Решение № 3887 от 19.12.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3887 гр. София, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. М.а

Десислава Ст. Чернева при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. М.а Въззивно гражданско дело № 20221100501471 по описа за 2022 година

Производството по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20208350/06.11.2021 г., постановено по гр. д. № 10092/19 г. по описа на СРС, 59 състав, е отхвърлен предявения от А. Б. М. срещу „ЧЕЗ Е.Б.“ АД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 916,13 лв., представляваща главница, неправомерно начислена по фактури за периода от 25.02.2013 г. до 26.02.2018 г., като за стопански ток, доставен на недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. ****, ведно със законната лихва за забава, считано от 25.02.2013 г. до окончателното плащане на вземането. С решението А. Б. М. е осъден да заплати на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД сумата в размер на 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение на основание чл.

78, ал. 8 ГПК и чл. 25 НЗПП.

Подадена е въззивна жалба от А. Б. М. срещу решение № 20208350/06.11.2021 г., постановено по гр. д. № 10092/19 г. по описа на СРС, 59 състав. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че от събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е 1 начислявал използваната електроенергия на по – високи цени от тези за битовите потребители през процесния период, без да има основание за това, както и че сумите по всички фактури са платени. Поддържа, че след като е доказан факта на плащане, а ответникът не е доказал, че има основание да получи процесната сума, то искът е следвало да бъде уважен. Счита, че в случай, че ответникът твърди, че друго лице е платило, то той е следвало да докаже този положителен факт в процеса. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо него да постанови друго решение, с което да уважи предявените искове.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна – „Е.П.“ АД /с предишно наименование „ЧЕЗ Е.Б.“ АД/ е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Твърди, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Оспорва твърдението на въззивника, че през 2010 г. е била извършена промяна в партидата му – от партида за битови нужди в партида за стопански нужди. Поддържа, че въззивникът не е оспорвал качеството клиент на въззиваемото дружество, нито е оспорвал ползването и начисляването на негово име на електрическа енергия за стопански нужди и по стопански цени, отразени в приложените фактури, а е заплащал без възражение сумите по издаваните на негово име фактури по небитови цени за процесния адрес.

Твърди, че по този начин въззивникът конклудентно е потвърдил и признал съществуването на договор за доставка на електрическа енергия за стопански нужди, както и че е ползвал електрическа енергия за стопански нужди в процесния имот. Поддържа, че през процесния период въззивникът не е отправил искане за прекратяване на облигационното правоотношение с въззиваемото дружество и за прекъсване на електрическото снабдяване съгласно чл. 48 от Общите му условия за стопански нужди. Твърди, че съдът правилно е приел, че въззивникът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че лично е платил сумите по издадените фактури за предоставена електрическа енергия в процесния имот през процесния период.

Оспорва твърдението на въззивника, че въззиваемото дружество не е доказало, че има основание да получи процесната сума. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски. Прави възражение по чл.

78, ал. 5 ГПК.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и 2 като обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.

12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът А. Б. М. твърди, че ответното дружество „Е.П.“ АД /с предишно наименование „ЧЕЗ Е.Б.“ АД/ неправомерно е начислявало суми за консумирана електроенергия за стопански нужди вместо за битови нужди за имот, находящ се на адрес: гр. София, ***.

Поддържа, че промяната е извършена при смяната на електромера през 2010 г. от ответното дружество без основание, като на абоната е била начислена сума за плащане по 0,2142 лв./кВтч, вместо дължимата такава от 0,1892 лв./ кВтч. Твърди, че при подмяната на електромера не е присъствал нито лично, нито негов представител, както и че не му е изпращан протокол. Посочва, че липсва основание предоставената му електрическа енергия да бъде начислена за стопански нужди. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 916,13 лв., представляваща главница, неправомерно начислена по фактури за периода от 25.02.2013 г. до 26.02.2018 г., като за стопански ток, доставен на недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. ****, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на вземането /вж. молба – уточнение от 14.03.2022 г./. Претендира разноски.

Ответникът - „Е.П.“ АД /с предишно наименование „ЧЕЗ Е.Б.“ АД/ оспорва твърдението, че през 2010 г. е била извършена промяна на партидата на ищеца от партида за битови нужди в партида за стопански нужди. Твърди, че през 2000 г. в ответното дружество е била регистрирана партида с клиентски № 200017142405 за стопански нужди за имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. *******“ /******* /с нов административен адрес: гр. София, кв. Република 2, ул. ****/, с титуляр А. Б. М.. Поддържа, че от 2000 г. до сега ищецът е ползвал електроенергия в процесния имот и е заплащал начислените му суми за консумирана електроенергия. Поддържа, че Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ответното дружество, издадени на основание чл. 98а ЗЕ, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ – 059/07.11.2007 г., в сила от 26.11.2007 г., изм. и доп. с Решение № ОУ – 03/26.04.2010 г., обвързват страните без да е необходимо изричното им писмено приемане. Твърди, че в периода 2008 – 2018 г. ищецът не е оспорил 3 качеството си клиент на ответното дружество, нито ползването и начисляването на негово име на електрическа енергия за стопански нужди и по стопански цени, а е заплащал сумите по издадените на негово име фактури по стопански цени за процесния адрес. Поддържа, че по този начин ищецът конклудентно е потвърдил и признал съществуването на договор за доставка на електрическа енергия за стопански нужди, че ползва електрическа енергия за стопански нужди в процесния имот, както и правилността на начислените цени за стопански нужди. Посочва, че съгласно чл. 13, ал. 5 от действащите Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ответното дружество, както и съгласно чл. 15, т. 6 от ОУ в предходните редакции, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ – 096/29.11.2006 г., потребителят има задължение да уведоми продавача за всяка промяна, свързана със собствеността или ползването на имота. Счита, че при неизпълнение на това задължение потребителят не може да извлича благоприятни правни последици, в т. ч. да иска връщане на платена сума за начислена електрическа енергия по стопански цени. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски. Прави възражение по чл.

78, ал. 5 ГПК.

Видно от удостоверение с изх. № 94 – 00 – 90/16.01.2018 г., издадено от ГИС – София, поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 40/20.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, стар номер УПИ V – 101, кв. 26 по плана на м. „Толева махала“, заедно с построените в имота сгради, находящи се на ул. „Дафиново клонче“ /стари имена – ул. „******* – Столична община, имат следния настоящ адрес: кв. ****, ул. ****.

С определение от 05.03.2021 г., постановено в открито съдебно заседание, първоинстанционният съд е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото следните обстоятелства: че електрическата енергия, за която са издадени фактури от ответното дружество в периода от 25.02.2013 г. до 26.02.2018 г., е действително потребена; че при формиране на цената й са прилагани цени като при стопански /небитов/ потребител; че ищецът е ползвател на електрическа енергия за процесния имот, находящ се в гр.

София, кв. ****, ул. ****, за който са начислени сметки през процесния период.

4

От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че процесните задължения са погА.и чрез плащане, както и че сумите са начислени по тарифи за стопански /небитов/ потребител.

Според заключението на съдебно – счетоводната експертиза в клиентската информационна система на ответното дружество за адрес: гр.

София, ул. ****, има наследени данни за наличие на сключен договор за продажба на електрическа енергия с клиентски номер 200017142405 за стопански/небитови нужди и съответстващ абонатен № 9235807279 с А. Б.

М.. Въз основа на подадено заявление с вх. № 1202872876/27.02.2018 г. от А.

Б. М. договорът е прекратен, като считано от 27.02.2018 г. е пререгистриран за битово ползване. Договорът е с нов клиентски номер 310238433039 и е с титуляр А. Б. М.. Същият представлява основание за промяна на вида на доставка – от стопанска на битова и съответно за промяна в начина на облагане на консумираната електрическа енергия – от цени за стопански/небитови нужди на цени за битови нужди. От заключението се установява, че в информационната система на ответното дружество не съществуват данни за стар договор за продажба на електрическа енергия за битови нужди преди договора с клиентски номер 310238433039 на името на ищеца по отношение на имота, находящ се на адрес: гр. София, кв. ****, ул.

****.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и частично недопустимо. С разпореждане от 28.02.2022 г. е указано на въззивника – ищец в първоинстанционното производство в 1 – седмичен срок от връчване на съобщението да уточни размера на претендираната мораторна лихва за периода от 25.02.2013 г. до датата на 5 завеждане на исковата молба в съда. На 14.03.2022 г. по делото е постъпила уточняваща молба от въззивника, в която е посочено, че се претендира законната лихва, считано от датата на предявяване на иска. Ето защо, първоинстанционното решение следва да се обезсили като недопустимо в частта, в която е отхвърлен искът за мораторна лихва, считано от 25.02.2013 г. до датата на предявяване на иска, като производството по делото следва да се прекрати в тази му част на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК.

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд не констатира първоинстанционният съд да е допуснал нарушения на императивни материалноправни норми.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, по отношение на правилността на решението в останалата му част, въззивният съд намира следното:

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума, а в тежест на ответника е при установяване на факта на плащане, да докаже наличието на основание за получаването й.

Във въззивното производство не са спорни следните обстоятелства: че електрическата енергия, за която са издадени фактури от ответното дружество в периода от 25.02.2013 г. до 26.02.2018 г., е действително потребена от ищеца; че при формиране на цената й са прилагани цени като при стопански /небитов/ потребител; че ищецът е ползвател на електрическа енергия за процесния имот, находящ се в гр. София, кв. ****, ул. ****, за който са начислени сметки през процесния период.