Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 124 от 22.07.2026, Районен съд - Своге

Съд
Районен съд - Своге
Дело
Гражданско дело 163/2025
Вид
Решение № 124
Подписан
22.07.2026
Състав
АНДРЕЙ ВЯЧЕСЛАВОВИЧ ЧЕКУНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2, ал. 1, т. 2 · Закон за общинската собственост
  • чл. 56, ал. 1 · Закон за общинската собственост
  • чл. 5, ал. 1 · Закон за общинската собственост
  • чл. 115 · Закон за собствеността
  • чл. 10 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело № 20251880100163 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от Т. Х. С., ЕГН **********, с адрес: *****, Р. Т. С., ЕГН **********, с адрес: **** и Д.

Т. С., ЕГН **********, с адрес: ****, чрез пълномощника им адв. Д. П. от САК, против Община Своге, представлявана от кмета. В нея, съобразно уточнителна молба от 20.01.2026 г. и уточненията, направени в о.с.з. от 11.02.2026 г. по делото, се твърди, че ищците са наследници по закон на Л. Д.

С., ЕГН **********, починала на ***г. (съответно преживял съпруг, син и дъщеря), която заедно с ищеца Т. Х. С., за периода от 06.07.1974 г. до 15.09.2022 г., са упражнявали давностно владение върху недвижим имот, находящ се в с. Буковец, общ. Своге, обл. Софийска, с площ от 1 298 кв.м.

Твърди се още, че Л. С., заедно с ищеца Т. С., са придобили правото на собственост върху имота в режим на СИО по давност на 06.07.1984 г., а след смъртта на Л. С. – ищците са наследили, притежаваната към този момент от Л.

С. 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху имота, в резултат на което ищецът Т. С. притежава 4/6 ид.ч. от правото на собственост върху имота, а ищците Р.

С. и Д. С. – по 1/6 ид.ч. Имотът е индивидуализиран в приложената към исковата молба комбинирана ситуационна скица от м.02.2025 г., като същият се застъпва с имот общинска собственост с идентификатор ***, като попада изцяло в последния. При така описаните обстоятелства се иска от съда да приеме за установено спрямо ответната община, че ищците са собственици по наследство (и давностно владение за ищеца Т. С.) на реална част от имот с идентификатор ***, с площ от 148 014 кв.м., находящ се в с. Буковец, общ. Своге, местн. „Оградишки дол“ – по Заповед за одобрение на КККР № РД-18-640/07.03.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, като тази част е с площ от 1 298 кв.м. и е заключена между точките 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 1, 1 обозначени с червен цвят на Комбинираната скица (Приложение № 3 към Съдебно-геодезическата експертиза) на вещото лице д-р инж. Я. Л., ведно с построената в нея двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ на първи етаж от 37 кв.м. и застроена площ на втори етаж от 48 кв.м., обозначена на същата скица с черен цвят. Претендират се разноски.

От Община Своге е подаден писмен отговор, чрез адв. И. Ц. – пълномощник на кмета. В него по съществото на спора се заявява, че ищците не биха могли да придобият правото на собственост върху спорната реална част от имота на заявените от тях основания, в подкрепа на което са изложени подробни и аргументирани съображения. Оспорва се идентичността на имота на ищците с този на ответника, както и останалите твърдения в исковата молба. Като придобивни основания за общината се твърдят чл. 6 от ЗС в първоначалната му редакция, чл. 25 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 7 от Закона за общинската собственост (ЗОС), остатъчен поземлен фонд по чл. 19 от ЗСПЗЗ, както и евентуално, че общината е придобила имота по давност за периода от 07.09.1998 г. (датата на влизане в сила на картата на възстановими стари реални граници за землището на с. Буковец) до 07.09.2008 г, евентуално за периода 01.10.2016 г. до 30.09.2021 г., през който период го е отдавала за ползване от трето лице с договор за аренда на земеделска земя от 14.11.2016 г.

С оглед на изложеното се иска от съда да отхвърли претенциите, като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.

В производството са събрани писмени доказателства, разпитани са двама свидетели, назначена и изслушана е съдебно-геодезическа експертиза, която съдът възприема като обективно и компетентно изготвена.

В открито съдебно заседание процесуалните представители на страните аргументираха застъпваните от тях тези. По делото са представени и писмени защити.

Свогенският районен съд, втори състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки приетите по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от приетото заключение на СГЕ се установява, че спорната част от поземлен имот с идентификатор *** е ясно обособена и оградена с ограда. Свидетелят И. Г., която живее в селото, помни имота от 1971 година, като е категоричен, че след като са се оженили Т. С. и Л. С. е виждал единствено тях в имота и техните деца, като понастоящем съпругата на Т. С. е починала. Сочи, че в имота е построена къща през 70-те години на минали век. Изцяло в този смисъл са и показанията на другия разпитан по делото свидетел – Д. Ц.

Вещото лице установява наличието в имота на двуетажна масивна жилищна сграда, както и че имотът е изцяло ограден с ограда на колове с телена мрежа, която е стара и няма данни да е местена, а това изцяло кореспондира със свидетелските показания. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като по делото липсват данни, които да ги оборват. В заключението си вещото лице д-р инж. Я. Л. сочи, че намиращата се в имота сграда е отразена в ЕТК от 1991 г., поради което същата е построени преди 90-те години на миналия век.

Вещото лице изрично сочи, че имотът, обозначен с точките от 1 до 9 на 2 изготвените от него комбинирани скици попада изцяло в поземлен имот с идентификатор ***, като площта на спорната реална част от последния е 1 298 кв.м. Имот с идентификатор ***, номер от предходен план: 001547 е актуван с Акт за частна общинска собственост № 12815 от 24.07.2020 г., издаден от Община Своге, а преди това с Акт за частна общинска собственост № 11899 от 11.05.2016 г. От представените по делото писмени доказателства се установява още, че ищците Р. С. и Д. С. са съответно син и дъщеря на Л. С., починала на *** г., а ищецът Т. С. е преживял съпруг на последната, като гражданският брак между тях е сключен на 06.07.1974 г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявени са положителни установителни искове за собственост, като условие за допустимост е наличието на правен интерес от завеждането им. В случая такъв интерес спрямо ответника е налице, тъй като видно от приетите по делото писмени доказателства, имотът, на реална част от който ищците твърдят, че са собственици, е актуван с акт за частна общинска собственост.

Съдът, като взе предвид установеното от фактическа страна, с оглед твърденията в исковата молба и соченото от ищците придобивно основание намира, че Л. С., заедно с ищеца Т. С., са придобили правото на собственост върху имота в режим на СИО по давност на 06.07.1984 г., тъй като са били налице обективния и субективния елемент за това и не е имало други законови пречки. При позоваване от страна на ищците на изтекла в полза на техния наследодател придобивна давност, респ. на изтекла в полза на ищеца Т.

С. придобивна давност, същите следва да установят по пътя на пълното и главно доказване осъществяването на всички елементи от съответния придобивен способ, но не и липсата на пречки за настъпването на вещноправните му последици. Съдът приема, че по настоящото дело това е доказан факт. След смъртта на Л. С. – ищците са наследили, притежаваната към този момент от Л. С. 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху спорната част от имота, в резултат на което ищецът Т. С. притежава 4/6 ид.ч. от правото на собственост върху спорната част от имота, а ищците Р. С. и Д. С. – по 1/6 ид.ч.

Както е посочено в доклада по делото, в тежест на Община Своге, чрез лицата които я представляват, беше да докажат наличието на предпоставките по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Такива доказателства не бяха представени. В приложното поле на чл. 19 от ЗСПЗЗ подадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и в този смисъл са останали след възстановяване правото на собственост, т.е. земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 от ЗСПЗЗ. Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на собственост по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ. В случая този текст е неприложим, тъй като имотът е застроен и поради това няма земеделски характер.

Спорната част от имота не е била обобществявана, съответно не е била и възстановявана, като не се касае за земеделска земя останала след възстановяване правата на собствениците. Ако имотът не подлежи на 3 възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на собственост на соченото основание. Не са ангажирани по делото никакви доказателства и за другото сочено от ответника придобивно основание, а именно, че ответната община е придобила правото на собственост върху процесния имот по давност. Следва да се има предвид и, че смисълът на чл. 6, предл. 2 от ЗС (в редакция към 1951 г.) е да се актуват за държавни безстопанствени имоти, поради което не стават държавни имотите, които се владеят от някого преди да е изтекъл законоустановеният срок на придобивната давност. Актовете за държавна и общинска собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират правото на собственост, придобито по силата на някой от визираните в чл. 77 от ЗС способи. В този аспект съставянето или несъставянето на акт за държавна или общинска собственост не може да обуслови пряко извод за принадлежността или липсата на такава по отношение на конкретен недвижим имот в патримониума на Държавата, респ. на конкретна община. Обстоятелствата, констатирани в акта, имат доказателствена сила до доказване на противното, доколкото се касае до официален свидетелстващ документ. Това означава, че на основание чл. 179, ал. 1 от ГПК съдът е длъжен да приеме за установени посочените в акта факти, а именно, че същият е съставен на посочената дата и място от съответното длъжностно лице; че се е осъществило посоченото основание за придобиване на имота от Държавата/общината, когато това основание е конкретно посочено; видът и състоянието на имота, описани в акта. Актът има доказателствена сила за правото на собственост, само доколкото в него е посочено конкретно годно фактическо придобивно основание, по силата на което имотът е преминал в патримониума на Държавата/общината, в който случай последните не носят тежестта да доказват основанието, на което е съставен актът за държавна/общинска собственост. Когато в акта е посочено като основание само правната норма, послужила като основание за актуването, но не и конкретен придобивен способ, същият няма легитимиращо действие досежно правото на собственост на

Държавата/общината (Решение № 67 от 16.06.2017 г. по гр.д. № 3533/2016 г. на ІІ г.о. на ВКС и Решение № 81/24.07.2018 г. по гр.д. № 4029/2017 г., ІІ г.о. на ВКС). Когато в АДС или в АОС като правно основание за придобитото право на собственост на Държавата е посочен чл. 6 от ЗС (редакция ДВ. бр. 92/1951 г.), респ. чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС, в първоначалната му редакция, доказването на това придобивно основание става чрез изследване на данните, които се съдържат в различните карти, планове, регистри и друга първична документация, касаещи собствеността на имота. Констатацията дали един имот е безстопанствен се гради на база липсата на данни за собственика на имота към конкретен момент на влизане в сила на устройствения план (в този смисъл Решение № 107 от 06.01.2017 г. по гр.д. № 2173/2016 г. на ІІ г.о. на ВКС). Ако по време на отреждане със съответния план (кадастрален, план за обществени мероприятия, дворищнорегулационен) един имот е с неизвестен собственик, той се води като безстопанствен. Само в такъв случай по смисъла на чл. 6 от ЗС имотът преминава в патримониума на Държавата като собственик на всички имоти, които нямат друг собственик, респ. на общината по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС, в първоначалната му редакция. Само при установяване наличието на основанията за придобиване на собствеността от Държавата, респективно общината може да се обсъжда забраната за 4 придобиване на имота по давност по чл. 86 от ЗС и § 1 от ЗД на ЗС. При съобразяване на горните принципни постановки следва да се има предвид, че по настоящото дело не се твърди да има съставен АДС, в който като правно основание за придобитото право на собственост на Държавата да е посочен чл.