Решение № 19082 от 12.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19082 гр. София, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20261110120507 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД против ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ – ОБЛАСТ СОФИЯ.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.59 ЗЗД и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че ответникът се обогатява неоснователно за негова сметка, като спестява разходи във връзка с топлоснабден имот: апартамент № *******.

Твърди, че за процесния имот ответникът дължи: сумата 819, 78 евро, с която се е обогатил без основание за сметка на ищеца, като е спестил разход за заплащане стойността на доставената от ищеца топлинна енергия за периода м.11.2023 г. – м.08.2024 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 68, 17 евро, представляваща мораторна лихва за периода 01.07.2024 г. – 08.06.2026 г.; сумата 14, 10 евро, с която се е обогатил без основание за сметка на ищеца, като е спестил разход за заплащане на цената на дяловото разпределение за периода м.11.2023 г. – м.08.2024 г.; сумата 3, 79 евро, представляваща мораторна лихва за периода 31.12.2023 г. – 08.06.2026 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 10.06.2026 г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2428/2026 г. на РС-Видин.

1

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ – ОБЛАСТ СОФИЯ, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да се е обогатявал неоснователно през исковия период за сметка на ищеца. Твърди, че имотът е необитаем. Твърди, че имотът не е топлоснабден; че в него няма радиатори, тръбите са затапени, а единственият действащ радиатор е спрян. Прави възражение за давност. Оспорва претенцията за мораторна лихва. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Със заявление от 10.06.2026 г. „Топлофикация София“ ЕАД е сезирала РС-Видин с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ – ОБЛАСТ СОФИЯ за: сумата 819, 78 евро, с която длъжникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, като е спестил разход за заплащане стойността на доставената от ищеца топлинна енергия за периода м.11.2023 г. – м.08.2024 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 68, 17 евро, представляваща мораторна лихва за периода 01.07.2024 г. – 08.06.2026 г.; сумата 14, 10 евро, с която длъжникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, като е спестил разход за заплащане на цената на дяловото разпределение за периода м.11.2023 г. – м.08.2024 г.; сумата 3, 79 евро, представляваща мораторна лихва за периода 31.12.2023 г. – 08.06.2026 г.

С разпореждане от 10.06.2026 г. съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер на 15, 40 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 25, 56 евро.

В срока по чл.414 ГПК длъжникът е възразил срещу заповедта за изпълнение.

В срока по чл.415 ГПК ищецът е предявил искове за установяване съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков ред.

По делото е представен акт за частна държавна собственост № 02604/29.01.2001 г. за процесния имот.

Представено е заявление № П-11246/18.09.2024 г. (след исковия период) о т ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ – ОБЛАСТ СОФИЯ до „Топлофикация София“ ЕАД за сключване на писмен договор за процесния имот.

2

По делото е представен констативен протокол от 19.10.2023 г. за извършен оглед на имота от служители на ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ – ОБЛАСТ СОФИЯ, при който патронът на входната врата е бил подменен и имотът е бил запечатан.

От заключението на СТЕ се установява, че процесният имот е топлоснабден, както и че за исковия период е начислена топлинна енергия за отопление на имота за 2 бр. отоплителни тела с монтирани ИРРО при условията на неосигурен достъп. Начислена е топлинна енергия за БГВ при условията на неосигурен достъп. Начислена е и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, на база пълната отопляема кубатура на имота от 171 м3.

Констатира се, че стойността на топлинната енергия за исковия период възлиза на сумата 677, 94 евро (1 325, 93 лв.), представляваща разлика между фактурираната по прогнозни стойности сума от 1 526, 18 лв. и сумата за възстановяване от изравнителни сметки в размер на 200, 25 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.

Констатира се също, че дяловото разпределение за исковия период м.11.2023 г. – м.08.2024 г. е на стойност 14, 04 евро.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл.414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със Закона за енергетиката.

Разпоредбата на чл.149, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за стопански нужди.

Нормата на § 1, т.43 от ДР на ЗЕ (отм., бр.54 на ДВ от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), действала до 17.07.2012 г., определя като потребител на енергия или природен газ за стопански нужди всяко физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. Нормата на § 1, т.33а от ДР на ЗЕ (нова ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), действала през исковия период, определя като „небитов клиент“ клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен 3 газ за небитови нужди.

В случая се установи, а и страните не спорят, че за имота е съставен акт за частна държавна собственост № 02604/29.01.2001 г. Имотът е собственост на държавата и се управлява от областния управител.

Имотът е предназначен за задоволяване на стопански, съответно – небитови нужди. Ето защо, топлоснабдяването му следва да се извършва при условията на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ – писмен договор при Общи условия, сключен между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.

По делото не се твърди и установява сключването на такъв договор за исковия период. Напротив, от страна на самия ищец се твърди, че писмен договор между страните за исковия период не е сключен и договорно правоотношение помежду им не е съществувало.

Предмет на настоящото производство са вземанията на ищеца, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, които се претендират по реда на неоснователното обогатяване – чл.59 ЗЗД, с оглед липсата на сключен договор между страните.

Основателността на иска по чл.59 ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) обогатяване на едно лице за чужда сметка, което може да се изрази в увеличаване на актива на неговото имуществото му, намаляване на пасива или спестяване на разходи; 2) обедняване на друго лице, свързано със съответното обогатяване, под формата на намаляване на актива, увеличаване на пасива, извършване на разходи, неосъществено сигурно увеличение на имуществото; 3) връзка между обогатяването и обедняването, която не е причинно-следствена, а те следва да произтичат от общ факт/група факти; 4) липсата на правно основание за обогатяването; 5) ищецът да няма друг иск срещу ответника, с който да може да се защити, тъй като искът по чл.59 ЗЗД е субсидирана защита, като съществуването на право на иск спрямо различно от обогатилия се лице не обуславя недопустимост на иска по чл.59 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже наличието на първите три предпоставки.

В тежест на ответника е да докаже съществуването на основание за имущественото разместване. Наличието на последната предпоставка е въпрос на правна преценка на съда за съществуването на друг иск, с който ищецът би могъл да се защити по отношение на обогатилия се без основание.

Имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в пари. Изразяват се в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с правно основание чл.59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане. В този смисъл са разясненията, дадени с решение № 4

587/01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК).

В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е спестил разходи за доставена и ползвана от него топлинна енергия за процесния имот.

За установяване на горното не е достатъчно да се докаже, че ответникът е собственик на имота през исковия период. От страна на ищеца следва да се установи в условията на пълно и главно доказване потребяването на топлинна енергия именно от ответника.

В случая се установи, а и страните не спорят, че за имота е съставен акт за частна държавна собственост № 02604/29.01.2001 г. Имотът е собственост на държавата и се управлява от областния управител.

По делото е представен констативен протокол от 19.10.2023 г. за извършен преди исковия период оглед на имота от служители на ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ – ОБЛАСТ СОФИЯ, при който патронът на входната врата е бил подменен и имотът е бил запечатан. След посочения момент доказателства за ползването на имота не са ангажирани. Установи се от заключението на СТЕ, че за отчетните периоди, попадащи в исковия, за които е начислена топлинна енергия за отопление на имота, това е станало в условията на неосигурен достъп, а за БГВ – служебно, т.е. за тези отчетни периоди няма документи за отчет, които да са представени по делото и за които да се преценява подписани ли са, от кого и обуславят ли извод за ползване за исковия период.

За пълнота следва да се посочи, че ответникът не твърди имотът да е ползван от трето за спора лице за исковия период, но това не е и необходимо, доколкото ищецът носи тежестта да докаже пълно и главно, че ползването е осъществено именно от ответника. Такова доказване в случая не е проведено, още повече – че се касае за суми, начислени в условията на неосигурен достъп, а не въз основа на реален отчет, т.е. не се доказва както фактът на ползването, така и осъществяването му именно от ответника.

Въз основа на ангажираните по делото доказателства не може да се приеме, че ищецът е доказал в условията на пълно и главни доказване топлинна енергия да е била потребена от ответника. Претенцията е такава за неоснователно обогатяване и релевантно в случая е обстоятелството обогатил ли се е ответникът за сметка на ищеца, като е ползвала топлинна енергия, спестявайки разход за заплащането й.

След като не може да се формира безспорен извод за обогатяване от страна на ответника, то предявеният срещу него иск не е доказан по своето основание, което изключва необходимостта да се обсъжда въпросът за неговия размер.