Решение № 7931 от 29.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7931 гр. С., 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110146239 по описа за 2025 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК и при прилагане на чл. 3, чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, вр. Решение на Съвета /ЕС/ № 2025/1407 от 08.07.2025г. относно приемането на еврото от България.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 300450/15.09.2025г. на СРС, подадена от „Топлофикация С.“ ЕАД срещу М. И. К. и П. Л. Г. във връзка със Заповед № 13279/05.05.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.

№ 20011/2025г. на СРС.

Ищецът „Топлофикация С.“ ЕАД чрез юрк. М.К. е предявил срещу М. И. К. и П. Л.

Г. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответниците, че същите дължат солидарно на „Топлофикация С.“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - магазин в град С., ж.к. „*********“, бл. 127Б, вх. Г, магазин № 4, аб. № *******, както следва:

1052,23 евро /2057,98 лева/ за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.11.2022г.-м.03.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (07.04.2025г.) до окончателното им изплащане;

264,42 евро /517,16 лева/ за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 31.12.2022г.-02.04.2025г.;

25,34 евро /49,56 лева/ за главница за дялово разпределение за периода м.05.2022г.-м.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за;

5,94 евро /11,61 лева/ за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2022г.-02.04.2025г.

Топлоснабдителното дружество твърди, че ответниците потребяват топлинна енергия за стопански нужди, но не са сключили писмен договор за продажба на такава, както изисквал чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. По този начин ответниците се обогатили неоснователно за сметка на „Топлофикация С.“ ЕАД, което се обеднило със стойността на доставената 1 топлинна енергия и останалите принципно дължими във връзка с нея суми. Въз основа на тези обстоятелства ищецът обосновава възникнало за ответниците задължение да му заплатят цената на доставеното количество топлинна енергия по месечни прогнозни сметки и изравнителни такИ.. За насроченото по делото открито съдебно заседание не изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид, като предявените искове се поддържат.

Ответниците М. И. К. и П. Л. Г. са депозирали Възражение, вх. № 17468/21.01.2026г. на СРС. Същото е подадено извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК /ответниците са уведомени чрез работодател на 09.12.2025г., съответно 19.12.2025г., като срокът за подаване на отговор е изтекъл на 09.01.2026г. /петък/, съответно 19.01.2026г. /понеделник/, поради което не следва да се съобразява като подаден в срок отговор на исковата молба със следващите се от това последици. По повод твърдението във възражението, че процесните суми са платени, със Становище, вх. № 24175/27.01.2026г., ищцовото дружество заявява, че с твърдените от ответниците плащания са погасявани задължения към него извън процесния период, като продължава да поддържа предявените искове. В насроченото по делото открито съдебно заседание се явяват лично, като оспорват предявените искове, включително в хода на устните състезания.

Третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД е депозирало Молба, вх. № 99020/27.03.2026г. на СРС, в която изразява становище за основателност и доказаност на предявените искове. За насрочените по делото публични съдебни заседания не изпраща представител.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове и заявената от ответниците позиция, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154 ГПК в доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдените количества и на посочената стойност, с която ответникът се е обогатил, тъй като се явява фактически потребител на енергия в процесния имот и за процесния период. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си към ищеца или наличието на основание да получи съответното количество топлинна енергия от ищеца, в това число сключен писмен договор.

Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Видно от Нотариален акт № 31/24.02.1999г., нот.дело № 33/1999г. на Нотариус М.В., ответницата М. И. К. в качеството си на ЕТ „М. К. – В.Т.“ е закупила недвижим имот – магазин в град С., ж.к. „*********“, ул. „**********“, бл. 127Б, вх. Г, на партер, магазин № 4, с описани площ, разпределение и прилежащи права. Видно от приложеното на л. 23 удостоверение от ГИС С., посочената сграда се намира административно в ж.к. „*********“, като е налице идентичност с описания топлоснабден имот.

Ответниците не оспорват, че са в брак от 1987г. /л. 143/, който до настоящия момент не е прекратен, поради което следва да се приеме, че магазинът е придобит по време на брака. Въпреки това той не съставлява съпружеска имуществена общност. Това е така, тъй като магазинът е придобит от ответницата К. в качеството ú на едноличен търговец.

Действително едноличният търговец не е юридическо лице и не е самостоятелен правен 2 субект, различен от упражняващото търговска дейност физическо лице. Съобразно чл. 22, ал. 3 СК вр. §4, ал. 1 СК и по аргумент от ТР 2/2001-2001-ОСГК, т.1, вещните права, придобити по време на брака от единия съпруг – едноличен търговец, включени в търговското му предприятие, са лична собственост на този съпруг, а не съпружеска имуществена общност. Самото придобИ.не на имота от К. като едноличен търговец свидетелства явно, че имотът е включен в търговското ú предприятие. Дали е бил или не е бил заприходен той в счетоводния ú баланс няма съществено значение, тъй като това заприходяване не е самостоятелна или задължителна предпоставка, обуславяща извод, че магазинът е част от търговското предприятие. Освен това, тъй като сделката е от 1999г., а регистрацията като едноличен търговец е заличена през 2012г., то е житейски логично да не могат да се представят доказателства относно воденото от едноличния търговец счетоводство.

Така: р.311/16.01.2025г.-в.гр.д.14046/2023г.-СГС, р.249/23.06.2011г.гр.д.946/2010г.-ВКС,ІVг.о., р.652/07.11.2003г.-гр.д.137/2003г.-ВКС,Іг.о., опр.542/09.11.2015г.гр.д.3865/2015г.-ВКС,Іг.о. След заличаване на регистрацията като едноличен търговец магазинът е останал в патримониума на ответницата К., която вече не е имала качеството на търговец, като се притежава от нея като обикновено физическо лице и е нейна лична собственост.

Вземайки предвид естеството на топлоснабдения имот /магазин/ като самостоятелен недвижим имот и факта, че принципно той е предназначен да служи за осъществяване на стопанска дейност, съдът намира, че неговият собственик или ползвател следва да бъде третиран като "небитов клиент" за доставяна топлинна енергия. Съгласно § 1, т. 33а от ЗЕ "небитов клиент" е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Чл. 149, ал. 1, т.

3 ЗЕ обаче определя, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди. Такъв по делото не е доказано, а и не се твърди, да е сключен. При това положение ищецът не разполага с възможност да търси заплащане на предоставените от него услуги на договорно-облигационно основание. Неприложим е и чл.

149, ал. 3 ЗЕ, тъй като касае единствено собственици – юридически лица. Когато топлоснабдителното предприятие не разполага с правна възможност да търси стойността на доставената на дружеството-ответник топлинна енергия на договорно основание, същото може да стори това с иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, според който всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Фактическият състав на неоснователното обогатяване включва като свои елементи обогатяване на ответника и обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт и това разместване на блага настъпва без основание. Обогатяването може да се изразява и в спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, в това число за да заплати разноските за снабдяване на имота си с топлинна енергия.

Съдът намира, че отговорност за задълженията, свързани с доставка на топлинна енергия до магазина носи единствено ответницата К. – собственица на имота. Бидейки такава, именно тя се обогатява със стойността на доставената до имота ú топлинна енергия.

Ответникът Г. нито е притежател на дял в него, нито по делото са ангажирани доказателства той по някакъв начин да е извлякъл полза от доставената до него топлинна енергия, например чрез фактическото му ползване. Затова и всички предявени срещу него искове само на това основание се явявят неоснователни и подлежат на отхвърляне.

Установяването на количеството доставена топлинна енергия, на стойността и цената ú, проверката на правилното ú отчитане и начисляване, както и извличането на касаещите делото обстоятелства от счетоводните записвания на ищеца, изискват притежаването и прилагането на специални знания из областта на топлотехниката и счетоводството.

Съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК вещо лице по гражданско дело се назначава тогава, когато за 3 изясняване на въпросите по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др. Следователно е необходимо изслушването на вещи лица по съответно поставените въпроси. Следва да се отчете обаче, че счетоводните записвания на топлофикационното дружество сами по себе си нямат необходимата за случая доказателствена стойност да установят доставената топлинна енергия и нейната стойност.

Именно това обаче е целта на съдебно-техническата експертиза по делото – да установи реално какъв е обемът на доставената топлоенергия, съответно каква е нейната стойност, като провери правилно ли е отчетена тя и съобразено ли е начисляването на съответните суми с техническите и нормативните изисквания. От своя страна основните задачи на съдебно-счетоводната експертиза са свързани с установяване на отбелязано плащане на процесните задължения в счетоводството на ищеца, което отразяване, като неблагоприятен за него факт, следва да има съответна доказателствена сила, както и изчисляване стойността на съответната дължима лихва. Доколкото вещото лице по съдебно-техническата експертиза е базирало заключението си върху данните за потребената и отчетена топлинна енергия за имота, съответствието на отчитането и уредите за измерването ù с установените изисквания и оттам правилното изчисляване на стойността на същата, настоящият състав на съда намира, че основателността на предявените искове следва да бъде преценявана именно въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза. Целта на изслушването на вещо лице по съдебна експертиза е да даде независима преценка на обстоятелства, каквато съдът не може да направи поради необходимостта от прилагане на специални знания, в това число и да прецени точността на данните, съдържащи се в представени от страните документи, и да направи произтичащи от тях заключения, включително чрез съпоставка с информационни масиви извън кориците на делото. Логично е тези данни да се черпят от топлофикационното дружество и от дружеството, извършващо дялово разпределение, доколкото същите, съобразно Наредба № Е-РД.01-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването, Наредбата за топлоснабдяването /отм./ и чл. 139, ал. 2 ЗЕ, имат задължение за отчитане и извършване на разпределение, а не други трети лица или държавни органи.