Решение № 1584 от 28.11.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1584 гр. Велико Търново, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАТИНА МИНЕВА при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от КАТИНА МИНЕВА Гражданско дело № 20244110101967 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „АПС Бета България“ ЕООД против К. Р. Б.. Предявени са по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 79 ал. 1 ЗЗД, във вр.с чл. 240 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и сл. и чл. 86 ЗЗД, за сумата от 528 лева, представляваща главница по сключен между длъжника и „Сити Кеш" ООД договор за потребителски кредит № *** от *** г., за законна лихва за забава върху главницата от 65,94 лева за периода 26.08.2021 г. – 20.04.2024 г. и за сумата от 86,02 лева такси, съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити Кеш“ ООД. Твърди се в исковата молба, че съгласно договора за потребителски кредит ответникът е получил сумата от 600,00 лева срещу задължение да я върне на 3 бр. вноски, всяка от по 296,00 лева в срок до 26.08.2021 г. Ищецът сочи, че е уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 % , както и ГПР в размер на 47,18 %, както и че с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 05.04.2023 г. кредиторът е прехвърлил вземанията по договора на цесионера- ищец, за което длъжникът бил уведомен. Твърди, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора , вкл. след настъпилия падеж. Излага, че срещу издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д.№ 1345/2024 г. по описа на Районен съд Велико Търново е постъпило възражение. Посочва, че според общите условия, действащи по време на сключване на договора, в случай, че заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, същият дължи на заемодателя обезщетение в размер на законната 1 лихва за забава върху забавената сума за всеки ден просрочие. Моли съда да приеме за установено, че ответникът му дължи сумите по издадената заповед за изпълнение.

Претендира разноски за исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от назначения на ответника особен представител, с който се оспорват предявените искове, като недопустими, предвид липсата на данни за редовно уведомяване на длъжника за извършената цесия. Оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че ответникът не е уведомен надлежно за извършената цесия. Наред с това оспорва получаването на сумата предмет на договора от страна на ищеца. Излага твърдения за недействителност на клаузите, уреждащи дължимите неустойки, в случай, че са направени плащания по тях и са приети от ищеца тъй като неотговарят на изискванията на чл. 10, ал.1 ЗПК и на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. Направено е искане предявените по делото искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че между „Сити кеш“ ООД и ответника по делото е сключен договор за паричен заем кредирект № *** от *** година, ведно със стандартен европейски формуляр и ОУ към него, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца заем в размер на 600.00 лв., като последният се е задължил да върне сумата, ведно с уговорената възнаградителна лихва в общ размер на 640.50 лева в срок 26.08.2021 година- падежът на последната 3 погасителна вноска, всяка от които в размер на 213.50 лева. Видно от съдържанието на договора между страните по договора е уговорен фиксиран лихвен процент размер на 40.05%, а ГПР - в размер на 47.18 %. Съгласно чл. 6.1 от договора в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, заемателят се задължава да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 ОУ, а именно: поръчител/и, отговарящ/и на определени изисквания – общ осигурителен доход не по-малко от 7 пъти МРЗ, да не е/са поръчител/и по други договори за заем, сключени със заемодателя и др. или безусловна банкова гаранция за период от сключване на договора за заем до изтичането на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем - договорена главница и лихва. В чл. 6.1 от договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение заемателят дължи на заемодателят неустойка в размер на 247.50 лева, която се начислява автоматично от заемодателя. Съгласно чл. 26, т. 4 от ОУ заемодателят има право да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем в случай на забава от страна на заемателя, независимо от броя и размера на вноската/ите, както и дните забава. Приет е лог файл по договора за паричен заем, според който са описани извършени действия в електронна форма, относно сключването на договора.

2

Отпуснатата в заем сума е усвоена от ищеца, видно от извлечение за паричен превод към EasyPay от ищеца в полза на ответника съгласно дог. *** с дата *** година.

По делото е приложено заверено копие на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 05.04.2023 година, по силата на който „Сити кеш“ ООД, като цедент е прехвърлил на ищеца свои парични вземания, произтичащи от договори за кредит, които следва да са индивидуализирани в Приложение 1 към договора за цесия.

От приложеното по делото ч.гр.д. № 1345 по описа на Районен съд Велико Търново за 2024 година се установява, че във връзка с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 26.04.2024 година е издадена заповед № 455 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника К. Р. Б. за сумата в размер на 528.00 лв. - главница по договор за потребителски кредит № *** от *** г.; за сумата в размер на 65.94 лв. законна лихва за забава по договора за кредит за периода 26.08.2021г. - 20.04.2024г.; за сумата в размер на 86.02 лв. - такси, съгласно тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити Кеш“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението 24.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата в размер на 75.00 лева – направени разноски по делото. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока, предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение вземания.

Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея основание. В този смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на валидни облигационни отношения между кредитодателя "Сити кеш" ООД и ответника по договор за паричен заем кредирект № *** от *** година, усвояването на кредита от страна на ответника в сочения размер; размерът на претендираните отделни вземания, както и прехвърлянето на вземанията по договор за паричен заем кредирект № *** от *** година с договор за продажба и прехвърляне на вземания и надлежно уведомяване на ответника по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземанията.

Настоящият съдебен състав приема, че от събраните писмени доказателства се 3 установява, че между К. Р. Б. и "Сити кеш" ООД е сключен договор за паричен заем кредирект № *** от *** година, по силата на който дружество е предоставило на ответника заем в размер на 600.00 лева, като последният се е задължил да върне сумата, ведно с уговорената възнаградителна лихва на 3 месечни вноски, всяка в размер на 213.50 лева или общо сумата в размер на 640.50 лева. По аргумент от § 13, т.

12, във връзка с т. 1 от ДР на ЗЗП претендираните в настоящото производство вземания произтичат от договор, сключен с потребител. Съгласно разпоредбата на чл.

9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Дружеството кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ответникът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, съответно – на кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, а сключеният между тях договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Съгласно договора е предвидено задължение за кредитополучателя да обезпечи задължението си в 3-дневен срок от сключване на договора чрез безусловна банкова гаранция или чрез поръчителсвто на едно или две физически лица, които да отговарят кумулативно на посочените в общите условия към договора условия.

Непредоставянето на обезпечението в посочения 3-дневен срок, след поискване от заемодателя, води до санкциониране на длъжника, като по силата на чл. 6.2 от договора му се начислява неустойка автоматично. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Неустойката, така уговорена за неизпълнение на задължението е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, тъй като е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Въведените с договора изисквания за вида на обезпечението и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Уговорена по този начин претендираната сума не съставлява неустойка, а част от печалбата на кредитора, която е единствената цел за начисляването й. Клаузата за неустойка е и с неравноправен характер по смисъла на чл. 143 ал. 2 т. 5 ЗЗП, тъй като е необосновано висока.

4

По отношение на сумата претендирана за дължими такси за събиране на вземането в размер на 86.02 лева, от една страна следва да се има предвид, че дейността по събиране на вземанията е част от управлението на кредита, а в разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК законодателят изрично е предвидил забрана кредиторът да изисква заплащането на такси от потребителя за управлението на кредита, поради което договорната клауза, която предвижда за него такова задължение е нищожна, поради противоречие със закона. Нищожността на това основание следва и от това, че таксата за разходи е в предварително уговорен размер, който зависи не от извършените дейности, а от броя дни забава, поради което по характера си това вземане не е такса, а обезщетение за забава. Кредиторът обаче вече е начислил такова обезщетение при просрочие на длъжника и кумулирането му с т. нар. такси за събиране на вземането поради забава в плащането е в пряко противоречие със забраната на чл. 33, ал. 1 ЗПК и заобикаля изискването максималния размер на обезщетението за забава да е до размера на законната лихва. Следователно договорната клауза, която предвижда заплащането на тази такса е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП и за ответника не е възникнало задължението по нея.