Решение № 3864 от 19.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3864 гр. София, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100510296 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 12763/19.07.2023 г., постановено по гр.д. № 31914/2022 г. по описа на СРС, 65 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение 1821/01.02.2024 г. по гр.д. № 31914/2022 г. по описа на СРС, 65 състав, са уважени частично обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника А. М.Х.А.-С., гражданин на Кралство Дания, роден на ********** г. в Лондон, Великобритания, да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл. ****, аб. № 186070, суми, както следва:

0,22 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.06.2022 г., до окончателното изплащане на вземането;

120,97 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 05.05.2022 г. върху главницата за топлинна енергия;

1

12,30 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.06.2022 г., до окончателното изплащане на вземането;

С решението са отхвърлени исковете, както следва: за горницата над 0,22 лв. до пълния предявен размер от 1038,06 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.06.2022 г., до окончателното изплащане на вземането; за горницата над 120,97 лв. до пълния предявен размер от 191,58 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 05.05.2022 г. върху главницата за топлинна енергия; за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 1,44 лв. за периода от 30.10.2020 г. до 05.05.2022 г.

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 550 лв., представляващи деловодни разноски. Разноските са преразпределени с Определение № 30410/26.07.2024 г. по гр.д. № 31914/2022 г. по описа на СРС, 65 състав, като в тежест на ответника са възложени само 59,05 лв., съобразно уважената част от исковете.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.

Срещу така постановеното решение в отхвърлителната част е депозирана въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – „Топлофикация София“ ЕАД.

Срещу така постановеното решение в частта, с която частично са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба о т ответника в първоинстанционното производство – А. М.Х.А.-С..

Въззивникът ищец поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила. Не било съобразено, че извършените плащания преди депозиране на исковата молба били за текущи задължения.

2

Моли съда решението на първоинстанционния съд да бъде отменено, а исковете – изцяло уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 259, ал. 1 и 263, ал. 1 ГПК въззивникът ответник е депозирал въззивна жалба, в която е инкорпориран и отговор на въззивната жалба на ищеца, с който оспорва последната като неоснователна. Поддържа се, че решението в обжалваната от ответника част е незаконосъобразно – недопустимо и в противоречие със закона. Въззивникът ответник посочва, че всички претендирани суми са платени преди депозиране на исковата молба, а мораторна лихва e дължима само върху сумата от 329,19 лв. от датата на възникване на задължението до окончателното му изплащане. Счита решението за недопустимо поради съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в нередовно връчване на исковата молба и нередовно призоваване за съдебно заседание в първоинстанционното производство.

Пълномощникът на ответника нямал представителна власт за извършване на процесуални действия. Счита, че решението следва да бъде обезсилено, а делото – върнато на първа инстанция от етап връчване на книжа по чл. 131 ГПК. По същество на спора посочва, че всички суми са били заплатени преди началото на производството, поради което не са дължими суми за мораторна лихва, освен върху сумата от 329,19 лв., платена в хода на процеса. Посочва грешки в изчисленията в заключението по съдебносчетоводната експертиза.

Моли решението да бъде обезсилено, евентуално отменено като неправилно в обжалваната част, а исковете – изцяло отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззивникът ищец „Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Счита, че решението на районния съд е правилно в обжалваната от ответника част и моли същото да бъде потвърдено.

Претендира и разноски.

Третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба на ищеца.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба на ищеца е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което 3 същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Въззивната жалба на ответника е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в неговата цялост.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно.

По въпроса за допустимостта на решението съдът намира следното:

Съгласно чл. 270, ал. 3 ГПК, когато решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва, като прекратява делото. Когато основанието за обезсилване е неподсъдност на спора, делото се изпраща на компетентния съд. Ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.

В правната доктрина и в съдебната практика е прието безспорно, че липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, което е налице при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна такава, правят процеса недопустим, а постановеното решение – недопустимо и подлежащо на обезсилване. В този смисъл са Определение № 370/27.06.2018 г. по гр.д. № 350/2018 г. на II Г.О. на ВКС, Решение № 60104/26.11.2021 г. по гр.д. № 272/2021 г. на II Г.О. на ВКС, Решение № 155 от 12.07.2018 г. по т. д. № 2786 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение, Решение № 130 от 23.06.2016 г. по т. д. № 748 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение, Решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д.

№ 212 / 2011 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение.

Допуснати съществени нарушения

4 на процесуалните правила в първоинстанционното производство при връчването на исковата молба, прилагането на правилата на чл. 47 ГПК и призоваването на страната за открито съдебно заседание не могат да обусловят недопустимост на процеса, съответно обезсилване на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане на друг първоинстанционен състав, доколкото въззивният съд не разполага с такова правомощие, характерно за контролно-отменителна инстанция. Елиминирането на последиците от тези съществени процесуални нарушения се осъществява посредством въвеждането на всички защитни твърдения, доводи и доказателствени искания на ответника във въззивната жалба, както и прилагането на всички доказателства, относими към правния спор, към въззивната жалба. Твърденията и доказателствата следва да бъдат обсъдени по съществото на спора с крайния съдебен акт на въззивната инстанция, доколкото при нередовно проведена процедура по чл. 131 ГПК преклузиите на чл. 133 ГПК не са настъпили.

Следователно първоинстанционното решение е допустимо.

По същество на спора съдът приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника А. М.Х.А.-С., гражданин на Кралство Дания, роден на ********** г. в Лондон, Великобритания, да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл. ****, аб. № 186070, суми, както следва:

1038,06 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.06.2022 г., до окончателното изплащане на вземането;

191,58 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 05.05.2022 г. върху главницата за топлинна енергия;

12,30 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.06.2022 г., до окончателното изплащане на вземането;

5

1,44 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 30.10.2020 г. до 05.05.2022 г. върху главницата за дялово разпределение.

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1) съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия; 2) обем на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период; 3) стойност на доставената топлинна енергия, отговаряща на претендираната сума; 4) през процесния период да е извършвана услугата дялово разпределение; 5) ищецът да се явява легитимиран да претендира вземането за заплащане на възнаграждение за тази услуга в претендирания размер; 6) стойност на извършената услуга за дялово разпределение. По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадане в забава на длъжника за заплащане на задълженията, както и размер на дължимата лихва.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже правоизключващите си възражения.

По отношение на вземането за главница за топлинна енергия въззивният съд намира следното:

Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Топлофикация София“ ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му. Установява се от представените по делото доказателства, че процесният имот се намира в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.