Решение № 125 от 12.07.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. ХАСКОВО, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ

Членове:

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря ЖУЛИЕТА М. ДЕЛЧЕВА в присъствието на прокурора Н. Б. В. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА Въззивно частно наказателно дело № 20245600600350 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 318 и сл., вр. чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.

Образувано е по протест на зам.районен прокурор при РП-Хасково срещу определение № 341/17.04.2024 г., постановено по ЧНД № 173/2024 г. по описа на РС-Харманли , с което е оставено без уважение предложение вх.

№2661/22.06.2024 г. на РП-Хасково,ТО-Харманли за определяне на едно общо наказание на осъдения Д. А. М. от гр.С. по НОХД№343 по описа на РСХарманли за 2020г. и НОХД№551 по описа на РС-Харманли за 2023г. ,като неоснователно.

В протеста се поддържа, че определението е постановено при неправилно приложение на закона. Сочи се, че съгласно т.1 на ТР№6/2014г. по т.д.№6/2013г. на ОСНК на ВКС осъдените на наказание пробация ,каквото било първоначално наложеното на М. наказание по

НОХД№343/2020г. на РС-Харманли ,което на основание чл.43а т.2 от НК било заменено с наказание „лишаване от свобода“ се считат за осъдени на „лишаване от свобода“ от момента на влизане в сила на определението по 1 чл.452 ал.3 от НПК .По тези съображения се иска определението на РСХарманли да бъде отменено и вместо него се постанови ново ,с което да се групират наказанията „лишаване от свобода“ ,наложени на осъдения Д. М. по посочените в предложението наказателни дела и се определи общо наказание от 9 месеца лишаването от свобода ,което да се изтърпи при първоначален „общ“ режим.Прави се искане и за приложение на чл.24 от НК,като общото наказание бъде увеличено с 3 месеца лишаване от свобода.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът от ОПХасково поддържа протеста ,навеждайки допълнителни съображения по него . Счита, че са налице предпоставките за групиране на наказанията ,предмет на предложението на долустоящия прокурор с оглед задължителното за правоприлагане ТР№6/2014г. на ВКС относно момента на влизане в сила на заменителното определение, с което наказанието „пробация“ се заменя с „лишаване от свобода“. Счита определението на Районен съд-Харманли за неправилно,поради отказа му да групира наказанията по двете осъждания, а заради това ,че деянието по НОХД № 291/2017г. на РС-Гълъбово активира приложението на чл.68 от НК не поддържа искането на РП-Хасково в частта за увеличение на общото наказание по смисъла на чл.24 от НК. Пледира за отмяна на атакувания акт и постановяване на нов в горепосочения смисъл.

Защитникът на осъдения адв.М. А. изразява становище за неоснователност на протеста ,като намира определението на районния съд ,с което е оставено без уважение искането на прокурора за определяне на общо наказание и увеличаването му по реда на чл.24 от НК за правилно и законосъобразно. Актът по чл.452 ал.3 НПК , според защитникът не представлявал влязла в сила присъда,нито пък имал характер на изменена присъда, след като тя вече била влязла в сила и дори по-голямата част от наказанието „пробация“ било изтърпяно. Тъй като към момента на извършване на деянието по НОХД № 551/2023г. на РС-Харманли , единственият влязъл в сила съдебен акт било определението на съда за одобряване на споразумението, считам, че не са налице основанията за определяне на общо наказание. С горните аргументи предлага атакуваният акт да бъде потвърден от въззивният съд .

Осъденият Д. А. М. се присъединява към доводите, застъпени от 2 защитника.

Хасковският окръжен съд, проверявайки обосноваността и законосъобразността на атакуваното определение във връзка с изложените от страните доводи, намира следното:

Протестът е основателен.

Въз основа на приобщените в производството по чл.306 ал.1 т.1 от НПК доказателствени източници, установяващи данни за съдимостта на осъдения Д. М. и допълнително изисканата от въззивния съд и приложена по делото справка за изтърпени от същия наказания лишаване от свобода, се извежда следната фактология:

С определение по НОХД № 343/2020 г. по описа на РС-Харманли Д.

М. ,влязло в сила на е осъден за извършено на 15.04.2020 г. престъпление по чл.325 ал.1 от НК,за което на същия е наложено наказание „пробация“ със следните пробационни мерки:задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 2 години и периодичност на явяване 3 пъти седмично ;задължителни периодични срещи с пробационен служител с продължителност 2 години ,както и безвъзмезден труд в полза на обществото с продължителност 150 часа за 1 година,както и кумулативно предвиденото наказание „обществено порицание“.Наказанието „обществено порицание“ е изпълнено на 27.04.2021г.

С влязло в сила на 28.07.2023 г. определение №500 от 20.07.203г. постановено по ЧНД №396/2023г. на ОС-Хасково е заменен остатъка от 8 месеца и 2 дни от наложеното наказание „пробация „ с наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца и 1 ден ,което да изтърпи при първоначален „общ“ режим.

С определение по НОХД №551 /2023 г. по описа на РС –Харманли на Д. М. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 9 месеца ,които да се изтърпят при първоначален „общ“ режим за извършено на 22.07.2023 г. престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК .На основание чл.59 ал.1 т.1 от НК е приспаднато времето през което е бил задържан за 24 часа по ЗМВР,за 72 часа и с мярка за неотклонение „задържане под стража“ ,считано от 22.07.2023г. ,като един ден задържане се счита за един ден лишаване от свобода. Определението е влязло в сила на 09.02.2024 г.

Сведенията, съдържащи се в приложените по делото справка за съдимост и бюлетини за съдимост установяват също така, че преди 3 гореспоменатите две споразумения ,в периода 2013 г. - 2017 г. спрямо Д. М. са били постановени два съдебни акта / присъда и определение за одобряване на споразумение /намиращи се в отношение на рецидив ,както помежду си,така и с горепосочените две такива , за която санкционирана деятелност не са били налице предпоставките по чл.25 ,вр.чл.23 от НК за определяне на общо наказание по реда на чл.306 ал.1 т.1 от НПК .

Съгласно приетата от въззивният съд справка от МП ГД "Изпълнение на наказанията", Затвора – Стара Загора , изх. № 298/06.06.2024 г., понастоящем Д. М. търпи наказанието от 9 месеца лишаване от свобода, наложено му с определението по НОХД № 551/2023 г. по описа на РС – Харманли ,считано от 10.12.2023 г., като преди това е изтърпял замененото по ЧНД№396/2023г. на ОС-Хасково наказание от 4 месеца и 1 ден лишаване от свобода с начало на наказанието 09.08.2023г. и зачетен предварителен арест от 22.07.202г.до 09.08.2023г. от 17 дни. Според същата справка лишеният от свобода М. е бил в прекъсване на наказанието лишаване от свобода за следните периоди:от 22.04.2024г.до 22.05.2024г. -1 месец и от 22.05.2024г.до 22.06.2024г. /спр. л. 28 от ВЧНД № 350/24 г. на ОС-Хасково /.

За да постанови протестираното определение, районният съд е приел ,че не са налице предпоставките за определяне на общо наказание по посочените в предложението осъждания,защото М. е осъден по НОХД № 551 по описа на Районен съд Харманли за 2023г. за деяние , извършено на 22.07.2023г. или почти 2 години и 4 месеца след влизане в сила на споразумението от 13.04.2021г. по НОХД № 343 по описа на РС- Харманли за 2020г.Определението по чл. 452 ал.3 от НПК нямало ретроактивно действие, а замяната на наказанието пораждала правно действие от момента на влизането му в сила, а не в предходен момент, какъвто е постановяването на присъдата. Деянието, за което на М. било наложено наказание по НОХД № 551/2023г. на Районен съд Харманли -осъществено на 22.07.2023г., било извършено след като бил налице влязъл сила съдебен акт - споразумение № 4/13.04.2021г. по НОХД№343/2020г. на РС-Харманли или с други думи престъпленията се намирали в отношение на рецидив ,който е пречка за приложението на чл.25,вр.чл.23 от НК.

Коментираните по-горе данни за съдимост на Д. М. неправилно са интерпретирани от районният съд ,а постановения от него съдебен акт е в 4 очевидно противоречие със задължителните постановки ,разписани в

Тълкувателно решение №6/2014г. по т.д.№6/2013г. на ОСНК на ВКС .Така в неговата т.1 е прието ,че осъдените на наказание „пробация“, което на основание чл.43а, т.2 НК е заменено с наказание „лишаване от свобода“, се считат за осъдени на „лишаване от свобода“ от момента на влизане в сила на определението по чл.452, ал.3 от НПК с всички произтичащи от това последици . В настоящият случай по първото от предложените от прокурора за групиране дела - това по НОХД№343/2020г. на РС-Харманли ,актът по който е влязъл в сила на 13.04.2021 г., първоначално наложеното наказание „ пробация „ е било заменено с наказание лишаване от свобода „ за престъпление, извършено на 15.04.2020 г . До момента на влизането в сила на заменителното определение по ЧНД№396/2023г. на ОС-Хасково, престъпленията по НОХД№343/2020г. и по НОХД№551/2023г. и двете на РСХарманли са се намирали в отношение на рецидив и за тях не е било възможно определяне на общо наказание по реда на чл.25,вр.чл.23 от НК. В случите, когато е заменено наказание „пробация“ с наказание „лишаване от свобода“, се съобразява моментът на влизане в сила на съдебния акт, с който е извършена замяната, а не на присъдата (или друг съдебен акт), с която е наложено по-лекото наказание. Това е така, защото определението по чл.452, ал.3 от НПК няма обратно действие и поражда правни последици само занапред. Когато на основание чл.43а, т.2 от НПК бъде заменено наказанието „пробация“ с „лишаване от свобода“ и се определя общо най-тежко наказание в момент, който следва този, в който е влязло в сила определението по чл.452, ал.3 от НПК, тогава решаващият съд трябва да отчете наложеното ново, по- тежко наказание „лишаване от свобода“. Имайки предвид датата на влизането в сила на заменителното определение по ЧНД№396/2023г.на ОСХасково -28.07.2023 г. ,респ. влизането в сила на акта по НОХД№551/2023г . на РС-Харманли - 09.02.2024г. и датите на извършване на престъпленията по двете наказателни дела / НОХД№343/2020г. и по НОХД№551/2023г. и двете на РС-Харманли / ,извършени съответно на 15.04.2020г.и на 22.07.2023 г. ,следва извода ,че те се намират в условия на реална съвкупност,т.е. деянията са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, предпоставящо приложението на чл.25,вр.чл.23 от НК .Следователно наложените за тях наказания „лишаване от свобода „ подлежат на групиране и следва да бъде определено едно общо наказание ,явяващо се най -тежкото 5 от тях –това по НОХД№551/2023г. на РС-Харманли в размер на 9 месеца „лишаване от свобода“ ,което се изтърпи от осъденото лице при първоначален „общ“ режим.

При изпълнение на определеното общо и най-тежко наказание „лишаване от свобода „ за срок от 9 месеца , на основание чл.25 ал.2 от НК следва да бъде приспаднато изцяло замененото наказание „лишаване от свобода „ от 4 месеца и 1 ден по ЧНД№396/2023г.на ОС-Хасково ,изтърпяно изцяло ,както и частта от изтърпяното от осъдения М. наказание по НОХД № 551/2023 г. по описа на РС –Харманли , което по данни от цитираната справка е с начало – 10.12.2023 г. ,а преди това за периода 22.07.2023-09.08.2023г. се зачете и времето на предварителения арест,приспаднат по реда на чл.59 ал.1 т.1 от НК с определението по НОХД№551/2023г. на РС-Харманли.

Отчитайки общата престъпна деятелност на осъдения М. предмет на всеки от съдебните актове , включени в групата, характерът и тежестта на отделните престъпления, както и предходните осъждания на дееца, въззивният съд стига до заключение, че в конкретния случай не са налице законовите предпоставки за приложението на чл.24 от НК. По-строгото санкциониране по този ред е само правна възможност и не е задължително за съда.

Междувпрочем в тази част протеста не се поддържа от участващия във въззивното производство прокурор ,което не освобождава съда от неговото приложение стига то да се явява необходимо и справедливо с оглед постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК .