Решение № 51 от 13.09.2023, Районен съд - Пещера

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Пещера, 13.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА при участието на секретаря Евелина Н. Генинска като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно наказателно дело № 20235240200100 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от П. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Пещера, ***, ет. 2, със съдебен адрес: гр.

Пазарджик, ***, ет. 2, офис 13, чрез адв. К. У., против Наказателно постановление № 23-0315-000222/18.04.2023 г. на Началника на РУ-Пещера към ОДМВР - Пазарджик, с което на жалбоподателя П. Н. П., на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. за извършено нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление (НП).

Акцентира се върху обстоятелството, че са нарушени изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Поддържа се, че е налице противоречие в описанието на нарушението, както и че незаконосъобразно на жалбоподателя е наложено наказание, чийто размер съответства на имуществената санкция, предвидена за юридическите лица. Формулирано е искане за отмяна на НП.

Претендират се разноски.

1

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуалния си представител адв. К. У.. Поддържа жалбата, излага становище за нейната основателност и моли съда да отмени атакуваното НП.

Претендира присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган – Началникът на РУ – Пещера, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. Депозира писмено становище, в което излага традиционните бланкетни съображения за правилност, обоснованост и законосъобразност на НП. Моли да бъде постановен съдебен акт, с който подадената жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното НП да бъде потвърдено. Със съпроводителното писмо, с което изпраща жалбата и административнонаказателната преписка, релевира възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и след като анализира събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 01.04.2023 г. полицейските служители С. К. и Д. Е., докато изпълнявали служебните си задължения, извършвали обход със служебен автомобил „Киа Сийд“, с рег. № СВ1651КК, на територията на гр. Пещера.

Около 13:15 часа на посочената дата двамата забелязали неправилно паркиран в района на кръстовището на ул. „Михаил Такев“ и ул . „Георги Зафиров“ в гр. Пещера специален автомобил марка „Ивеко“, модел „35С18“, с рег. № РА2584КХ, който затруднявал движението. След извършена справка в ОДЧ полицейските служители установили, че автомобилът е собственост на „ПСП Логистик“ ЕООД, ЕИК 206153072, със седалище в гр. Пещера, както и че едноличен собственик на капитала и управител на дружеството е жалбоподателят П. Н. П.. В 13:25 часа на същата дата свид. С. К. позвънил от личния си телефонен номер на телефонния номер на жалбоподателя П. П. и му казал да дойде и да премести специален автомобил марка „Ивеко“, модел „35С18“, с рег. № РА2584КХ, тъй като начинът, по който е паркирано моторното превозно средство, затруднява движението. След около 10 минути, в изпълнение на даденото му полицейско разпореждане, жалбоподателят 2 дошъл до специален автомобил марка „Ивеко“, модел „35С18“, с рег. № РА2584КХ, качил се в него и по най-бързия начин го привел в движение.

Полицейските служители последвали автомобила и след около 200 метра го спрели за проверка, в хода на която установили, че за специален автомобил марка „Ивеко“, модел „35С18“, с рег. № РА2584КХ няма валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

С оглед констатираното при проверката, свид. С. К. приел, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Поради т о в а , в присъствието на колегата си Д. Е. – свидетел-очевидец при установяване на нарушението и на нарушителя П. П., съставил срещу жалбоподателя А. С. GA, № 874289/01.04.2023 г. Жалбоподателят отказал да подпише акта и да получи препис от същия.

Въз основа на съставения А. било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя, на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева за административно нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 28.06.2023 г.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от доказателствената съвкупност по делото, включваща писмените доказателства, приложени по административнонаказателната преписка, надлежно приобщени по делото и събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства.

Разпитан като свидетел актосъставителят С. К. потвърждава авторството на А. и направените в него констатации. Същият уточнява, че е съставил акта срещу жалбоподателя, тъй като последният управлявал процесния специален автомобил без за МПС-то да има сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към момента на извършване на нарушението. Свидетелят С.

К. излага, че след като на процесната дата 01.04.2023 г. установил неправилно паркирания специален автомобил марка „Ивеко“, модел „35С18“, с рег. № РА2584КХ, в района на на кръстовището на ул. „Михаил Такев“ и ул. „Георги Зафиров“ в гр. Пещера, направил справка в ОДЧ и установил, че собственик на автомобила е дружеството „ПСП Логистик“ ЕООД, чийто управител е жалбоподателят. Актосъставителят изрично заявява, че след това, на същата 3 дата, се обадил веднъж от личния си телефонен номер на телефонния номер на жалбоподателя в качеството му на управител на „ПСП Логистик“ ЕООД и му казал да дойде и да премести автомобила. Уточнява, че около 10 минути, след като разговарял по телефона с жалбоподателя, последният дошъл, качил се в автомобила и потеглил бързо с МПС-то. Излага, че той и колегата му Д.

Е. с потрулния автомобил последвали специалния автомобил, управляван от жалбоподателя и след около 200 метра го спрели. Тогава, в хода на извършената поверка, установили, че за специалния автомобил няма валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Изложеното от актосъставителя кореспондира с показанията на свид. Д. Е. – очевидец на извършване на нарушението, който дава еднопосочни сведения относно констатациите при проверката.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя С. К. и свид. Д. Е., тъй като намира същите за обективни, логични и непротиворечиви помежду си.

От представената по делото справка за собственост на специален автомобил марка „Ивеко“, модел „35С18“, с рег. № РА2584КХ, се установява, че същият е собственост на търговеца „ПСП Логистик“ ЕООД, ЕИК 206153072, със седалище и адрес на управление: гр. Пещера, ул. „Георги Зафиров“ № 45, както и че същият не е спрян от движение.

Видно от приобщената като писмено доказателство по делото застрахователна полица № BG/22/123001002496/01.04.2023 г., за процесния специален автомобил марка „Ивеко“, модел „35С18“, с рег. № РА2584КХ, е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с покритие от 14:15 часа на 01.04.2023 г. до 23:59 часа на 31.03.2024 г.

Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 283 от НПК, като относими към предмета на доказване по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство 4 районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.

314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.

Обжалваното наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началника на РУ-Пещера при ОДМВР-Пазарджик, а А. е съставен от оправомощено за това лице – свид. С. Г. К. , заемащ длъжността „младши автоконтрольор“ при РУ-Пещера. Компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган, издал процесното НП, следва от представената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

А. и НП са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.

Въпреки гореизложеното, след запознаване с обстоятелствената част на А. и НП, съдът счита, че при съставянето на А. и издаване на обжалваното НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, опорочаващи законосъобразността на административнонаказателната процедура, поради което и възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на НП се явяват основателни.

Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор. За неизпълнение на това задължение е предвидена санкция в разпоредбата на чл. 638, ал. 1 от КЗ, а именно: глоба от 250 лв. – за физическо лице ( т. 1) и имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец (т. 2). От изричния текст на посочените правни норми е видно, че задължено лице по тях и легитимиран субект на административнонаказателната отговорност е собственикът на моторното превозно средство, доколкото само върху него тежи задължението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

5

Според разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ л ице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.

Следователно в случаите, когато МПС е собственост на юридическо лице и контролният орган е решил да санкционира собственика на МПС, на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, то А. и НП следва да се издадат срещу самото юридическо лице, като на юридическото лице се наложи имуществена санкция в законовия размер от 2000 лева.

Санкционирането на управителя на юридическо лице, на основание чл.

638, ал. 1, т. 2 от КЗ за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, с административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева е незаконосъобразно, доколкото юридическото лице и неговия управител са различни правни субекти, респ. имуществото на юридическото лице и на неговия управител са отделни и самостоятелни. Дори управителят на юридическото лице да е едноличен собственик на капитала на юридическото лице (както е в процесния случай), това не го превръща в собственик на съответното МПС, което се намира в патримониума на юридическото лице.

Ако МПС-то е собственост на юридическо лице и е било управлявано по време на извършване на нарушението (без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите) от управителя на дружеството, то управителят също може да бъде наказан, но на различно правно основание – чл. 638, ал. 3 от КЗ, като различен би бил и размерът на санкцията – глоба в размер на 400 лв., а не 2000 лв.