Решение № 41 от 18.02.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Плевен, 17.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20214400500942 по описа за 2021 година Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение на Плевенски Районен съд ,ІІІ-ти гр.с.№1108 от 23.10.

2021г.,постановено по гр.д.№2121/2021г.по описа на същия съд е признато за установено на основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.240 от ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД вр. чл.79 от ЗЗД,че И. Х. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Плевен, ул.***,съдебен адрес : гр.Плевен, ул.***, адв.В.М. дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София ,ул. ***, представлявано от И. Ц. К. и Я. Б. Я., в качеството си на управител чрез ХР. АТ. АТ. - юрисконсулт, съдебен адрес за получаване на книжа: гр. София, ул. *** следните суми: 832,46 лв. главница;

96,34 лв. договорна лихва за периода от 11 март 2019 г. до 04 ноември 2019 г.; 24,56 лв. лихва за забава върху непогасената главница за периода от 05 ноември 2019 г.- датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 27 октомври 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.11.2020год. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №5848/2020год. по описа на Плевенски районен съд.В останалата 1 част исковете относно главницата за разликата от присъдените 832,46лв. до претендираните 1000лв.и относно договорната лихва за процесния период за разликата от присъдените 96,34лв. до претендираните 149,27лв. са отхвърлени като неоснователни и недоказани.С решението на ПРС на основание чл.78 ал.1 от ГПК И. Х. Д.,ЕГН ********** от гр.

Плевен,ул.***,съдебен адрес:гр.Плевен,ул.***, адв.В.М. е осъдена да заплати на„Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ***, представлявано от И. Ц.

К. и Я. Б. Я., в качеството си на управител, чрез ХР. АТ. АТ. - юрисконсулт, съдебен адрес за получаване на книжа: гр. София, ул. *** деловодни разноски за исковото производство в общ размер на 439,44лв. и разноски за заповедното производство по ч.гр.д. №5848/2020год. по описа на ПРС в размер на 73,48лв.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от И.

Х. Д.,ответник пред ПРС чрез пълномощника й адвокат В.М. от ПАК,с която същото се обжалва като неправилно и незаконосъобразно в частта,в която исковете са уважени.Изложени са доводи,че решението на ПРС е недопустимо,тъй като исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127 ал.1,т.4 ГПК доколкото не съдържа изложение на всички обстоятелства ,на които се основава искът.Твърди се,че ищецът е посочил само датата на подписване на договор за паричен заем №5510466 от 25.02.2019г.между И.Д. и „Вива“Кредит „ООД,сумата на заема, размера и броя на погасителните вноски ,че ответникът е получил стандартен европейски формуляр ,уточняващ индивидуалните условия на паричния заем. Въззивницата счита ,че на са конкретизирани условията ,при които е сключен договора за заем относно вида,размера на договорната лихва,начина на прилагането й ,размера на лихвата за забава ,ГПР,размера и вида на дължимите такси.Посочено е,че в ИМ се твърди,че заемателят И.Х. е извършила погашения в размер на 225 лв.,без да е уточнено какви по вид и размер вземания и за какъв период са погасени с тази сума.Изложени са доводи,че обжалваното решение на ПРС е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва се качеството на кредитор на ищеца,като се твърди,че същият не е доказал,че е придобил вземане по договора за паричен заем чрез валидно извършена цесия.Твърди се,че ПРС не е обсъдил направените от ответницата правоизключващи 2 възражения за нищожност на целия договор за паричен заем като противоречащ на закона,накърняващ добрите нрави и съдържащ неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 ЗЗП. Във въззивната жалба са изложени подробни доводи и съображения както за нищожност на отделни клаузи от договора,така и за нищожност на целия договор за паричен заем.Становището на въззивницата е,че след като договорът е нищожен,съдът не би могъл да уважи иска за главницата на основание чл.23 ЗПК на непредявено основание ,като цитираната разпоредба е аналогична на чл.34 ЗЗД и на чл.55 ЗЗД относно неоснователното обогатяване ,претенцията на ищеца е на договорно основание ,а иск по чл.23 ЗПК не е предявен при условията на евентуалност ,нито в таи насока е направено надлежно изменение на основанието на иска по реда на чл.214 ГПК. В заключение въззивницата моли Окръжния съд да отмени обжалваното решение на ПРС в частта,в която исковете са уважени и постанови друго,с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни.В съдебното заседание на 19.01.

2022г. въззивницата чрез своя пълномощник адвокат В.М. от ПАК поддържа подадената въззивна жалба и моли съда да я уважи.В случай,че съдът приеме жалбата за основателна, се претендира адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗА.Направено е възражение за прекомерност на претендираното от въззивемото дружество юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД гр.София,представлявано от Я. Я. чрез юрисконсулт Х.А. е депозирала писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който взема становище,че жалбата е неоснователна,а обжалваното решение на ПРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.Оспорва се направеното в жалбата възражение,че ИМ не отговаря на изискванията на чл.127ал.1 ,т.4 ГПК,като се твърди,че в ИМ са посочени всички факти във вр.със задълженията,а именно сключването на договора,усвояването на сумата, условията по договора,прехвърлянето на задължението на въззиваемото дружество и уведомяването на длъжника. Относно твърдението,че не е уточнено със сумата от 225 лв.каква част от вземането е погасена,е посочено,че в обжалваното решение съдът е съобразил извършените плащания,като сумите са приспаднати само от главницата,съобразно заключението на ВЛ.Твърди се,че съгласно Приложение №1,същото се отнася към договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/,сключен между 3

„Вива Кредит“ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД от 01.12.2016г. и е подписано с КЕП.Във връзка с възражението,че кредиторът не е предоставил на кредитополучателя Стандартен европейски формуляр са изложени доводи,че същият е предоставен ,съгласно чл.1,т.1 от договора ,като са спазени изискванията на чл.5 ал.1 и ал.2 т ЗПК,а кредитодателят няма задължение да съхранява при себе си екземпляр от Стандартния европейски формуляр. Посочено е,че съгласно процесния договор заемната сума се усвоява в брой ,а в чл.2 ал.2 е предвидено,че с подписването му заемателят удостоверява ,че е получил от заемодателя заемната сума,като договорът има силата на разписка.В отговора са изложени подробни съображения за неоснователност на посочените в жалбата възражения за нищожност на уговорената възнаградителна лихва. Твърди се,че е спазена разпоредбата на чл.11 ал.1,т.11 ЗПК ,като е налице погасителен план,инкорпориран в договора за потребителски кредит ,в който са отразени размерът ,броят и периодичността на плащане на погасителните вноски ,както и размера на месечното плащане. Посочено е,че в договора е уговорено,че ГПР е в размер на 49,39% и този размер не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. В заключение въззиваемото дружество моли съда да потвърди обжалваното решение на ПРС.Претендират се и направените по делото разноски за въззивната инстанция в размер на 350лв.юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание на 15.01.2022г. не се е явил представител на дружеството.

Окръжният съд, като прецени посочените във въззивната оплаквания,становищата на страните и представените по доказателства, приема за установено следното: жалба делото

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал.1 ГПК,от надлежна страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. б е

От приложеното ч.гр.д.№5848/2020г.по описа на ПРС з с п о р н о установява,че същото е образувано на основание подадено от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД гр.София заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу И. Х. Д. от гр.Плевен.

4

Заявлението е уважено,като ПРС е издал заповед за изпълнение на парично задължение №260662 от 05.11.2020г.по чл.410 ГПК ,с която е разпоредено длъжникът И. Х. Д. от гр.Плевен да заплати на кредитора „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД гр.София , представлявано от управителя Я. Я. следните суми:1000лв. главница,149,27лв.договорна лихва за периода от 11.03.2019г. до 04.11.2020г.; 772,99лв.неустойка за неизпълнение на задължение;24,56лв.законна лихва за забава за периода от 05.11.2019г.до

27.10.2020г.,ведно със законна лихва върху главницата,считано от 04.11.2020г. до изплащане на вземането, както и сумата 138,94лв.разноски по делото ,от които 38,94лв. държавна такса и 100лв.за юрисконсулстко възнаграждение.В самата заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение е отразено,че вземането на кредитора произтича от следните обстоятелства: задължение по договор за паричен заем №5510466/25.02.2019г.,рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016г.,сключен между „Вива Кредит“ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД и Приложение №1от 01.04. 2020г. към същия. От длъжника И.Д. е подадено възражение в срока по чл.414 ал.2 ГПК,въз основа на което ПРС е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си .На това основание кредиторът-„Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД гр.София е предявил иск за установяване съществуване на вземането си –главница и лихви в горепосочените размери,а неустойката се претендира в по-малък размер от този по заповедта - 327,42лв.Така предявеният установителен иск с правно осн. чл.422 ГПК е предмет на разглеждане в настоящото производство.

Няма спор,че ищецът по реда на чл.232 ГПК е оттеглил иска в частта относно претендираната неустойка в размер на 327,42лв.и в тази част производството по гр.д.№2121/2021г.по описа на ПРС е прекратено с разпореждане на ПРС №3084 от 10.05.2021г.,което като необжалвано от страните е влязло в сила.

Решението на ПРС в частта ,в която искът по чл.422 ГПК е отхвърлен като неоснователен относно претенцията за главницата за разликата над 832,46лв.до 1000лв.и претенцията за договорна лихва за разликата над 96,34лв.до 149,27лв.,не е обжалвано от ищеца,влязло е в сила и в тази му отхвърлителна част не е предмет на въззивна проверка в настоящото производство.

5

От представените към ИМ писмени доказателства се установява,че на 25.02.2019г. е сключен договор за паричен заем между „Вива Кредит“ООД гр.София като заемодател и И. Х. Д. като заемател,по силата на който на последната е предоставена в заем сумата 1 000лв.Страните са уговорили,че срокът на предоставения заем е 36 седмици,заетата сума ще се погасява на 18 вноски,всяка от които в размер на 91,38лв.включваща част от дължимите главница,лихва и такса за експресно обслужване.Погасителният план е инкорпориран в чл.2,т.4 от договора,където конкретно са посочени датите на плащане на всяка от 18-те погасителни вноски,съответно датата на първата вноска е 11.03.2019г.,а датата на последната вноска е 04.11.2019г. Съгласно договора е фиксиран годишен лихвен процент по заема 40,34%, отразено е,че ГПР по заема е в размер на 49,39 %.

Правилни и обосновани са изводите на ПРС,че въз основа на гореописания договор за заем е възникнало валидно облигационно отношение между ответницата като заемополучател и „Вива Кредит“ООД като заемодател. Неоснователно е направеното в жалбата възражение,че няма доказателства заемната сума в размер на 1000лв.реално да е предоставена на И.Д..Последната е подписала всяка страница от договора,подписала е същия като заемател и собственоръчно е изписала трите си имена.Същата не е оспорила своя подпис ,поради което съдът приема,че с подписването му от двете страни договорът е валидно сключен.В чл.2 ал.1,т.10 е уговорено,че цялата сума по заема се усвоява в брой,а съгласно чл.2 ал.2 с подписването на договора,заемателят удостоверява ,че е получил от заемодателя заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадена,съответно получена сума. Подписвайки договора,въззивницата е удостоверила,че е получила заемната сума в размер на 1000лв.Аргумент в тази насока е и факта,че от страна на последната има погасяване на част от задължението в размер на 225лв.,който факт не се оспорва от ищеца и е безспорно установен от приетата счетоводна експертиза.Плащането на част от дължимите суми от заемателя на заемодателя по договора, представлява и извънсъдебно признание,че предоставената в заем сума реално е получена .