Решение № 289 от 06.03.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. Русе, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20234520106625 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1 т.1 и т. 2 КТ от Б. А. Ц. против „Топлофикация Русе“ АД.

Ищецът твърди, че е работил в ответното дружество като монтьор РМО в звено „Нагревни повърхности“, цех „Централизиран ремонт“, направление „Ремонт и инвестиции„ На 23.10.2023г. му била връчена заповед за дисциплинарно наказание „Уволнение„ с № ***/23.10.2023 г. на основание чл. 330 ал. 1 т.6 във вр. с чл. 190, ал. 1 т. 3 и чл. 188 т. 3 КТ. Като причина за налагане на наказанието било посочено „На 28.08.2023 г. е извършена ревизия на дюзи на рециркулационни помпи, чието почистването е било възложено на работна група, състояща се от двама работници: С.Б.Г. и Б. А. Ц. (ревизиятаотбелязана в Оперативен дневник на Инсталация за очистване на димни газове), която ревизия констатирала, че са запушени 63 броя дюзи, като 48 от тях са били възложени за почистване на работната група, в която са участвали двамата работници, което представлявало неизпълнение на възложената работа и неспазване на техническите и технологичните правила - нарушение на чл. 36, т.3 от Правилник за вътрешния трудов ред (ПВТР), както и чл. 190, ал. 1 т. 3 КТ - системни нарушения на трудовата дисциплина".

Ищецът оспорва заповедта като незаконосъобразна, издадена при 1 злоупотреба с права от страна на работодателя, поради единственото му желание, чрез законно допустими средства да постигане една единствена цел – прекратяване на трудовия му договор по най - неблагоприятен за ищеца начин – дисциплинарно уволнение.

Ищецът счита, че заповедта, с която му е наложено дисциплинарното наказание е немотивирана, от изложеното в нея не ставало ясно какво нарушение е допуснал, в какво се изразява неизпълнението на възложената му работа и пр. Твърди, че не е допускал нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в системност, както било посочено в заповедта. В последната липсвала преценка за тежестта на твърдяното нарушение, както и за субективното отношение на ищеца. Сочи още, че работодателят е допуснал нарушения и при изискването от него на обяснения по реда на чл. 193 КТ, тъй като в искането не било посочено по ясен и разбираем начин нарушението, за което следвало да даде обяснения.

По изложените съображения ищецът моли да бъде постановено съдебно решение, с което да се отмени заповед №***/23.10.2023г. на изпълнителния директор на „Топлофикация Русе“ АД като незаконосъобразна и да бъде възстановен на заеманата от него длъжност.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът изразява становище за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че правата и задълженията на ищеца и ответното дружество по трудовото правоотношение, в което се намирали са детайлно уредени в трудовия договор между страните, длъжностната характеристика на ищеца, Правилник за вътрешния трудов ред, Правилник за заплащане на труда, действащи в ответното дружество, както и нормативната уредба уреждаща специфичната дейност на дружеството. Сочат се извършени дисциплинарни нарушения от ищеца, за едно от които е бил наказан – неизпълнение на възложена работа, неспазване на техническите и технологичните правила и произвеждане на некачествена продукция и за друго за което не е – преждевременно напускане на работа, неуплътняване на работното време, които нарушения предшестват дисциплинарното нарушение, дало основание за издаване на оспорената заповед. Твърди се, че ищецът при работата си в екип с още един работник в периода 03.04 - 17.08.2023г. не са извършили възложена им работа – почистване на 48 бр. запушени дюзи на рециркулационни помпи, което обстоятелство било безспорно установено и дало основание за реализиране 2 дисциплинарната отговорност на ищеца. Ответникът счита, че дисциплинарното производство срещу ищеца е проведено при спазване на всички изисквания на КТ и не са допуснати твърдяните с исковата молба нарушения, като наложеното дисциплинарно наказание е законосъобразно и съответстващо на тежестта на установените нарушения. По тези съображения се моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, че на основание трудов договор №**/17.05.2019г. между страните по делото е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е назначен в предприятието на „Топлофикация – Русе“ ЕАД (понастоящем АД) да изпълнява длъжността „Монтьор, ремонт на машини и оборудване (зв. „Нагревни повърхности“).

Според длъжностната характеристика за посочената длъжност, приложена по делото и с която ищецът е бил запознат (на 21.05.2019г. когато се е подписан собственоръчно под нея), основната функция на длъжността е извършване на профилактика, текущо поддържане и ремонт на всички нагревни повърхности и очистващи съоръжения собственост на дружеството работодател. Освен конкретно посочените дейности в длъжностната характеристика, в т.2.7. от същата е посочено, че работникът следва да извършва и други работи, възложени му от механика.

С доклад ***/13.04.2023г., главният инженер механик Г. И. (пряк ръководител на ищеца) и директорът по ремонта И.Х. са сигнализирали изпълнителния директор, че на 12.04.2023г. Б. Ц. е напуснал работното си място в 15.00 часа и не е се е върнал на обекта да завърши работата си, като е оставил колегите си И. Д. К. и Г. С.С. да довършат работата по изкърпване на тръбопроводи към въздушни клапи на мелница А8 и 8Б на Котел 8. За това констатирано от работодателя нарушение на трудовата дисциплина, на ищеца не е наложено дисциплинарно наказания, а със Заповед №***/24.04.2023г. го е лишил от премия за три месеца, която премия според правилника за заплащане на труда в ответното дружество представлява стимулиращи плащания, които не са част от основната работна заплата, не се вписват в трудовия договор и се определят ежемесечно по преценка на работодателя в зависимост от обема и качеството на изпълнение на работата. За посочената 3 заповед ищецът е узнал след като е получил фиша си за заплата за следващия работен месец.

С доклад ***/05.06.2023г. главният инженер механик Г. И. (пряк ръководител на ищеца) и директорът по ремонта И.Х. са сигнализирали изпълнителния директор, че на 20.06.2023г. Б. Ц. не е извършил качествено възложена му работа – установено е несъосие на отворите на пробити от него детайли (не е пробил дупки там където му е указано). Поради това некачествено изпълнение се е наложило конструктивно изменение и доработка от друг монтьор. След изискани от ищеца обяснения за случая по реда на чл. 193 ГПК му е наложено дисциплинарно наказание със Заповед №***/27.07.2023г. „Предупреждение за уволнение“, която заповед е връчена надлежно на ищеца и като необжалвана е влязла в сила.

За периода от 03.04.2023г. до 17.08.2023г., чрез изпълняващия длъжността Главен механик на цех „Централизиран ремонт“ инж. Г. И., на ищеца Б. Ц. е възложено (с нареждане) да извърши демонтаж, почистване и монтаж на дюзи на рециркулационни помпи с №1,3,4,5 и 6 в Инсталацията за очистване на димни газове на топлоелектрическата централа. Извършената работа от ищеца по почистване на дюзите е отбелязана в Дневник за работа с нареждане и работни листи извлечение от Работен дневник.

На 20.08.2023г. Инсталацията за очистване на димни газове (ИОДГ) от серни окиси е спрЯ. за почистване и ремонт, а на 28.08.2023г. е направена ревизия от персонал на ИОДГ при ответното дружество, в това число и инженер химика - свид. Р. П., при която е констатирано, че 48 от дюзите, които са почиствани от ищеца са запушени. С доклад ***/06.10.2023г. констатацията от ревизията е докладвана на изпълнителния директор от инженер химика Р. П.. С Доклад ***/11.10.2023г. заместник директорът по ремонт и инвестиции е направил предложение до изпълнителния директор на дружеството за налагане на дисциплинарно наказание на ищеца. По образуваната дисциплинарна процедура от него са изискани и дадени на 13.10.2023г. писмени обяснения.

Съобразявайки събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства и становището на заместник директора по ремонта дадено на 17.10.2023г. с рег. №***, изпълнителният директор на ответното дружество е издал оспорената в настоящото производство Заповед №***/23.10.2023г., с която на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ във вр. с чл. 190, ал.1 т.3 и чл. 188 т.3 4

КТ налага на Б. А. Ц. дисциплинарно наказание „Уволнение“. Като причини за налагане на наказанието в заповедта е посочено установеното от ревизията на 28.08.2023г. запушване на дюзи, 48 от които са били възложени за почистване на работна група с участието на Б. Ц., което представлява неизпълнение на възложена работа и неспазване на техническите и технологичните правила и нарушение на чл. 36, т.3 от Правилника за вътрешния трудов ред , както и на чл. 190, ал.1 т.3 КТ – системни нарушения на трудовата дисциплина. В заповедта е посочено, че от ищецът е извършил още две дисциплинарни нарушения, за едно от които има наложено и влязло в сила дисциплинарно наказание, а за другото издадена заповед за лишаването му от премия.

Според показанията на свидетеля Р. А. П., същият е назначен на длъжността „инженер-химик почистващи съоръжения“ в ответното дружество, като служебните му задължения включват технологичното и административното ръководене на процесите по почистване на димни газове в топлоцентралата. Същият отговаря за правилното ръководене на процесите по очистването. С показанията си свидетелят разяснява същността, начина на функциониране и поддържането на инсталацията за очистване на димни газове в топлоцентралата. Общият брой на дюзите в инсталацията бил около 200, разделени на 6 полета и за нормалното функциониране на системата било достатъчно да се използват около 30-40 от дюзите, а останалите били необходими като резерв, тъй като се запушвали при работа и периодично следвало да се почистват, при което не можело да се използват. На ищеца и негов колега (свид. С.Г.) било възложено да извършат почистване на запушени дюзи в периода от месец април 2023г. до преди започване на ремонта на системата през месец август 2023г. През това време системата работела, като се почиствали неработещите от нея съоръжения. Почистването не било рискова дейност, не изисквало особена квалификация, а представлявало механично почистване на наслоения от използваните варови разтвори по отворите на дюзите. Нямало правила за тази дейност. В края на лятото била направена ревизия на системата, констатациите от която били описани в оперативен дневник. По време на ревизията било установено, че голям брой от дюзите са запушени, включително и такива, които били отбелязани като почистени от ищеца и неговия колега. Свидетелят е категоричен, че запушване като установеното по време на ревизията не би 5 могло да се получи от кратко използване на дюзите, тъй като налепът по тях се наслагвал бавно във времето, за да се запушат трябвало да работят по няколко месеца.

Свидетелят И. М. И., установява, че е работи на длъжността „Старши оператор на станция Сероочистваща инсталация“ в ответното дружество.

Известно му било, че през изминалото лято ищецът и негов колега почиствали запушени дюзи на инсталацията. Извършената от тях работа се отбелязвала в дневник. Всяка година в края на лятото се правел планов ремонт в централата, спирала се работата и на сероочистващата система.

Направена била в края на изминалото лято ревизия на всичките около 200 дюзи, чиято работа била спрЯ.. Свидетелят участвал в ревизията, като пълнел дюзите с вода, а други служители, включително и химикът Р. П. наблюдавали коя от тях работи. По време на плановия ремонт и ревизията присъствали много хора от персонала. Според свидетеля ако дадена помпа от системата работи е нормално да се запушат дюзи от нея за месец – два, а ако не е пускана не биха могли да се запушат.