Определение № 3087 от 12.12.2014, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 1942/2014
- Вид
- Определение № 3087
- Подписан
- 12.12.2014
- Състав
- ИВО ВАСИЛЕВ ДОБРЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 104, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2 ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 219 · Наказателен кодекс
О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 3087
12.12.2014г. Град Бургас
Бургаски окръжен съд граждански състав
На дванадесети декември две хиляди и четиринадесета година
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Иво Добрев
Секретар: като разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер 1942 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба, предявена от И.Л.Г. с ЕГН ********** с посочен съдебен адресат адв. Г.М., САК, с адрес за призоваване : гр. София, 1000, ул. „Солунска“ № 26, ет. 1 срещу Прокуратурата на Република България, със седалище гр. София, п.к. 1061, бул.
"Витоша" № 2, с която претендира да й бъде заплатено обезщетение от правозащитните органи в размер на 5 000 лв. (пет хиляди лева) за причинени от последните имуществени вреди в резултат от обиск на ищцата, при който е било иззето свидетелството за регистрация на МПС на ищцата и ключовете за него и самият лек автомобил марка „Шкода“ с регистрационен номер Б 51 22 А, както и за неимуществени вреди в размер на 923 000 лв. (деветстотин двадесет и три хиляди лева), изразяващи се в претърпените болки и страдания, вследствие задържането на ишцата и проточилите се в продължение на близо 17 г. съдебни дела както и законната лихва върху главницата, считана от датата на увреждането – 12.11.2013 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените по делото съдебно-деловодни разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.
Преди да пристъпи към разглеждане на делото съгласно раздел ІІІ на Глава 13 от Дял Първи на Част Втора на ГПК съдът следва да извърши предвидената в чл.140 от ГПК подготовка на делото в настоящото закрито заседание, включваща процесуалните действия, посочени в този законов текст.
За разглеждането на настоящия главен иск с оглед предмета му-установяване по отношение на ответника съществуването на изискуемо вземане в полза на ищеца на извъндоговорно основание, не е въведено нарочно особено исково производство и следователно той следва да се разглежда по правилата на общия исков процес на ГПК. При проверка на основание чл. 127 и чл. 128 от ГПК съдът констатира, че исковата молба е редовна, а след приемането й, въз основа на разпореждане на съдията-докладчик на основание чл.131 от ГПК са изпратени преписи от нея и приложенията на ответника, на който е указана възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното му съдържание и последиците от неподаването му и неупражняването на права. Ответникът в лицето на Прокуратурата на Република България чрез Окръжна прокуратура – Бургас е входирал отговор на исковата молба на 28.11.2014г. - в законоустановения едномесечен срок. При това положение книжата по настоящото дело до настоящия момент са съставени и разменени редовно съобразно разпоредбите на общото исково производство.
При проверка на допустимостта на предявения иск съгласно предл. 2 на ал. 1 на чл. 140 от ГПК съдът констатира следното: Исковете, предмет на настоящото дело, са подсъдни на съдилищата, като е налице правен интерес от предявяването им пред съда, тъй като се твърди, че е на лице нарушение на абсолютни субективни граждански права и блага, които са техен обект, последвано от причинени имуществени и неимуществени вреди, които не са били репарирани. Исковата молба е предявена съобразно правилата за родова подсъдност (арг. от чл.
104, т.4 от ГПК), а именно пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция с оглед цената на исковата претенция-928 000 лв. Съгл. чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Така уредената местна подсъдност се явява специална по отношение на правилата на ГПК, поради което следва да намери приложение при искове с правно основание чл.2 ал. 2 от ЗОДОВ. В случая ищцата е упражнила правото си на избор с исковата молба. Исковата молба е подадена от активно легитимирано лице, което твърди, че са му причинени имуществени и неимуществени вреди. Претенцията е насочена срещу Прокуратурата на Република България, която е и единствената, разполагаща с надлежна пасивна легитимация и правосубектност да отговаря по нея. Относно допустимостта на обективно съединените искове, не са констатирани служебно от съда отрицателни процесуални предпоставки или липса на положителни процесуални предпоставки за съществуването или надлежното им упражняване, водещи до извод за недопустимост на настоящото производство.
При проверка на исканията и възраженията на страните, съдът констатира следното:
Освен заявените искания за защита, исковата молба съдържа и доказателствени искания за приемане на представени с нея писмени доказателства. Ответникът е депозирал отговор, с който също прави доказателствени искания. С оглед на горните констатации по отношение на редовността и допустимостта на предявения иск, съдът намира, че ще следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание – на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК.
Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени от страните.
Проект за доклад:
Ищецът твърди в исковата молба, че на 19.12.1994 г. с постановление за образуване на предварително следствие, следовател при Окръжна следствена служба – гр. Бургас е образувал следствено дело№1219/1994 г. срещу ищцата за престъпление по служба, от което са настъпили значителни вредни последици за банката в размер на 3 млн. лв., представляващо особено тежък случай, извършено при условията на продължавано престъпление. На 28.12.1994 г. ищцата е била привлечена като обвиняем, като й е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Отново на 16.03.1995 г. ищцата е била привлечена като обвиняем за престъпление по служба, от което са настъпили значителни вредни за банката последици в размер на 42 млн. лв., представляващо особено тежък случай, при условия на продължавано престъпление, както и за подправяне съдържанието на официален документ, договор за кредит с удължаване на срока за погасяване на кредита, в кръга на службата й, като отново е постановено задържането й под стража. На 27.04.1995 г. ищцата отново била привлечена като обвиняем и й е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“. С присъда №73 от 14.12.1995 г. по НОХД№ 75 от 1995 г. Районен съд – Поморие е признал ищцата за виновна по гореупоменатото длъжностно престъпление, за което и наложил наказание – лишаване от свобода за срок от 4 години при първоначален общ режим и лишаване от право да заема длъжността директор на банка за срок от 3 г. С решение №16 от 19.02.1996 г. по ВНОХД №24 от 1996 г. Бургаски окръжен съд е изменил присъдата, като я оправдал по повдигнатото обвинение по чл.282 ал.3 вр. ал.1 и ал.2 от НК, а в останалата част оставил жалбата без уважение. В изпълнение на влязлата в сила осъдителна присъда, ищцата изтърпявала наложеното наказание „лишаване от свобода“ за времето от 20.02.1996 г. до 26.07.1996 г. По предложение на окръжен прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Бургас наказателното дело е било възобновено, в резултат, на което ВКС отменил и двете присъди на Поморийски районен и Бургаски окръжен съд, като е върнал делото за ново разглеждане от стадия на предварителното разследване. ВКС приел, че за казуса са налице новооткрити обстоятелства– погасените задължения по кредита към банката, които обстоятелства били включени в предявеното обвинение. След проведеното допълнително разследване, на ищцата били повдигнати обвинения със същата квалификация за извършено престъпление по служба, за което и последната е била призната за виновна с Присъда №61 от 17.06.2006 г. на Бургаски окръжен съд, като й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 г., а освен това била осъдена и да заплати на гражданския ищец сумата от 8 809,55 деноминирани лева имуществени вреди. Тази присъда обаче е била отменена от Апелативен съд-гр. Бургас с Присъда №245 от 12.12.2006 г., отхвърлен е бил и гражданския иск, като е прието, че ищцата не е могла да има качеството на субект на престъплението, за което й е повдигнато обвинение, тъй като не е заемала длъжност в системата на държавните органи или в обществена организация. ВКС е отменил в наказателната част присъдата с Решение№ 379 от 10.07.2007 г. по КНД №29/2007 г. и е постановил нова присъда, с която ищцата Ивелина Г. е призната за невиновна и е оправдана по предявеното й обвинение, като делото е върнато за разглеждане от друг състав на въззивния съд. С Решение №190 от 03.11.2007 г.
Апелативен съд – Бургас е отменил изцяло присъда №61 от 17.04.2006 г. и е върнал делото за доразследване на Окръжна прокуратура, която е повдигнала ново обвинение за умишлена безстопанственост в особено големи размери, при условията на продължавано престъпление. В крайна сметка с Решение №121 от 04.07.2011 г. постановено по ВНОХД № 151/2011 г. Апелативен съд – Бургас е признал за виновна ищцата за това, че в качеството си на длъжностно лице, при условията на продължавано престъпление умишлено не е положила достатъчно грижи за ръководенето, управлението и запазването на повереното й в това качество имущество и от това е последвала щета в общ размер на 41 193, 73 лв. и във връзка с това и е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и десет месеца, като е определил да бъде приспаднато времето, през което ищцата е била задържана под стража – от 28.12.1994 г. до 19.02.1996 г., както и когато е изтърпявала наказание на присъдата на Поморийски районен съд – от 20.02.1996 г. до 26.07.1996 г.
Ищцата обобщава, че времето, през което е била лишена от свобода, е в периода от 28.12.1994 г. до 26.07.1996 г. с Решение №466 от 02.11.2011 г. ВКС е изменил горепосочената присъда, като я е отменил в частта с наложеното наказание, приспаднато е времето на предварителното задържане, а видно от същото ищцата не подлежала на наказване поради изтекла давност.
Ищцата настоява, че спрямо нея са извършени нарушения съгл. чл. 5, т. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, които се изразяват в: на първо място, нарушаване на правото й да бъде изправена пред съд: при ареста й (в който момент е била в отпуск по болест за 30 дни). Постановленията за задържането й били издавани от следовател към ОСС-Бургас и потвърждавани от прокурор. Допълва, че нито прокурора, нито следователите могат да бъдат възприети като длъжностни лица, оправомощени по закон да изпълняват съдебни функции. Обръща внимание на това, че следователите не са били независими от прокурора и не са имали право да вземат решение за задържане на ищцата под стража. Прокурорите можели да се намесват при извършването на процесуални действия от името на обвинението, което според ищцата поставяло под съмнение тяхната непредубеденост. Нарушено било и правото й на освобождаване преди гледане на делото, като властите не се били съобразили с влошеното и здравословно състояние. Ищцата счита, че е нарушен и чл. 5, т. 4 от ЕКЗПЧОС, тъй като намира за недостатъчен обхватът на съдебния преглед срещу задържането й в досъдебното производство, заради начина, по който са тълкувани приложимите законови разпоредби от върховния съд, поради което и ищцата не е могла да обжалва пред съд задържането си. Счита, че е нарушен и чл. 6, т. 1 от ЕКЗПЧОС, предвид факта, че наказателното производство е продължило близо 17 години, като излишно било забавяно от прокуратурата, който факт бил признат и от Инспектората на ВСС. Ищцата сключила споразумение с Министерството на правосъдието на РБ за необоснована продължителност на съдебното производство, като й е присъдено обезщетение, поради което с настоящата молба не се претендират вреди от необосновано забавено производство. Обръща внимание на лошата координация между органите, работещи по делото – в писмо от 05.08.1996 г. Директора на затвора в Сливен сочи, че съгласно определение на ВС на РБ от 25.07.1996 г. по НОХД№ 199/96 г., което спира изпълнението на присъда №73 от 95 г. на Поморийски районен съд, подсъдимата не била започнала да изтърпява наказанието, което твърдение не отговаряло на истината, тъй като ищцата към този момент вече била изтърпяла 1 г. 7 месеца и 28 дена лишаване от свобода, който факт изрично бил констатиран в друго писмо на директора от 13.03.1995 г. Ищцата твърди, че е на лице и нарушение на чл. 3 от ЕКЗПЧОС, тъй като за престоя си в следствения арест била подложена на нечовешко отношение: липсвали елементарни условия за съществуване, лична хигиена и дневна светлина, помещението било тясно и влажно, отказани й били необходими за следоперативно лечение лекарства, което довело до рязко влошаване на здравето й, към момента превърнало се в хронично, субсумиращо се под състава за средна телесна повреда по смисъла на закона. Освен това ищцата счита, че е нарушен и чл. 41 от ЕКЗПЧОС, тъй като вследствие на гореспоменатите действия и бездействия на властите, тя е претърпяла имуществени и неимуществени вреди.
Разпечатката съдържа 26 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dd36f300-031b-49f4-a90e-a64c51991dbd