Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8098 от 03.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 51260/2024
Вид
Решение № 8098
Подписан
03.05.2026
Състав
БОГДАН РУСЕВ РУСЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 102а, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 228 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 233 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2, ал. 1 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
  • чл. 2, ал. 3 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
  • чл. 3, ал. 2 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
  • чл. 4, ал. 1 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
  • чл. 9а · Закон за наследството
  • чл. 61 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 8098 гр. С., 03.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20241110151260 по описа за 2024 година

Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 89386/02.09.2020г. на СГС, уточнена с множество последващи молби, включително Молба-второ уточнение, вх. № 282772/03.11.2020г. на СГС, подадена от М. А. Г. и А. А. Г. срещу Областната администрация на Област С. с предявен иск по чл. 108 ЗС за признаване за установено спрямо ответника, че ищците са собственици на общо 25,929% идеални части от недвижим имот – масивна къща и паянтова къща, построена на 143,33 кв.м., заедно с дворно място от 123,27 кв.м., находящи се в град С., бул. „*********“ № 71, сега № 75, при съседи: Б.А., М.З., Д.К. и ул. „*********“. По исковата молба е образувано гр.д. № 9302/2020г. на СГС.

По реда на чл. 228 ГПК с Определение № 265273/26.07.2022г. като ответник по делото е конституирана Столичната община, а производството срещу Областната администрация на Област С. е прекратено на основание чл. 233 ГПК. С Определение от 11.07.2024г. производството по делото е прекратено и изпратено по подсъдност на Софийския районен съд с оглед цената на имота – предмет на иска. В Софийския районен съд делото е образувано като гр.д. № 51260/2024г. и разпределено за разглеждане на 173 състав от І ГО.

Ищците А. А. Г. и М. А. Г.а са предявили срещу ответната Столична община искове с правно основание по чл. 108 ЗС за признаване за установено спрямо ответника, че ищците са собственици общо на 25,929% ид.ч. от недвижими имоти – масивна къща и паянтова къща, построена на 147,33 кв.м., заедно с дворно място от 123,47 кв.м., находящи се в град С., бул.

„*********“ № 75 /стар № 73/, при съседи: Б.А., М.З., Д.К. и ул. „*********“, като ответникът бъде осъден да им предаде владението върху описания имот.

Ищците твърдят, че са наследници на И.И.П., починал през 1957г. Същият бил собственик и притежател на дялов капитал в образуваното през 1924г. осигурително дружество „Мусала“. Имотът бил закупен от дружеството преди регистрирането му описания по-горе недвижим имот с нотариален акт от 1924г. През 1938г. дружеството било преименувано и преобразувано в Земеделско кооперативно взаимозастрахователно дружество „Земя“. Делът на акциите на наследодателя на ищците бил 1464 от общо 5646, което правело 25,929% от капитала. Дружеството престанало да съществува по силата на 1 определение на съда и във връзка с чл. 6 от ЗДЗИ /отм./, като активите и пасивите на дружеството преминали към Държавния застрахователен институт, заедно с процесната сграда. Същата по силата на ПМС 2187/27.07.1950г. бил предаден и на съответно оперативно управление и разпореждане. Обосновава се, че по силата ЗВСОНИ правото на собственост върху имота е възстановено на ищците, като ответната Столична община следва да им предаде владението върху имота. В насрочените по делото открити съдебни заседания ищецът Г. не се явява. Ищцата Г.а се явява лично, като се представлява и от съпруга си Д..

Предявеният иск се поддържа, включително в хода на устните състезания. Допълнителни подробни съображения излага в Писмени бележки, вх. № 50511/17.02.2026г. на СРС.

Ответната Столична община чрез юрк. Цв.С. е подала Отговор на исковата молба, вх. № 291795/16.06.2022г. на СГС, с който оспорва исковата молба като неоснователна, недоказана и неразбираема. Излага съображения, свързани с имот, различен от процесния.

За насрочените по делото публични съдебни заседания не изпраща представител, като становище се изразява в писмен вид.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове, становището и възраженията на ответниците, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирани страни при наличие на правен интерес, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по предявените искове с правно основание по чл. 108 ЗС е за ищците по тях. Същите следва да установят, че са собственици на посочените от тях идеални части от описаните недвижими имоти на основание чл. 2, ал. 1 вр. ал. 3 ЗВСОНИ, като за тази цел при условията на пълно и главно доказване установят, че са наследници по закон на И.И., че И.И.П. е бил съдружник, притежаващ съответно посочения дял от акциите на описаното в исковата молба земеделско кооперативно взаимозастрахователно дружество към момента на прекратяването му, съответно към влизане в сила на ЗДЗИ /отм./ през 1946г., че това дружество е правоприемник на осигурителното дружество „Мусала“, че имотът, закупен през 1924г. е бил част от имуществото/капитала на дружеството, че е отчужден по реда на ЗДЗИ от 1946г.

/отм./, че към 21.11.1997г. имотите са се намирали в собственост на лицата и организациите по чл. 2, ал. 3 ЗВСОНИ, както и че ответната Столична община владее имота. При доказване на тези обстоятелства ответната Столична община следва да докаже наличието на годно правно основание да владее имотите, изключващо правата на ищците, ако се докажат такива.

Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

С Нотариален акт /текстът му е написан на ръка и изключително нечетливо/ от 15.11.1924г. на Ил. Зл. – І Нотариус при Софийския окръжен съд, осигурително дружество „Мусала“ чрез членовете на управителния му съвет И.И. и Д.Ц. е закупило недвижим имот, състоящ се от масивна къща, построена на 137 кв.м. и една паянтова къща, построена на 147,33 кв.м., заедно с дворното място от 123,27 кв.м., всичко общо 407,98кв.м., находящи се в град С., на ул. „*********“ № 71, при съседи: Б.А.и, М.З., Д.К. и ул. „*********“.

Видно от съставения Протокол № 1 /л. 261 и следващи от гр.д. 9302/2020г. на СГС/, на 24.03.1925г. събралите се учредители са взели решение за основаване на Кооперативно осигурително дружество „Мусала“, което е вписано в дружествения регистър.

За установяване историята на дружеството, собствеността и капитала на същото, 2 както и притежавания от И.И. дял акции, по делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като изготвено от вещо лице с необходимата компетентност, при пълно, ясно и задълбочено обосновани отговори на поставените въпроси и без индикации за очевидна неправилност. При проучване на наличните материали, свързани с дружеството „Мусала“, включително находящите се в Държавния архив такива, от заключението на вещото лице, съпоставено с представените по делото писмени доказателства, се установява, че към 06.10.1925г. според устава капиталът му се образува от дялове, номиналната стойност на които е 100,00 тогавашни лева. Дяловете са поименни, за което би следвало да бъде водена книга, като броят им е неограничен.

Според чл. 10 от Устава за записаните дялове се води специален списък, но такъв списък не е бил открит. Според чл. 19 от Устава членовете на дружеството могат да са действителни и спомагателни, като действителните членове са тези, записали поне един дял, или са железопътни или митнически посредници и упражняват това занятие. Тъй като спомагателните членове нямат право да избират или да бъдат избирани в органите на дружеството, а И.И. е бил директор, главен директор, изпълнителен член непрестанно до 1946г., то следва извод, че той е бил действителен член. С оглед чл. 37 от Устава би следвало членовете на управителния съвет да са внесли поне по 10000,00 лева /тогавашни/ като гаранция в касата на дружеството. През 1939г. АОС „Мусала“ се е сляло с КВЗД „Земеделец“ в КВЗД „Земя“. Именно протоколът от 07.04.1939г. в тази връзка е единственото място, където са посочени конкретно притежаваните акции на отделните собственици, като И.И. има 922 лични акции и 542 акции по пълномощие. През 1942г. на дейността на дружеството е извършена проверка, като е установено, че инспекторът не е имал възможност да провери вписванията в инвентарната книга, защото тя е била при нотариус за заверка. Отчетено е, освен, че липсва инвентарната книга, дружеството не води и партидна книга на членовете си относно дяловия им капитал и техните имена били вписани във въпросната инвентарна книга. Инспекторът е посочил, че вписаният дялов капитал не се изисква от закона от членовете и трябва да им се върне. До 1944г. общата стойност на дяловия капитал е 130300,00 лева /тогавашни/, като в пасива е писан дялов капитал на И.П.И. – 1000,00 лева /тогавашни/. Едва през 1945г. дяловият капитал е посочен като 110700,00 лева, но е неясна причината за намаляването му – дали е върнат на членове или такива са напуснали. Вещото лице отбелязва, че от всички 11 тома материали от Държавния архив счетоводните документи и отчети, които са запазени, са предимно от последните му години, като от първите такива документи липсват. Според вещото лице „И.И.П.“ е бил учредител, член-кооператор и акционер от датата на учредяване на дружеството до датата на крайния му баланс – 30.06.1946г. С оглед обстоятелството, че е налице само един източник, в който се споменават дяловете на 15бр. акционери – протокола от 07.04.1939г., то според заключението на вещото лице делът на И.И. е 22,979% с 922 лични акции и 542 акции по пълномощие.

Видно от Ревизионен акт за направена ревизия на ЗКВЗ за дейността му през 1941г. от 30.05.1942г., съставен от Б.Цв. – инспектор-ръководител при Учреждението за държавен надзор върху частните застрахователни предприятия и спестовно-строителни дружества, провереното дружество е собственик на четириетажна железобетонна сграда, построена на 405кв.м. в град С., притежавана въз основа на нотариален акт от 1924г. на името на акционерно дружество „Мусала“, вляло се в дружеството „Земя“, с балансова стойност от 4098819,00 лева /тогавашни/. Имотът е описан като ипотекиран.

По делото е представено заверено копие от Акт за завземане на недвижим имот за държавен от 07.08.1950г. за триетажна масивна сграда на бул. „*********“ № 75 при съседи: братя А., М.З., Д.К. и бул. „*********“, нот. Акт от 1914г., общо застроено и незастроено пространство от 407,98 кв.м. от което застроени 147,33 кв.м. и незастроени 123,77 кв.м, кв.

105 по плана на С.. В акта е отбелязано, че имотът е заварен да се ползва от „Химимпорт“, Цигански театър „Рома“, Ст.К. и др. Имотът е означен като бивша собственост на 3

Държавния застрахователен институт, като на 01.09.1950г. е предадено на ССП „Софжилфонд“ за управление и стопанисване.

Съставен е Акт №480/19.10.1999г. за общинска собственост /частна/ за имоти, находящи се в град С., бул. „*********“ 75 – жилищна сграда с магазини и гараж: магазин от 375,61 кв.м., гараж от 237,50 кв.м., апартамент на ет. 2 – 132,09 кв.м., апартамент на ет. 3 – 73,18 кв.м., апартамент на ет. 4 – 144,22 кв.м. Като бивш собственик на имота е посочен ДЗИ, а част от имотите са означени като продадени. С Акт №1000/07.04.2005г. за общинска собственост /частна/ е актуван апартамент на ет. 2 от описаната по-горе сграда, застроен на 132,09 кв.м. и посочен бивш собственик – ДЗИ. С Акт № 1001/07.04.2005г. за общинска собственост /частна/ е актуван апартамент на ет. 4 от посочената сграда, застроен на 144,22 кв.м., с посочен бивш собственик ДЗИ.

Вземайки предвид представените по делото схеми/скици, съдът приема, че понастоящем поземленият имот съставлява имот с идентификатор 38134.300.*** по кадастралната карта и регистри на град С., одобрени със Заповед № РД-18-32/01.04.2016г. на изпълнителния директор на АГКК. В него са налице сгради: сграда с идентификатор 68134.300.***.1 със застроена площ от 38 кв.м. на един етаж, сграда с идентификатор 38134.300.***.2 на два етажа със застроена площ от 239 кв.м. и сграда с идентификатор 38134.300.***.3 на пет етажа със 7 самостоятелни обекта и застроена площ от 157кв.м.