Решение № 90 от 18.05.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Варна, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20263000500144 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от Т. А. Р., чрез процесуалния й представител адв.М.К., против решение №1418/22.12.2025г., постановено по гр.д.

№2563/24г. по описа на ВОС, с което: 1/ е отхвърлен предявеният от Т. И. Р./в диспозитива на решението е допусната очевидна фактическа грешка при посочване бащиното име на ищцата-посочено И., вместо действителното А./ против Община Варна отрицателен установителен иск с пр. осн. чл.124, ал.1 от ГПК да бъде признато за установено по отношение на Община Варна, че същата не е собственик на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор по КК **, с административен адрес гр.Варна, ***, с площ от 157 кв.м., предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване/до 10 м./, номер по предходен план 5360, кв.834, при граници: ПИ с идентификатори ***, ***, ***, *** и ***, както и на находящата се в този ПИ едноетажна масивна жилищна сграда с идентификатор **.1, със застроена площ 102 кв.м.; 2/ Т. И. Р. е осъдена да заплати на Община Варна сумата от 3 700лв., представляващи направените от ответника разноски за водене на настоящото производство.В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен.Претендират се разноски.

1

Въззиваемата страна Община Варна в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния представител гл. ю.к. С.Н., поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.Претендира разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба и уточняващата молба към нея от 13.01.2025г. ищцата Т. А. Р. излага, че след сключен с лица, наследници на А.М.. И., както и със С.М.М.-преживяла съпруга на починалия син на А.М.. И. Ж.М.И., неформален договор от 06.12.1990г. за продажба на недвижим имот установила фактическа власт с намерение за своене върху недвижим имот, имащ понастоящем адм. адрес гр.Варна, ул.“Козница“№1, представляващ по КККР, одобрени 2008г., ПИ с идентификатор **, с площ от 157 кв.м., при съответни граници, а по предходен план представляващ имот пл.№5360, кв.834, с адм.адрес гр.Варна, ул.“Огоста“№13.Семейството на А.М.. И. е владеело имота поне от 1975г./издадено на същата разрешение за строеж на водопроводно отклонение от СД „Водоснабдяване и канализация“, гр.Варна на 27.05.1975г./.В поземления имот е построена жилищна сградата с идентификатор **.1, представляваща търпим строеж.От 1990г. и понастоящем владее поземления имот и сградата в него и ги е придобила чрез давностно владение, с присъединяване владението на праводателите си, начиная от 1975г.За сградата с площ от 102 кв.м. се е снабдила с к.н.а.№192/01.10.1999г. по обстоятелствена проверка, а за поземления имот с к.н.а.№37/25.01.2024г., също по обстоятелствена проверка.В издадени скици от СГКК Варна като собственик на дворното място и сградата е посочена и Община Варна въз основа на АОС №1461/08.12.1999г.Поддържа, че по отношение на ПИ с идентификатор ** не са били извършвани отчуждителни процедури, нито осъществявани обществени мероприятия, поради което неправилно имотът е бил актуван като общински.Евентуално, ако действително е бил общинска собственост, то предвид Решение №3/24.02.2022г. на КС по к.д.№16/21г., с което са обявени за противоконституционни разпоредбите на §1, ал.1 от ЗДЗС/обн., ДВ, бр.46/06г., посл. доп., ДВ, бр.18/20г./ и на §2 от ЗР на ЗИДЗС, съответно предвид възобновяване течението на давността за имоти частна общинска собственост, е придобила собственост със съответното изтичане на предвидения 10 годишния срок.Предвид изложеното, претендира да бъде прието за установено по отношение ответника Община Варна, че Община Варна не е собственик на ПИ с идентификатор **, ведно с изградената в него жилищна сграда с идентификатор **.1.

Ответникът Община Варна в депозирания в срока по чл.131 от ГПК отговор и в хода на производството оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен.Твърди, че е собственик на процесния недвижим имот.Последният е бил държавна собственост, включен в обобщен АДС №7983/08.08.1963г., наред с други дворни места с обща площ от 41, 75 дка, съставен на осн. чл.6 от ЗС/ред. към ДВ, бр.99/63г./.Посоченият в семантичните данни на Кадастралния регистър при АГКК АОС №1461/08.12.1999г. не се отнася за процесния имот и представлява техническа грешка при водене на регистъра.По КП от 1956г. имотът съставлява имот пл.№5360, целият попадащ в обхвата на посочения АДС.По действащ към момента на влизане в сила на §42 от ПЗР на ЗИДОС/обн.ДВ, бр.96/05.11.1999г., в сила от 09.11.1999г./ план недвижимият имот попада в територията на ЗРП за 16 м.р. - юг, одобрен 1985г., и според предвижданията на този план е включен в терен с отреждане 2

„за жилищно строителство и магазини“.На осн. §42 от ПЗР на ЗИДОС, вр. чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС Община Варна е придобила собственост върху недвижимия имот ex lege и предстои неговото актуване.Оспорва твърдението на ищцата, че е придобила владение върху имота от 06.12.1990г., и, че такова й е предадено от наследниците на А.М.. И..Последната е починала през 1987г. и до смъртта си е живяла на адрес гр.Варна, ул.“Марко Поло“№13, респективно не е владяла процесния имот.Нейни наследници са лицата И.Х.Я., Р.М.Й., Е.Г.Р., А.М.А., Т. М.М., Р.М.М., Р.М. И. и Ж.М.И., които лица не съвпадат с тези, посочени от ищцата като нейни праводатели по договора с твърдяна дата 06.12.1990г., която също се оспорва.Твърди, че ищцата е завладяла изоставена незаконна постройка в имота едва през 1999г., когато е съставен к.н.а.

№192/99г.Посоченият в този к.н.а. АДС №7983 е индиция, че едва от този момент ищцата е направила опит да противопостави владението си на собственика Община Варна и то само по отношение на сградата, тогава едноетажна.По отношение на земята е била обикновен държател, т.к. й е било известно обстоятелството, че земята е общинска собственост и не може да бъде придобивана по давност.Сега съществуващата триетажна сграда в имота, на която ответникът е собственик по приращение, е в този си вид от 2007г., представлява незаконен строеж, за изграждането на който липсват необходимите строителни документи, както и е нетърпим.Предвид въведения с §1, ал.1 от ЗДЗС/обн., ДВ, бр.46/06г., посл. доп., ДВ, бр.18/20г./ мораториум, понастоящем за ищцата не е изтекъл изискуемият се 10 годишен давностен срок, а дори и да е изтекъл, то няма данни владението й да е било несъмнено и явно, както и противопоставено на собственика, за да се осъществи фактическият състав на придобивната давност.За първи път ищцата е заявила владението си с подадено на 14.06.2023г. заявление за обстоятелствена проверка, на което Община Варна е възразила, като е посочила, че имотът е общинска собственост.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявен е иск с пр. осн. чл.124, ал.1 от ГПК.

Съгласно съставената по СТЕ от 29.08.2025г., изготвена от в.л.С.Костов, изслушана пред първоинстанционния съд, комбинирана скица, приложение №5, процесният недвижим имот, показан на скицата като оконтурен със зелен цвят, попада изцяло в територията от 41, 75 дка, за която е бил съставен АДС №7983/08.08.1965г. от ГНС-Варна на осн. чл.6 от ЗС/редакция на нормата към ДВ, бр.92/51г./, представляваща държавни дворни места в кв.“Михаил И.“, с обща площ от 41, 75 дка, попадаща между посочените улици, върху които има незаконно застроени сгради от лица, посочени в писмо до ЗП „Жилфонд“, които няма да се узаконяват.По действащ към 1965г. кадастрален план - КП, одобрен 1957г., имотът има пл.№5360, показан на комбинирана скица, приложение №1, и е записан в РЛ към плана на Ю. Я.Я./без данни за документ за собственост/, скица извадка само от този план, приложена на л.79 от делото на ВОС, копие от РЛ, приложен на л.80.Видно от скицата, към 1957г. имотът е застроен с паянтова жилищна сграда, разположена по лицето на имота на север.По РП, одобрен 1964г./скица, приложение №1 към СТЕ, както и скица, приложена на л.78 от делото на ВОС/, и РП, одобрен 1971г./скица, приложение №2/, попада в парцел, отреден за училище в кв.834, като и по двете скици като основа са имотите по КП от 1957г. и процесният имот, тогава 3 с пл.№5360, застроен със същата сграда.Според СТЕ, по РП, одобрен 1985г., изработен също върху кадастралната основа от 1957г., попада част в парцел, отреден за училище и част в проектна улица.Според скицата от този план, приложена на л.62 от делото на ВОС, изготвена от Дирекция „Устройство на територията“ на район „Младост“ при Община Варна, с нанесена улична регулация/процесният имот е показан с жълт цвят/, попада в терен, отреден за жилищно строителство и магазини/така и според издаваните от Община Варна справки и удостоверения/.Видно от комбинирана скица №1 е, че теренът, в който се намира изграденото училище е разположен северно от улица „Козница“, а процесният имот, непосредствено южно от улица „Козница“.Видно от съставения от Община Варна АОС/публична/ №1461/08.12.1999г. е, че е актуван на осн. чл.2, ал.1, т.6 от ЗОС/предвиждащ, според действащата си към посочената дата редакция-ДВ, бр.64/99г., че са общинска собственост общинските жилища, обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване на населението на съответната община, и на осн. чл.153, ал.3 от ППЗДС/обн.1996г., отм.2006г., норма, касаеща отписването на недвижими имоти, които са престанали да бъдат държавна собственост/, като имот публична общинска собственост имот с площ от 4 700 кв.м., ведно с изградената в него училищна сграда/строена 1953г, пристроявана 1972г./ на ОУ „Отец Паисий“, находящ се в гр.Варна, ул.“Козница“№1, район 16, кв.834, при граници на имота: ул.“Козница“, имоти пл.№№5233, 5232, 5226, 5227 и ул.“Витко Христов“, за който имот са били съставяни по-рано изброените в акта АДС, между които не фигурира АДС №7983/08.08.1965г.Според посочените в акта граници на имота публична общинска собственост/изброените като граници имоти и улици са видни на горепосочените скици/ процесният имот не е част от имота, публична общинска собственост, а попада южно от улицата, граничеща с него-ул.“Козница“, като има същият адм.адрес-ул.“Козница“№1.Тъй като не попада в посочената хипотеза на чл.2, ал.1, т.6 от ЗОС, тя и във връзка с нормата на чл.10, ал.4 от ЗНП/закон, обн. 1991г., отм.2016г./, прогласяваща за публична общинска собственост предоставените за ползване на общинските училища имоти, нито същевременно в хипотезите на чл.6 от ЗС, редакция към ДВ, бр.77/91г./ и §7 от ПЗР на ЗМСМА, обн.ДВ, бр.77/91г., при първоначалното разделяне с приемането на тези норми и на КРБ през 1991г. на имотите на държавна и общинска собственост и съответно преминаване по силата на закона на имоти държавна собственост до тогава в собственост на общините, вкл. и по §7, ал.1, т.3 от ПЗР на ЗМСМА, касаеща само незастроените парцели и имоти в селищните територии, предназначени за жилищно строителство, обществени, благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително производство, с изключение на подлежащите на връщане на предишните им собственици, процесният имот като част от имотите, актувани с АДС №7983/08.08.1965г., е останал в собственост на държавата и доколкото не попада в хипотезите на имотите, обявени от ЗДС и други закони за публична държавна собственост, по силата на чл.2, ал.3 от ЗДС е бил със статут на частна държавна собственост.