Решение № 188 от 24.04.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Варна, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в заседание при закрити врати на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20263100900029 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ и е образувано по молба на „Експрес Гаранцион Комерс“ЕООД с ЕИК 103307009 със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Христо Ботев“18Б срещу „Севар“ЕООД с ЕИК 813156263 със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.“Братя Миладинови“16, поради неплатежоспособност, а в условията на евентуалност поради свръхзадълженост.

Молителят твърди, че легитимацията му произтича от договор за цесия от 15.03.2015 г., по силата на който е придобил от „Банка ДСК“АД вземане срещу ответника в размер на 550000 лева по договор за ипотечен кредит от 20.02.2008г. Непогасеният остатък възлиза на 41117.87 евро, от които 36415 евро главница и 4702.87 евро лихва. Ответникът е спрял плащаният преди повече от 24 месеца, няма наети лица по трудови правоотношения, не притежава недвижими имоти, МПС или други движими вещи, които да могат да служат за удовлетворяване на неговите кредитори. Ипотекираният в полза на цедента недвижим имот собственост на ответника е бил предмет на принудително изпълнение по изп.д. 340/2014г. на ЧСИ Н.Денчева.

Последният подаден ГФО е за 2024г. и от него се установява, че за периода 01.01.2023г. – 31.12.12.2023г. липсва дейност. Дружеството не разполага с имущество, с което да погаси остатъка от дълга. Моли за обявяване неплатежоспособността на длъжника с началната дата 31.12.2015 г.

Ответникът, редовно призован по реда на чл.50, ал.2 от ГПК, не депозира писмен отговор в предоставения от съда срок.

За да се произнесе по молбата, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Производството по несъстоятелност се открива по молба на изчерпателно посочени, с оглед начина на изброяването им в чл. 625 от ТЗ лица, а именно: всеки кредитор на длъжника по търговска сделка или по публичноправно задължение към държавата и общините.

В разглеждания случай по силата на представения по делото договор за цесия от 16.03.2015г. молителят е придобил вземанията на „Токуда Банк“АД срещу ответника по Договор за банков кредит №010-157-017/20.02.2008г., за сумата от 500000 лева главница, 106685,32 лева лихви и 5100 лева такси, ведно със законната лихва върху главницата считано от 27.06.2014г. до окончателното изплащане, както и 18803,56 лева съдебни разноски и 12558,35 лева разноски по принудителното изпълнение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 05.08.2014г. по ч.гр.д. 8404/2014г. на ВРС, въз основа на който е образувано изп.д. 20148070400340 на ЧСИ Н.Д.. Видно от представената по делото справка от ЧСИ Н.Д. размерът на дълга по изпълнителното дело към 08.01.2026г. възлиза на 29697,87 евро главница и 11420 евро законна лихва. Липсват наведени твърдения и представени доказателства за извършени след тази дата плащания за погасяване на вземанията.

С оглед изложеното съдът счита, че по делото е установено обстоятелството, че молителят има качеството на „кредитор по търговска сделка” по смисъла на чл.268, ал.2 от ТЗ по отношение на ответното дружество, поради което е надлежно легитимиран да иска откриване на производство по несъстоятелност на същото при твърдения за неговата неплатежоспособност.

Неплатежоспособността е фактическо, обективно състояние на търговеца, свързано най-вече с финансовия му статус. Съобразно легалната дефиниция на чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане.

Съобразно правилата на чл.154, ал.1 от ГПК молителят носи доказателствената тежест за установяване твърдените от него факти – наличието на изискуеми парични задължения по търговски сделки и публичноправни задължения, твърдяната липса на парични средства и активи за покриване на задълженията към кредиторите, както и състоянието на неплатежоспособност, респективно свръхзадълженост.

За установяване финансовото състояние на дружеството с молбата за откриване на производството по несъстоятелност са представени писмени доказателства, изискани са справки по реда на чл.186 от ГПК и е допусната ССЕ.

От заключението на вещото лице се установява, че към настоящия момент няма данни ответното дружеството да притежава дълготрайни материални активи. Притежавало е ДМА – недвижими имоти, които са продадени по и.д. 340 от 2014 по описа на ЧСИ Н.Д. с рег. № 870. Към датата на последно изготвен ГФО (31.12.2022г.) дружеството не притежава парични средства в брой или по сметки. Ответното дружества не притежава краткотрайни материални активи, с които да обезпечи кредиторите си. По последно изготвен финансов отчет дружеството притежава вземания в размер на 5 хил.лв., но ССЕ счита, че същите са несъбираеми, датират преди 2022г. и 2 не са обезценени. Не се представят първични счетоводни документи, за да се прецени датата на възникването им. Ответното дружество е съдружник в „Геосолар България“ ООД и притежава 5 дяла по 50 лева (25,56 евро) или общо 250 лева (127,82 евро). В този смисъл ответното дружество притежава дълготрайни финансови активи. Същите са с наложен запор по и.д. 340/2014 на ЧСИ Н.Д. № 870. Дружеството няма публични задължения, няма образувано изпълнително дело, няма наложени обезпечителни мерки и няма започнало принудително изпълнение. Краткосрочните задължения на „Севар“ ЕООД са в общ размер 916222,39 лева (468457,07 евро), като това са задължения датиращи преди 01.01.2022г. Не се представят данни за момента на възникване. Поради липса на първична счетоводна документация, ССЕ не може да посочи подробна аналитична информация за задълженията по кредитори за периода преди 2022г. В Търговския регистър са обявени ГФО за годините, през които дружеството е осъществявало стопанска дейност, а именно 2015г; 2016г. и за 2022г. За другите отчетни периоди 2017г.; 2018г.;

2019; 2020г.; 2021г.; 2023г.; 2024г. дружеството не е осъществявало дейност.

През изследвания период 2015г. – 2025г. дружеството „Севар“ ЕООД е декларирало приходи през 2015 и през 2022г., като през 2022г. приходите са единствено от продажба на имот чрез ЧСИ. Независимо, че ответникът е публикувал ГФО за 2016г., през този отчетен период той не е осъществявал дейност, видно от справките от ТД на НАП Варна. През целия разглеждан период задълженията превишават собствения капитал и краткотрайните активи, а нетният оборотен капитал е отрицателно число към 31.12.2022г. Към последно изготвен ГФО коефициентът на обща ликвидност има твърде малки стойности, което означава, че предприятието с наличните си краткотрайни активи не може да покрие своите краткосрочни задължения. Другите коефициенти, характеризиращи ликвидността на дружеството, също имат нулеви стойности. Коефициентът на обща ликвидност може да се анализира и във връзка с нетния оборотен капитал, който към 31.12.2022г. е отрицателно число -911 хил.лв. Коефициентите за финансова независимост на дружеството са с отрицателни стойности през трите години, за които има публикуван ГФО, като това се дължи на отчетената загуба. Привлеченият капитал превишава стойността на собствения капитал. Дружеството реално е прекратило дейността си още към 31.12.2015г. Към този момент е налице декапитализация на дружеството. Коефициентите за ефективност, събираемост на вземанията и погасяване на задълженията не могат да се изчислят, поради това, че дружеството не осъществявало стопанска дейност, няма информация за доставки и продажби през периода на изследването. Финансовият резултат на „Севар“ ЕООД за отчетната 2015г. е загуба 14 хил.лв., а непокритата загуба към 31.12.2015г. е 411 хил.лв. През 2016г. дружеството не е осъществявало стопанска дейност. Заключението на вещото лице е, че затрудненията на дружеството „Севар“ ЕООД са трайни и необратими.

Изложените обстоятелства представляват индикация, че дружеството не може да изпълни изискуемите си задължения към съконтрагенти, не упражнява търговска дейност, не притежава свободни парични средства, нито възможност да набави такива. Прекратената отчетност пред НАП и неоткриването на длъжника на адреса на управление са индикация за преустановена дейност. Затрудненията на длъжника са с траен и необратим характер и не са налице данни от публични регистри, от които да е видно, че длъжникът притежава активи, чрез продажбата на които би могъл да удовлетвори своите кредитори. Дружеството не разполага с имущество, което 3 да е достатъчно за покриване на задълженията към кредиторите, както и за разноските по несъстоятелността. Посоченото икономическо състояние е трайно, като с оглед обстоятелството, че дружеството не разполага с активи и не развива дейност, не може да се очаква подобряването му, а оттам и създаване на възможност за изпълнение на задълженията. Забавата на длъжника, проявена чрез спиране на плащанията към молителя, предполага състояние на неплатежоспособност. Следователно, налице са материалноправните предпоставките на чл. 630 ТЗ, във вр. с чл. 608 ТЗ за приемане, че длъжникът е неплатежоспособен.

При определяне на началната дата на неплатежоспособност следва да се изхожда от момента, в който е намерило проявление влошеното икономическо състояние на длъжника. Дружеството е платежоспособно, когато е в състояние да обслужва текущите си задължения с всички налични ликвидни средства.

Нарушаването на соченото съотношение индикира неплатежоспособност по смисъла на чл.608, ал.1 ТЗ. Анализът на финансово-икономическото състояние на дружеството сочи, че същото е започнало да изпитва финансови затруднения още през 2015 г. Към този период финансовите показатели на дружеството са били значително влошени, което закономерно е намерило отражение в отрицателния финансов резултат. При съобразяване на горепосочените критерии, началната дата на неплатежоспособност следва да бъде определена на 31.12.2015г., когато дружеството е преустановило стопанската си дейност, реализирало е непокрита загуба в значителни размери и на практика е било декапитализирано. Към посочената дата са съществували икономически затруднения, водещи до невъзможност за погасяване на задълженията. Съдът приема възможно най-ранната дата, установена по делото, с оглед интересите на евентуалните кредитори в производството.

Въз основа на данните по делото, като е приел, че дружеството – длъжник не притежава имущество както за покриване на задълженията към кредиторите, така и за покриване на разноските по несъстоятелността, с определение, постановено в открито съдебно заседание на 03.04.2026 г., съдът е приканил съгласно чл. 629б от ТЗ молителя, както и всички заинтересовани кредитори на длъжника, да предплатят минималните начални разноски в производството по несъстоятелност в размер на 4000 евро. В предоставяния от съда срок никое от посочените лица не е представило доказателства за предвнасяне на разноски.

При така установените факти съдът приема, че е налице хипотезата на чл. 632, ал. 1 от ТЗ, като длъжникът следва да бъде обявен в несъстоятелност, едновременно с откриването на производство по несъстоятелност, а производството по делото да бъде спряно. С оглед предвидената в чл. 632, ал.

2 от ТЗ възможност за възобновяване на производството и предвид обстоятелството, че с решението по чл. 632, ал. 1 от същия закон търговецът длъжник не се заличава от търговския регистър, настоящият състав приема, че имуществото на длъжника, което ще бъде открито след решението по чл. 632, ал. 1 от ТЗ, следва да бъде запазено за удовлетворяване на кредиторите и постигане целта на производството по несъстоятелността. Това налага да бъде постановена обща възбрана и запор върху имуществото длъжника.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ съдът РЕШИ: