Решение № 102 от 19.02.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Разлог, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря С. Д. В., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20241240101387 по описа за 2024 година

Производството е образувано по ИМ, депозирана от Ф.А.Б., ЕГН*, с адрес г.Я., у.„О“№34, ч/з адв. П.С.П. – САК, против „С.К.“ООД, ЕИК*, с адрес: г.С., р-н М., б.Ц.ш.№*, е.5, представлявано от Н.П.П..

Иска се съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 50.00 лв. като частичен иск от 1`479.92 лв., недължимо платени суми във вр. с договор за потреб. кредит, ведно със законната лихва в/у нея, считано от датата на депозиране на ИМ до датата на окончателно й заплащане.

С ИМ се претендират и сторените по делото разноски.

На основание чл.214 от ГПК, съдът допусна изменение на иска досежно неговия размер, а именно за сумата от 1`044.58, разликата м/у заплатената кредитна сума от 1`844.58 лева и усвоена главница от 800.00 лева.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на ответника е представен писмен отговор, с който оспорва претенциите на ищцата за недействителност а договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗКП, ЗЗП и ЗЗД, визирайки конкретни фактически и правни твърдения в тази насока.

Съдът като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото док-ства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа следното:

По делото е представен и приет като доказателство Договор за паричен заем №* от 27.09.2023 г., сключен м/у страните, по силата на който кредиторът „С.К.“ООД е предоставил на ищцата Ф.Б. сумата от 800.00в. За срок от 15 месеца, при лихвен % за срока на кредита от 40.05% и ГПР от 48.13%.

В договора било уговорено предоставяне на обезпечение в срок от 3 дни, считано от усвояване на заемната сума, за банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл.33, ал.1 от общите условия. При непредоставяне на обезпечение, кредитополучателят следвало да заплати неустойка от 1`204.92 лв., която била начислена автоматично с подписване на договора и следвало да се заплаща разсрочено, съгласно погасителния план.

От заключението на приетата по делото ССчЕ, се установява, че по процесния договор за паричен заем №* от 27.09.2023 г. „С.К.“ООД е отпуснало в заем на Ф.А.Б. сумата от 800.00 лева, при фиксиран лихвен % 40,05% и ГПР 48,13%. Общата сума по заема, включваща 1 главница и лихва възлиза на 1`075.79 лева. В договора е предвидена неустойка от 1`339,21 лева при непредоставяне на обезпечение, платима разсрочено, ведно с всяка месечна погасителна вноска. Според ВЛ, общо погасената сума, която е заплатена от Ф.Б. на „С.К.“ООД по Договор за паричен заем №* от 27.09.2023 г. е 1`844,58 лева. С тази сума, според ВЛ, са погасени главница от 363,88 лева, лихва от 275,79 лева и неустойка от 1`204,91 лева. Според ВЛ, в ГПР е включен разхода за главница и договорна лихва. В случай, че при изчисляване на ГПР се включи и неустойката от 1`204,91 лева, размерът й ще е 803,84%.

Съдът кредитира заключението на ССчЕ, като компетентно изготвено, отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорено от страните.

При така приетата фактическа обстановка съдът от правна страна приема следното:

Настоящият състав счита, че на първо място следва да се произнесе по действителността на процесния договор за паричен заем №* от 27.09.2023 г. с оглед разпоредбата на чл.7, ал.3 от ГПК, и Тълк. решение №1/2020 г. от 27.04.2022 г. по т.д. №1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съгласно, което съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото док-ства, както и на направеното от ответника възражение за неравноправни клаузи.

Сключеният м/у страните договор разкрива признаците на договор за потреб. кредит, по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК. Ответникът е ФЛ, за което няма данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята професионална или търг. дейност, а ищецът е ТД с предмет на дейност кредитиране, включително предоставяне на потреб. кредити, следователно, при сключването на договора ищецът е действал в качеството на „търговец", според легалната дефиниция, дадена в §.13, т.2 от ДР на ЗЗП, а ответникът има качеството на „потребител", според легалната дефиниция в §.13, т.1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, в настоящото производство е приложима разпоредбата на чл.7, ал.3 от ГПК, изискваща от съда служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор.

Доколкото няма данни да е налице отрицателна предпоставка, предвидена в чл.4 от ЗПК, процесният договор за заем е в приложното поле на ЗПК. Съгласно приложимата разпоредба на чл.22 от ЗПК, договорът за потреб. кредит е недействителен, когато не са спазени императивните законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потреб. кредит, установени в защита на потребителите, а именно изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9. В случая, процесният договор за заем е недействителен, на основание чл.22 от ЗПК, тъй като не отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, относимо към съдържанието му, а именно в него липсва посочване на ГПР по кредита, изчислен към момента на сключването на договора, съобразно установената методика в Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК.

Видно от представения, приет и неоспорен Договор за паричен заем №* от 27.09.2023 г. м/у „С.К.“ООД и Ф.А.Б. главницата по договора е от 800.00 лева, уговорената лихва от 275.79 лева, която сума е следвало да бъде върната на 15 вноски общо на 1`075.79 лв. в срок до 27.12.2024 г., неустойка по чл.6.6 от договора за непредставяне в срок на обезпечение от 1339.21 лева, като общо дължимата сума по договора възлиза на 2`279.92 лева, която следва да бъде погасена с 15 вноски по 161.00 лева с падеж на последна вноска 27.12.2024 г.

В чл.6.5 от Договор за паричен заем №* от 27.09.2023 г. м/у „С.К.“ООД и Ф.А.Б. и чл.33, ал.1 от ОУ, са посочени видовете обезпечения, от които заемополучателят да избере и предостави на заемодателя в 3-дневен срок от сключване на договора, както и условията на които обезпеченията следва да отговарят. В разпоредбата на чл.6.6 от от договора е посочен размерът на неустойката, която следва да бъде заплатена от заемополучателя при непредставяне на едно от обезпеченията по договора, от 1`204.91 лева.

Посоченият в договора ГПР от 48,13% не отговаря на действителния такъв, тъй като, 2 изчислено математически с помощта на онлайн калкулатор, както и съгласно изчисленията на ВЛ оп приетата без оспорване от страните ССчЕ, в него не е включен размерът на дължимата неустойка по чл.6.6 от договора размер на 1`204.91 лева. Посочената неустойка следва да бъде включена при изчисляването на ГПР, с което кредитът се оскъпява - арг. на чл.19, ал.1 и ал.2 от ЗПК, който извод следва и от разпоредба на §.1, т.1 ДР от ЗПК, според която "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потреб. кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търг. клаузи и условия. В случая договорът за заем не отговаря и на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, съгласно която разпоредба договорът за потреб. кредит задължително следва да съдържа годишния % на разходите по кредита и общата сума дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като следва да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния % на разходите. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен % от общия размер на предоставения кредит. Годишният % на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Безспорно, на база на математически изчисления, ако в ГПР се включи размерът на неустойката по чл.6.6 от договора от 1`204.91 лева, размерът би надхвърлил значително максимално допустимия размер на ГПР. В уговорения годишен % на разходи по процесния договор за кредит не са включени всички действителни разходи, поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи, и които са пряко свързани с кредитното правоотношение, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. В този смисъл, като не е включил неустойката по чл.6.6 от договора от 1`204.91 лева кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника.

По така изложените съображения, съдът намира че не са спазени изискванията чл.22, във вр. с чл.11, ал.1, т.10, във вр. с чл.19, ал.2 и ал.4 от ЗПК, което означава, че процесният договор за потреб. кредит е недействителен. В случая годишният % на разходите, записан в процесния договор за кредит, не е действителният, тъй като при добавянето на р-ра на неустойката по чл.6.6 от договора от 1`204.91 лева, би се променил годишния % на разходите, а това означава съгласно практиката на Съда на ЕС – т.55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, че в договора въобще не е посочен правилен такъв, което означава, че следва да се приложат последиците по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, във вр. с чл.22 от ЗПК, - целият договор е нищожен.

Предвид изложеното и по силата на чл.23 от ЗПК, по договора за заем ищцата дължи единствено чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, а именно сумата от 800.00 лв. равна на уговорената и усвоена от нея главница. Платеното на ответника „С.К.“ООД в повече се явява лишено от основание и подлежи на връщане.

Предвид установената в мотивите на настоящото решение недействителност на Договор за паричен заем №* от 27.09.2023 г. по същите съображения, основателен се явява и иска с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД. В настоящия случай, както е посочило и ВЛ, по Договор за паричен заем №* от 27.09.2023 г. ищцата е получила сумата от 800.00 лева, а е върнала на кредитора „С.К.“ООД сума от 1`844,58 лева. Надплатената сума, от 1`044,58 лева 3 подлежи на връщане на ищцата, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, основателна се явява претенцията на ищцата за присъждане на направените по делото съд. разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК, от 231.11 лева.

От ищцата е направено искане и за осъждане на ответника да заплати в полза на процесуалния й представител адв. П.П. адв. възнаграждение за защита и съдействие по предявения иск при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. Представен е и съответен договор за правна защита и съдействие от 24.10.2024 г., в който изрично е посочено, че същият е безвъзмезден и е сключен на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение, по реда на чл.78, ал.5 ГПК, позовавайки се на Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22.

Разпечатката съдържа 27 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dd3833d6-7528-4588-b323-fd2f158a78c8