Акт от 05.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15559 гр. София, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. Р.А като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20241110115654 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявени от „Топлофикация София” ЕАД против А. В. С., ЕГН: ********** и Г. Б. Т., ЕГН **********, в качеството им на наследници на длъжника за процесния период Е. Л. Т. с ЕГН:

**********, починала на 28.01.2009 г. във връзка с топлоснабдяване на имот на адрес: гр. София ,******** с абонатен № 161952, а именно: сума в общ размер на 147,42лв., от които 116,81лв. - главница, претендирана като стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.07.2020г. - м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 19.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 30,61лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2021г. до 01.02.2024г. – които задължения се претендират разделно – при дялове: по ½ част за всеки от ответниците.

От страна на ответника А. С. исковете се оспорват с възражения, сред които и че наследниците са общо четирима, а не само посочените двама ответника, като А. С. живее в гр. Пазарджик и никога не е обитавала посочения топлоснабден имот.

От страна на ответника Г. Б. Т., уведомен за исковата молба по реда на чл.

47, ал. 6 ГПК, правото на отговор е упражнено чрез назначения особен представител, който оспорва иска с възражения, сред които и за погасяване по давност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, 1 намира от фактическа и правна страна следното:

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Съгласно задължителните за съобразяване разяснения на ВКС, дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, „изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно... Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.

В случая от представения заедно с исковата молба документ на Настанителна заповед се установява, че наследодателят на ответниците Е. Л.

Т. е ползвала посочения имот по силата на договор за наем от 1997 г., сключен с общината.

Според писмо на Со, р-н „от 01.04.2021 г., адресирано до „Топлофикация София” ЕАД, Е. Л. Т. е починала, като имотът се ползва от Г. Б. Т., син /сега ответник/, и от внука на Е. Л. Т.. Посоченото писмо не може да се цени като доказателство с обвързваща доказателствена сила относно така съобщеното фактическото ползване на имота, тъй като не е издадено за факти, предвидени за установяване по официален ред.

Положително се установява, че процесният имот е с адрес, който е и официално регистриран от ответника Г. Б. Т. като негов постоянен и настоящ адрес, видно от служебно изготвените справки от База данни „Население“.

Административното регистриране на адрес обаче не представлява доказателство за фактическото местоживеене.

2

За ответника А. В. С. не са налице каквито и да било данни, които да сочат на връзка с адреса на имота, за който сега се претендират неплатени задължения във връзка с топлоснабдяване.

Същественото е, че според цитираните разяснения на ВКС следва, че дори и да бъде положително установено, че ответниците реално ползват имота, това не е достатъчно, за да се приеме за възникнала облигационната връзка по повод топлоснабдяването, а е необходимо установяване съгласието на фактическия ползвател да придобие вместо носителя на вещното право качеството „клиент“. Не се налице представени Заявление-декларация за откриване на партида, подписан от някой от ответниците т.нар. Главен отчет, нито други доказателства, въз основа на които да е възможно да се приеме, че ответниците са клиенти на ищеца по повод доставката на топлинна енергия, поради което на това основание исковете се явяват неоснователни.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника А. В. С. съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 204, 52 евро /стари 400 лева/.

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД против против А. В. С., ЕГН: ********** и Г. Б. Т., ЕГН **********, в качеството им на наследници на длъжника за процесния период Е. Л. Т. с ЕГН:

**********, /починала на 28.01.2009 г./ във връзка с топлоснабдяване на имот на адрес: гр. София , 0, с абонатен № 161952, а именно: сума в общ размер на 147,42лв., от които 116,81лв. - главница, претендирана като стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.07.2020г. - м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 19.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 30,61лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2021г. до 01.02.2024г. – които задължения се претендират разделно – при дялове: по ½ част за всеки от ответниците.

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК ********* да заплати на А. В. С. с ЕГН: ********** сумата 205,42 евро – съдебни разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата на връчването му в препис.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4