Протоколно определение № 457 от 08.07.2025, Окръжен съд - Хасково

ПРОТОКОЛ

№ 457 гр. ХАСКОВО, 08.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Г.К. и прокурора А. Хр. П.

Сложи за разглеждане докладваното от КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ Частно наказателно дело № 20255600200565 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:00 часа се явиха:

ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО, уведомени, се представляват от прокурора А. П..

ОБВИНЯЕМИЯТ Д. Ф. М., осигурен от органите на ОЗ „Охрана“ – гр. Хасково, се явява.

В залата се явява и определеният от АК – Хасково за адвокат за оказване на правна помощ и назначен от досъдебната фаза на производството за такъв адв. А. Г. от АК – Хасково.

По хода на делото:

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМИЯТ Д. Ф. М.: Да се гледа делото днес. Не възразявам да ме защитава служебният защитник, който ми е назначен.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Пристъпи се към снемане самоличността на обвиняемия:

Д. Ф. М. - роден на ***** година в гр. *****, живущ в село *******, български гражданин, българин, женен, неосъждан, с основно 1 образование, ****, с ЕГН: **********.

На основание чл. 274, ал. 1 от НПК съдът разясни на страните правото им на отводи против състава на съда, прокурора, защитника и секретаря.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.

АДВ. Г.: Нямам искания за отводи.

ОБВИНЯЕМИЯТ Д. Ф. М.: Нямам искания за отводи.

На основание чл. 274, ал. 2 от НПК съдът разясни на обвиняемия правата му по НПК.

ОБВИНЯЕМИЯТ Д. Ф. М.: Разбрах правата, които ми разяснихте, че имам в процеса.

СЪДЪТ докладва делото.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам внесеното искане. Няма да соча нови доказателства. Моля да се приобщят съдържащите се по досъдебното производство.

АДВ. Г.: Оспорвам искането за налагане на най-тежката мярка за неотклонение. Смятам, че е неоснователно. Доказателствени искания нямам.

Моля да се приобщят събраните на досъдебното производство до настоящия момент материали.

ОБВИНЯЕМИЯТ Д. Ф. М.: Придържам се към заявеното от служебния защитник. Да се приемат доказателствата.

Съдът намира, че следва да бъдат приобщени материалите, съдържащи се в Досъдебно производство № 70/2025 г. по описа на ТД „Митница Бургас“, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИОБЩАВА материалите, съдържащи се в Досъдебно производство № 70/2025 г. по описа на ТД „Митница Бургас“.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ даде възможност на обвиняемия да даде обяснения.

ОБВИНЯЕМИЯТ Д. Ф. М.: Господин Председател, притеснявам се за здравето си. Имам прекарани два инсулта, инфаркт и поставена сърдечна клапа. Разполагам с медицински документи за заболяванията си, но все още не са ми ги изпратили. Ключът за автомобила, в който се намираха, беше в мен, но го дадох на разследващия митнически инспектор. Моята кола беше оставена на гарата в гр. ***** и в нея имах чанта с документи. Към този 2 момент не са ми изпратени и затова не мога да Ви ги представя.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания. Считам делото за изяснено от фактическа страна. Да се приключи.

АДВ. Г.: Нямам доказателствени искания. Намирам делото за изяснено и моля да се приключи.

ОБВИНЯЕМИЯТ Д. Ф. М.: Нямам искания. Да се приключи делото.

Съдът, като взе предвид, че страните нямат искания за събиране на други доказателства, както и че делото е изяснено от фактическа страна, О П Р Е Д Е Л И:

Приключва съдебното дирене.

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин Председател, в това производство по вземане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ законодателят е предвидил да са налице две предпоставки за вземането й. На първо място, да е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, наказуемо с „Лишаване от свобода“, за което е привлечен като такъв и на второ място, да е налице реална опасност същият да се укрие или да извърши друго престъпление. На първо място, считам, че обоснованото предположение се подкрепя от досега събраните доказателства по делото, а именно разпити на митническите служители, които са извършили проверката, протоколи за извършени процесуално-следствени действия, включително информацията, установена на телефона му, както и заявеното от него пред митническите служители при извършената проверка. Потвърждава се от събраните по делото към момента доказателства. На второ място, считам, че е налице реална опасност същият да се укрие или да извърши друго престъпление, независимо от факта, че до момента не е бил осъждан. За самото престъпление се предвижда изключително висок размер на наказанието „Лишаване от свобода“, а именно - от 10 до 15 години. Това високо наказание се предвижда и в случай, че бъде признат за виновен по така повдигнатото обвинение, но единствено наказание „Лишаване от свобода“, което следва да бъде изтърпяно ефективно би могло да се наложи. Наред с това, презумпцията, че съществува опасност обвиняемият да се укрие или да извърши ново престъпление, е налице и от размера на наказанието. Същата се презумира по чл. 63, ал. 2, т. 3 от НПК и 3 както посочих, тя не се оборва от останалите събрани до момента по делото доказателства. Налага се извод, че е налице една стройна предварителна организация по извършване на престъплението, доколкото откритият наркотик е бил поставен в естествени кухини на лекия автомобил, на висока стойност е и като количество е около 30 кг. В този смисъл считам, че са налице предпоставките на закона и спрямо обвиняемия М. следва да бъде наложена най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“. По отношение на заявеното от него за наличие на здравословни проблеми не се представиха никакви доказателства днес, но в случай че му е било предписано медикаментозно лечение, то няма пречка същото да се приема и в условията на следствения арест, където при необходимост би могла да му се окаже и своевременна медицинска помощ. Ето защо, моля да вземете спрямо обвиняемия Д. М. най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

АДВ. Г.: Уважаеми господин Председател, както вече изразих становище, аз не съм съгласен с искането на Окръжна прокуратура – Хасково за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на подзащитния ми Д. М.. Освен че не са налице предвидените в закона предпоставки за вземане на тази мярка, смятам, че по отношение на него тази мярка ще бъде изключително несправедлива, нерационална и незаконосъобразна. Ще изложа мотиви защо мисля така. Намирам, че обоснованото предположение, че подзащитният ми е извършил деянието по повдигнатото му обвинение, не почива на безспорни доказателства, които да се съдържат в кориците на досъдебното производство. Вярно е, че обективната страна на престъплението е налице и в автомобила, който е управлявал той, са открити посочените в обвинението наркотични вещества, но всички знаем, че всеки един престъпен състав има както обективна страна, така и субективна страна. В кориците на делото липсват каквито и да е доказателства, които да подкрепят обвинението, че подзащитният ми е знаел, осъзнавал, действал в някаква форма на умисъл, извършвайки това деяние. Тази информация може да се извлече най-вече от свидетелските показания на митическите инспектори, които са извършвали физическата проверка и са открили наркотичните вещества. Тези служители имат най-пряка и непосредствена представа за поведението на обвиняемия по време на проверката. В техните показания няма никакви данни, от които да става ясно, че подзащитният ми е 4 бил притеснен и с поведението си е показал по какъвто и да е начин, че знае за откритите наркотични вещества и умишлено ги пренася през границата на страната. Не без значение са и обстоятелствата, че същият е оказал пълно съдействие с цялата информация, с която разполага, на митническите органи, като е посочил как е придобил автомобила, какъв е бил поводът да го управлява и да го закара до територията на Република Турция, откъде е трябвало да го вземе, от кои лица. Той е оказал пълно съдействие на органите, което още веднъж подкрепя моята теза, че в неговите действия няма умисъл.

Смятам, че това съдействие също е от огромно значение за решаване на въпроса за мярката за неотклонение, тъй като от самото начало един човек, който демонстрира готовност да спомогне за разкриване на обективната истина по делото, не би предприел каквито и да е действия да възпрепятства делото, да се укрива или да извършва други престъпления. Последните споменати от мен неща са във връзка с втората предпоставка за вземане на мярката, която също смятам, че липсва, а именно, че не са налице никакви опасности той да се укрие или да извърши друго престъпление. По отношение на тази предпоставка, смятам, че и други обстоятелства са от значение, а именно - чистото му съдебно минало и не на последно минало и утежненото му здравословно състояние. Макар и не безспорно и документално доказано, в обясненията, които даде пред Вас в настоящото производство, подзащитният ми разказа, че е претърпял два инсулта и един инфаркт и има операционна интервенция, чрез която му е поставена изкуствена аорта на сърцето. Тези медицински проблеми, макар и бегло, са споменати и в един писмен документ, който се намира в кориците на досъдебното производство, а именно в характеристичната справка, която е изготвена за нуждите на делото от кварталния инспектор, който обслужва населеното място, където живее подзащитният ми. В тази характеристична справка се вижда, че той е **** и няма никакви данни да се занимава с каквато и да противообществена деятелност или криминална такава. С оглед на изложеното считам, че и една по-лека мярка би постигнала целите, предвидени в закона, а именно мярката за неотклонение „Домашен арест“. Смятам, че тя не е за подценяване, тъй като с последните технологични промени всички обвиняеми се снабдяват с електронна гривна за проследяване и тяхното движение е изключително под ежеминутен контрол. Смятам, че една такава мярка би била съразмерна, справедлива и постигаща целите на закона. Ето защо Ви моля да постановите 5 съдебния си акт в тази насока.

ОБВИНЯЕМИЯТ Д. Ф. М. /в своя защита/: Нямам какво да добавя повече.

ДАДЕ се последна дума на обвиняемия.

ОБВИНЯЕМИЯТ Д. Ф. М.: Моля съда да ми постанови по-лека мярка от „Задържане под стража“. Искам да ми наложите мярка „Домашен арест“, за да се възстановя. Няма да се укрия и няма да бягам никъде.

Съдът се оттегля на тайно съвещание.

След проведеното съвещание съдът, като прецени материалите, съдържащи се в Досъдебно производство № 70/2025 г. по описа на ТД „Митница Бургас“, становищата на страните, изтъкнатите от тях доводи и съображения, намира искането за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обвиняемия Д. Ф. М. основателно.

От данните по делото, показанията на свидетелите митнически служители, протоколите за претърсване и изземване, протоколите за оглед, изготвените справки за налична кореспонденция между обвиняемия и други три лица, справките за задграничните му пътувания с този автомобил, може да се направи обосновано предположение за извършено престъпление по чл. 242, ал. 2, вр.чл. 18, ал. 1 от НК.

Известно е, че в производството по вземане на мярка за неотклонение законодателят не изисква такава доказателствена обезпеченост, каквато е нужна при постановяване на съдебен акт по същество на делото и произнасянето по предявеното обвинение в съдебната фаза на производството.

Тук говорим за обосновано предположение и за данни, а те несъмнено в настоящия случай са налице. Налице е и друга от визираните в чл. 63, ал. 1 от НПК предпоставки, доколкото против обвиняемия е предявено постановление за привличане в качеството на обвиняем за извършено тежко по смисъла на чл.

93, т. 7 от НК престъпление, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ и друго по-леко такова.

Според съда е налице и реална опасност обвиняемият да се укрие, въпреки наличието на постоянен и настоящ адрес на територията на Република България и трайна уседналост в населеното място, където пребивава. Факт е, че организираната контрабанда за превоз на наркотични вещества извън територията на Република България е осъществена от 6 множество лица, от които най-малка е ролята на фактическия преносител, а именно обвиняемият. Но самата тежест на санкцията и грозящото го евентуално наказание предполага възможност същият да осуети предприетото против него наказателно преследване. Действително обвиняемият не е осъждан и според съда не е налице другата опасност, а именно да извърши престъпление, предвид неговата възраст, семейно положение, а и характеристика по местоживеене.