Решение № 161 от 07.07.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Велико Търново , 06.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

ИЛИЯНА ПОПОВА

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело № 20214001000011 по описа за 2021 година намери за установено следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260008 от 8.09.2020 г. по т.д. № 108/2019 г. Плевенският окръжен съд е осъдил на основание чл. 226 от КЗ (отм.) вр. § 22 от ПЗР на КЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД вр. чл.

84 ал. 3 от ЗЗД ответника „Застрахователна компания Лев Инс“ АД – гр. София да заплати на ищците АН. ЮЛ. АСП., П. С. П., В. ЮЛ. АСП. и З. С. П., суми от по 15 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени от всеки един от тях неимуществени вреди от смъртта на Б. Ю. А. – сестра на ищците, вследствие на ПТП, настъпило на 25.05.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 27.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумите, като е отхвърлил исковете за разликата над 15 000 лв. до предявения размер от по 100 000 лв. за всеки един от ищците, както и за законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение за периода от 25.05.2014 г. до 26.05.2016 г., като неоснователни. Присъдени са разноски. Решението е постановено при участието на Г. Д. Ц. и ЕМ. Г. Ц. като трети лица – помагачи на страната на ответника „Застрахователна компания Лев Инс“ АД.

Въззивна жалба против горното решение, в частта, с която на всеки от ищците е присъдено обезщетение в размер на 15 000 лв., е подадена от ответника „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, чрез адв. Ж.К., с оплакване за неправилност на същото. В жалбата 1 се излага, че неправилно съдът е приел, че ищците притежават активна материалноправна легитимация да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра си Б. А.. Този извод на съда изцяло противоречал на събраните по делото доказателства, на материалния закон и на съдебната практика, включително на тълкувателно решение № 1/2016 г. на ВКС. Твърди се, че по отношение на нито един от ищците не е доказано наличието на изключителност нито в отношенията им с починалата сестра, нито в начина, по който са приели смъртта . Излага се, че неправилно Окръжен съд – Плевен е приел, че е налице валидно сключена застрахователна полица със „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, въз основа на която дружеството да дължи застрахователно обезщетение. В тази връзка се твърди, че неправилно в обжалваното решение е прието, че е налице идентичност между автомобила, който е участвал в процесното ПТП и този, който е посочен в застрахователната полица, сключена с ответното дружество, както и че в същия ден, в който е сключена полицата, е направен опит да се регистрират още две застраховки към дружеството „Дженерали Застраховане“ АД. Жалбоподателят оспорва изводите на окръжния съд, че Г. Ц. е имал качеството застраховано лице и, че въпреки липсата на доказателства за своевременно заплащане на премията по сключения застрахователен договор, същият е бил в сила към датата на процесното ПТП. На следващо място жалбоподателят възприема като неправилен извода на първостепенния съд, че именно Г. Ц. е бил водач на процесния автомобил. Излага също, че съдът неправилно е оставил без уважение възражението на ответника за липсата на причинно-следствена връзка между поведението на водача и настъпването на инцидента, поради това, че настъпването на инцидента е следствие от състоянието на пътя и от наличието на необезопасено водно препятствие. В случай, че съдът приеме предявените претенции за основателни и решението на окръжен съд – Плевен за правилно в обжалваната осъдителна част, жалбоподателят навежда подробни съображения за прекомерност на размера на определеното обезщетение.

Поддържа наведеното и пред първоинстанционния съд възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Б. А., като твърди, че с оглед всички обстоятелства по делото може да се приеме, че приносът е по-висок от този на водача. Посочва се, че изводът на съда за неприложимост на разпоредбите на чл. 493а ал. 4 от КЗ и § 96 ал. 1 от ПЗР на КЗ е неправилен, като определеният от първостепенният съд размер на обезщетенията се явява прекомерно висок както с оглед съдебната практика, така и спрямо икономическата обстановка в страната към датата на процесното ПТП. Направено е искане обжалваното решение да бъде отменено в осъдителната част, като претенциите на ищците бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни. В случай, че съдът приеме, че е налице валидно застрахователно правоотношение и ищците са легитимирани да получат обезщетение е направено искане размерът на определеното от окръжния съд обезщетение за всеки от ищците да бъде намален, тъй като е прекомерно висок. Претендира се присъждането на разноски.

В писмения си отговор по горната въззивна жалба ответните страни АН. ЮЛ. АСП., З. С. П., П. С. П. и В. ЮЛ. АСП. изразяват становище за неоснователност на жалбата.

2

Направено е искане въззивната жалба на застрахователното дружество да бъде оставена без уважение.

Третите лица помагачи Г. Д. Ц. и ЕМ. Г. Ц. не са подали писмен отговор по въззивната жалба.

Великотърновският апелативен съд, като прецени направените във въззивната жалба оплаквания и данните по делото, приема за установено следното:

Пред Плевенския окръжен съд са предявени субективно съединени искове с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.) от АН. ЮЛ. АСП., З. С. П., П. С. П. и В. ЮЛ. АСП. против „Застрахователна компания Лев Инс“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 100 000 лв. за всеки един от тях за претърпени неимуществени вреди вследствие на смъртта на сестра им Б. Ю. А., настъпила при ПТП на 25.05.2014 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 25.05.2014 г. до окончателното изплащане на сумите.

Ответникът „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД-гр.София оспорва исковете.

От фактическа страна се установява следното:

С постановление от 25.11.2015 г. на прокурор в Окръжна прокуратура – Плевен е прекратено ДП № С-109/2014 г. по описа на същата прокуратура, водено срещу неизвестен извършител за извършено на 25.05.2014 г. в землището на с. Комарево, област Плевен престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“ вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1 от НК. В хода на досъдебното производство е установено, че престъплението, за което е водено производството, е извършено от Г. Н. Ц., от с. Комарево, като лицето е било под въздействието на алкохол и наркотични вещества, като самият той и Б. Ю. А. са загинали при инцидента.

От заключението на допуснатата по делото съдебна автотехническа експертиза се установява, че мястото на произшествието е на прав и хоризонтален пътен участък.

Произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието, извън населено място, до с.

Комарево, в района на старото корито на р. Вит, където е добивана баластра и са се образували ями, пълни с вода. В автомобила са пътували четири човека, като няма данни да са използвали обезопасителните колани. При продължаващо движение в тъмната част на денонощието по път, образуван от баластра, автомобилът се е приближил до водния басейн.

По сигнал на пътниците в автомобила и вероятно поради собствените си възприятия, водачът спрял непосредствено преди водното препятствие. След възприемане на пътната обстановка, водачът преценил, че може да премине през водното препятствие, поради което потеглил и автомобилът навлязъл във водата. Поради дълбочината на водоема в тази част, автомобилът започнал да потъва и да се пълни с вода. Според вещото лице, най-вероятно водачът е възприел обстановката, включил е на задна скорост и се е опитал да върне автомобила обратно, но това вече не е било възможно. Баластрата във водоема се сринала и 3 под действието на теглото си автомобилът продължил да потъва във водата. Прозорецът на задната дясна врата бил отворен, като в купето на автомобила започнала да нахлува вода.

Пътникът, седящ на предната лява седалка е счупил стъклото на предната лява врата и през него е напуснал автомобила. Пътникът на задна дясна седалка е отворил задната дясна врата и също е напуснал автомобила. Пострадалата Б. Ю. А. е преминала в багажното отделение, зад облегалките на задната дясна седалка, за да се предпази от нахлуващата вода в купето на автомобила. Автомобилът най-вероятно е бил наклонен към предната си част и в багажното отделение първоначално е имало свободен обем, незает от водата. Водачът на автомобила от предната дясна седалка/автомобилът е с десен волан/ е преминал между облегалките или е прекрачил през облегалката на предната дясна седалка, най-вероятно за да излезе през задната дясна врата. При опита за прехвърляне на левия крак над облегалката на предна дясна седалка, преминаващият е загубил равновесие и е заел седнало положение на задната дясна седалка, а левият му крак е останал върху облегалката. Произшествието е приключило с установяването на автомобила във водоема, напускането му от В. А. и Ж. Н. и с преместването на Г. Ц. на задните седалки и на Б. А. в багажното отделение. След извеждане на автомобила от водоема тялото на Б. А. е установено провиснало над облегалките на задната седалка, приклекнало в багажното отделение, като дясното рамо и главата били върху рамото на Г. Ц.. Той се намирал върху дясната задна седалка, като при изваждането на автомобила е установено, че десният му крак е провиснал през отворената задна дясна врата, а левият крак бил върху облегалката на предната дясна седалка. Главата му била обърната с лице към отворената задна дясна врата. При произшествието е счупено стъклото на предната лява врата на автомобила. Прозорецът на задната дясна врата е бил свален, но същата врата е била и отворена. Предната дясна врата, предната лява врата, както и задната лява врата са били заключени при произшествието и са останали така впоследствие. Водачът на автомобила Г. Ц. и пътничката Б. А. са заемали места до заключените предна дясна и задна лява врати. Най-вероятно при тези условия те са напуснали местата, на които са се намирали, докато автомобилът се е пълнел с вода.

От заключението се установява още, че скоростта на навлизане (потъване) на автомобила във водата е между 5 и 10 км/ч. Водачът на процесния автомобил е имал техническа възможност да предотврати произшествието към момента, когато е спрял пред водното пространство, като се върне обратно и не навлиза във водата. По светлините на фаровете е невъзможно да се определи дълбочината на водата. При навлизане във водния басейн в мястото на извадената баластра, водачът на автомобила не е имал възможност да предотврати произшествието. Предотвратяването на произшествието не зависи от скоростта, с която автомобилът ще навлезе във водата, тъй като последствията биха били едни и същи – потъване на автомобила във водоема. Техническата възможност на водача да предотврати произшествието се е изчерпвала с това той да не навлиза с автомобила във водата. Той е имал техническа възможност на заден ход да напусне мястото на произшествието, преди навлизане във водния басейн. Техническите действия на водача при инцидента са свързани с неправилна преценка на пътната обстановка и не съответстват на необходимите такива за 4 предотвратяване на произшествието. Вещото лице е изяснило, че водач на автомобила (на предна дясна седалка) е бил Г. Ц., който се е удавил при опита си да напусне автомобила през задната дясна врата. Б. А. е седяла на задната лява седалка до затворената и заключена задна лява врата, като тя също не е успяла да напусне автомобила. Предната лява седалка е била заета от В. А. М., който е успял да счупи стъклото на предната лява врата и да напусне автомобила. Другият спасил се от произшествието – Ж. Х. Н., се е намирал на задната дясна седалка, до вратата с отворено стъкло, като впоследствие е отворил и вратата, за да напусне автомобила. Според вещото лице, Б. А. е действала правилно в конкретната ситуация като се е преместила в багажното отделение, което все още не е било заето от нахлуващата в автомобила вода. Експертът допуска също, че Б. А. се е хванала за Г. Ц. при движението му към задната дясна врата, за да напусне автомобила заедно с него, като оценява и тези нейни вероятни действия като правилни. Вещото лице посочва, че от данните по делото може да се определи, че купето на автомобила се е напълнило с вода за около 4 – 5 секунди. Найблагоприятния момент за напускане на превозното средство е бил моментът, в който в него е започнала да навлиза вода. В този момент вратите могат да се отворят лесно, след като се отключат, тъй като няма външно налягане върху тях и има видимост към бутоните за отключването им. В този момент не би имало и съпротивление на водата при нанасяне на удари върху стъклата. Вещото лице изключва възможността Г. Ц. да е седял на предната лява седалка, тъй като е бил собственик на автомобила, телефонът му е намерен пред предната дясна седалка и е нелогично да се опита да напусне автомобила през задната дясна врата при положение, че стъклото на предната лява врата е било счупено. Експертът приема в заключението, че предвид счупеното стъкло на предната лява врата е логично седящите на предните седалки лица да напуснат автомобила именно през него, но когато водачът е решил да напусне превозното средство през задната дясна врата, пътникът от предната лява седалка все още не е бил напуснал автомобила и е попречил на водача да премине през счупеното стъкло. В този момент дясната задна врата е била отворена, а седалката до нея – свободна. От техническа гледна точка не може да се определи колко време е оставало от момента, в който е било възможно той да бъде напуснат до пълното му потапяне. Пътят, по който се е движил автомобилът непосредствено преди произшествието, е образуван от баластра върху затревена поляна, няма банкети, мантинели, маркировка, бариери или пътни знаци, които да сигнализират за водно препятствие. При инцидента автомобилът не е контактувал с твърди предмети, няма данни да се е блъскал по ската с някоя от частите си, не се е обръщал по таван и няма деформации. Вещото лице е изяснило също, че обезопасителните колани имат предназначение да задържат тялото към седалката и облегалката на автомобила най-вече при челен удар и при обръщане на превозното средство. В конкретния случай автомобилът е намерен на ходовите си колела на дъното на водното препятствие, като няма данни обезопасителните колани да са ползвани и съответно – да са повредени от механизма на произшествието.