Решение № 3050 от 09.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3050 гр. София, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Мария Стойкова като разгледа докладваното от Мария Стойкова Въззивно гражданско дело № 20231100505347 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника „Софийска вода“ АД срещу постановление за разноски, изх. № 18259/10.03.2023 г. по изпълнително дело № 20238510400551 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, с което е отказано намаляването на приетите в изпълнителното производство разноски, представляващи такса по чл. 31 ТТРЗЧСИ, и държавна такса за издаване на изпълнителен лист и с което е начислена такса в размер на 12 лв. с ДДС по т. 4 ТТРЗЧСИ за изпращане на постановлението за разноски, изх. № 18259/10.03.2023 г.

В жалбата се излагат съображения, че обжалваното постановление е неправилно.

Поддържа, че съгласно забележка към т. 31 от ТТРЗЧСИ, допълнителните разноски са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството. В случая ЧСИ не е предоставил документи, обосноваващи приемането за събиране на посочената сума, поради което начисляването на посочена сума в тежест на длъжника е неправилно.

Посочва, че тези съображения важат и за държавната такса за издаване на изпълнителен лист и такса за банков превод общо в размер на 10,91 лв. – за същите ЧСИ не е приложил нито изпълнителен титул, нито друг документ, доказващ техния размер и заплащането им от взискателя. Оспорва и приетата за събиране допълнителна такса в размер на 10 лв. (12 лв. с ДДС) по т. 4 от ТТРЗЧСИ за изпращане на обжалваното постановление. Твърди, че в случая не следва да се прилага разпоредбата на т. 4 от ТТРЗЧСИ, тъй като същото визира изпращане по пощата, а в случая 5-те уведомления са изпратени по електронен път на посочен от длъжника електронен адрес. С оглед изложеното моли съда да отмени обжалваното постановление за разноски от 10.03.2023 г. по изпълнително дело № 1

20238510400545 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпил отговор на жалба от взискателя „Ф.С.М.“ ЕООД, чрез адв. Л., с който същата се оспорва с твърдения за неоснователност. Моли съда да остави без уважение частната жалба и да им присъди сторените по делото разноски.

В приложените по делото писмени мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, ЧСИ М.П. изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Изпълнително дело № 20238510400551 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ е образувано по молба на „Ф.С.М.“ ЕООД, въз основа на изпълнителен лист от 22.10.2022 г., издаден срещу „Софийска вода“ АД въз основа на влязло в сила решение № 10240 от 20.09.2022 г. по гр.д. № 5734/2022 г. по описа на СРС, 128 състав, с което „Софийска вода“ АД е осъдена да заплати на Ф.С.Д. сумата от 50 лв., представляваща присъдени разноски. В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал събиране на сумата по изпълнителния лист, ведно със разноски от 5 лева държавна такса за издаването му, 0,91 лева такса банков превод, 5 лева преведена такса към съдебния изпълнител и адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.

Към молбата за образуване на изпълнителното дело са приложени изпълнителен лист от 22.10.2022 г., договор за цесия от 28.10.2022 г., сключен между Ф.С.Д., в качеството на цедент и „Ф.С.М.“ ЕООД, в качеството на цесионер, уведомление от цедента Ф.С.Д. до длъжника „Софийска вода“ АД, разписка № 0200016906403096/17.10.2022 г. от „Изи пей“ за платена държавна такса за издаване на изпълнителен лист по гр.д. № 15734/2022 г. по описа на СРС, 128 състав в размер на 5 лв. и такса в размер на 1 лв., и вносна бележка от 14.02.2023 г. за платена такса по сметка на ЧСИ М.П. за образуване на изпълнително дело срещу „Софийска вода“ АД в размер на 66 лв. и банкова такса в размер на 5 лв.

С постановление за разноски, изх. № 12637/16.02.2023 г. наЧСИ М.П. приети за събиране в рамките на изпълнителното производство са следните суми: по т. 1 - за образуване на изпълнително дело – 24,00 лв.; по т. 3 - за извършване на справка за длъжника и имуществото му – 6,00 лв.; по т. 5 - за изготвяне и връчване на съдебния изпълнител или от него служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 ГПК – 24,00 лв.; по т. 9 - за налагане на запор без извършване на опис, включително върху дял от търговско дружество по чл. 517, ал. 1 ГПК – 18,00 лв., по т. 26 - изпълнение на парично вземане – 31,31 лв.; по т. 31 - допълнителни разноски – 24,00 лв., адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело – 200 лв. и държавна такса за издаване на изпълнителен лист и такси за банков превод – 10,91 лв.

В срока за доброволно изпълнение длъжникът „Софийска вода“ АД е депозирал възражение срещу приетите за събиране допълнителни разноски по т. 31 ТТЗЧСИ в размер 2 на 24 лв. и за приетите за събиране суми за държавна такса за издаване на изпълнителен лист и такси за банков превод.

На 07.03.2023 г. е депозирано становище от взискателя „Ф.С.М.“ ЕООД, в което се излагат твърдения, че възражението на длъжника е необосновано и неоснователно, поради което следва да се остави без уважение.

С постановление за разноски, изх. № 18259/10.03.2023 г. ЧСИ М.П. е отказал да намали размера на приетите за събиране суми за допълнителни разноски по т. 31 ТТЗЧСИ в размер на 24 лв. и за държавна такса за издаване на изпълнителен лист и такси за банков превод в размер на 10,91 лв. и е приел такса за събиране по т. 4 ТТЗЧСИ в размер на 12 лв. с ДДС. Постановление изх. № 18259/10.03.2023 е връчено от частния жалбоподател на 16.03.2023 г. по електронна поща.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Депозираната частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, който подлежи на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 2 и 7 от ГПК, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК и като такава е допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Според разпоредбата на чл. 79 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато: 1. изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство; 2. изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; 3. разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

Таксите по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни и други действия, като размерът и видът на разноските се определят с тарифа (чл. 78, ал. 1 ЗЧСИ).

Настоящият съдебен състав намира за неоснователна жалбата по отношение на разноските за издаване на изпълнителен лист и таксите за банкови преводи в размер на 10,91 лв.

Производството по издаване на изпълнителен лист се развива пред първоинстанционния съд разгледал делото, но предвид систематичното място на това производство, което е включено в част пета от ГПК „Изпълнително производство“, то разноските по издаването на изпълнителният лист следва да бъдат включени в разноските по изпълнението и на основание чл. 79, ал. 1 ГПК са за сметка на длъжника. (Определение № 617/16.12.2013 година на ВКС по ч. гр. д. № 6154/2013 г., І г. о.). От систематичното място на разпоредбите за издаване на изпълнителния лист, които се намират в общите положения за изпълнителното производство се налага извода, че разноските за издаване на изпълнителния лист се включват в разноските за изпълнението по смисъла на чл. 79, ал. 1 ГПК и следва да се съберат от съдебния изпълнител извън сумите по изпълнителния лист.

3

Поради това възражението за недължимост на разноски в размер на 5 лева за издаване на изпълнителния лист от 21.06.2021 г. на частния жалбоподател са неоснователни.

Длъжникът по изпълнението дължи на взискателите и сторените от тях разноски за банкови или други такси свързани с плащането на дължимите държавни такси за издаване на изпълнителен лист и такси в изпълнителното производство.

Заплащане от взискателите на таксата от 1лв. за извършения на 14.02.2023 г. паричен превод на държавната такса за издаване на изпълнителен лист, както и начислената сума от 5 лв. за банков превод на такса за образуване на изпълнително дело, се установява от приложените в изпълнителното дело разписка № 0200016906403096/17.10.2022 г. и вносна бележка от 14.02.2023 г., поради което същите са правилно начислени и приети за събиране като разноски на взискателя по изпълнението.

Неправилно обаче органът по изпълнението е начислил такса в размер на 24 лв. по т.

31 ТТЗЧСИ за допълнителни разноски.

Съгласно разпоредбата на т. 31 ТТРЗЧСИ допълнителни разноски са разходите за: получаване на информация и документи, свързани с длъжника и/или неговото имущество; банкови такси и комисиони; осигуряване на достъп, отваряне и затваряне на помещения; транспорт, пренасяне и охрана на иззети вещи; вещи лица; пазачи; преводачи и тълковници; премахване, унищожаване и запечатване на вещи; придвижване на частния съдебен изпълнител извън населеното място, където е неговата кантора - по 0,50 лв. на километър, но не повече от 30 лв. за едно действие, независимо дали то е изпълнено с едно или повече посещения; заплащане на пощенски и/или куриерски услуги.

В случая по изпълнителното дело отсъстват доказателства за извършване на разноски в размер на 24 лева по т. 31 от ТТРЗЧСИ и остава неясно за кое конкретно действие е начислена тази сума. Жалбата в тази част се явява основателна и следва да бъде уважена.

Основателна е жалбата и в частта за начислената в постановление за разноски от 10.03.2023 г. такса в размер на 12 лв. с ДДС по т. 4 ТТРЗЧСИ.

Съгласно разпоредбата на т. 4 ТТРЗЧСИ за изпращане по пощата на призовка, препис от жалбата, уведомление и книжа се събира такса 10 лв.

Тълкувайки разпоредбата на т. 4 ТТРЗЧСИ във връзка с разпоредбата на т. 31, б. „к“ ТТРЗЧСИ, настоящият съдебен състав намира, че таксата по т. 4 касае дейността по организиране изпращането чрез пощата на документите, посочени в т. 4 от ТТРЗЧСИ като разходи за копирни и канцеларски услуги. В случая постановлението за разноски от 10.03.2023 г. на ЧСИ М.П. е връчено на длъжника по електронна поща и липсват доказателства за сторен разход във връзка с това връчване, неясно остава и по какъв начин сумата е калкулирана. Същевременно, в ЗЧСИ и ТТРЗЧСИ не е предвидено в процедурата по изменение/допълване на разноските в изпълнителния процес да се начисляват допълнителни такси и разноски, вкл. и във връзка с издаване на ново постановление за разноските.

С оглед гореизложеното депозираната частна жалба е частично основателна.

4

Постановление за разноски, изх. № 18259/10.03.2023 г. по изпълнително дело № 20238510400551 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, следва да бъде отменено в частта, в която ЧСИ М.П. е отказал да намали размера на приетите за събиране суми за допълнителни разноски по т. 31 ТТЗЧСИ в размер на 24 лв. и е приел такса за събиране по т.

4 ТТЗЧСИ в размер на 12 лв. с ДДС. В останалата част, с която е отказано да се намали размера на приетите за събиране суми за държавна такса за издаване на изпълнителен лист и такси за банков превод в размер на 10,91 лв., жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

По разноските:

С оглед изхода на спора разноски следва да се присъдят и на двете страни. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на жалбоподателя „Софийска вода“ АД следва да се присъдят разноски в размер на 19,19 лв., съобразно уважената част от жалбата.

На ответника по жалбата – „Ф.С.М.“ ЕООД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят разноски в размер на 46,51 лв. съобразно отхвърлената част от жалбата.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд