 е кандидатствал пред

Държавен фонд „Земеделие“-РА за финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2011, като на 09.05.2011г. е подал заявление за регистрация 2011 (форма за физически лица) с УИН 2208061144012, с което иска подпомагане по Схема за единно плащане на площ (СЕПП); Схема за национални доплащания на хектар земеделска земя (НДП);

Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в райони, различни от планинските (НР2); Схема за национални доплащания за говеда и/или биволи, необвързана с производството (НДЖ1) и Схема за поддържане на производството на краве мляко в необлагодетелствани райони, обвързана с производството (НДКМ2).

На 11.05.2011г. е подал и заявление за подпомагане 2011

– Форма за физически лица, в което освен посочените схеми, е отбелязана и схема „Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони“ (НР1 ).

По заявлението са били извършвани от администрацията на ДФЗ-РА проверки (съгласно констатациите в мотивите към Решение №294/21.01.2016г. по адм.дело 339/2014г., постановено от АС Стара Загора, съответно и установени и от доказателствата по настоящото дело – л.25-34, докладна вх.№ 02-260-1100/492#8 от 31.05.2017г. – л.39).

През м.08.2011г. са извършвани проверки на място на площи, заявени за подпомагане и на животновъден обект. С писмо изх.№ 01-6500/35042 от 03.10.2011г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ от С. били изискани документи, удостоверяващи правното основание за ползване на земите, включени в БЗС и заявени за подпомагане в посочен срок. На 19.10.2011г. С. е подал молба да представи изисканите документи след 15.12.2011г. (л.32). С писмо изх.№ 02-220-6500/1814 от 05.10.2011г. на ИД на ДФЗ – РА, получено на 07.12.2011г., С. е бил уведомен, че в резултат на извършените проверки били установени площи, заявени от повече от един кандидат съгласно приложена таблица и е поканен да се яви, съответно да потвърди кои БЗС стопанисва, като приложи и доказателства (л.25-32). На 20.12.2011г. с писмо вх.№01-6500/35042#2 от

20.12.2011г. С. сочи, че представя част от документите, а за друга част е поискал удължаване на срока за представяне (л.33). С писмо изх.№01-6500/35042 от 30.12.2011г. от Зам.-изпълнителния директор на ДФЗ-РА, С. отново е уведомен, че за изясняване на двойно заявените площи е необходимо да се яви в ОПСМП – София град, както и да представи там всички документи, доказващи правно основание за ползване на двойно заявени площи (л.34).

На 14.07.2014г. Г.С.С. е подал жалба срещу мълчалив отказ на заместник – изпълнителния директор на ДФЗ-РА за изплащане на финансова помощ, заявена с подадено от него заявление за подпомагане от 11.05.2011г. УРН 214264, за което напомнил с молба вх.№02-6500/6157 от 05.06.2014г. По тази жалба в АС Стара Загора е образувано адм.д.№339/2014г. по описа на АС Стара Загора, приключило с

Решение № 294 от 21.01.2016г. (л.5-9), с което съдът е обявил за нищожен мълчалив отказ на

Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, Разплащателна агенция по заявление с УИН 22/080611/44012 за подпомагане, подадено за кампания 2011г. на 11.05.2011г. от Г.С.С. с настоящ адрес *** Даскалови и постоянен адрес ***, както и е върната преписката на административния орган за произнасяне с изричен и административен акт по това заявление в срок от 2 месеца, считано от влизане в сила на това решение. Присъдени са в полза на жалбоподателя разноски. Решението на Старозагорския административен съд е оставено в сила с Решение №2270 от 22.02.2017г. на ВАС по адм.д.№ 4062/2016г., ІV о, което е окончателно.

На 18.08.2014г., т.е. след датата на подаване жалбата на С. против отказа на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, органът е постановил заповед №03-РД/2810 от 18.08.2014г., с която на основание чл.20а, ал.2 от ЗПЗП, вр. с чл.54, ал.1, т.3 от АПК е спрял производството по администрирането/обработката за кампания 2011 на заявление за подпомагане УИН 22/080611/44012, подадено от кандидата Г.С.С. (л.35-36). Изложени са мотиви за съмнения за деклариране на неверни данни от Г.С., чрез неговия пълномощник с цел неправомерно усвояване на европейски средства. Бил изпратен сигнал до Върховна касационна прокуратура рег.№ С-9-12 от 15.05.2012г. и образувана преписка № 05787/2012г., съответно преписки били изпратени по компетентност на СРП и СГП, някои от тях приключили с отказ за образуване на досъдебно производство, а други с образуване на такова (напр. №32/2014г. по описа на ОД на МВР – Перник, за което било получено уведомление с писмо №02-140-0400/78#2 от 22.05.2014г.). Горното мотивирало административния орган да преустанови обработката на заявлението за подпомагане до приключване на проверката от компетентния орган, тъй като разследваните обстоятелства били от значение за издаването на искания административен акт.