Решение № 144 от 21.04.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Стара Загора, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Николай Ил. Уруков

А. Д. А.ов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от А. Д. А.ов Въззивно гражданско дело № 20235500500184 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по въззивна жалба на Д. К. Л., действаща чрез адв. А. С., срещу решение № 1135/29.12.2022 г., постановено по гр.д. № 958/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

С въззивната жалба първоинстанционното решение се обжалва като неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено процесуално нарушение и необоснованост.

Излагат се оплаквания, че първоинстанционният съд в нарушение на процесуалните правила е приел, че обратното писмо не установява твърдяната относителна симулация на незаявено от насрещната страна възражение. Освен това в нарушение на материалния закон е приел, че същото е изцяло нищожно, а не единствено по отношение на прехвърлителя К.Г.И., поради което и неправилно е било намалено и извършеното от прехвърлителката И.Д.И. дарение.

Излагат се и оплаквания за необоснованост на правните изводи на първоинстанционния съд по отношение на неоснователността на възражението по чл.12, ал.2 от Закона за наследството /ЗН/, като в тази връзка се сочи, че изводите за възнаграждаване на наследника чрез дарението противоречи на обикновената правна логика.

Претендира се отмяната на обжалваното решение и постановяването на 1 ново, с което бъде уважено възражението за нищожност на процесния договор за дарение поради относителна симулация и предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен. Евентуално се претендира намаляването единствено на дарственото разпореждане на наследодателя К.Г.И.. При приемане, че обратното писмо е изцяло или частично нищожно се претендира и уважаване на евентуалното възражение по чл.12, ал.2 от ЗН.

Претендира се и съответното присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – Г. К. Р., действаща чрез адв. В. М. , с който въззиваемата излага съображения, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно, т.к. е постановено при спазване на процесуалните правила и правилно приложение на материалния закон и е обосновано, и като такова следва да бъде потвърдено.

Излага съображения, че първоинстанционният съд правилно е приел, че представеното от насрещната страна обратно писмо не удостоверява надлежно волеизявление на незрящия К.Г.И., т.к. поставеният от него отпечатък от палец не е приподписан от двама свидетели, поради което и правилно и законосъобразно не е приел за доказано възражението за относителна симулация. Неоснователни били и оплакванията, че нищожността на обратното писмо на това основание би следвало да засяга процесния договор за дарение единствено по отношение на дарителя К.Г.И., т.к. с договора двамата съпрузи – дарители са се разпоредили с общ свой имот.

Като неоснователни се оспорват и оплакванията за необоснованост на обжалваното решение при неуважаването на евентуалното възражение по чл.12, ал.2 от ЗН на въззивницата, т.к. първоинстанционният съд правилно е приел, че тя е била възнаградена за приноса си по друг начин.

Претендира за потвърждаване на решението и присъждането на разноските по делото.

В проведеното открито съдебно заседание въззивницата се представлява от пълномощник – адвокат, чрез когото поддържа жалбата си и пледира за уважаването й, като й бъдат присъдени направените пред двете съдебни инстанции разноски.

Въззиваемата се представлява от пълномощника си – адвокат, чрез когото оспорва въззивната жалба и пледира за потвърждаване на обжалваното решение и присъждането на разноските за въззивната инстанция.

Съдът, като съобрази твърденията и възраженията на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Въззивната жалба е допустима, т.к. е подадена в предвидения срок за обжалване, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, при наличието на правен интерес от въззивно обжалване.

Пред районния съд са предявени искове по чл.30, ал.1 от Закона за наследството /ЗЗД/, с който ищцата Г. К. Р. /сега въззиваема/ е поискала възстановяването на запазените й части от наследствата на родителите си К.Г.И., поч. на 20.12.2021 г. и И.Д.И., поч. на 28.12.2021 г., и намаляване на извършеното от тях дарение на недвижим имот в полза на ответницата Д. К.

Л. /сега въззивница/, обективирано в н.а. № 55, т.3, рег. № 5702, н.д. № 386/3030 г. по описа на нотариус Д.Н., с рег. № 181 на НК и район на действие при Районен съд – Стара Загора. Изложила е твърдения, че страните са законните наследници на покойните К.Г.И. и И.Д.И., които чрез договор за дарение от 16.03.2020 г. са се разпоредили в полза на едната си дъщеря - Д. К.

Л. с притежавания от тях недвижим имот – жилище, находящо се в гр.С.З., ***, като с тази сделка са накърнили запазените й части от наследствата им, чието възстановяване претендира чрез съответното намаляване на даренията.

С отговора на исковата молба Д. К. Л. е оспорила исковете като неоснователни като е релевирала възражение за относителна симулация на договора за дарение като прикриване на договор за прехвърляне на имота срещу издръжка и гледане. Релевирано е и възражение по чл.12, ал.2 от ЗН за спомагане увеличаване на наследството с 45 000 лв. в резултат на извършени в подарения недвижим имот подобрения.

В откритото съдебно заседание ищцовата страна е оспорила доказателствената сила на представеното от ответницата обратно писмо, и материализираната в представеното от ответната страна обратно писмо прикрита сделка като нищожна поради липса на съгласие и поради липсата на форма.

Първоинстанционният съд е уважил исковете, т.к. е приел, че договорът за дарение, обективиран в н.а. № 55, т.3, рег. № 5702, н.д. № 386/3030 г. по описа на нотариус Д.Н., с рег. № 181 на НК и район на действие при Районен съд – Стара Загора е действителен и с него се накърняват запазените части на Г. К. Р. от наследствата на родителите й, поради което е намалил даренията съответно с ¼ досежно възстановяване на запазената й част от наследството на баща й и с 1/3 досежно възстановяване на запазената й част от наследството на майка й /общо. Възражението за относителна симулация е намерил за неоснователно, т.к. е приел, че представеното от ответната страна обратно писмо не удостоверява надлежно изявление на К.Г.И. за наличието на прикрита сделка за издръжка и гледане. Възражението по чл.12, ал.2 от ЗН също е намерил за неоснователно, т.к. е приел, че наследницата е била възнаградена приживе за увеличението на наследството по друг начин, а 3 именно чрез безвъзмездното ползване на недвижимия имот в периода от 1989 г. до 2017 г. и чрез самото му дарение.

Настоящият въззивен състав намира, че правно-относимите факти са били правилно установени от първоинстанционния съд, а въз основа на тях са били направени обосновани фактически изводи, поради което на основание чл.272 от ГПК препраща към тази част на мотивите на обжалваното решение.

Установено е, че страните по делото са сестри-законни наследници на К.Г.И., поч. на 20.12.2021 г. и И.Д.И., поч. на 28.12.2021 г., като на 16.03.2020 г. наследодателите са дарили на дъщеря си Д. К. Л. собственото си жилище, находящо се в гр.С.З., ***.

Не се спори между страните, че към този момент К.Г.И. е бил незрящ, поради което нотариалният акт, в който е бил обективиран договора за дарение, е бил подписан от него с полагане на отпечатък от палеца на дясната ръка.

С последващ дарението договор за покупко-продажба от 23.03.2020 г.

К.Г.И. и И.Д.И. са се разпоредили в полза на дъщеря си Д. К. Л. и с другия притежаван от тях недвижим имот – дворно място, ведно с построените в него жилищна сграда, две стопански постройки и навес с оградни стени, находящ се в с. Л., ***. И в този случай нотариалният акт е бил подписан от К.Г.И. с полагане на отпечатък от палеца на дясната ръка.

От представеното от Д. К. Л. обратно писмо от 16.03.2020 г., в което на ръка са вписани данните за номер и рег. № на нотариалния акт, в която е обективиран договора за дарение /т.е. е било съставено след нотариалното изповядване на сделката/, се установява, че истинската воля на страните е била да прехвърлят имота срещу задължение за грижи, гледане и издръжка, полагани в последните 10 години и за в бъдеще, а именно осигуряване на ежемесечна издръжка, прехрана, почистване, подслон, медицинска помощ и медикаменти при заболявания. Този документ е подписан от К.Г.И. с полагане на отпечатък от палец, без приподписване от страна на нотариус или свидетели.

От събраните свидетелски показания и приетото заключение на съдебно-строително-техническа експертиза, се установява, че след 1989 г.

К.Г.И. и И.Д.И. са живели в къщата си в с.Л., а семейството на Д. К. Л. е живеело в подарения й апартамент. Това е продължило до 2017 година, когато родителите й са завърнали в града и се установили да живеят в апартамента, а тя се преместила със семейството си на квартира. През времето, в което семейството на въззивницата живяло в процесното жилище поетапна са били извършвани строително-монтажни работи, с които се е подобрило състоянието на имота и стойността му се увеличила с 10 500 лв.

Въззивният съд, след като подложи на преценка твърденията и възраженията на страните и събраните доказателства, при съблюдаване на 4 очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство, намери същата за неоснователна, по следните съображения:

Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства обуславя извод, че въззиваемата Г. К. Р. се явява наследник по закон с право на запазени части от наследствата на родителите си К.Г.И. и И.Д.И., поради което договорът за дарение на собственото им жилище, находящо се в гр.С.З., ***, който въззивният съд намира за действителен, ги уврежда.

Неоснователно е възражението на въззивницата за относителна симулация на договора за дарение и прикриването посредством него на договор за издръжка и гледане.

Наличието на симулация между страните по сделката следва да бъде установено посредством обратно писмо, което представлява подписан от тях документ, в които обективират действителната си воля.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ГПК частен документ, издаден от сляп, трябва да бъде приподписан от двама свидетели.

Обратното писмо представлява частен документ и за да има обвързваща съда формална доказателствена сила в случая следва да е приподписано от двама свидетели, т.к. К.Г.И. е бил незрящ/сляп. Липсата на приподписване означава, че от процесуална гледна точка липсва валидно писмено изявление на К.Г.И. под формата на обратно писмо. Доколкото разкриването на относителната симулация следва да стане с обратно писмо, изходящо от всички страни по сделката, то в случая няма такова, т.к. представеното от въззивницата обратно писмо изхожда единствено от самата нея и нейната майка. С оглед на това наличието на относителна симулация не е доказано при условията на пълно и главно доказване от страна на въззивницата и възражението й се явява неоснователно.

Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционният съд в нарушение на процесуалните правила е приел, че обратното писмо не установява твърдяната относителна симулация на незаявено от насрещната страна възражение.

В откритото съдебно заседание пред районния съдия, след направени уточнения, пълномощникът на въззиваемата е оспорил обратното писмо с твърдението, че К.Г.И. не е знаел какво подписва доколкото в документа не се съдържа изявление, че същия му е бил прочетен и това обстоятелство не е било удостоверено. Освен това е оспорил и самата твърдяна прикрита сделка като нищожна поради липса на съгласие на същото основание и поради липсата на изявление от страна на приобретателката, че поема задължението за издръжка и гледане на прехвърлителите, а също и поради липсата на форма, т.к. не е сключена под формата на нотариален акт.