Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4259 от 29.10.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 12141/2023
Вид
Определение № 4259
Подписан
29.10.2024
В сила
26.02.2025
Състав
СИМОНА ИВАНОВА УГЛЯРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 72, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4259 гр. София, 29.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20231110212141 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК, вр. чл.

63д от ЗАНН.

С Решение № 2924 от 20.06.2024 г. Софийски районен съд, НО, 15 състав е отменил Заповед за задържане на лице с рег. № 250зз-1241/28.08.2023 г., издадена от полицейски орган при 06 РУ – СДВР – полицейски инспектор А. И. Н. с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР по отношение на Е. П. Б. е наложена принудителна административна мярка „Задържане за срок до 24 часа“.

С решението съдът се е произнесъл по въпроса за разноските в производството, като предвид изхода на делото е присъдил такива в полза на А. Ч., като е осъдил Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на процесуалния представител на жалбоподателя сумата от 300,00 (триста) лева адвокатско възнаграждение.

В срока за обжалване на решението от страна на А. Ч. е постъпила молба за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Според същата при този изход на делото, съдът би следвало да уважи претенцията за присъждане на разноски в размер на 750,00 лева, съгласно разпоредбата на чл.

8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което съответствало на фактическата и правна сложност на делото и на положените от нейна страна процесуални усилия.

С тези доводи моли решението на съда да бъде изменено в частта за 1 разноските, като ответната страна бъде осъдена да заплати в полза на процесуалния представител на жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 750,00 лева.

С оглед спазване правата на всяка от страните, на ответника полицейски орган при 06 РУ – СДВР – полицейски инспектор А. И. Н. е изпратен препис от депозираната по-горе молба от А. Ч., с възможност за становище, каквото в предоставения срок не е постъпило.

При така установеното, съдът прие от правна страна следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

В случая А. Ч. е уведомена за постановеното решение на 01.08.2024 г., а молбата е депозирана в съда на 12.08.2024 г., поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата е неоснователна по следните съображения:

Производството по чл. 248 от ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебният акт (в този смисъл Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О. на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на ВКС).

В мотивите на въззивното решение съставът на Софийски районен съд е изложил съображения за това защо намира, че претендираното от страна на процесуалния представител на жалбоподателя в производството адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено и в какъв размер, като определеният такъв съответства напълно и на фактическата и правна сложност на делото.

2

Предвид изложеното, депозираната молба с правно основание по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Ч. за изменение на Решение № 2924 от 20.06.2024 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 15 състав, в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд София – град в 7- дневен срок от съобщението до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3