Присъда № 16 от 16.06.2026, Районен съд - Луковит

Мотиви към присъда № 16 от 16.06.2026г. по НОХД № 249/2025г. по описа на Районен съд Л.

Производството пред Районен съд – Л. е образувано по внесен от Районна прокуратура – Ловеч, ТО – Тетевен обвинителен акт срещу подсъдимият М.А.А, ЕГН ********** за престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НК.

Подсъдимият М.А.А е роден на ****** в град Л., българин, с българско гражданство, неженен, осъждан, с основно образование, безработен, живущ в [заличен адрес по GDPR], с ЕГН: **********.

М.А.А е предаден на съд за това, че на ******г., около 03:30 часа, в [заличен адрес по GDPR], противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил Ф.Г. с № на рама ****** на стойност 4284,00 /четири хиляди двеста осемдесет и четири/ лв., от владението на собственика С.Н.С., без негово съгласие, с намерение да го ползва, като е последвала повреда на превозното средство и е оставено без надзор на път III - 3502, землището на [заличен адрес по GDPR] на сто метра от табела на [заличен адрес по GDPR] – престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НК.

Производството е по общия ред. Пострадалият не е пожелал да бъде конституиран като частен обвинител и граждански ищец.

В съдебно представителят на обвинението направи искане и последва изменение на обвинението, като се коригирана стойността на отнетият лек автомобил, съобразно заключението на допълнителната съдебно - автотехническа и оценителна експертиза изготвена по делото, както следва: за това, че на ******г., около 03:30 часа, в [заличен адрес по GDPR], противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил Ф.Г. с № на рама ****** на стойност 3500,00 /три хиляди и петстотин лева/ с равностойност от 1789,52 евро, от владението на собственика С.Н.С., без негово съгласие, с намерение да го ползва, като е последвала повреда на превозното средство и е оставено без надзор на път III - 3502, землището на [заличен адрес по GDPR] на сто метра от табела на [заличен адрес по GDPR] – престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа изцяло повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, като счита, че изложените в обвинителния акт фактически обстоятелства са доказани от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Посочва, че единствената промяна спрямо обвинителния акт е относно стойността на процесния автомобил, определена въз основа на заключението на вещото лице с оглед данните за експлоатацията му, включително ползването му и липсата на извършвани технически прегледи.

Прокурорът счита за безспорно установено, че подсъдимият е прекъснал противозаконно фактическата власт на собственика върху автомобила, без неговото съгласие, както и че впоследствие е изоставил автомобила без надзор на посоченото по делото място. Поддържа, че в резултат на това противозаконно ползване автомобилът е бил напълно унищожен вследствие на пожар и е станал негоден за използване по предназначение.

Според държавното обвинение единственото обстоятелство, което не е установено по несъмнен начин, е конкретният механизъм на възникване на пожара. Прокурорът излага, че следва да бъде изключена възможността пожарът да е причинен от техническа неизправност на автомобила, като се позовава на заключението на вещото лице със специални знания в областта на автотранспорта. Посочва, че според експертното заключение са възможни две хипотези за възникване на пожара – вследствие на външно въздействие чрез използване на запалими материали или в резултат от начина на управление на автомобила с висока 1 скорост, довел до образуване на искри и последващо запалване. Акцентира, че поради пълното изгаряне на автомобила не е било възможно да бъдат установени материални следи, които да позволят категорично изясняване на механизма на възникване на пожара.

Прокурорът счита, че независимо коя от двете възможности се приеме, пожарът е възникнал във времето, през което автомобилът се е намирал под фактическата власт и е бил управляван от подсъдимия. В тази връзка се позовава и на свидетелските показания относно управлението на автомобила с висока скорост. Поддържа още, че по делото липсват данни за техническа неизправност, която да е съществувала преди противозаконното отнемане и да е могла да доведе до възникването на пожара.

С оглед на изложеното прокурорът намира обвинението за доказано по несъмнен начин и предлага подсъдимият да бъде признат за виновен. Пледира за налагане на наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години при първоначален строг режим, както и на основание чл. 68 НК да бъде постановено отделното изтърпяване на отложеното наказание по НОХД № ****** г. по описа на Районен съд – Ловеч.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия пледира за постановяване на оправдателна присъда, като счита, че обвинението не е доказано по несъмнен и безспорен начин. Поддържа, че по делото не са събрани категорични доказателства, че процесният автомобил е бил противозаконно отнет от подсъдимия, като акцентира върху обстоятелството, че същият е бил оставен без надзор на улицата с ключ на таблото, както и че между подсъдимия и свидетеля С.С. са съществували нормални отношения, включително парични взаимоотношения, без данни за възникнал конфликт.

Защитата излага доводи, че свидетелят С.С. сам е извършвал нарушения на Закона за движението по пътищата, доколкото е управлявал автомобила без регистрационни табели, без валиден технически преглед, без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и след отнемане на свидетелството му за управление. Според защитника тези обстоятелства не са били изследвани в досъдебното производство, въпреки че поставят под съмнение достоверността на показанията на свидетеля и неговата заинтересованост от изхода на делото.

Оспорва и заключението на назначената съдебно-автотехническа и оценителна експертиза, като счита, че вещото лице е изградило изводите си основно въз основа на показанията на свидетеля С.С., без да отчете липсата на технически преглед на автомобила за продължителен период от време. Поддържа, че определената пазарна стойност на автомобила не съответства на действителното му техническо състояние и на пазарните цени на аналогични автомобили.

Защитата счита за недоказано и обвинението относно причиняването на повредата и пълното унищожаване на автомобила. Излага доводи, че вещото лице е дало единствено хипотетични заключения относно причините за възникване на пожара, като не е могло категорично да посочи, че същият е причинен вследствие на действията на подсъдимия.

Позовава се и на заключението на пожаро-техническата експертиза, както и на показанията на разпитаното в съдебно заседание вещо лице, според които при извършения оглед не са установени данни, сочещи на умишлено запалване на автомобила от подсъдимия.

Според защитника свидетелските показания относно начина на управление на автомобила също не установяват по несъмнен начин виновно поведение на подсъдимия, доколкото част от свидетелите сочат, че автомобилът се е движил с висока скорост, а други са възприели единствено искри, излизащи от долната му част, което според защитата поставя въпроса дали пожарът не се дължи на техническото състояние на автомобила.

Предвид изложеното защитникът счита, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, поради което моли съда да признае подсъдимия за невинен и да го оправдае по повдигнатото обвинение. Алтернативно изразява становище, че поисканото от 2 прокуратурата наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години е несъразмерно тежко.

В реплика прокурорът оспорва доводите на защитата, като поддържа, че твърдените нарушения на свидетеля С. на правилата за движение по пътищата, включително липсата на технически преглед, регистрационни табели, начина на съхранение на автомобила и останалите обстоятелства, свързани със състоянието и ползването му преди инкриминираната дата, са ирелевантни към предмета на доказване по настоящото дело.

Според представителя на държавното обвинение тези обстоятелства не оказват влияние върху съставомерността на инкриминираното деяние, нито могат да изключат или намалят наказателната отговорност на подсъдимия за извършеното спрямо процесния автомобил.

Пъдсъдимият не дава обяснения.

Съдът след като взе предвид становищата на страните и събраните в хода на съдебното следствие доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият М.А.А живее в [заличен адрес по GDPR]. Свидетелят Г.А.К. се познавал с подсъдимия и собственика на инкриминираният лек автомобил – свидетеля С.Н.С...

Подсъдимият и С. също се познавали и до процесния случай между тях няма данни да е имало разногласия или проблеми. На ******г. следобед и вечерта подсъдимият бил с негови приятели в частен дом в [заличен адрес по GDPR] . С него бил и свидетелят Г.А.К..

След полунощ свидетеля Г.К. заедно с подсъдимия два пъти посетили дома на свидетеля С.С. в [заличен адрес по GDPR], тъй като желаели да се срещнат с него. Първият път отишли на място и извикали няколко пъти, но С. не се показал. В селото мобилните оператори нямат добро покритие и те си тръгнали обратно. След това К. се обадил на С. и последния потвърдил, че си бил у тях. Това ги накарало отново да се върнат с подсъдимия в [заличен адрес по GDPR]. И при двете посещения свидетелят С. не излязъл, въпреки че по телефона заявил, че се намира в дома си. До [заличен адрес по GDPR] К. и подсъдимият и двата пъти отишли с л. а. „Р.К“, собственост на последния, но управляван от св. К., тъй като подсъдимият бил употребил алкохол.

Пред дома на С. С. бил паркирал собствения му л.а. „Ф.Г.“, черен на цвят, без регистрационни табели с поставен ключ на контакта. Подсъдимият А. отворил вратата на автомобила, качил се вътре и го запалил. Почти веднага потеглил към [заличен адрес по GDPR]. К. го следвал с автомобила на подсъдимия.

По пътя процесният автомобил угаснал, поради което св. К. го изтеглил с въже, след което двигателят отново заработил и подсъдимият продължил движението си. Св. К. възприел по време на движението искри, излизащи от долната част на автомобила управляван от А., като по негови впечатления същите били в областта на двигателя.

Независимо от това не счел явлението за необичайно и не предупредил подсъдимия.

На около сто метра от табелата на [заличен адрес по GDPR] в посока към [заличен адрес по GDPR]“, управляван от обв. А. се запалил и той го изоставил.

Движението на обвиняемият с л.а., собственост на С.Н.С. забелязал свидетеля Н.С.Л., който бил нощна смяна на работа.

За случилото се свидетеля К. пък уведомил свидетеля Г.А.Т., а той уведомил свидетеля А.И.Б., който от своя страна съобщил на С., че автомобила му е откаран от пред дома му.

Според заключението на изготвената по делото оценителна автотехническа експертиза,стойността на л.а. „Ф.Г.“ с № на рама ********* е 4284,00 лева. В последствие с оглед новоустановени обстоятелства по делото в хода на съдебното следствие е назначена и изготвена допълнителна съдебно – автотехническа и оценителна експертиза, като според заключението на вещото лице стойността на автомобила е оценена на 3500,00 лева.

Възможна причина за възникването на пожара, според изготвената Пожаротехническа експертиза, може да е техническа неизправност на автомобила.

Л.а. „Ф.Г.“ с № на рама ****** представлява моторно превозно средство по смисъла на пар.6, т.П и т. 12,6."а" от Допълнителните разпоредби на ЗДвП,съгласно които "Моторно превозно 3 средство" е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства, а "Автомобил" е недвуколесно безрелсово моторно превозно средство, което се използва за превозване на пътници и товари или за теглене на други пътни превозни средства. В съдебно заседание вещото лице посочва, че поради изгарянето на инкриминираната вещ не би могло по категоричен начин да се установи причината за запалването й, но при извършеният оглед не са установени следи от запалими материали.

С действията си подсъдимият е прекъснал фактическата власт на собственика върху моторното превозно средство без да е имал съгласието на свидетеля С. и е установил своя фактическа власт върху същото. Тъй като не е налице правно основание, въз основа на което А. да има право да упражнява установената фактическа власт върху автомобила, то този автомобил е чужд по отношение на него. Видно от показанията на свидетеля С., той не е давал съгласие на обвиняемия за упражняване на фактическа власт върху л.а., който е негова собственост. Т.е. отнемането на същия е противозаконно.