Решение № 39 от 13.02.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Враца, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев при участието на секретаря М. Н. Костадинова като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно гражданско дело № 20241400500502 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 87/22.05.2024 г. по гр.дело № 324/2024 г. по описа на Районен съд - М. състав на съда е уважил изцяло предявения пред него иск с правно основание чл.344,ал.1,т.3 вр. с чл.225,ал.1 КТ, като е осъдил ответника Професионална гимназия "***" - гр.М. да заплати на ищеца И. С. Ц. от гр. М. сумата от 7088.10 лева, представляваща обезщетение за периода от 07.04.2023 г. до 04.10.2023 г., през който ищецът е останал без работа поради незаконното му уволнение, ведно със законна лихва върху обезщетението, считано от датата на депозиране на исковата молба 26.03.2024 г., до окончателното изплащане.

Ответникът е осъден да заплати на ищеца направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, както и държавна такса по сметка на РС - М. в размер на 283.52 лева.

С въззивна жалба вх.№ 2594/05.06.2024 г. решение № 87/22.05.2024 г. по гр. дело № 324/2024 г. на РС-М. е обжалвано изцяло от ПГ "***" - гр. М., чрез адв. М. Н. от АК-Враца. Въззивникът намира обжалваното решение за неправилно. Поддържа, че в тежест на ищеца е било да докаже, че е останал без работа за исковия период, но такова доказване той не е провел успешно, като не е представил документ от НАП, удостоверяващ липса на регистрирано (друго) трудово правоотношение, или документ, удостоверяващ липсата на регистрация в Бюро по труда като безработен. При тези си 1 доводи въззивникът счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел за доказан факта на оставане без работа на ищеца за исковия период само поради липса на отбелязано (друго) трудово правоотношение в трудовата му книжка.

Моли решение № 87/22.05.2024 г. да бъде отменено, а предявения иск отхвърлен като недоказан.

При уважаване на въззивната жалба, претендира деловодни разноски.

В срока по чл.263,ал.1 ГПК въззиваемият И. С. Ц. е депозирал отговор чрез пълномощника си адв. В. Д. от АК-Враца, в който заявява и аргументира становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи, че от съда е извършена служебна констатация от трудовата му книжка, че за периода от 07.04.2024 г. до 01.01.2024 г. няма отметки за сключван (от него) друг трудов договор. Намира, че са налице и трите кумулативни предпоставки за уважаване на иска с правно основание чл. 344,ал.1,т.3 вр. с чл.225,ал.1 КТ, какъвто е и правният извод на РС-М..

Моли решението да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно. Също претендира разноски.

Пред въззивната инстанция искания по доказателствата не са правени и такива не са събирани.

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 259,ал.1 ГПК от лице с правен интерес против подлежащ на обжалване съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Производството пред РС - М. е образувано на 26.03.2024 г. по искова молба на И. С. Ц. от гр. М., с която ищецът е предявил против Професионална гимназия "***" гр. М. иск с правно основание чл.344,ал.1,т.3 вр. с чл.225,ал.1 КТ за заплащане на сумата от 7088.10 лева, дължима като обезщетение за периода от 07.04.2023 г. до 07.10.2023 г., през който е останал без работа поради уволнение, извършено на основание чл. 330, ал.1,т.6 вр. с чл.190,ал.1,т.1,т.2,т.3 и т.4 КТ със Заповед № 521/06.04.2023 г. на директора на училището.

Според изложеното в исковата молба, уволнението на ищеца е признато за незаконно с решение № 206/28.11.2023 г. по гр.дело № 20231450100501 по описа на РС - М. за 2023 г. ( гр.дело № 501/2023 г.), влязло в сила на 15.12.2023 г., с което решение Ц. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. На 02.01.2024 г. той е подал заявление с вх.№ 519 до директора на ПГ "***" за изплащане на обезщетението по чл.344,ал.1,т.3 КТ, на 25.01.2024 г. е отправил и покана за доброволно плащане, но до датата на депозиране на исковата молба полагащото му се обезщетение не е изплатено.

С исковата молба са представени Заповед № 521/06.04.2023 г. на директора на 2

ПГ "***", решение №206/28.11.2023 г. по гр.дело № 20231450100501 по описа на РСМ., заявление с вх.№ 519/ 02.01.2024 г. за изплащане на обезщетение по чл.344,ал.1,т.3 КТ за периода от 07.04.2023 г. до 02.01.2024 г., покана за доброволно плащане вх.№ 609/25.01.2024 г., заверено копие от трудовата книжка на ищеца.

С отговора си по чл.131 ГПК ответникът не е оспорил отмяната на уволнението и възстановяването на ищеца на заеманата длъжност с решение № 206/28.11.2023 г., както и влизането в сила на това решение на 15.12.2023 г. Не е оспорил и дължимостта на обезщетението по чл.344,ал.1,т.3 вр. с чл.225,ал.1 КТ. Единственото възражение на ответника е било, че обезщетението се дължи за не повече от 6 месеца и след като ищецът докаже оставането си без работа за този период.

С отговора е направено искане ищецът да бъде задължен да представи трудовата си книжка в оригинал, като преди насроченото по делото открито съдебно заседание ответникът е представил документ за брутното трудово възнаграждение на ищеца за месеца, предхождащ уволнението - месец март 2023 г. , възлизащо на 1 181.36 лева.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът е представил в оригинал трудовата си книжка за служебна констатация, при която съдът е установил, че за периода от 07.04.2023 г. до 01.01.2024 г., на която дата ищецът е възстановен на работа, няма отметки за сключван друг трудов договор. При тази констатация и предвид данните за брутно трудово възнаграждение за месец март 2023 г., ищецът е поискал, а съдът е допуснал увеличение цената на иска от първоначално заявения размер от 6940.92 лв. на 7088.10 лв.

Даден е ход на устните състезания, след което е поставено обжалваното в настоящото производство решение № 87/22.05.2024 г. на РС-М..

За да уважи иска за главницата, РС - М. е приел, че са налице изискуемите кумулативни предпоставки по чл.225,ал.1 КТ: 1 уволнението е признато за незаконно;

2 работникът е претърпял имуществени вреди, поради оставането без работа; 3 претърпените вреди са следствие от незаконното уволнение. Присъдил е законна лихва върху главницата в съответствие с искането на ищеца - от депозиране на исковата молба. При липсата на възражение за прекомерност, е възложил в тежест на ответника направените от ищеца разноски за адв. възнаграждение в цялост.

Настоящата съдебна инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.272 ГПК препраща към мотивите на Районен съд - М., като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

В допълнение и във връзка с оплакванията в жалбата е необходимо да се добави следното:

Съгласно чл.131,ал.2,т.5 ГПК, в отговора на исковата молба ответникът следва да изчерпа възраженията си срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават.

3

В отговора си по чл.131 ГПК въззивникът - ответник ПГ "***" - гр. М. е възразил относно срока, за който се дължи обезщетението - за не повече от 6 месеца, т.е до 07.10.2023 г., а не до 02.01.2024 г., както е поискал ищецът Ц. в приобщените към доказателствата заявление вх.№ 519/02.01.2024 г. и покана за доброволно плащане вх.№ 609/25.01.2024 г.

С обжалваното решение е присъдено обезщетение за периода 07.04.2023 г. 07.10.2023 г., т.е възражението е зачетено.

С отговора си ответникът е поискал ищецът да докаже твърдението си за оставане без работа, като представи трудовата си книжка в оригинал.Трудовата книжка е представена и съдът е извършил служебна констатация,че ищецът не е работил по друго трудово правоотношение за исковия период. Констатацията на съда не е оспорена. Извършена е в отсъствието на процесуален представител на ПГ "***" гр.М., но в открито съдебно заседание, за което страните са били редовно призовани, при което и правото на ответника да възрази е преклудирано.

Същевременно, съгласно чл.347 КТ, трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. И представяйки трудовата си книжка в оригинал, ищецът Ц. е реализирал правото си по чл.143,ал.2 ГПК и е доказал оставането си без работа за исковия период.

В заключение и за яснота, въззивникът ПГ "***" - гр.М. заявява пред въззивната инстанция възражения, които не е правил пред първата инстанция, от което следва, че правото му на такива е преклудирано. Освен това, удостоверение от НОИ за липса на трудов договор за исковия период не би било безспорно доказателство, тъй като задължение за регистрация на трудов договор има работодателя, а не работника (в случая И. Ц.), а регистрацията в Бюро по труда не е задължителна.

При тези си съображения и възприемайки изцяло фактическите констатации и правни изводи на първоинстанционния съд, Окръжен съд – Враца намира,че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има само въззиваемият. По делото са представени договор за правна защита и съдействие и списък по чл.80 ГПК, според които въззиваемият Ц. е заплатил в брой на адв. В. Д. сумата от 1000 лева за процесуално представителство и защита по въз. гр. дело № 502/2024 г. Тази сума, при липсата на възражение за прекомерност, следва да му бъде присъдена изцяло.

При тези си съображения, Окръжен съд - Враца

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА решение № 87/22.05.2024 г., постановено по гр .дело № 20241450 (№ 324/2024 г.) по описа на Районен съд - М..

ОСЪЖДА Професионална гимназия "***" - гр.М., ул. "***" № 2, представлявана от директора М.П., да заплати на И. С. Ц. от гр.М., ЕГН ********** сумата от 1000 лева - разноски за адвокатска защита пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5