Определение № 20083 от 01.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20083 гр. София, 01.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110103572 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството e по реда на чл.248 ГПК

Постъпили се две молби по чл.248 ГПК от ищеца и от ответника.

Ищецът се жалба, че присъденото възнаграждение на ответника е прекомерно в заповедното.

Ответникът се жали, че съдът се е произнесъл веднага, след постъпване на молбата за оттегляне и ответникът не е могъл да си представи доказателства за извършения разход.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК, ищецът подава отговор

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД като съобрази материалите по делото и молбата по чл.248 ГПК, установи следното:

За да бъде разгледана и уважена молбата по чл.248 ГПК, следва да са изпълнени следните предпоставки:

Първо, съгласно т.2 и т.9 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, според чл. 80 ГПК страната, която е иска изменение на решението в частта за разноски, трябва да е представила списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.

В процесния случай всяка страна иска намаляване на адвокатското 1 възнаграждение на противната страна, а не изменение на решението в частта за своите разноски. Ето защо не е необходимо да има списък с разноски. В този смисъл са Определение №518/28.09.2015 г. по ч. т. д. №2046/2015 г., II т.о. на ВКС, Определение №416/20.06.2019 г. по ч. т. д. №1124/2019 г. II т.о. на ВКС, Определение №252/17.05.2016 г. по ч. т. д. №2489/2015 г., I I т.о. на ВКС, Определение №51/18.03.2022 г. по ч. гр. д. №755/2022 г., I г.о. на ВКС, Определение №107/01.03.2018 г. по ч. т. д. №407/2018 г., I т.о. на ВКС.

Актът е съобщен на ищеца на 12.05.2026 г. ( л. от делото), поради което срокът за обжалване изтича на 19.05.2026 г., на основание чл.60, ал.6 ГПК.

Молбата по чл.248 ГПК е подадена на 13.05.2026 г. Същата е в срока по чл.248, ал.1 ГПК.

Актът е съобщен на ответника на 13.05.2026 г. ( л. от делото), поради което срокът за обжалване изтича на 20.05.2026 г., на основание чл.60, ал.6 ГПК. Молбата по чл.248 ГПК е подадена на 20.05.2026 г. Същата е в срока по чл.248, ал.1 ГПК.

С оглед изложеното, съдът приема, че молбата по чл.248 ГПК е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът приема, че подробно е изложил мотиви защо е присъдил посоченото възнаграждение. Съдът се е произнесъл за разноските в акта си.

Не е налице хипотезата на допълване. Не е налице грешка, за да е налице хипотезата на изменение на решението в разноските. Настоящият съдебен състав приема, че правилно и съответствие със закона е приложил чл.78 ГПК.

Ето защо не следва да се преповтарят отново същите мотиви.

Съдът приема, че не е налице злоупотреба с доказателства, доколкото търговската практика на ответника е нелоялна и нарушава Правото на ЕС, с оглед факта, че всички договори на ответника, които са предмет на съдебни дела са недействителни по смисъла на чл.23 ЗПК. Доколкото ответникът действа недобросъвестно, то същият не може да черпи права от своето противоправно поведение - nemo plus juris adquirere potest ex proprio delicto.

Не е основателно искането на ответника да се събират доказателства. В това производство не се събират доказателства.

Не е основателно твърдението на ищеца, че възнаграждението е прекомерно. Възражението на ищеца е бланкетно и поради чл.78, ал.5 ГПК 2 съдът не следва да се произнася. След като страната не е направила такова възражение в срока на съответното процесуално действие, то не е допустимо да го прави мотивирано в производството по чл.248 ГПК. Освен това, съгласно чл.101 ДФЕС средното възнаграждение в Европа – Германия, Белгия, Люксембург за такова действа е точно 200 евро. Ето защо възражението по чл.78, ал.5 ГПК не е основателно.

Не е основателно възражението на ответника. Неговото възражение се свежда до това, че съдът работи в разумния срок и не е могъл да се представи доказателствата навреме. Ответникът е имал възможност да се представи доказателствата за заплатеното адвокатско възнаграждение още в срока по чл.131 ГПК. Това не го е направил, поради което не е допустимо в производството по чл.248 ГПК да представя такива доказателства. Колко бързо съдът работи е преценка на ИВСС, а не на страната да черпи права от своето забавено поведение.

С оглед изложеното, молбите са неоснователни.

По разноските

В това производство разноски не се дължат.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 151601/13.05.2026 г.

(неправилно наименувана частна жалба) от ищеца и молба с вх. № 163942/21.05.2026 г., с което се иска да се изменени на Определение № 17466/11.05.2026 г. по гр. д. № 3572/2026 г. по описа на СРС, в частта за разноските, на основание чл.248 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото определение, на основание чл.248, ал.3 ГПК.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните чрез техните процесуални представители.

ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик след изтичане на срокове и при постъпване на книжа.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4