Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 7 от 22.01.2021, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Търговско дело 114/2020
Вид
Определение № 7
Подписан
22.01.2021
В сила
22.01.2021
Състав
Рени Валентинова Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.178-189 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.178-189 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.178-189 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.178-189 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.178-189 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.178-189 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.178-189 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.178-189 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.178-189 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.178-189 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.178-189 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.374, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.416 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.418, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.123 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.27 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.29 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.30 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.44 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.513, ал.1 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№7 гр. Плевен , 22.01.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на двадесет и втори януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Рени В. Георгиева като разгледа докладваното от Рени В. Георгиева Търговско дело № 20204400900114 по описа за 2020 година

П р е д ПлОС е депозирана искова молба от „****“ООД със седалище гр.София, чрез пълномощник, срещу С. Б. А. и А. Л. А. с посочено правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 ГПК и цена на иска 50 000 лв.Твърди се, че ответниците са менителнични поръчители и в това си качество солидарни длъжници по издадения от „*******“ЕООД със седалище гр.Левски, обл.Плевен, запис на заповед от 27.06.2019 г. за сумата 307 733.97 лв. с падеж 08.08.2019 г.Тъй като е липсвало доброволно изпълнение на задължението е издадена заповед № 131 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ЧГД № 281/2020 г. по описа на РС-Левски, разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповедта и изпълнителен лист от 07.07.2020 г. за сумата от 50 000 лв., частично от 307 733.97 лв., законната лихва върху сумата от 50 000 лв., считано от 03.07.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата 2 218 лв., представляващи разноски по делото, от които 1 000 лв. - държавна такса и 1 218 лв. адвокатско възнаграждение.По молба на ищеца и въз основа на изпълнителния лист е образувано изп.д.№ 20208150400906.Твърди се, че вземането по заповедта за изпълнение по ЧГД № 281/2020 г. по описа на РСЛевски е съществувало към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и продължава да съществува и понастоящем, тъй като липсва изпълнение както от главния длъжник, така и от ответниците в качеството им на солидарни длъжници.Единствено опорочената форма на менителничния ефект е пречка за пораждане на действително задължение за авалиста, но в случая не е налице такава, тъй 1 като съдът по заповедното производство при извършване на проверката по чл.418, ал.2 ГПК не е установи нередовност на записа на заповед от външна страна.Прави се искане да се постанови решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните съществуването на парично вземане на „****“ООД със седалище гр.София, от С. Б. А. и А. Л. А., при условията на солидарност, за сумата 50 000 лв., частично от 307 733.97 лв., представляваща неизплатено задължение по запис на заповед от 27.06.2019 г. за сумата 307 733.97 лв., издадена от „*******“ЕООД със седалище гр.Левски, обл.Плевен, с падеж 08.08.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от 50 000 лв., считано от 03.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед № 131 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ЧГД № 281/2020 г. по описа на РС-Левски.Моли съда при уважаване на иска да осъди ответниците да заплатят солидарно на ищеца направените съдени и деловодни разноски по настоящето производство, включително и платеното адвокатско възнаграждение, както и в съответствие с т.12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС да ги осъди да заплатят на ищеца и направените по заповедното производство разноски в размер на общо 2 218 лв., от които 1 000 лв. платена държавна такса и 1 218 лв. адвокатско възнаграждение.

За ответниците С. Б. А. и А. Л. А., чрез пълномощник, е депозиран отговор на ИМ.Относно основателността на иска, оспорват същия изцяло по основание и размер, като считат, че същият е неоснователен и недоказан.В тази насока:1.Правят възражения за унищожаемост на сделката по издаване и подписването на запис на заповед за сумата 307 733.97 лв. на 27.06.2019 г. в полза на „****“ООД, както и за унищожаемост на сделките по авалиране на записа на заповед с подписите на С.А. и А.А.; 2.Правят възражение за наличие на каузално правоотношение за обезпечаване на вземането, по което е издаден процесният запис на заповед с твърдение за реално изпълнение на задължението по каузалното правоотношение.Твърдят, че между ищеца по делото и „*******“ЕООД има сключени два договора - договор от 27.11.2018 г. за доставка на технологично оборудване за обект:“складове за съхранение на растителна продукция“, находящи се в с.***, обл.Враца е договор от 27.11.2018 г. за доставка на зърнопочисваща машина PETKUS, която следва 2 да се достави на същото място.В изпълнение на задълженията си по договорите ищецът „****“ООД е превело на „*******“ЕООД общо сумата 394 377.08 лв.Изпълнителят по договорите поръчал оборудването на машината в Турция, но изпълнението им се забавило, като и възложителят не подготвил в цялост площадката за монтаж на съоръжението.Предвид настъпилото забавяне двете страни па посочените по-горе каузални сделки /договори/, подписали финално споразумение от 27.06.2019 г., по силата на което, като взели впредвид върнати от изпълнителя на възложителя суми и стойността на СМР на обекта по договорите, извършени от „*******“ЕООД, уточнили, че това дружество следва да върне на възложителя сумата в размер на 307 733.97 лв.За обезпечаване на това вземане в чл.9 от споразумението било уговорено, че „*******“ ЕООД ще издаде в полза на ищеца запис на заповед за сумата 307 733.97 лв., който ще бъде авалиран от ответниците, като в изпълнение на това записът на заповед бил издаден и съответно авалиран от тях на 27.06.2019 г.Впоследствие от турската фирма, производител на оборудването и машината, се обадили, че същите са произведени, за което бил уведомен ищецът по делото, като била постигната устна уговорка между него и издателят на записа на заповед оборудването и машината да бъдат доставени на посочените в договора обект, като възложителят по двата договора бил готов да приеме реално изпълнение вместо плащане на сумата по финалното споразумение, гарантирана със записа на заповед, като ищецът им заявил, че след доставянето на оборудването и машината ще им върне записа на заповед.Реалното изпълнение вместо плащане било направено на 22.04.2020 г., но не им върнал записа на заповед, а вместо това предприел действия по събиране на сумите по тази ценна книга.

Депозирана е допълнителна искова молба от ищеца.Твърди се, че възражението за унищожаемост на сделката по издаване на процесния запис на заповед е недопустимо, а по същество и неоснователно.Заповед № 131 на изпълнение на парично задължение е влязла в сила по отношение на главния длъжник „*******“ЕООД поради неподаване на възражение по чл.414 ГПК.От друга страна, ответниците са менителнични поръчители, като отговорността им за изпълнение на задължението по записа на заповед от 27.06.2019 г. е самостоятелна и възниква по силата на едностранната 3 абстрактна сделка, каквото се явява менителничното поръчителство.При този вид поръчителство, поръчителят няма право да противопоставя на кредитора възражение от личните отношения между поемателя и издателя на записа на заповед именно поради абстрактния характер на отговорността на авалиста.Твърди, че възражението за унищожаемост на учредените поръчителства по записа на заповед от 27.06.2019 г. е напълно неоснователно.На следващо място се твърди, че записът на заповед от 27.06.2019 г., противно на твърдяното в отговора на ИМ не е издаден, за да служи като обезпечение по двете каузални сделки, сключени между ищеца и „*******“ЕООД на 27.11.2018 г., а е издаден като обезпечение на задължението на „*******“ЕООД да възстанови получените от ищеца и трето лице „****“ ЕООД плащания по цитираните в чл.2 и чл.3 от финално споразумение от 27.06.2019г. фактури, издадени от „*******“ЕООД към ищеца по двата договора с ищеца от 27.11.2018 г., което изрично е уредено в чл.9 от финалното споразумение.Съгласно чл.5 от финалното споразумение, ищецът и „*******“ЕООД са постигнали съгласие поради виновно неизпълнение на задълженията на „*******“ЕООД по двата договора от 27.11.2018 г. и анексите към тях, същите да бъдат прекратени, като изпълнителят се задължава да възстанови получените от възложителя и третото лице плащания по реда и в сроковете, уговорени в споразумението.Не може да се приеме, че е налице заблуждение на ответниците или че същите са подписали записа на заповед под заплаха.Възражението за наличие на каузално правоотношение за обезпечаване на вземането, по което е издаден записа на заповед от 27.06.2019 г. и реалното изпълнение на обезпеченото задължение по това каузално правоотношение също се явява недопустимо, а по същество и неоснователно.Излагат се и доводи, че ответниците нямат право да противопоставят на ищеца подобно възражение, тъй като са менителнични поръчители и отговорността им е самостоятелна, а не акцесорна и не зависи от действителността и съществуването на менителничното задължение, чието изпълнение обезпечават; ответниците не са страни по твърдяното каузално правоотношение и нямат право да черпят възражения от него.Каузалното правоотношение за обезпечаване изпълнение на задълженията на „*******“ЕООД, по което е издаден процесния изпълнителен лист, е възникнало по силата на финалното споразумение от 27.06.2019 г. за връщане от „*******“ЕООД на платеното от ищеца в 4 изпълнение на задълженията му по тези договори, като дадено на отпаднало основание във връзка с прекратяване на двата договора по съгласие между страните, закрепено в чл.5 от финалното споразумение.Правноирелевантно е какво е изпълнило „****“ЕООД по прекратените договори и на какво основание дружеството е продължило да доставя оборудване и след прекратяване на договорите.Общо платеното от „****“ и „****“ЕООД по двата договора от 27.11.2018 г. към 27.06.2019 г. е било в размер на 307 733.97 лв., като третото лице се е задължило да върне тази сума на три равни вноски с падежи съответно 11.07.2019 г., 25.07.2019 г. и 08.08.2019 г.Единственото плащане от „****“ЕООД е извършено на 10.07.2019 г. в размер на 36 000 лв., но заповедта за изпълнение е издадена за друга, непогасена част от вземането на ищеца по чл.7 от финалното споразумение.Оспорва твърденията на ответниците, че „*******“ЕООД е изпълнило задълженията си по договорите от 27.11.2018 г.Позовава се и на чл.7 от договора за доставка на технологично оборудване от 27.11.2018 г., като счита, че окончателното приемане и предаване на монтажа на машините, който е включен в цената на договора, става с подписването на Акт 19 за извършени СМР, като такъв не е подписан, поради което правото на собственост върху доставеното и частично монтирано оборудване не е прехвърлено на ищеца и същото продължава да е собственост на „*******“ЕООД.Ищецът не може да бъде принуден да приеме изпълнение по прекратен договор, след като е изгубил интерес от изпълнение на този договор.Доставеното технологично оборудване не е известно дали отговаря на това по прекратения договор.На 25.01.2019 г. ищецът е извършил третото междинно плащане съгласно чл.5.3 от договора в размер на 157 608.91 лв., с което е заплатена в пълен размер стойността на оборудването, но плащането от третото лице към турския завод производител е извършено на 06.03.2020 г.Относно монтажа на част от оборудването, което също е било задължение на „*******“ЕООД, същият е извършен от ангажирани от ищеца работници, но възнаграждение за извършения монтаж не е заплатено от „*******“ЕООД, въпреки че е включено в платената от ищеца цена по договора.Относно изпълнението на договора за доставка на зърнопочистваща машина Petkus от 27.11.2018 г. поради неплащане на цялата цена от страна на „****“ЕООД към немския доставчик, ищецът, за да получи същата, е заплатил повторно цената й директно на производителя.С цел окончателното уреждане на отношенията 5 между страните след завеждане на делото ищецът е изпратил на „*******“ЕООД покана с предложени три варианта на действие, получена на 30.10.2020 г., като отговор на поканата е изпратен по и-мейл.Относно заявеното под формата на евентуалност възражение, че вземането по издадената заповед за изпълнение по ЧГД № 281/2020 г. по описа ЛРС е погасено в резултат на проведеното принудително изпълнение срещу издателя на процесния запис на заповед, това е така, но плащането е извършено след завеждане на делото, поради което, доколкото ответниците са дали повод за предявяване на иска с подаване на възражения срещу заповедта за изпълнение, същите следва да понесат отговорност за направените от ищеца разноски по делото.