Решение № 179 от 07.10.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Ямбол, 06.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова при участието на секретаря Цветелина Хр. Господинова като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно гражданско дело № 20222300500211 по описа за 2022 година

Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на П. А. И. от с.****** чрез пълномощника й адв.Щ., АК-Хасково против решение № 76/14.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 69/2021 г. по описа на РС Тополовград в частта, с която е отхвърлен искът на И. за разликата над присъденото й обезщетение от 500 лева до размера от 15 000 лева, като се желае съдът да постанови решение, с което да осъдите „ЗД Евроинс“ АД гр. София да й заплати допълнително още 14 500 лв., представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените физически и психически болки, страдания и неудобства, получени при ПТП от 17.07.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. Иска се присъждане на адвокатско възнаграждение на пълномощника на въззивницата пред двете инстанции на основание чл.38 от ЗА.

Счита се, че решението на първоинстанционния съд е необосновано и неправилно поради противоречие с материалния закон - чл. 52 ЗЗД относно прилагането принципа за определяне на справедливо обезщетение. Липсват мотиви относно критериите, на които съдът се е позовал за определяне размера на претърпените от ищцата неимуществени вреди и по какъв начин всеки един от тях се отнася спрямо болките и страданията, причинени на пострадалата. Съдът е определил нисък размер на обезщетението, който не съответства на действително претърпените от пострадалата ищца болки и страдания и по тази причина обезщетението не би могло да репарира нанесените й вреди от морално естество. Съдът е омаловажил влиянието, което е оказал инцидента върху психо-емоционалното състояние на 1

П. И. - преживеният остър стрес и страх да се вози в автомобил не са свързани с предишните й депресивни състояния, а са следствие именно от претърпения пътен инцидент. При определяне справедливия размер на обезщетението, съдът не е отчел конкретните социалноикономически условия в страната, както и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането.

В законоустановения срок ответникът по делото сега въззиваема страна „ЗД Евроинс“ АД е депозирал отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното от районния съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде оставено в сила. Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в исковата молба твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства. Решаващият състав е приложил правилно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и е отчел всички относими факти, установени по делото за определяне на справедливия размер на обезщетението. В мотивите си съдът е обсъдил събраните доказателства и е обосновал крайните си изводи на тях.

Третото лице помагач А. И. А. не е депозирал становище.

Въззивницата П. А. И., редовно призована не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител. От пълномощника й адв.Щ. е депозирано писмено становище, с което се поддържа въззивната жалба и се желае отмяна на решението в атакуваната част.

Въззиваемата страна „ЗД Евроинс“ АД и третото лице помагач А. И. А. също редовно призовани не се явяват и не изпращат представител.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивната жалба за частично основателна.

В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество – атакуваното решение прецени за частично неправилно.

Производството пред РС Тополовград е образувано по искова молба на П. А. И. против „ЗД Евроинс" АД гр.София за заплащане на сумата от 15000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - физически и психически болки и страдания, причинени при ПТП на 17.07.2017 г., ведно със законната лихва, тъй като виновния за произшествието водач А. И. А. е застрахован при ответното дружество, а пострадалата е предявила претенциите си по реда на чл.380 от КЗ. Твърденията на И. са за това, че на 17.07.2017 г. А. И. А. при управление на собствения си автомобил „Фолксваген Поло" с ДКН: СТ2981АР, поради движение с несъобразена скорост по ул."Мусала" в гр.Тополовград, при излизане от десен завой е загубил контрол над превозното средство, последното се е завъртяло и се е блъснало в дясно от пътя в еластична преграда. При 2 сблъсъка е пострадала П. А. И., която е пътувала в лекия автомобил. Виновен за ПТП-то е водача на лекия автомобил, на когото е съставен АУАН.

След инцидента И. била закарана в ЦСМП Хасково, филиал Тополовград, където след извършени прегледи е било установено наличие на болки и ограничени движения в областта на лява раменна кост и контузия на долния ляв крайник, както и охлузни слабо кървящи рани по брадичката. Дълго време след инцидента продължавала да изпитва страхове и притеснения, нарушен е бил нормалния й ритъм на живот, имала чести главоболия, които продължавали една година. Поради това е потърсила психиатрична помощ и при консултация с психиатър д-р А. й е била поставена диагноза „постконтузионен синдром с натрапчиво-страхови изживявания" и са й били предписани медикаменти. Предвид така описаните преживени болки и страдания И. е предявила иска си за обезщетяване на неимуществени вреди вследствие на ПТП.

От събраните пред районния съд доказателства е приета за установена фактическа обстановка като мотивите на съда в тази част се споделят изцяло от настоящата инстанция.

От съставения протокол за ПТП № 1454848/18.07.2017 г. се установява настъпването на такова на 17.07.2017 г., с посочване на участниците в ПТП-то – единствено водачът А. със собствено автомобил, обстоятелствата при които е извършено, както и че на водача е съставен АУАН № 898606 за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. В изисканата административнонаказателна преписка се съдържат данни, че от ПТП е пострадало лицето П. А. И., откарана с екип па ЦСМП Тополовград, прегледана и отказваща хоспитализация.

Посредством заключението по съдебномедицинската експертиза е установено, че И. в резултат на настъпилото ПТП е получила контузия на главата, без изпадане в безсъзнателно състояние; контузия в областта на брадичката на лицето, изразяваща се в слабокървяща охлузна рана; контузия в лявата раменна област с палпаторна и функционална болезненост, без клинични и от образни изследвания данни за счупвания и контузия на левия крак с наличие на болезненост. Тези увреждания не са били особено тежки и не са били съпроводени в голямата си част от дълъг възстановителен период, като при нормален ход на оздравителните процеси пълното им възстановяване е настъпило в рамките на 20 до 30 дни.

Не са установени видими травматични изменения от образни изследвания на главата на ищцата.

Предвид твърденията на ищцата за претърпян психически стрес, нарушил нормалния й ритъм на живот, е изслушана от първата инстанция психиатрична експертиза. Вещото лице е дало заключение, че при И. е имало наличие на остра стресова реакция в резултат на ПТПто, която траела часове и дни, имала е и болков синдром няколко седмици, след което се е възстановила напълно, но няма психично заболяване в резултат на инцидента. Установено е, че И. е имала тревожно депресивно разстройство, което датира повече от 10 години преди ПТП, но то няма връзка с него и след произшествието по никакъв начин то не се е обострило и не се е задълбочило и към момента лицето е психически здрава.

При така установените фактически обстоятелства районният съд правилно е квалифицирал иска с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ, във вр.чл.45 от ЗЗД и е приел 3 същия за частично основателен. Доказани са предпоставките за уважаване на претенцията за обезщетение от застраховател – настъпило ПТП, при което е пострадала ищцата, а водачът, предизвикал ПТП носи вина за настъпването му и е застрахован с валидна към този момент застраховка „ГО“ при ответника „ЗД Евроинс“ АД. Пред този застраховател пострадалата в ПТП е предявила застрахователната си претенция, а последният е отказа заплащане на такава. По тези въпроси няма спор във въззивното производство, а единственото оплакване във въззивната жалба относно размера на присъденото обезщетение, въззивният съд намира за частично основателно по следните съображения:

Справедливото обезщетяване е принципът, въз основа на който съгласно чл.52 от ЗЗД съдът следва да определи размера на претендираните за заплащане от ищцата П. И. претърпени неимуществени вреди, които в случая са вследствие от настъпило ПТП и получените травми. При определяне на размера на неимуществените вреди, съгласно ППВС № 4/68 г. следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди и се вземе предвид значението им за размера на вредите. Това са конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, тъй като понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. При получени телесни увреждания следва да се вземе предвид характера на увреждането, допълнителното влошаване на здравето, причинени морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.

Установените по делото, получени от И. контузии при ПТП: контузия на главата, без изпадане в безсъзнателно състояние; контузия в областта на брадичката на лицето, изразяваща се в слабокървяща охлузна рана; контузия в лявата раменна област с палпаторна и функционална болезненост, без клинични и от образни изследвания данни за счупвания и контузия на левия крак с наличие на болезненост, въззивният съд квалифицира като четири леки телесни повреди - разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК.

Твърденията за психическо разстройство, настъпило вследствие преживяното ПТП по делото не е установено. В заключението си вещото лице психиатър е категорично, че И. няма психично заболяване в резултат на инцидента, а е получила остра стресова реакция в резултат на ПТП-то, която траела часове и дни, както и болков синдром няколко седмици.

Тези получени от И. травми е установено, че са били излекувани най-много до 30 дни след инцидента и като се има предвид техния характер и тежест, въззивният съд счита, че справедливото им обезщетяване следва да бъде в размер 1000 лв. Т.е. определения от ТРС размер на обезщетението от 500 лв. следва да бъде завишен с 500 лв. като решението в останалата част бъде потвърдено.

При този изход на делото, въззиваемия следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на въззивницата И. разноски пред настоящата инстанция, тъй като нейният пълномощник е поискал определяне на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА. Същото въз основа на чл.7 ал.2 т.1 от НМРАВ и уважения размер на въззивната жалба, се определя на 300 лв. и след определяне на ДДС, сумата на адвокатското възнаграждение е 360 лв.

4

Въззивната жалба се уважава частично, поради което основателно е искането и на въззиваемия „ЗД Евроинс“ АД да му бъдат присъдени разноски – юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер 100 лв. на основание чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ. Въззиваемото дружество следва също така да заплати ДТ в размер 25 лв. за разгледаната въззивна жалба предвид обстоятелството, че въззивницата е освободена от заплащане на ДТ.

На основание изложеното, ЯОС

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 76/14.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 69/2021 г. по описа на РС Тополовград в частта, с която е отхвърлен искът на П. А. И. от с.****** за разликата над присъденото й обезщетение от 500 лева до размера от 1 000 лева, като вместо това ПОСТАНОВИ: