Решение № 1351 от 18.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1351 гр. Пловдив, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20245300502123 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от Р. Г. К., ЕГН **********; против решение № 2807/20,06,2024 г., постановено по гр. д. № 3402/2024 г. на РС Пловдив.

Решението се обжалва с оплакване за незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон и необоснованост. От въззивния съд се иска да отмени обжалваното решение и вместо това да отхвърли предявените искове.

Ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690; заявява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на първоинстанционното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, следователно е процесуално допустима.

При извършената служебна проверка в изпълнение разпоредбата на чл.

1

269 от ГПК, съдът намира, че решението е валидно и допустимо. По отношение законосъобразността на обжалваното решение, в рамките на служебно дължимата проверка относно правилното приложение на материалния закон и предвид предявените във въззивната жалба оплаквания, съдът приема следното:

Производството пред РС е образувано по предявен от Р. Г. К., ЕГН **********; против „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690; иск с правна квалификация чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД. От съда се иска да постанови решени, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от да заплати на ищеца сумата от 39,62 лв., представляваща получено при липса на основание плащане по Договор за предоставяне на поръчителство № 4475184/03,05,2020 г., сключен между страните във връзка с Договор за потребителски кредит № 475184/03,05,2020 г.

Ответникът заявява становище за неоснователност на иска.

За да се приеме за основателен предявеният иск, необходимо е ищецът да установи, че е заплатил процесната сума в полза на ответника. При събрани доказателства в тази насока, в тежест на ответника би било да установи наличието на основание за получаване на плащането, в противен случай дължи връщане на полученото.

Пред РС са представени (противно на посоченото в мотивната част на първоинстанционното решение) сочените от ищеца договор за кредит и договор за предоставяне на поръчителство. Твърди се, че по договора за предоставяне на поръчителство ищецът – кредитополучател е заплатил в полза на ответника без основание (поради нищожност на договорите) сумата от 39,62 лв. Това обстоятелство не се оспорва, доколкото справка в този смисъл се представя от самия ответник с молба от 15,05,2024 г.

От съдържанието на договора за паричен заем (л. 30 и сл.) сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, се установява, че посоченото дружество е предоставило на ищеца кредит при задължение на кредитополучателя в определен срок от сключване на договора да представи на кредитора обезпечение под формата на банкова гаранция, поръчителство от две физически лица при определени от кредитодателя условия или гаранция от одобрено от кредитодателя дружество.

В случая е сключен договор за предоставяне на гаранция – между ищеца и ответното дружество (л. 25 и сл.), съгласно който на ответника – гарант се дължи възнаграждение. Същото представлява разход във връзка с договора за кредит по 2 смисъла на разпоредбата на § 1 от ДР на ЗПК, която предвижда, че „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Следователно уговореното с договора за поръчителство възнаграждение представлява разход, който произтича от и е пряко свързан с договора за кредит, и е следвало да бъде взето предвид при определяне на ГПР.

От съдържанието на чл. 2 т. 8 от договора за кредит се установява, че този разход не е включен в ГПР, поради което следва да се приеме, че потребителят е въведен в заблуждение относно размера на дължимите за кредита допълнителни разходи. Изложеното обосновава извода, че с коментираната уговорка се цели заобикаляне императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК (осигуряваща защита на потребителя чрез ограничение на максималния размер на годишния процент на разходите по кредита) и осигуряване допълнително възнаграждение за кредитора (т. нар. скрита възнаградителна лихва), което противоречи на добрите нрави. На практика тези разходи представляват добавък към възнаградителната лихва и водят до скрито оскъпяване на кредита, като посоченият в същия ГПР не отговаря на действителния.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. При това положение недействителен е и акцесорният договор за предоставяне на гаранция.

С оглед изложеното предявеният иск следва да се приеме за основателен.

Като е стигнал до противоположен извод Рс е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено и ответникът следва да бъде осъден да върне на ищеца получената без основание сума.

На въззиваемия следва да се присъдят сторените за производството разноски – 43 лв. за производството пред РС и 25 лв. – за въззивното производство.

В полза на процесуалния му представител следва да се присъди възнаграждение по чл. 38 от ЗА в размер на общо 600 лв. – по 300 лв. за производството пред РС и за това пред ПОС.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ решение № 2807/20,06,2024 г., постановено по гр. д. № 3402/2024 г. на РС Пловдив, и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690; да заплати на Р. Г. К., ЕГН **********; сумата от 39,62 лв., представляваща получено при липса на основание плащане по сключен между страните Договор за предоставяне на гаранция № 4475184/03,05,2020 г.

ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690; да заплати на Р. Г. К., ЕГН **********, сумата от 68 лв . (шестдесет и осем лева), представляваща разноски за производството.

ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690; да заплати на адвокат К. Й. К., АК Пловдив, адрес: ул. „Райко Даскалов“ № 68, етаж 1 офис

4; сумата от 300 лв . (триста лева), представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА за осъществено процесуално представителство в производството пред РС, както и сумата от 300 лв . (триста лева), представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА за осъществено процесуално представителство в производството пред ПОС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4