Решение № 109 от 13.03.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Плевен, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир М. Димитров при участието на секретаря Петя Сп. Каракопилева като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно наказателно дело № 20254430202414 по описа за 2025 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Постъпила е жалба от страна на Ц. Л. А., ЕГН: ********** от гр. ******, обл. Плевен, ж.к. „*******“, бл. ***, вх.*, ет. *, ап. ** против Наказателно постановление № 25-0938-004359 от 19.11.2025 г. на Н. СЕКТОР в ОДМВР – ПЛЕВЕН, С-Р „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ - ПЛЕВЕН, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП е наложил на Ц. Л. А. - глоба в размер на 500 лв./255,65 евро/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 10 контролни точки.

С жалбата се изтъкват доводи за незаконосъобразност и необоснованост на издаденото наказателно постановление, с искане за неговата отмяна.

В съдебно заседание, жалбоподателката Ц. Л. А., редовно призована, се явява лично. Моли съда да отмени издаденото наказателно постановление, 1 тъй като не е извършила описаното в същото нарушение.

Ответната страна по жалбата Н. СЕКТОР в ОДМВР – ПЛЕВЕН, С-Р „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ - ПЛЕВЕН, редовно и своевременно призована, не се представлява. В съпроводително писмо, с което е изпратил административнонаказателната преписка до РС - Плевен, е изразил становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. В случай, че жалбата бъде уважена и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, моли размерът на присъдените разноски да бъде съобразен с предвидения в Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН - ДОПУСТИМА е.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление 25-0938-004359 от 19.11.2025 г. е издадено от Н. СЕКТОР в ОДМВР – ПЛЕВЕН, С-Р „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ ПЛЕВЕН, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 4338570 от 03.10.2025 г., от който е видно, че на 03.10.20225 г. около 20:40 часа в гр. Плевен, ул. „Шипка“ срещу номер 13, с посока на движение към бул. „Христо Ботев“ Като водач на век автомобил „Ауди А3, с рег. № *********, собственост /нейна/, извършва следното нарушение:

След справка с РСОД 573 се установи, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 24.09.2025 г. по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, поради липса на задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.

-Нарушение на чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Според чл.

189, ал.

1

ЗДвП,

2 актовете за установяване на административни нарушения по този закон се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в същия. Кои са тези служби се определя от Министъра на вътрешните работи съгласно чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и това са служителите на “Пътна полиция” на Сектор КАТ към съответните Областни дирекции “Полиция”, съответно подведомствените им Районни полицейски управления. Тези служители са оправомощени по закон - чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 52, ал. 1, т. 15 от ЗМВР да осъществяват контрол по безопасността на движението по пътищата, техническата изправност на МПС и др.

В случая АУАН е съставен от полицейския служител К. Р. и в същия е отразено, че заема длъжността мл. автоконтрольор към Сектор “ПП” – Плевен, т.е. той е длъжностно лице от съответната служба за контрол при посоченото полицейско управление по смисъла на ЗДвП и в този смисъл съдът счита, че се явява компетентно според чл. 37, б. “а” от ЗАНН длъжностно лице.

От показанията на свидетеля К. Р. се установява, че на дата 03.10.2025 г. е спрял за проверка лек автомобил марка „Ауди А3“ в хода на която, с радиостанция за отдалечен достъп било установено, че управляваното от жалбоподателката МПС е с прекратена регистрация. Посочва, че автомобил бил с регистрационни табели поставени на определените за това места, а водачът заявил, че не е уведомен по никакъв начин за дерегистрацията на автомобила.

В тази насока са и показанията на свидетеля Д. К. К..

Във връзка с констатираното управление на МПС с прекратена регистрация е била образувана преписка № 7067/2025 г. по описа на РП Плевен, с оглед евентуално извършено престъпление по чл.345 от НК.

С постановление от 13.11.2025 г., прокурор при Районна прокуратура гр.Плевен отказал за образува досъдебно производство и прекратил преписката. Приел е, че доколкото престъплението по чл. 345 от НК може да бъде извършено при форма на вина – пряк умисъл, в конкретният случай липсва субективната страна на деянието.

След постановения отказ на Районна прокуратура - гр. Плевен, административно-наказващият орган издал обжалваното НП като възприел 3 изцяло констатациите съдържащи се в АУАН-а.

На основание чл.175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на Ц. Л. А. са наложени административно наказание "глоба" в размер на 500 /петстотин/ лева /255,65 евро/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Административно – наказателната отговорност на жалбоподателката е ангажирана на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.

Съгласно приетата за нарушена разпоредба чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За това нарушение чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП предвижда налагане на глоба в размер от 500 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 6 месеца , който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

Съдът счита, че отговорността на жалбоподателката е била ангажирана за деяние, което не е извършила по следните съображения:

По делото не се спори, че жалбоподателката е управлявала лек автомобил „Ауди А3“, с регистрационен номер *********/негова собственост/. Въз основа на събраните доказателства безспорно се установява и обстоятелството, че към момента на извършване на нарушението, автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация на 24.09.2025 г. на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП, т.е. не бил регистриран по съответния законов ред.

От изложеното става ясно, че са налице всички елементи от обективната страна на състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В същото време обаче, за да се приеме, че е извършено нарушението, а именно - неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само МПС-та, които са регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация. Такива 4 доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се събраха.

Жалбоподателката е управлявала МПС, което е било нейна собственост и същото е било с поставени по съответния ред регистрационни табели, издадени за същото МПС. За факта на прекратяване на регистрацията на определено ППС, респективно за да предприеме действия по възстановяване на служебно прекратената регистрация, а и за да се въздържа от действия нарушаващи разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, собственикът може да разбере едва от уведомяването му от съответният Сектор „Пътна полиция“.

В конкретния случай при служебното прекратяване на регистрацията, собственикът, респективно водачът, на съответното превозно средство няма как да узнае за служебното прекратяване на регистрацията, ако не е уведомен за това. Липсата на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на нарушителя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от нея действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.

За разлика от разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която се губи придобитата правоспособност по силата на закона, с отнемането на всички контролни точки, без да е необходимо някакво отразяване или произнасяне от контролните органи, прекратяването на регистрация на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП не настъпва автоматично по силата на закона с изтичане на съответния срок, а е факт след извършено от контролните органи отбелязване в автоматизираната информационна система.

Липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, прави деянието извършено от жалбоподателката несъставомерно, тъй като тя не е знаела, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно и кога точно е станало това, поради това не е знаела, че не следва да го управлява по пътищата, отворени за обществено ползване.

Съдът счита, че липсва и субективната страна на нарушението осъществено от жалбоподателката по смисъла чл. 175, ал. 3 във вр. чл. 140, ал.

1 от ЗДвП поради следното:

Вината, като елемент от административното нарушение, не може да се предполага, а тежестта по установяването и законодателят е възложил на 5 наказващия орган.

Съгласно чл.7, ал.1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно както когато е извършено умишлено, така и когато е осъществено непредпазливо, като по силата на чл.7, ал.2 от с.з., непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.

Административното нарушение е реализирано умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици (чл.11, ал.2 от НК, във вр.с чл.11 от ЗАНН).

За да е осъществено едно административно нарушение при непредпазливост като форма на вината, е необходимо деецът да не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но да е бил длъжен и да е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, да е мислил да ги предотврати (арг. от чл.11, ал.3 от НК, приложим съгласно чл.11 от ЗАНН).

При така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да са налице елементите от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било доказателства за това, деянието да е осъществено от жалбоподателката виновно.Това определя нарушението като несъставомерно, поради липса на субективна страна.

В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по т. д. № 3/2022 г. на - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, съгласно което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.

143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство

Предвид изложеното съдът намира, че неправилно и в нарушение на материалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което издаденото наказателно постановление следва да се отмени.

Воден от горното, Съдът

РЕШИ:

6

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0938-004359 от 19.11.2025 г. на Н. СЕКТОР в ОДМВР – ПЛЕВЕН, С-Р „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ - ПЛЕВЕН, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП е наложил на Ц. Л. А., ЕГН: ********** от гр. ******, обл. Плевен, ж.к.