Решение № 420 от 22.10.2026, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 420 гр. Гоце Делчев, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Г. Клечерова при участието на секретаря Юлианна К. Павлова като разгледа докладваното от Михаела Г. Клечерова Гражданско дело № 20261220100886 по описа за 2026 година

Делото е образувано по искова молба депозирана от В. М. К., ЕГН **********, адрес: гр. Г. Д., ул. „Д." No **, вх. **, ет. **, чрез адв. Адв. П. Р. от САК, против "К. Й." ***, ЕИК:

****, със седалище и адрес на управление: гр. Х., ул. Б. № ***, представлявано от В. М. И., с която се иска от съда да обяви за нищожен Договор за потребителски кредит № **** от **** г. за недействителен, поради нарушение на разпоредбите на чл. 10, ал. 2, чл. 10а, чл. 11, ал. 1, т. 9-10, чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 143 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗЗД, както и осъди ответника да заплати на ищеца сумата **** лв. (**** лева), представляваща недължимо платена сума над изтеглената главница.

При условията на евентуалност се иска от съда да обяви за нищожни клаузите, предвиждащи задължения за заплащане на неустойка по Договор за потребителски кредит № **** от **** г. и да осъди ответника да заплати сумата от ** лева (**** лева) представляваща заплатена неустойка, получена без основание.

Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че между ищеца и „К. Й." **** е сключен договор за потребителски кредит № **** от **** г., по силата на който на В. К. с ЕГН ********** е отпуснат кредит в размер от **** лева, при ГПР 49.89%, договорна лихва в размер на 41.17%, и лихвен процент на ден е в размер на 0,11%. Сочи се, че кредитът следвало да бъде върнат на 21 месечни погасителни вноски от по **** лева. Твърди се, че при изчисляване на сумата, която следва да бъде върната на кредитора, същата възлиза на **** лева. Излагат се съображения за недействителност на целия договор, поради неспазване на специалните основания ЗПК, като се излагат подробни съображения за това.

Сочи се, че договорът не е съобразен със специалните изисквания на чл. 22 от ЗПК, че същия е нищожен, поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а оттам и на действителния размер на ГПР. Твърди се, че не са спазени изискванията в чл. 10, ал. 1 ЗПК, като се твърди, че Договорът за кредит, Общите условия към него, Погасителния план и Декларацията за обработване и съхранение на лични данни съдържат текстова част, с различен по размер шрифт. Твърди се, че ДПК не отговаря и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК - в договора не са посочени условията за прилагане на договорения лихвен 1 процент, не е посочен размерът на възнаградителната лихва и как тя се разпределя във времето с изплащане на всяка една от месечните вноски, посочени в погасителния план.

Сочи се, че изчислената неустойка е добавена към дължимата главница и лихва по договора за кредит, като общата сума, подлежаща на връщане нараства на **** лева. Твърди се недействителност на договора за кредит на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като сумата, която се претендира за неустойка не е включена в ГПР и ГЛП. Излагат се подробни съображения в тази насока.

В условията на евентуалност, излага твърдения за нищожност на разпоредбата, регламентираща неустойката. Излагат се съображения, че клаузата за неустойка е неравноправна по смисъла на ЗЗП и на основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, поради противоречие с императивните норми. Твърди се, че начислената неустойка, дължаща се от ищеца е недължимо платена, поради което на основание чл. 55 ЗЗД ответникът следва да бъде осъден да възстанови недължимо получените суми над размера на главницата.

Ангажирани са доказателства.

Направени са доказателствени искания. Претендират се разноски и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба. С писмения отговор на исковата молба, ответника оспорва предявените искове. Счита исковете за неоснователни и недоказани и моли да бъдат отхвърлени като такива. Не оспорва, че на дата **** г. между страните - В. М. К. в качеството му на Заемател и „К. Й." ****, в качеството му на Заемодател, е сключен Договор за паричен заем № **** с изрично и ясно посочени параметри по договор в чл.З от същия. В чл. 6 от договора е посочено, че в случай, че заемателят не предостави договореното обезпечение в тридневен срок от сключването му или предоставеното такова не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка, с начин на разсрочено плащане, подробно описан в Погасителен план към договора за паричен заем. Заемателят се е запознал с погасителния план към договора за заем, с посочени месечни вноски и падеж в зависимост от представените обезпечения, уговорени в договора, видно от положения под същия подпис с изписване на имената на заемателя. Възразява досежно твърденията на ищеца, че договорът е нищожен, поради неспазване изискванията на ЗПК. Излага становище по твърденията на ищеца, отнасящи се до разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Излага съображения, че в ГПР не следва да се включва уговорената между страните неустойка, доколкото същата не представлявала разход по кредита, а разход, който потребителя следва да заплати поради неизпълнение на задължението си да предостави обезпечение. Счита, че основанията за нищожност на разпоредбата на чл.8 от договора за заем са неоснователни и недоказани.

Счита същата за валидна, индивидуално договорена, че не противоречи на закона и добрите нрави и излага подробни съображения в тази насока.

Възразява по направеното доказателствено искане да бъде задължен да представи копие от договора за кредит, като счита това за задължение на ищеца, доколкото същия е получил екземпляр от същия.

Възразява да бъде присъдено възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата, счита, че е налице злоупотреба с право предвид множеството идентични предявени искове.

Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. В писмено становище на процесуалния представител ищеца адв. Р. заявява, че счита исковете за основателни и доказани. Претендира адвокатски хонорар, съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Представя договор за правна защита и съдействие.

В съдебно заседание ответната страна не се явява и не се представлява. В писмено 2 становище процесуалния представител адв. К. оспорва исковата молба и поддържа депозирания отговор. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като счита, че такова не се дължи тъй като този вид производства не следвало да се превръщат в източник на генериране на доходи. Изразява становище по същество, като счита предявените искове за неоснователни и недоказания.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 от ГПК, установи от фактическа страна следното:

Не се спори между страните и съдът с изготвения доклад на основание чл. 146, ал. 1, т.

3 и т. 4 ГПК, е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото, че между ищеца и ответника "К. Й." **** , ЕИК **** е сключен договор за кредит № **** от **** г., по силата на който на В. К. с ЕГН ********** е отпуснат кредит в размер от ***** лева (**** евро), при ГПР 49.89%, договорна лихва в размер на 41.17%, и лихвен процент на ден е в размер на 0,11%. Съгласно уговореното между страните, кредитът следвало да бъде върнат на 21 месечни погасителни вноски от по **** лева всяка. При изчисляване на сумата, която следва да бъде върната на кредитора от ищеца, същата възлиза на **** лева.

С доклада по делото съдът е обявил за безспорно между страните, че за погасяване на кредита по процесния договор от страна на ищеца са постъпили плащания в общ размер на **** евро, с които са погасени лихва в размер на **** евро, главница в размер **** евро, неустойка в размер на **** евро и наказателна лихва в размер на **** евро. Това се установява и от приетата по делото Справка за извършени плащания и разнасянето им по пера по договор за паричен заем № **** (л. ** от делото).

Съдът е обявил за ненуждаещо се от доказване и обстоятелството, че при изчисляване на ГПР, не е включена уговорената между страните неустойка в ДПК. Това обстоятелство е изрично признато от ответника в отговора на исковата молба.

Не се спори между страните, че в договора за кредит, и по-конкретно чл. 8 от същия, страните са уговорили неустойка в случай, че ищецът не представи обезпечение съгласно реда и условията, уговорени в договора. Не се спори между страните, че такова обезпечение не е предоставено и кредиторът е начислил неустойка за неизпълнение на това задължение.

Ответникът оспорва, че клаузата за неустойка е индивидуално уговорена, че същата е посочен определен размер и ищеца сам е преценил икономическите последици при сключване на договора.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от приетите като доказателства писмени документи.

При така приетото за установено от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно и евентуално съединяване следните искове:

Главни обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във чл. 10, ал. 2, чл. 10а, чл. 11, ал. 1, т. 9-10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК – относно нищожност на целия договор за потребителски кредит, сключен с „К. Й.“ **** и чл. 55 от ЗЗД относно осъждане на „К. Й.“ **** да заплати на ищеца надплатена над главницата сума от ** лв.

(**** лева), представляваща получена сума без основание.

Евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП – относно нищожност на клаузите, предвиждащи задължения за заплащане на неустойка по процесния Договор за потребителски кредит и по чл. 55 от ЗЗД – относно осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от ** лева (**** лева) представляваща заплатена 3 неустойка, получена без основание.

За основателността на предявения иск за нищожност на договор за потребителски кредит, в тежест на ищеца е да докаже, че сключения Договор за потребителски кредит № **** от **** г., респ. клаузата за неустойка от договора са недействителни съобразно изложените в исковата молба основания.

Ответникът следва да докаже валидността на сключения договор и клаузи за неустойка, както и наведените от него възражения.

По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че е надплатил сума над главницата в претендирания от него размер и че същата е заплатена без основание.

При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че има основание за получаване и задържане на процесната сума, респективно - да докаже погасяване на задължението си.

По главния иск за прогласяване нищожността на договора за паричен заем:

Разгледан по същество, предявеният главен иск е изцяло основателен, като съображенията за това са следните:

Не се спори от страните, а и от приетите по делото писмени доказателства по безспорен начин се установява, че между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит. Според чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. В този смисъл процесния договор попада под уредбата на ЗПК. В настоящия случай ищецът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите, поради което по отношение на представения договор за потребителски кредит са приложими освен правилата на ЗПК и разпоредбите на чл. 143 148 от ЗЗП (в този смисъл Определение № ***/**** г. по ч.гр.д. № ****/****г. на II т.о. на ВКС и др.).

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит може да бъде обявен за недействителен в случаите, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от закона. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Правните последиците от обявяването на сключения договор за нищожен са предвидени в текста на чл. 23 ЗПК - потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Разпечатката съдържа 42 от 98 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dd3a5c85-52ab-4b8e-be0d-8826ad880959