Решение № 1137 от 07.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1137 гр. София, 07.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Михаил Ал. Малчев

Калина В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Михаил Ал. Малчев Въззивно гражданско дело № 20211100514692 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

С решение № 20181819 от 07.09.2021 г., постановено по гр. д. № 32246/2019 г. на Софийски районен съд, 28-ми състав, е осъден Х. П. Х. с ЕГН ********** на основание чл.

45 във вр. с чл. 52 ЗЗД да заплати на В. Ф. К. с ЕГН **** сумата от 5 000 лв. /пет хиляди лева/ - обезщетение за неимуществени вреди в резултат причинени болки и страдания и увредени авторитет и име в обществото в резултат на публикувани на сайта — www.icopetroffinfolux.com статии -„Корупция, простащина и непрофесионализъм“;

-„Грандиозен скандал! Нова схема на корупция в МОН!“; - „Потресаващо, скандално разврат в МОН.“ с изнесени неверни и опозоряващи твърдения, ведно със законната лихва върху сумата считано от 07.06.2019 г. до окончателното и заплащане.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство - Х. П. Х., действащ чрез процесуалния си представител. Изложените доводи във въззивната жалба са за неправилност на решението. Поддържа се, че районният съд необосновано е приел, че Х. е осъществил деликт спрямо К.. Изтъква се, че в публикациите е изразено неговото лично и свободно мнение, а което не представлява обида или клевета. Посочва се освен това, че ищцата е публична личност, поради което е нормално да бъде обект и на критични публикации. При условията на евентуалност се оспорва и размерът на определеното обезщетение като прекомерно завишен. Моли се решението да бъде отменено, като предявеният иск бъде изцяло отхвърлен и да се присъдят сторените пред въззивната инстанция съдебни разноски.

Ответникът по въззивната жалба - В. Ф. К., действаща чрез процесуалния си представител, е депозирала в законовоустановения срок отговор на въззивна жалба. В него се излагат съображения за правилност и законосъобразност на решението на районния съд.

Иска се присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски в полза на въззиваемия.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по 1 предмета на въззивното производство:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението.

При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

В случая с въззивната жалба е направено оплакване единствено относно възприетата от районния съд фактическа обстановка и приложимото право, което очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.

Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.

За да постанови обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд правилно е съобразил релевантната фактическа обосновка. Безспорно е между страните, че Х. П. Х. е автор и е публикувал на сайта си - www.icopetroffmfolux.com процесните публикации относно К., а именно: - „Корупция, простащина и непрофесионализъм“;-„Грандиозен скандал! Нова схема на корупция в МОН!“;- „Потресаващо, скандално - разврат в МОН.“.

Липсват доказателства за истинността на позорящите доброто име на ищцата твърдения, свързващия я с корупция и непрофесионализъм. В тази насока обоснован е изводът на районния съд, че в съдебното производство не е доказана истинността на нито едно от посочените в публикацията обидни твърдения. Основателно са кредитирани събраните пред районния съд свидетелски показания и приетата съдебно съдебно-психиатрична експертиза, от които по един категоричен начин се доказва претърпените неимуществени вреди в резултат на деликта, осъществен от Х. и техния размер. В разглеждания случай е установена причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите за ищцата вреди, поради което и правилно ответникът е осъден да заплати на същата, обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат от изнесената неверни внушения в процесните публикации.

Ако същата не бяха разпространени, то името и авторитета на К. не биха били увредени, нито влошили допълнително психическото й здраве. Размерът на определеното обезщетение е напълно съобразен с изискването на чл. 52 ЗЗД. Ето защо изложените фактически констатации и правни аргументи от районния съд, въз основа на които е уважил предявеният иск, са законосъобразни, обосновани са при правилно прилагане на закона и след анализ на събраните по делото доказателства, поради което настоящият състав счита, че постановеното решение е правилно и следва да се потвърди.

Неоснователни са възраженията на въззивника, обективирани във въззивната жалба. На първо място следва да се изтъкне, че свободата на изразяване и разпространяване на мнение не е безгранична. Журналистическите публикации следва да се осъществяват добросъвестно, след необходимата проверка на изнесените в тях обстоятелства, без използването на обидни квалификации и умишленото създаване на позорящи твърденията.

Добросъвестната журналистика изисква безпристрастност и предварителна проверка на данните, които се изнасят в съответната публикация. Недопустимо е с публично огласяване на лично мнение да се позорят авторитета и доброто име на всяко физическо лице, това се отнася и за т. н. публични личности. Критиките към тях не могат да почиват на недоказани твърдения за корупция и непрофесионализъм. В разглеждания случай явно са нарушени тези изисквания, като е осъществен фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. С процесните 2 публикации са разгласени, позорящи твърдения и внушения, информацията за които не почива върху истински и проверени обстоятелства. Ето защо личността на К. е била пряко и незаконосъобразно засегната. Като резултат същата е претърпяла неимуществени вреди, под формата на страдания, психическа обремененост и стрес. От приетата съдебнопсихиатрична експертиза, която и въззивният съд кредитира, се установява на въззиваемата е предизвикан негативен емоционален стрес, тревожност, лабилност и угнетеност. По категоричен начин се установява, че след публикациите е влошен личния и професионалния й живот. В тази насока районният съд обосновано е заключил, съобразявайки броя на читателите на трите процесии статии — 11 662 читатели общо за трите статии, данните за личността и професията на пострадалата, че размерът на справедливото обезщетението за неимуществени вреди е 5000 лв.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК следва да се потвърди.

Въззиваемата на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК има право на разноски за изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева за процесуално представителство във въззивното производство.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20181819 от 07.09.2021 г., постановено по гр. д. № 32246/2019 г. на Софийски районен съд, 28-ми състав.

ОСЪЖДА Х. П. Х. с ЕГН:********** да заплати на В. Ф. К. с ЕГН:**** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на 800 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3