Решение № 1162 от 06.04.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1162 гр. Варна, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Христинка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20223110113996 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от „Водоснабдяване и канализацияВарна“ ООД срещу С. К. В. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и 86 ЗЗД за установяване съществуването на паричното притезание, удостоверено в Заповед № 5329/11.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 10770/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 12 с-в, за следните суми: сумата от 1122,60 лв. (хиляда сто двадесет и два лева и шестдесет стотинки), представляваща главница за периода от 01.07.2019 г. до 01.08.2022 г., дължима за ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида за вода с аб. № 1158661 за обект, находящ се в гр. Варна, ***, ведно със законна лихва от подаване на заявлението – 10.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 143,04 лв. (сто четиридесет и три лева и четири стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 05.09.2019 г. до 06.08.2022 г..

Ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД твърди в исковата молба, че ответникът в качеството си на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за имот, находящ се на гр. Варна, ***, аб.номер 1158661 е ползвал предоставени от ищеца услуги, които не е заплатил. Излага се, че ответникът на 01.07.2022 г. се легитимирал като собсвеник на имота, считано от 23.09.1996 г. и е релевирал възражение за давност на вземание до 04.06.2019 г., а за ползвани услуги от 02.06.2021 г. е заявила готовност да заплати дължимите суми. Твърди се, че на 12.07.2022 г. е извършен отчет и оглед на водомера и е съставен протокол 000701418, подписан от брата на ответника. Сочи се, че претендираните суми са по 37 бр. фактури- стойността по които е посочена в таблица в исковата молба. Уточнено е, че претендираната главница представлява цена на реално доставени и отчетени ВиК услуги за имота чрез електронен карнет. Поради неплащане на горните суми, ищецът е подал заявление и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, като на основание чл. 415, ал. 1 ГПК е бил уведомен, че може да предяви иск за установяване на вземането си, предвид подадено възражение от длъжника.

Претендира и присъждане на направените съдебни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата, с който я оспорва. Сочи се, че ответникът не е страна или правоприемник по договор за предоставяне на ВиК услуги при ОУ; че ответникът е трайно установен в чужбина; не живее в имота; не е съгласявала с приложими от ищеца ОУ; няма основания партидата за имота да се води на 1 негово име. Поддържа се, че ответника не следва да отговаря за задълженията, тъй като се е отказал от наследството на Л. П. М., който отказ е надлежно вписан в особената книга на ВРС. Възразява се ВиК услуги да са били реално доставяни до имота през процесния имот.

Сочи се, че фактури издавани в процесния имот не са съобщавани на ответника. Твърди се, че спор обстоятелствената част на исковата молба ответникасе легитимира като собственик от 01.07.2022 г. и не следва да отговаря за задължения преди тази дата. Иска се отхвърляне на исковата претенция.

Варненския районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното: предмет на делото са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.327, ал.1 ТЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително облигационно правоотношение между страните, по силата на което ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги като титуляр на партида с по партида за вода с аб. № 1158661 за обект, находящ се в гр. Варна, ***,; 2) ищецът е предоставил на потребителя посочените водоснабдителни и канализационни услуги в заявения обем, като доставената и потребената вода е отчетена и измерена по предвидения в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор, размера на претендираните задължения за заплащане на продажна цена за предоставени ВиК услуги, настъпването на изискуемостта на тези задъжления, както и размера на мораторната лихва върху главницата.

С определение от открито съдебно заседание на 10.03.2023 г. като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени следните обстоятелства: сделка от 1996 г. ответницата е придобила собствеността върху имота, че лицата Л. М. и К. М. са родители на ответницата, че тези две лица са починали, че процесния имот се обитава от брата на ответницата – Б. М.

Процесните отношения по повод предоставянето на водоснабдителните и канализационните услуги почиват на нормативната уредба, съдържаща се в Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Потребителите на ВиК услуги на територията на гр. Варна и операторът „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Варна са обвързани и от Общите условия на дружеството, приложени по делото.

Съгласно § 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води. С идентично съдържание е и текстът на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т.1 от ОУ на „Водоснабдяване и канализация” ООД. Според чл.3, ал.1, от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите на ВиК са: т.1 -собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; т.2 - собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; т.3 - собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

В конкретния случай е оспорено от ответника, че той има качеството на клиент на ВиК услуги. От ищеца по делото е представена справка от имотния регистър към Агенция по вписванията, видно от която през 1996 г. процесният имот е продаден от К. Б. М. и Л. П.

М. на С. К. М., като продавачите са си запазили правото на ползване върху имота.

Вписаните в регистъра данни се отчитат от съда като достоверни, доколкото съгласно чл. 2., ал. 1 от Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България, за тяхната индивидуализация, собствениците, носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и други права, предвидени в закон, а в ал. 2 е уточнено, че имотният регистър показва състоянието на посочените в ал. 1 обстоятелства след последното вписване 2 и дава възможност да се проследят хронологично промените във вписаните обстоятелства, както и вписаните актове. За действието на тази прехвърлителна сделка няма спор между страните, както и няма спор, че лицата които са си запазили вещното право на ползване са починали преди процесния период / от представеното удостоверение за вписван отказ от наследството на Л. М., направен от С. В., се установява, че първата е починала през 2017 г., а в о.с.з. процесния представител на ответника е посочил, че К. М. е починал преди Л. М./.

Доколкото ползвателите на имота са починали преди процесния период, по време на последния ответникът като носител на правото на собственост е могъл да упражнява последното в цялост вкл. е имал правомощието да ползва имота. Предвид изложеното, съдът намира, че от доказателствата по делото се установява, че ответникът е собственик на имота и в това си качество е потребител на ВиК услуги за процесния период. Ирелевантен за спора е отказа от наследството на Л. М., сторен от ответницата, тъй като тя има качеството на клиент на ВиК услуги не като наследник на майка си, а на собствено основание – като титуляр на правото на собственост, придобито през 1996 г.

Относно твърдението за липса на облигационна връзка между страните във връзка с липса на писмен договор, настоящият съдебен състав приема, че нормативният акт, който регулира обществените отношения във връзка с възникването, изпълнението и прекратяването на облигационната връзка между операторите на ВиК услуги и потребителите на същите, е Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредба № 4/ и Общите условия на оператора. Последните са задължителни за ответника, доколкото на основание чл. 8, ал. 3 от посочената наредба, същите са обнародвани в централен ежедневник, изтекъл е 30-дневния срок от обнародването им и не са ангажирани доказателства потребителят да е упражнил правото си по ал. 4 от цитираната разпоредба, а именно – да направи пред съответния оператор заявление, в което да предложи различни условия, които се отразяват в писмени споразумения. Не е необходим писмен договор между страните, а е налице облигационно правоотношение при приложение на Общи условия.

По отношения на възраженията, че ответницата живее в чужбина и не ползва имота фактически, съдът намира, че с оглед посочената нормативна рамка, която определя кои лица имат качеството на потребители на ВиК- Варна, ответницата е потребител на ВиК услуги, тъй като е собственик на имота. В отношенията с ВиК-Варна качеството на „потребител“ се определя от правото на собственост, а не от фактическото ползване на имота. Последното би било от значение при спор между собственика и фактически ползващото имота лице.

По отношение предоставянето на ВиК услуги до имота

По делото е представена справка за недобора на частен абонат за аб. номер 11586661, в която като абонат е посочен именно ответника. В справката е посочено потребление към началото на процесния период – 01.07.2019 г.- 310 кум.м., а към края на периода 01.08.2022 г.- 616 куб.м.

Представен е констативен протокол 701418 от 12.07.2022 г. /л.29/, от който се установява, че при извършена проверка от двама инкасатора е проверен водомерен възел на адрес. *** и водомер номер 256538 и е констатирано показание на водомера 608 куб.м..

Протоколът е подписан от двамата инкасатори, Б. М. / за който е прието за безспорно, че е брат на ответницата/ в качеството на присъствал на проверката.

Представен е татон за пломбиране на водомер 0029386, съставен за клиентски номер 1158661, за процесния имот на 02.12.2016 г видно от който стария водомер номер 064844 е заменен с нов водомер – 256538 с годност до 2016 г., като талонът е разписан също от Б. М..

Представени са 37 бр. сметки към фактури, относими за процесния период – л.61 и сл.

От ищеца е представен и опис на отчети на абонат 1158661, видно от който на 04.02.2020 г. е направен реален отчет на водомера при показание 352 кум м.; на 02.06.2020 г., а в останалите месеци от период водомерът е отбелязан като „неотчетен“ с начислявано количество на месец равно на последното реално отчетено / напр.за м.март и април 2020 г. са начислени 6 куб.м., колкото са начиследни при реалния отчет от м.02.2020 г., а за м.юли и август 2020 г.- по 9куб.м., за колкото е самоотчета за м.06 същата година/. От справката се установява, че водомерът е „неотчетен“ за не повече от два последователни месеца, а в по3 голяма част от периода, показанията са въз основа на „самоотчет“.