Решение № 265 от 26.11.2019, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 529/2019
- Вид
- Решение № 265
- Подписан
- 26.11.2019
- В сила
- 27.11.2020
- Състав
- ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ, ВИЛИЯН ГЕОРГИЕВ ПЕТРОВ, НИКОЛИНА ПЕТРОВА ДАМЯНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.179 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.21 · Закон за движението по пътищата
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 346 · Кодекс за застраховането
- чл.380, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.386, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.390, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.395, ал.4 · Кодекс за застраховането
- чл.400, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 405 · Кодекс за застраховането
- чл.405, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.408, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.409 · Кодекс за застраховането
- чл. 18, ал. 1 · Наредба за излезлите от употреба моторни превозни средства
- параграф 1, т. 1, б. "а" · Наредба за излезлите от употреба моторни превозни средства
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 265./гр. Варна, 26.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
При участието на секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№529/2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на
„Нипа Партс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна срещу решение №641/08.07.2019 г. по т.д.1845/2018 г. по описа на ВОС, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София, искове с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 57975.00 лв., представляваща незаплатено застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск „пътно транспортно произшествие, довело до тотална щета” на лек автомобил „Мерцедес” модел „Е220“, с рег. №ХХХХХХХ, дължимо по силата на сключен между страните договор за застраховка “ Каско +” по застрахователна полица №440117031048885/23.08.2017г. със срок на действие от 24.08.2017г. до 24.08.2017г., сумата от 885.73 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 57975.00лв. за периода 21.09.2018г. до 14.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на завеждане на исковата молба 22.11.2018г. до окончателното й изплащане.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, допуснати процесуални нарушения, неправилно интерпретиране на доказателствата и необосновани изводи.
Насрещната страна „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
При условията на обективно кумулативно съединяване са предявени искове с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД от „Нипа Партс“ ЕООД, със седалище гр.Варна срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, със седалище гр.София, за заплащане на сумата от 57975 лв., претендирана като незаплатено застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск „пътно транспортно произшествие, довело до тотална щета” на лек автомобил „Мерцедес” модел „Е220“, с рег. №ХХХХХХХ, по договор за застраховка “Каско+” по застрахователна полица №440117031048885/23.08.2017 г. със срок на действие 24.08.2017 г. - 24.08.2017 г., сумата от 885.73 лв., претендирана като обезщетение за забава върху главницата от 57975.00лв. за периода 21.09.2018 г. до 14.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на завеждане на исковата молба 22.11.2018 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 02.06.2018 г. около 01.55 ч. по пътя от с. Добри Дол посока с. Бенковски, община Аврен е настъпило ПТП, при което водачът Тихомир Колев, управляващ застрахования автомобил при разминаване в завой е бил заслепен от движещия се в насрещната лента автомобил, в следствие на което загубил управление над него, навлязъл в насрещната пътна лента и се блъснал във възвишение от земна маса, находяща се странично от пътя. Във връзка с настъпилото събитие били уведомени органите на МВР, които съставили протокол за ПТП№1656503 по описа на Четвърто РПУ – гр. Варна. След настъпване на застрахователното събитие, ищецът уведомил застрахователя и поискал заплащане на застрахователно обезщетение, като била образувана преписка по щета №44010311804376/04.06.2018 г., но с писмо от 03.07.2018 г. ответникът е отказал плащане, поради това, че уврежданията не са получени по начина описан от ищеца.
Излага, че лекият автомобил, поради невъзможността да бъде отремонтиран е дерегистриран на 18.09.2018 г. и предаден за скраб.
Ответникът
„ДЗИ Общо Застраховане” ЕАД, първоначално оспорва наличието на застрахователно правоотношение между страните, но в допълнителния отговор и в първото съдебно заседание, признава факта на сключване на договора описан в исковата молба.
Оспорва наличието на причинно следствената връзка между настъпилите вреди и ПТП-то, като твърди, че уврежданията не съответстват на силата и височина на удара, местоположението и начина на описаното събитие, което му е дало основание да откаже заплащане на застрахователно обезщетение, позовавайки се на т..9.3.1 от Общите условия застрахователят има право. Наред с това излага, че е налице изключен застрахователен риск по смисъла на т.9.1.8 от ОУ, поради проява на груба небрежност от страна на водача на застрахования автомобил, който не е съобразил пътната обстановка, настилката и скоростта на управляваното МПС. В условие на евентуалност се твърди, че е налице съпричиняване на вредоносен резултат от страна на водача, което е основание за намаляване размера на обезщетението.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Съгласно чл.
405 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
За да бъде основателен иска за заплащане на застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка, ищецът следва да докаже валидното му сключване; настъпването на застрахователно събитие в срока на застраховката – в конкретния случай, че лекият му автомобил е увреден при твърдяното ПТП, включително при какъв механизъм, както и че това е покрит риск; настъпване на вреди в причинна връзка с него и техния обем, съотв. – дължимото обезщетение до размера на застрахователната сума (чл. 346 КЗ).
Ответникът следва да докаже правоизключващите си възражения, които в случая са за наличие на изключен риск по т.9.3.1 от Общите условия, с оглед декларирани неверни обстоятелства относно механизма на настъпване на вредата и изключен застрахователен риск по смисъла на т.9.1.8 от ОУ, поради проява на груба небрежност от страна на водача на застрахования автомобил.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че между страните е сключен договор за застраховка „Каско +“ по застрахователна полица №440117031048885/23.08.2017 г., за периода 24.08.2017 г. - 23.08.2018 г. на лек автомобил „Мерцедес”, модел „Е220“, с рег. №В 8431 ВН, собственост на „Нипа Партс“ ЕООД, Застрахователният договор е сключен при общи условия, чието приемане от застрахования е удостоверено в полицата. Безспорно е също, че застраховката „Каско+“, обхваща клаузите „Пълно каско“, „Супер“,
„Тотална загуба“ и „Кражба и грабеж“, като застрахователят носи риска от настъпване на повреда или пълна загуба на автомобила, включително и вследствие на ПТП. От представените като доказателство 4 броя квитанции се установява заплащането на дължимите вноски по застрахователния договор, поради което следва да се приеме, че застраховката е валидна.
С това се установява и първата необходима предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение.
Не се спори, че на 02.06.2018г. около 01.55 ч. по пътя от с. Добри Дол посока с.
Бенковски, община Аврен е настъпило ПТП, при което водачът Тихомир Колев, при завой надясно е загубил контрол върху застрахования автомобил, навлязъл в насрещната пътна лента и пропаднал в канавката от ляво на пътя.
Съставени са протокол за ПТП №1656503/02.06.2018г. и акт за установяване на административно нарушение №031905/02.06.2018г., от които се установява този механизъм на ПТП. Същите данни за настъпилото ПТП и причините за същото е посочил въззивникът в Уведомление-декларация за щета, предявена при застрахователното дружество на 04.06.2018 г., като в допълнителни обяснения, депозирани пред застрахователя на 15.06.2018 г., водачът е посочил, че при излизане от ляв завой е бил заслепен от насрещно движещ се автомобил, поради което е пропуснал следващия десен завой, навлизайки в лентата за насрещо движение и изгубвайки контрол върху автомобила.
Протоколът за ПТП е съставен след посещение от длъжностни лица на мястото на произшествието. Ето защо по отношение на възприетите от съставителя факти, а именно мястото, на което е открито МПС, начина, по който е било разположено и видимите повреди по него, документът има характер на официален удостоверителен по смисъла на чл.179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило факти, които лично е възприел при посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална доказателствена сила.
Протоколът за ПТП няма обвързваща доказателствена сила относно самия механизъм на ПТП, описан в него, защото произшествието не се е осъществило в присъствието на съставителя на акта.
Механизма на настъпване на ПТП се установява от останалите събрани по делото доказателства в тази насока – свидетелски показания дадени пред първата и въззивна инстанция и от съдебно авто-техническата експертиза.
Според заключението на вещото лице, преди навлизане в попътен десен завой със скорост около 70 км/ч, водачът е загубил управление върху автомобила, в резултат на което е излязъл извън пътя в ляво посоката на движението си, продължил е да се движи напред и странично наляво по скат от земна маса ниско разположен спрямо пътното платно, като при достигане на ниската част на ската автомобилът е влязъл в съприкосновение с възвишение от земна маса, образуващо друг скат. Автомобилът е спрял движението си в ниско лежаща спрямо пътното платно тревна част, образувана между два ската. Според експерта, всички описани от застрахователя в опис заключение по щета №44010311804376/04.06.2018 г. повреди могат да бъдат получени по описания механизъм на произшествието и са в пряка и причина връзка с него.
От показанията на свидетелите Т К и Д.К., които се кредитират от съда като непосредствени и кореспондиращи с останалите доказателства по делото се установява, че непосредствено преди произшествието срещу тях се е появил насрещно движещ се автомобил, с включени дълги светлини, който е заслепил водачите на двете превозни средства. В резултат на това, водачът на застрахования автомобил, който се е движил няколко метра преди автомобила управляван от свидетеля К. е изпуснал завоя и през лентата за насрещно движение е пропаднал в дола под пътя. Гореизложеното обуславя извода, че е настъпило ПТП в резултат на което на застрахования автомобил са причинени повреди, за които съгласно постигнатите между страните уговорки, застрахователят носи риска. Ето защо, съдът намира за неоснователно възражението на въззиваемото дружество, че не е налице причинно следствената връзка между настъпилите вреди и ПТП, с оглед на което и не е налице визираното в т.9.3.1 от Общите условия основание, застрахователят да откаже заплащане на застрахователно обезщетение.
В тази връзка следва да се разгледа предявеното от ответника възражение за наличие на предпоставки за освобождаването му от задължението за изплащане на обезщетение, поради това, че водачът на лекия автомобил „Мерцедес” е проявил груба небрежност, тъй като не е съобразил пътната обстановка, настилката и скоростта на управляваното МПС - изключен застрахователен риск по т.9.1.8 от Общите условия.
Едно от основанията за отказ на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение визирано в разпоредбата на чл.408, ал.1 от КЗ е неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; други случаи, предвидени със закон.
Съгласно т.9.1.8 от Общите условия към застраховка „Каско +“, застрахователят не предоставя застрахователно покритие за щети, настъпили в резултат на проявена груба небрежност на застрахования, респективно лица, на които застрахования е предоставил МПС.
Тежестта на доказване, че е налице изключен риск по смисъла на т.9.1.8 от ОУ е на застрахователя, който трябва да докаже твърдените действия, извършени от застрахования, при които е увреден застрахования автомобил, съставляващи груба небрежност.
Разпечатката съдържа 42 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dd39c317-8ca6-481c-b777-cb9bd57161b3