Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 43411 от 04.12.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 23831/2023
Вид
Определение № 43411
Подписан
04.12.2023
В сила
04.12.2023
Състав
ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА ПЕТКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43411 гр. София, 04.12.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Частно гражданско дело № 20231110123831 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

По делото е издадена Заповед № 14205 от 20.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която всеки от длъжниците Л. С. Н., Т. И. Н., С. И. Н. и В. И.

Н. е осъден да заплати на [фирма] сумата от 919, 82 лв., представляваща задължения за ВиК услуги за период на консумация 11.10.2018 г. -17.12.2022 г. за имот в [адрес], сметка ** към кл. № **********, ведно със законна лихва за периода от 04.05.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 11.11.2018 г. до 17.12.2022 г. в размер на 124, 35 лв., държавна такса в размер на 20, 88 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 12, 50 лв.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са постъпили възражения от длъжниците, както следва: възражение с вх. № 186128/28.06.2023 г. от Л. С. Н., чрез адв. В. С., с вх. № 186133/29.06.2023 г. от Т. И. Н., чрез адв. К. Б., с вх. № 186132/29.06.2023 г. от В. И. Н., чрез адв. Н. И.а, възражение с вх. № 187452/30.06.2023 г. от С. И. Н., чрез адв. С. Д..

С разпореждане № 98378/09.08.2023 г. съдът е указал на заявителя, че в срок са постъпили възражения, поради което за да установи вземанията си следва да предяви установителни искове, като го е предупредил за неблагодприятните последици от непредявяване на исковете в срок.

В указния срок установителни искове не са подадени, поради което с Определение № 34869 от 03.10.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 23831/2023 г. по описа на СРС, 88 с-е е е обезсилена издадената Заповед от 20.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК.

С молба с вх. № 293569/19.10.2023 г., подадена от адв. С. Й. Д. в качеството й на процесуален представител на С. И. Н., молба с вх. № 293574/19.10.2023 г., подадена от адв.

Н. И. И. в качеството му на процесуален представител на В. И. Н., молба с вх. № 293287/19.10.2023 г., подадена от адв. К. Б. в качеството й на процесуален представител на Т. И. Н., молба с вх. № 293588/19.10.2023 г., подадена от адв. В. С. в качеството му на процесуален представител на Л. С. Н., е поискано постановеното определение от 03.10.2023 г. да бъде допълнено в частта за разноските, като на всеки от процесуалните представители на длъжниците, защитавани по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, се присъди 1 възнаграждение за процесуално представителство за оказана безплатна адвокатска помощ, изразяваща се в подаване на възражение в размер на 960 лв., а в условията на евентуалност адвокатско възнаграждение за процесуално представителство съобразно чл. 6, ал. 1, т. 3 НМРАВ в размер на 450 лв.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК са постъпили становища от заявителя [фирма] за неоснователност на претенциите в предявените размери.

Съдът намира направените искания за допълване на постановеното определение от 03.10.2023 г. в частта за разноските за допустими и частично основателни.

Действително съдът е пропуснал да се произнесе в постановения от него акт по отношение на разноските, дължими на длъжниците при обезсилване на заповедта за изпълнение. В случая всеки от длъжниците е защитаван по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, затова и адвокатско възнаграждение се дължи на адвоката, осъществил процесуалното представителство на всеки един от тях. Съдът намира, че на всеки един от адвокатите се дължи възнаграждение, но не и в претендирания от нея размер. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. има за цел да осигури заплащането на възнаграждение при позитивен резултат за труда на адвоката за осъществената от него безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Правото да определи размера на възнаграждението е предоставено на съда по реда на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, без да е обвързан от уговореното по договор между представляваното лице и адвоката. В тази връзка следва да се отбележи, че извършеното от адв. С. Й. Д., адв. Н. И. И., адв. К. Б., адв. В. С. в качеството им на процесуални представители на длъжниците, процесуално действие се изчерпва единствено с подаването на възражение по чл. 414 ГПК по образец, а съгласно ал. 1, изр. 2 от същата разпоредба, „обосноваване на възражението не се изисква“. Ето защо, не е налице хипотеза на оказана адвокатска защита по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, сочеща на възнаграждения от 480 лв. и нагоре, а се касае до оказано съдействие по реда на чл. 6, т. 5 от Наредбата, в който случай възнаграждението е в размер на 200 лв. Отделно от това, посочената разпоредба от Наредбата следва да намери приложение и доколкото в нея не се предвижда изрично какъв е размерът на дължимотото адвокатско възнаграждение в случай на подаване на възражение по чл. 414 ГПК, поради което посоченото процесуално действие следва да се приравни на „други молби“ по смисъла на чл. 6, т. 5 от същата. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че в заповедното производство не се предявяват различни искове, респективно не се дължи защита по отделни искове и възнаграждение на адвоката за всяка от претенциите. Действително, съгласно чл. 2, ал. 5 от наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете – обективно или субективно, но тази разпоредба е приложима единствено в исковото производство, където могат да бъдат съединени няколко иска за разглеждане срещу един ответник, искът да е насочен срещу няколко ответници, или да бъде предявен от няколко ищци, както сочи и буквалният прочит на нормата. В заповедното производство не съществуват подобни процесуални усложнения откъм страни или предмет, както в исковия процес, като за определяне на възнаграждението е от значение единствено дали издадената заповед за изпълнение е една, както и какъв е общият материален интерес, без значение от броя на заявителите или различните интереси, които те защитават. Този извод се извлича и от разпоредбата ан чл. 12 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, която предвижда, че по заявление се събира такса в размер на 2 % върху интереса, за разлика от исковото производство, в което се събира такса върху всеки предявен иск, когато защитаваните интереси са различни.

Ето защо, наред с обезсилването на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК на 2 основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адв. С. Й. Д., адв. Н. И. И., адв. К. Б., адв. В. С. следва да се присъди и сумата от 50 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК ***** да заплати в полза на адв. С. Й. Д. на основание чл.

38, ал. 2 ЗАдв., сумата от 200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство.

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК *** да заплати в полза на адв. Н. И. И. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., сумата от 200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство.

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК *** да заплати в полза на адв. К. И. Б. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., сумата от 200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство.

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК *** да заплати в полза на адв. К. И. Б. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., сумата от 200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство.

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК ** да заплати в полза на адв. В. Ф. С. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., сумата от 200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3