Решение № 1863 от 10.12.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1863 гр. Варна, 10.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20213100502178 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на М. П. ИЛ. чрез адвокат И.А. срещу решение № 261091 от 26.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 16146 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, тридесет и трети състав, с което е предоставено на основание член 127, алинея 2 от Семейния кодекс /СК/ упражняването на родителските права по отношение на децата П. М. М. ЕГН ********** и Р. М. М. ЕГН ********** на техния баща М. Р. М.; постановено е децата да живеят при своя баща на адрес в ***, или на неговия адрес на местоживеене при всяка последваща промяна на същия; определен е режим на лични отношения на майката М. П. ИЛ. с децата П. и Р.; осъдена е въззивницата да заплаща в полза на детето П. М. М. месечна издръжка в размер на 300 лева/, и в полза на детето Р. М. М. месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от датата на депозиране на молбата за издръжка /09.10.2019 г./, с падеж 1-во число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва при просрочие за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законовото основание за нейното изменение или прекратяване.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението в атакуваните му части, както и за постановяването му при неправилна преценка на събраните доказателства. Сочи се, че при постановяване на решението за предоставяне на родителските права и определяне режим на лични отношения следва да се вземат предвид не отделни обстоятелства, а съвкупността на всички обстоятелства, а също така те да бъдат определени така, че да се създаде нормална обстановка за поддържане на отношения между родители и деца, а не да стават допълнителен източник за недоразумения и спорове между родителите. Излага се, че е необходимо да се извърши цялостна преценка за интереса на децата, включително и като се отчетат тормозът и побоите над майката от страна на бащата;, изгонването й от жилището, което е придобито от нейните родители; отчуждаващото поведение на бащата. Отделно се набляга, че съобразно съдебната практика при определяне кому да бъдат предоставени родителските права съдът не е обвързан от желанието на детето, 1 нито от тези на родителите. Сочи се, че бащата има връзка с друга жена, с която живее, но това обстоятелство не е изследвано. Също така не са изслушани и двамата родители, което е задължително според разпоредбата на член 59, алинея 6 от СК, респективно е съществено процесуално нарушение. Поради това се иска решението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което на майката да бъде предоставено упражняваното на родителските права по отношение на двете деца, да се определи местоживеенето им при нея, както и да се присъди месечна издръжка за всяко едно от децата в размер на 200 лева. В условията на евентуалност, ако бъде потвърдено решението на първоинстонционният съд, желае определяне на издръжката, която дължи за всяко от децата да бъде в минималния размер.

Въззиваемият М. Р. М. писмен отговор е оспорил жалбата като неоснователна. Излага се, че връзката между майката и голямото дете П. е такава благодарение на нейните действия – еднолично решение да се премести да живее в друг град, без да обясни на децата.

Оспорва се направеното във въззивната жалба твърдение, че бащата съжителства с друга жена. Иска се потвърждаване на решението.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от

Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по предявена искова молба от М. Р. М. против М. П. ИЛ. с правно основание член 127, алинея 2 от СК за постановяване на съдебно решение, с което бъде разрешен съществуващият между страните в качеството им на родители на децата П.

М. и Р. М. спор по въпросите относно упражняването на родителските права, местоживеенето на децата, личните отношения с тях и издръжката им. Ищецът е сезирал съда с искане да се постанови решение, с което да му се предоставят родителските права по отношение на децата П. и Р., като бъде определено местоживеенето им при него на адрес в ***; да бъде определен режим на личен контакт на майката М.И. с децата, а именно: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10 часа на съботния ден до 17 часа на неделния ден с преспиване и за тридесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; да бъде осъдена майката да заплаща в полза на детето П. месечна издръжка в размер на 300 лева, а за детето Р. – размер на 250 лева, платима чрез техния баща М.М., считано от датата на подаване на исковата молба /09.10.2019 г./ до настъпване на обстоятелства, погасяващи това задължение, с падеж първо число на месеца за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска. Претендира се и издръжка за минало време на основание член 149 от СК зап двете деца от деня на фактическата раздяла на 05.01.2019 г. до дата на депозиране на исковата молба /09.10.2019 г./, изчислена както следва: за месец януари 2019 г. за 26 дни сума в размер на 461,29 лева, за периода от месец февруари 2019 г. до месец септември 2019 г. - 8 х 550 лева = 4 400 лева и за месец октомври 2019 г. - 141,93 лева, или сума общо в размер на 5 003,22 лева.

Ищецът излага, че с ответницата се познават от 2005 г., когато заживели на семейни начала в град Варна, като от това съвместно съжителство имат две деца: П., роден на *** г., и Р., роден на *** г. Когато голямото дете било на три години, се преместили да живеят в триетажна къща - собственост на родителите на ответницата - в град Д., като съжителствали с тях. След това М. заминал в чужбина, за да работи и да осигурява семейството си. Когато се завърнал в България, със спестените пари извършил ремонт на къщата на родителите на ответницата на стойност около 15 000 лева. Няколко месеца след раждането на второто дете на страните, М. отново заминал в чужбина, но този път краткосрочно. След завръщането си установил, че ответницата има връзка с друг мъж, вследствие на което се разделили. Това се 2 случило, когато малкото им дете Р. било на шест месеца, като бащата заживял при майка си в град Д. заедно с голямото им дете П.. Ищецът взел решение да се премести във Варна, като същевременно ответницата го убедила да се съберат отново и заедно да заживеят на квартира. През 2014 г. бащата на М. купил за страните апартамент, М. извършил ремонт на стойност около 10 000 лева и семейството заживяло в него. През 2016 г. ищецът сочи, че отново разбрал за изневери на ответницата, като тя му заявила, че трябва да напусне апартамента, тъй като е собственост на баща й. Поради това родителите на М. прехвърлили апартамента и на двамата. През месец декември 2018 г. М. му заявила, че желае да излиза и с други мъже, но паралелно с това да живее и с ищеца. На 05.01.2019 г. ответницата се изнесла на квартира през три блока от техния. Ищецът твърди, че от момента на фактическата раздяла на страните ответницата не е предоставяла пари за издръжката на децата. Отначало децата се чували често с майка си по телефона и са ходили по два-три пъти на месец с преспиване за една вечер при нея. По информация от децата през месец август 2019 г. майка им е заминала да живее в С.. От тогава децата не били виждали майка си, а напоследък и не се чували дори по телефона. Излага, че по-малкото дете Р. боледува често, което налага той да отсъства от работа, за да грижи за него. Паралелно на това родителите на ответницата завели дело за разваляне на договора за прехвърляне на апартамента, в който живеели. С оглед на ситуацията ищецът е поставен в ситуация сам да се грижи и отглежда децата си, да работи, за да осигурява необходимите средства за нормално препитание на същите, без каквато и да е помощ от страна на ответницата, а след предявената претенция от страна на родителите й за жилището, в което живее и отглежда децата, следва и да предприеме необходимите действия по напускането му.

Ответницата М.И. е депозирала отговор на исковата молба, в който оспорва изцяло твърденията на ищцовата страна, включително и досежно изневерите и дезинтересирането от семейни ангажименти. Предявява насрещен иск за предоставяне на нея на родителските права по отношение на двете деца, а в условията на евентуалност - да й се предоставят родителските права по отношение само на по-малкото от двете деца – Р. М., да се определи местоживеенето им при нея и да бъде осъден бащата да заплаща издръжка за децата за бъдеще време.

Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата обстановка. Единствено следва да бъдат съобразени събраните пред въззивната инстанция доказателства, както и изслушването родителите.

На основание член 59, алинея 6 от СК са изслушани и двамата родители на детето в съдебно заседание, проведено на 01.11.2021 г.

М.И. обяснява, че живее в С. заедно с приятеля си, когото децата не са виждали, и работи като продавач-консултант във фирма „Никон-НК“ ЕООД. Заявява, че е готова да се върне заради децата, не се е върнала досега, защото трябвало да оправи някои документи в работата. Не си е намерила работа още във Варна. Не оспорва, че бащата е добър родител, но твърди, че разкъсва връзката между майка и дете, говорел лоши неща за нея пред детето, на което е била свидетел. Според И. е по-добре детето да е при майка си, отколкото при баща си, защото майката има вътрешна връзка с детето. Сочи, че постоянно комуникира с малкия син, докато големият не иска да я чува, но тя му пише два пъти в месеца. Обяснява, че е прекалено обиден, че ги напуснала; не го е виждала от може би една година. Малкото дете го видяла преди два-три месеца. Тъй като пристигнала сутринта от С. за делото, има намерение да види децата. Наясно е, че ще е трудно с голямото дете, ако й се предоставят родителските права при положение, че не се е виждала една година с него.

М.М. заявява, че ще е по-добрия родител, защото образованието ми е по-добро, с повисока степен, както и се съобразява винаги с мнението и желанието на децата. Обяснява, че 3 има моменти, когато те не са прави и той ги напътства според вижданията си те да вземат правилното решение. Казва, че живее във Варна в апартамент, който закупил преди 5-6 месеца, а има и още един, който дава под наем. Има приятелка, с която не живее заедно, но децата я познават и отношенията им са много добри; понякога децата казвали, че има моменти, когато приятелката му се грижела за тях по-добре от майка им. Твърди, че се справя перфектно с готвенето, чистенето и воденето на домакинството. Старае се децата да получат всичко най-добро. Подробно разказва къде учат децата, кои са класните им ръководители, коя е любимата им храна, с какво се занимават. Явства, че работното му време е сутрин от 7,30 часа до 16,30 часа, като работното му място е в село Е.. Ако децата искат нещо, с което не е съгласен, дава пример от живота си и оставя всеки сам да вземе решение дали това, което смята да направи, ще е правилно или ще направи грешка. Оставя ги да помислят, обяснява точно какво може да се случи, какви ще са последствията. Винаги им казва: „Преди да направиш нещо, помисли какви ще са последствията“. Дава примери при игра навън, при сборичкване, в яда си, ако посегнат на друго дете или отвърнат на удар на друго дете какво би могло да се случи и какви ще са последствията, ако го удари, където не трябва. Обяснява, че в големия син не харесва, че е прибързан, припрян, взима решения на момента, но чистосърдечно признава, че е същият, осъзнавайки, че с много разговори това може да се промени. Заявява, че му е трудно, но те са му деца, иска да получат найдоброто, което би могъл да им предостави.