Определение № 208 от 13.05.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 208 гр. ХАСКОВО, 13.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ , в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

Членове:

БОРЯНА П. БОНЧЕВАДИМИТРОВА

КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Въззивно частно наказателно дело № 20265600600273 по описа за 2026 година

Производството е по чл.243 ал.7 от НПК.

Образувано е по жалба от Ц. К. И. от гр.П. чрез нейния пълномощник адв.Н. А. от АК – П. против Определение №16/11.02.2026 год. на РС - Хасково, постановено по Чнд №81/2026 год. по описа на същия съд, с което в производство по чл.243 ал.4 - 6 от НПК е потвърдено Постановление от 6.01.2026 год. на прокурор от РП - Хасково за прекратяване на наказателното производство, водено с ДП №14/2025 год. по описа на РУ - Хасково при ОД МВР – Хасково, пр.пр. №3913/2024 год. за престъпление по чл.206 ал.1 от НК.

Наказателното производство е било прекратено на осн. чл.24 ал.1 т.1 от НПК – поради това, че деянието не съставлява престъпление.

За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че атакуваното пред него постановление на прокурора е правилно и законосъобразно, тъй като бил обоснован и съответен на приобщените на ДП доказателства изводът, че разследваното деяние не съставлява престъпление. Приел е, че установената на ДП фактическа обстановка е безспорна. След анализ на същата е изложил доводи в подкрепа на този свой извод, който съвпада и с този на прокурора.

Определението се обжалва от жалбоподателката чрез нейния пълномощник с оплаквания, че е незаконосъобразно, както и необосновано поради това, че не са били обсъдени изтъкнати от нея доводи и не са били съобразени относимите материално-правни и процесуално-правни норми. По жалбата се отрича, че фактическата обстановка е безспорна и се поддържа, че са направени погрешни изводи за установяване на относими факти и обстоятелства. Неправилно били ценени твърдения на К.Б. като доказателства. Било доказано, че К.Б. отказва да върне или възстанови стойността на вещи, които са собственост 1 на жалбоподателката и се намират при него. Необоснован бил изводът за неосъществено престъпно деяние. Престъплението „обсебване“ могло да се осъществи както с действие на разпореждане, така и с бездействие – недвусмислен отказ да се върне вещта, респ. въздържане от дължимо действие. С лишаването на действителния собственик от възможността да ползва своите вещи се реализирал състава на престъплението „обсебване“.

Отправя се искане да се отмени обжалваното определение на РС - Хасково, както и потвърденото с него постановление за прекратяване на наказателното производство и делото да се върне на прокурора с указания по прилагането на закона и продължаване на действията по разследването.

Против жалбата в законния срок не са постъпили възражения от прокурора.

Съдът, като се запозна с доказателствата, събрани по ДП №14/2025 г. по описа на РУ Хасково, установи следното:

Жалбоподателката Ц. И. и свид.К.Б. живели на съпружески начала в гр.Х. за период от около 8 години между 2012 и 2021 год. От фактическото си съжителство имали дъщеря.

През това време живели предимно на квартира под наем. Свид.Б. притежавал наследствена къща в гр.Х. на ул.“Г.Д.№** – двуетажна с гаражи, но същата се нуждаела от сериозен ремонт и довършителни работи. След раждането на детето, около 2018-2019 год., решили да престанат да плащат наеми и разрешат жилищния си проблем, като ремонтират къщата и се настанят в нея. През този период жалбоподателката стопанисвала заведение за бързо хранене в двора на предприятието „Т. т.“ на ул.“П.“** в Х., като тази дейност осъществявала предимно с личен труд чрез „ЦК К.“ЕООД – еднолична нейна собственост. С цел обзавеждане на имота, Ц. И. закупила със свои средства домакински уреди и битова техника, а именно – хладилник марка „Grundig GKN 16825 X“, пералня „AEG L6FBG48S“, фурна за вграждане „Electrolux EOD5H70X“, плот за вграждане „Electrolux EHF6232FOK“, абсорбатор „Gorenje BHP623E13X“, аудио система „Akai SS023A-X10“, ъглов диван „Бела лукс“ – кафяв, охлаждаща витрина „VRX 1200/380“, етажерка за баня, модул „Гранд“ и скрин с 14 чекмеджета. Всички гореописани вещи били закупени от Ц. И. от търговски вериги и магазини с фактури на нейно име, които са надлежно представени и приобщени по делото с уточнението, че за охлаждащата витрина фактурата се намира у нея, но касовата бележка за заплатена сума от 969 лв. е представена от свид.Б.. Повечето от тях, с изключение на хладилната витрина, били складирани в един от гаражите и задгаражна стая на къщата, а ъгловия диван – в стая на втория етаж, където се намират и досега. Със заключение на оценителна експертиза на ДП е установено, че общата им стойност възлиза на 5158.50 лв.

През 2021 год. отношенията им се влошили и те се разделили. Детето останало при жалбоподателката. След като живяла още известно време в Х., тя решила да се премести в П., където имала собствено жилище. След това на няколко пъти се обаждала на свид.Б. с искане да бъдат върнати гореописаните вещи. Той отговарял, че те продължават да са на същото място и обещавал да ги върне, но не и кога може да стане това. Най-сетне на 7.08.2024 год. му изпратила писмена покана в 3-дневен срок вещите да бъдат върнати, която му е връчена на 8.08.с.г. Тъй като не последвала никаква реакция, на 3.09.2024 год.

2 подала жалба вх.№3913/24 до РП – Хасково с искане да бъде извършена проверка и се прецени дали са налице данни за извършено престъпление.

При така установените на ДП факти, без да е било привличано обвиняемо лице, с обжалваното Постановление от 6.01.2026 год. наблюдаващият прокурор от РП – Хасково е прекратил наказателното производство на осн. чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК поради това, че деянието не съставлява престъпление. Постановлението е било обжалвано, но потвърдено от РС – Хасково с определение, чиято законосъобразност което е предмет на настоящото производство.

Аргументите на прокурора, споделени напълно и от районния съд са в насока, че от страна на свид.Б. не е бил извършен акт на разпореждане с претендираните вещи, които продължават да се намират там, където са били складирани при закупуването им и същият е изразил готовност да бъдат върнати. Било необходимо единствено постигане на договорка относно тяхото транспортиране.

По-подробно мотивирано е определението на първостепенния съд. Посочено е, че действията на свид.Б. не са засегнали възможността на собственика /жалбоподателката/ да се разпорежда с тях. Самият той не се е разпоредил със същите по никакъв начин - нито правно, нито фактически, нито в свой, нито в чужд интерес. От поведението му не могло да се достигне до извод за „своене“ /промяна в отношението му към вещите, които да започне да третира като свои/ , а оттук – и за наличие на умисъл към извършване на престъпление по чл.206 ал.1 от НК.

Становището на въззивната инстанция по така установените факти и обстоятелства по ДП и по законосъобразността на обжалваните актове е следното:

Известно недоумение будят някои от оплакванията по възвивната жалба.

На първо място се отнася за възражението, че „твърденията на пострадалото лице и на К.Б. не следва да са част от установеното от фактическа страна“. Както Ц. И., така и К.Б. са разпитани като свидетели на ДП. Свидетелските показани са доказателствено средство и категорично подлежат на обсъждане, а ако бъдат кредитирани като достоверни, върху тях могат и следва да се градят изводи за факти. Обратното /необсъждането им/ би било сериозен пропуск в работата на разследващите. В случая показанията и на двамата свидетели се подкрепят от други приобщени по време на разследването доказателства и правилно се оценяват като достоверни, респ. поставени са в основата на изводи на разследващия орган, прокурора и първостепенния съд. По-конкретно свид.Б. в своите показания, макар да възразява, че вещите са закупувани с общи пари, е признал, че фактурите са на името на И. и в крайна сметка той не оспорва собствеността . По-нататък е посочил къде се намират същите и извършен на ДП оглед е потвърдил напълно показанията му тази насока. Повечето вещи продължават да бъдат в гараж и задгаражна стая в къщата на ул.“Г.Д.№** в Х., много от тях и досега неразопаковани, а ъгловият диван – в стая на втория етаж. Признал е, че ползва хладилника и пералнята, които обаче също са налице, а единствено за хладилната витрина е възразил, че никога не е била носена в този имот.

3

Не става ясно и защо по жалбата се възразява за неправилно възприета фактическа обстановка. От една страна не се сочат конкретни обстоятелства, които са неправилно възприети, а от друга – очевидно е, че всички твърдени и изложени по първоначалната жалба на жалбоподателка обстоятелства са приети за доказани – че вещите са нейни и че продължават да се владеят от свид.Б.. Дали свид.Б. е искал или не е искал да върне вещите, това е намерение, а не факт, и изводи в тази насока следва да се правят въз основа на цялостна интерпретация и анализ на доказателствата. Това е и част от установяване на субективната страна на деянието – наличието на умисъл за извършване на престъпление.

По този именно въпрос настоящата инстанция споделя интерпретацията на прокурора и районния съд, а не тази, изложена по жалбата.

Преди всичко нито едно доказателства не сочи и не установява отказ на свид.Б. да върне вещите на жалбоподателката, нито извършване на действия, с които той да е възпрепятствал това. Съществено е да се подчертае, че свид.Б. не е длъжен сам и лично да транспортира вещите до П. и да ги достави на свид.И.. Иначе казано, за него не съществува задължение за такова „дължимо поведение“, както се сочи по жалбата. Поради това е напълно несъстоятелно да се поддържа, че в случая престъплението „обсебване“ било извършено чрез бездействие. Съществено е също така, че жалпободателката, след като се е преместила да живее в П., нито веднъж не е направила реален опит да си вземе вещите.

Задоволила се е да си ги иска в разговори, най-после да отправи писмена покана, но не е заявила готовност в определен ден и час да си ги получи. Ако това беше сторено, и ако тогава свид.Б. се беше противопоставил или възпрепятствал получаването на вещите, биха били налице основания да се обсъжда съставомерно негово поведение, респ. умисъл към извършване на престъпление.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че именно защото гражданската и наказателната отговорност не се намират в отношение на изключващи или поглъщащи се, различни са предпоставките, при наличието на които се реализират, не всеки деликт е престъпление и наличието на основания за реализиране на едната не означава наличие на основания за реализиране и на другата. Поради това не е въпрос на личен избор на всеки кой път за защита на интересите си за поеме, за да постигне търсения краен правен резултат.

Съществената разлика между гражданската и наказателната отговорност е в умисъла, който в първия случай се предполага, а във втория следва да бъде доказан по несъмнен и категоричен начин. В настоящия казус умисъл за извършване на престъпление категорично липсва.

Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че както постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, така и потвърждаващото го, обжалвано определение на РС – Хасково са правилни и законосъобразни.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Определение №16/11.02.2026 год. на РС - Хасково, постановено по Чнд №81/2026 год. по описа на същия съд, с което в производство по чл.243 ал.4 - 6 от НПК е потвърдено Постановление от 6.01.2026 год. на прокурор от РП - Хасково за прекратяване на наказателното производство, водено с ДП №14/2025 год. по описа на РУ - Хасково при ОД МВР – Хасково, пр.пр. №3913/2024 год. за престъпление по чл.206 ал.1 от НК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5